Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.А.П. – роден на ***г***, б., български гражданин, завършен
трети клас, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на
14.11.2017г. в гр.Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление – с наказателно постановление №17-1030-002862 от
10.05.2017г., връчено на 25.08.2017г. и влязло в сила на 04.09.2017г. издадено
от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна полиция" - гр.Пловдив е извършил такова деяние –
управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“ модел
„Галакси“ с рег.№ ***без съответно свидетелство за управление- престъпление по
чл.343в ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна
квалификация на деянието. Счита обвинението за доказано, а дадените обяснения от подсъдимия в хода
на досъдебното производство за защитна версия. По отношение
на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия П. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на една година лишаване от свобода. Посочва, че режимът за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да бъде общ.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
констатациите в обвинителния акт, Моли за приложение на института за крайна необходимост или
алтернативно за приложение на чл. 55 от НК тъй като има едно изключително
смекчаващо вината обстоятелство, а именно купуването на лекарство за детето.
Подсъдимият на досъдебна фаза се
признава за виновен, дава обяснения по обвинението. Производството е протекло в
отсъствието на П., тъй като обвинението не е за тежко престъпление и съдът е
намерил , че отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната
истина, за по-голяма сигурност и обезпечаване на правото му на защита е била
изпълнена процедурата по реда на 247в, ал. 1 от НПК.
Съдът, въз основа за събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.А.П. e роден на *** ***, б., български гражданин,
завършен трети клас – чете и пише, работещ, женен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият П. бил неправоспособен
водач на моторно превозно средство, тъй като никога не му било издавано
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
Подсъдимият Н.А.П. бил осъждан
няколко пъти – последното му осъждане е по НОХД №2791/2017 г. на Районен съд
гр.Пловдив – с определение в сила от 05.05.2017 г., с което е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК като му е било
наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години.
С наказателно постановление
№17-1030-002862/10.05.2017 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция"
при ОД МВР гр. Пловдив подс. П. бил санкциониран за това, че управлявал
автомобил без да има валидно издадено СУМПС, т.е. без да е правоспособен водач.
Посоченото наказателно постановление е било връчено на 25.08.2017 г. лично на
подсъдимия, не е обжалвано и е влязло в сила на 04.09.2017 г.
На 14.11.2017 г. около 14,55 часа П.
се качил на лек автомобил „Форд“ модел „Галакси“ с ДК № ***, собственост на А.И.П.
и потеглил към аптека, от където да закупи лекарство за детето си, чието
състояние не било спешно, тъй като било болно от ***. Изминал известно
разстояние с автомобила и на ул. “Калина“ в град Пловдив, свидетелите П.М. и В.Ч.
го спрели за проверка. След като се легитимирали полицейските служители
извършили проверка на документите на превозното средство и на водача, при което
установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия Н.П., както и че П. е
неправоспособен водач. Полицейските служители докладвали за случая на ОДЧ, като
на място бил изпратен служител от *** – С.Г., който съставил АУАН №0365090.
Подсъдимият П. подписал акта без възражение.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин частично от обясненията на подсъдимия П., дадени в досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 279,ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК,
както и от показанията на свидетелите по делото, дадени в съдебното
производство и приобщени в съдебното такова по реда на чл. 281, ал. 4 и ал.5,
вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК за свидетелите
М., С., Г., Ч. и П., както и от останалите събрани и приложени по делото
писмени доказателства – АУАН № 0365090,
№ 17-1030-002862, 2 бр. докладна записка, наказателно постановление №
17-1030-002862, , справка за нарушител/водач, справка за съдимост,
характеристична справка.
Съдът кредитира обясненията на подс. П. частично, като
оценява тяхната двойнствена природа като средство за защита и доказателствено
средство. Съдът намира, че обясненията
на подсъдимия в частта им относно закупуването на лекарство следва да се
кредитират, тъй като кореспондират с показанията дадени от свид. Ч. на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1 т.2
от НПК, относно показаното празно шишенце от лекарство, както и с показанията
на свид. П. дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281,
ал. 5 от НПК. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно
разстоянието, което същият е изминал с колата, тъй като същите остават
изолирани и неподкрепени нито от писмените, нито от гласните доказателства,
поради което не следва да им се дава вяра, а съдът ги намира за негова защитна
версия, с цел омаловажаване на обществената опасност на деянието.
Съдът кредитира и възприема изцяло показанията на
свидетелите М., С., Г., Ч. и П., дадени в хода на досъдебното производство, тъй
като същите са безпротиворечиви, допълващи се и последователни, същите
кореспондират със събрания доказателствен материал, дадени са в момент,
по-близък до времето на извършване и установяване на деянието и с тези мотиви
съдът им дава вяра.
Съдът намира, че следва да уважи доказателствената сила
на показанията на свид. П., прочетени и приобщени към доказателствения материал
в съдебното следствие на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1 т.4 от НПК, тъй като
въпреки че съгласието на подсъдимия не е лично дадено от него, то показанията
на свидетел, обслужващ защитната теза и посочен от защитата е в интерес на
правото на защита на подсъдимото лице и съдът следва да положи максимални
процесуални усилия за справедлив процес. Същите са в унисон с останалия
доказателствен материал, обясненията на подс. П. и в далечна връзка с тези на
свид. Ч., поради което въпреки съпружеската връзка с подсъдимия съдът, намира
че следва да се кредитират.
От писмените и гласните доказателства в съвкупност,
включително и обясненията на подсъдимия, съдът изведе местоизвършването на
деянието, времето и механизма на извършване, както и субективния елемент, а
именно знанието на П., че е бил наказван за такова деяние.
В посочените доказателствени материали, включително
и писмените доказателства и доказателствените средства, не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно установяват фактическата обстановка по
престъплението.
От правна страна:
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият Н.А.П. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй
като на 14.11.2017 г. в гр. Пловдив, на ул. Калина срещу № 60, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №
17-1030-002862/10.05.2017 г., влязло в сила
на 02.09.2017 г., издадено от Началник сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – гр.
Пловдив е извършил такова деяние –
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“ модел
„Галакси“ с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление.
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй
като е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за
правоуправление, след като преди по-малко от една година е бил наказан заради
управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление с наказателно
постановление, т. е. по административен ред.
Съдът
не споделя аргумента на защитата, че деянието е извършено при крайна
необходимост. В конкретния случай не са налице признаците на този институт на
освобождаване от наказателна отговорност, въведен с нормата на чл. 13, ал.1 от НК. Безспорно установено по делото е, че лицето е тръгнало да купува лекарство
за болното си дете. Болестта на детето, обаче, по свидетелство на майката е
хронично състояние и не представлява непосредствена опасност по смисъла на чл.
13 ,ал. 1 от НК. Същото не е било нито в животозастрашаващо състояние или
такова изискващо спешна намеса, нито лекарството е щяло да пресече или
предотврати такова състояние. На следващо място законът поставя изискване
деецът да не е можел да избегне тази опасност по друг начин, в този смисъл и
това условие не е изпълнено, тъй като на първо място е можело друг
правоспособен член на семейството да отиде да закупи лекарството с автомобила или
да се избере алтернативен начин на придвижване. Лицата и аптеките са се
намирали в рамките на града, на пешеходно разстояние, поради което от тези
факти може да се направи обоснован извод, че института на крайната необходимост
е неприложим.
Съдът
намира, че наказването на П. за същото такова нарушение е безспорно установено
доколкото Наказателно постановление №17-1030-002862 от 10.05.2017г. е издадено от Началник сектор
към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна полиция" - гр.Пловдив и е било връчено на 25.08.2017 г.,
от което е видна датата на връчването му.
Същото е отбелязано като влязло в сила на 04.09.2017 г., поради необжалването му в срок. Именно
поради това съдът приема че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от
наказването на подсъдимия за друго такова деяние, тъй като срокът би изтекъл на
04.09.2018 г.
Безспорно
е установен по делото, както отрицателният факт на липсата на правоуправление у
лицето, така и актът на управление, възприет пряко и от двамата свидетели
–очевидци – Ч. и С. и вида на управляваното МПС.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване.
От
гореизложеното следва, че подсъдимия П. е съзнавал, че управлява МПС в срока на наложеното му по
административен ред наказание и действаща принудителна административна мярка,
предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред, регулиращ
транспорта, и е целял настъпването на тези, съзнавани и желани от него
последици, а именно въпреки несъществуващото му право да управлява МПС.
По
наказанието:
За извършеното престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. Наказанията на подсъдимия съдът определи
съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, тъй като не са налице основания за
приложението на чл. 55 от НК – нито са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито едно изключително от тях. Съдът не споделя аргумента на
защитата, че е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
а именно търсенето на лекарство на детето, тъй като това действително има
характер на смекчаващо отговорността обстоятелство, но не е от категорията на
изключителните такива. Въпреки че няма легална дефиниция за изключително
смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК, то следва така да
ограничава и намалява обществената опасност на деянието или да го оправдава в такава
степен , че и най-лекото предвидено в закона наказание да бъде несъразмерно
тежко. В настоящия случай не се разкрива мотивът за управлението да е от
категорията на изключителните, тъй като набавянето на лекарството за хроничното
състояние на детето не е било спешно. На следващо място съдът оцени, че следва
да възприеме като смекчаващо вината обстоятелство и краткият път, който е изминал подсъдимия с
превозното средство. Това не може да бъде изключително смекчаващо вината
обстоятелство тъй като на първо място не е зависило от волята на подсъдимия, а
той е изминал кратко разстояние, тъй като е бил спрян от служителите на реда.
Други смекчаващи отговорността обстоятелства са семейното положение и трудовата
ангажираност на дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът намери
предишните нарушения на ЗДвП, шофирането му под
въздействието на алкохол (видно от осъждането му за престъпление по чл.
343б от НК), което свидетелства за трайно несъобразяване с правилата за
движение по пътищата и предишните осъждания,
които не са се отразили на квалификацията на деянието, както и фактът, че
деянието е извършено в срока на условното осъждане за предходно престъпление. Въпреки
това обаче съдът отчете относителната тежест и на двете категории обстоятелства
и се съобрази с трайното становище, че при ценене на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по отношение и на обвиняемия при индивидуализацията
на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Така Решение № 144/20.02.2019 по н.д. № 598/2018 г. на ВКС, Решение
№ 37 от 28.03.2017 г. по н.д. № 93/2017 г. на ВКС, III н.о., Решение №
208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I н.о. и др. Именно поради
наличието на положени усилия от подсъдимия, за достойно съществуване чрез
изкарване на прехраната за себе си и семейството си чрез работа,както и
отчитайки мотива за извършване на престъплението съдът намира, че следва да
ориентира наказанието към минимума, като счита размера от една годна сеца за
справедлив и достатъчен, за да се постигнат целите на чл. 36 от НК.
При индивидуализиране на наказанието Глоба
съдът съобрази имущественото състояние на подсъдимия, както и отражението което
по-висок размер на глобата от минималния би оказал върху него и семейството му,
поради това и прие, че следва да се наложи наказание ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева. Така наложените наказания съответстват, както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката
на съда биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо
него, а така също биха се отразили възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото, без да представляват излишна репресия върху личността му.
Поради липсата на предпоставките за приложението на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият е
осъждан, то на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва така наложеното
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи
при първоначален ОБЩ режим.
Тъй като деянието е
извършено в срока на условното осъждане по НОХД №2791/2017 г. на Районен съд гр.Пловдив, при което с
определение в сила от 05.05.2017 г. с което е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343б ал.1 от НК като му е било наложено наказание от 4
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66
от НК за срок от 3 години, които са изтичали
на 05.05.2020 г. Поради това на основание чл. 68 ал.1 от НК, съдът
постанови така определеното наказание от 4 месеца лишаване от свобода да бъде
изтърпяно отделно и изцяло от наложеното по настоящото наказателно производство
наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ