Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. д. № 472 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 56/02.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 845/2019 г. по описа на РС-Ботевград са отхвърлени предявените
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, р-н М., ж.к. „М.-.“, Б. П. С., сграда ., срещу Б.М.Н. с ЕГН: **********,***, за признаване
за установено по отношение на Б.М.Н., че същият дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата от
122, 22 лева-главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
24.12.2014 г. за клиентски № ………. за периода от
15.05.2017 г. до 14.08.2017 г.; сумата от 671,84 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.11.2016 г. за мобилен №
……….. за периода от м.08.2017 г. до м.10.2018 г. за
абонатен № ………, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 370/21.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 125/2019
г. по описа на РС-Ботевград.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Т.Б.“ ЕАД, чрез адв. В.Г. от САК.
Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че доказателствата
по делото удостоверяват реалното предоставяне, респективно реалното използване
на мобилни услуги. Дори да се приеме, че претенцията не е изцяло доказана по
размер, то следва поне да се присъдят сумите, които се дължат на договорно
основание и които възлизат общо в размер на 102,97 лева. С подписаната от
ответника декларация-съгласие, същият е удостоверил, че е запознат, приема и се
задължава да спазва Общите условия на дружеството. За процесният
период е съществувало валидно облигационно правоотношение между страните и
съгласно сключените договори абонатът дължи месечна цена на избрания
абонаментен пакет, предоставен му за ползване за договорения срок. Намира за
неправилен извода на съда, че са недоказани дължимите лизингови вноски в размер
на 671,84 лева. Излага съображения, че договорът за финансов лизинг е отделно
правоотношение, по силата на което мобилният оператор е поел задължението да
предостави на абоната за временно и възмездно ползване устройство марка ……… модел …………….. срещу заплащане
от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по 41,99 лв. всяка, които
вноски са дължими в сроковете и при условията, уговорени в договора за мобилния
абонамент. С подписване на договора лизингополучателят
е декларирал, че е получил устройството, годно за употреба, съобразно своето
предназначение. Падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури
срок за заплащане на услугите. Съгласно ал. 2 на чл. 12 от Общите условия към
договора за лизинг, месечните лизингови вноски и другите плащания стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на абонамента за мобилната услуга.
Твърди, че ответникът не оспорва, че вещта, предмет на договора му е предадена
при сключване на договора. По същество моли решение № 56/02.03.2020 г. по гр.д.
№ 845/2019 г. по описа на РС-Ботевград да бъде отменено и исковете
уважени.Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, Б.М.Н.,
чрез назначения му особен представител адв. Л.Н. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди,
че подписите положени под допълнително споразумение от 30.09.2015 г. и
декларация-съгласие от същата дата не са поставени от ответника, което обуславя
неоснователност на част от исковата претенция.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска „Т.Б.“ ЕАД, в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е предявил срещу Б.М.Н.,
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД за установяване, че ответникът му дължи вземанията,
за които е издадена заповед № 370 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.01.2019 г. по ч. гр.д. № 125/2019 г. по описа на РС-Ботевград,
както следва: сумата от 122, 22
лева-главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор
за далекосъобщителни услуги от 24.12.2014 г. за клиентски № ………….. за периода от 15.05.2017 г. до 14.08.2017 г. ведно
със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 671,84 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 19.11.2016 г. за мобилен № …………… за периода от м.08.2017 г. до м.10.2018 г. за
абонатен № ………….. Претендира разноски по делото.
В постъпилият отговор от ответника Б.М.Н.,
чрез назначения особен представител адв. Н., се
излага становище за основателност на исковете, като в съдебно заседаниe изразява
становище за частична основателност – само по отношение на дължимите лизингови
вноски.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От приложеното заверено копие на ч.гр.д.
№ 125/2019 г. по описа на РС-Ботевград се установява, че на осн.
чл. 410 от ГПК на 21.01.2019 г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 370/21.01.2019 г. за претендираните
суми.
Представен е договор за мобилни услуги
от 24.12.2014 г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД и ответникът Б.М.Н. за
доставка на мобилни услуги с клиентски номер № ………..
и титуляр по предпочетен мобилен номер …………….
с избрана абонаментна програма Резерв с цена 13,99 лева, с уговорен срок на
действие до 24.12.2016 г. На 30.09.2015 г. между страните е сключено
допълнително споразумение, като абонатът е избрал ползване на програма Нон Стоп с цена 29, 99 лева, със срок на действие до
30.09.2017 г. На 19.11.2016 г. е сключен друг договор, като ответникът е взел
втори абонаментен план с предпочетен номер …………
по програма Нон Стоп 30.99 лв. с неограничени
национални минути, с уговорен срок на действие до 19.11.2018 г. На същата дата
е сключен и договор за лизинг, съгласно който на абоната е предоставено мобилно
устройство марка ……….. …… срещу заплащане
от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по 41,99
лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план.
Представени са фактура № ………./………… г. на стойност
от 198,55 лева за отчетен период 15.05.2017 г.-14.06.2017 г., фактура № …………./……….. г. на стойност
от 222,22 лева, за отчетен период 15.06.2017 г.-14.07.2017 г., която сума включва
и баланс от предходен период и фактура № …………../………….. г. на стойност от 1298,56 лева, за отчетен период
15.07.2017 г.-14.08.2017 г.
Пред въззивната
инстанция е допусната съдебно-почеркова експертиза,
която дава категорично заключение, че подписът положен от името на Б.М.Н. за
„Потребител“ в договор за мобилни услуги от 24.12.2014 г. е копие на подпис,
положен от Б.М.Н.. Ръкописният текст „Б.М.Н.“ в договора от 24.12.2014 г. е
изпълнен от Б.М.Н.. Двата подписа, положени от името на Б.М.Н. за „Потребител“
и ръкописния текст в Допълнително споразумение от 30.09.2015 г. не е положен и
съответно не е изпълнен от Б.М.Н..
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на установителния
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със
заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности,
вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в
заявлението размер и вид на предявеното материално право в заповедното
производство, като искът се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали оспореното в
заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за
изпълнение влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен
лист.
В настоящият случай основателността на предявения
иск зависи от установяване на обстоятелството, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, изпълнение от страна на ищеца, следва да
се докаже претендирания размер на вземането и
настъпилата изискуемост.
С оглед приетото заключение на съдебно-почеркова
експертиза, която съдът кредитира, даваща заключение, че двата подписа,
положени от името на Б.М.Н. за „Потребител“ и ръкописния текст в Допълнително
споразумение от 30.09.2015 г. не е положен от Б.М.Н., се налага и извод, че
между страните за процесния период от 30.09.2015 г.
до 30.09.2017 г. не е налице валидно облигационно правоотношение. Ето защо
претенцията на „Т.Б.“ ЕАД за сумата от
122, 22 лева-главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
24.12.2014 г. за клиентски № …………… за периода от
15.05.2017 г. до 14.08.2017 г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне. В този
смисъл решението на РС-Ботевград следва да се потвърди.
Въззивният съд намира, че
със сключване на договор за лизинг от 19.11.2016 г., съгласно който на абоната
е предоставено мобилно устройство марка …………………..
срещу заплащане от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по 41,99
лв. всяка, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните.
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, лизингополучателят
е декларирал, подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможността за лизингополучателя
да придобие собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване
на устройството, най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора. Съгласно
ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат упражнени, то лизингополучателят
дължи връщане на вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Подписът
положен от ответника в договора от 19.11.2016 г. не е бил оспорен, не се
навеждат други правоизключващи възражения, поради
което договора за лизинг е произвел правно действие. В този смисъл не са
ангажирани от ответника доказателства, че е извършил плащане на дължимите
лизингови вноски, нито пък такива, установяващи, че е върнал мобилното
устройство. Ето защо, предявеният установителен иск
за сумата от 671,84 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 19.11.2016 г. за мобилен № …./………. за периода от м.08.2017 г. до м.10.2018 г. за
абонатен № ……………, следва да се уважи. Поради несъвпадане на изводите
с тези на РС-Ботевград, решението следва да се отмени в тази част.
По
разноските:
С оглед изхода на делото Б.М.Н. следва
да бъде осъден да заплати на „Т.Б.“ ЕАД разноски в размер на 643, 02 лв.
/шестстотин четиридесет и три лева и две стотинки/ за първоинстанционното
производство /с включени разноски за заповедното произв./
и 211, 52 лева /двеста и единадесет лева и петдесет и две стотинки/ разноски за
въззивното производство, съобразно уважената част по
съразмерност.
На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, „Т.Б.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд възнаграждение за вещо лице в размер на 347, 00 лв. /триста
четиридесет и седем/ лева, съобразно изхода на спора.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 56 от 02.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 845/2019 г. по описа на РС- гр. Ботевград, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: …………., със седалище и
адрес на управление ***, р-н М., ж.к. „М.-.“, Б. П. С., сграда 6, срещу Б.М.Н. с ЕГН: **********,***, за
признаване за установено по отношение на Б.М.Н., че същият дължи на „Т.Б.“ ЕАД
сумата от 671,84 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 19.11.2016 г. за мобилен № …./………… за периода от м.08.2017 г. до м.10.2018 г. за
абонатен № ………….., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 370/21.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 125/2019
г. по описа на РС-Ботевград, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД , че Б.М.Н. с ЕГН: ********** *** дължи на „Т.Б.“
ЕАД сумата от 671,84 лева /шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 19.11.2016 г. за мобилен № …./……. за периода от м.08.2017 г. до м.10.2018 г. за
абонатен № …………., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 370/21.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 125/2019
г. по описа на РС-Ботевград.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от
02.03.2020 г., постановено по гр.д. № 845/2019 г. по описа на РС- гр.
Ботевград, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, р-н М., ж.к. „М.-.“, Б. П. С., сграда ., срещу Б.М.Н. с ЕГН: **********,***, за признаване
за установено по отношение на Б.М.Н., че същият дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата от
122, 22 лева-главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
24.12.2014 г. за клиентски № …………... за периода от
15.05.2017 г. до 14.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
17.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.М.Н. с ЕГН: **********,*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, р-н М., ж.к. „М.-.“, Б. П. С., сграда ., разноски в размер на 643,
02 лева /шестстотин четиридесет и три лева и две стотинки/ за първоинстанционното
производство /с включени разноски за заповедното произв./
и 211, 52 лева /двеста и единадесет лева и петдесет и две стотинки/ разноски за
въззивното производство, съобразно уважената част по
съразмерност.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „Т.Б.“
ЕАД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, р-н М., ж.к. „М.-.“, Б. П. С., сграда . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
от 347, 00 лв. /триста четиридесет и седем/ лева, представляваща възнаграждение
за вещо лице.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.