РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1828/21.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Явор Колев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
…………….
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор А.Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно
дело № 1796/2020г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с
процесуален представител юрисконсулт М.С. обжалва Решение № 870 от 11.06.2020г.,
постановено по АНД № 1252 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният
акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 482601-F504115/06.12.2019г. на
Директор Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-Пловдив, с което на Градски Археологически Музей,
гр.Хисаря, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 386,37 лв. за административно
нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр.
чл.102 ал.3 т.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл.112
ал.1 ППЗДДС, на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно
– чл.348 ал.1 т.1 НПК : Поддържа, че неправилно съдът приел да е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН и дори да са налице
пропуски в административно наказателното производство, те не са съществени, тъй
като не нарушават правото на защита на нарушителя. В случая е установено, че
задълженото лице /ЗЛ/ е реализирало облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 ЗДДС в
размер на 50 000лв. към 31.07.2017г., видно от представена от ЗЛ справка
за реализиран оборот, формиран от продажба на сувенири и рекламни материали,
като ЗЛ по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 1 386,37лв. по облагаеми
доставки в размер на 8 318, 20 лв. през периода 01.11.2018г. –
30.11.2018г., когато не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно да стори това. Заявлението е
подадено на 25.05.2019г., а е следвало да се подаде не по-късно от 14.08.2017г.
включително. Акт за регистрация по ЗДДС е връчен на 19.06.2019г. Заявено е, че
описаната фактическа обстановка е възприета от съда и не се оспорва от
нарушителя. Поискано е решението да бъде отменено с потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции общо от по 100лв.
Ответникът Градски Археологически
Музей, гр.Хисаря се представлява от адв.Й.Д. и
оспорва касационната жалба. В писмен отговор поддържа, че в случая отсъства
яснота относно фактическите параметри на вмененото нарушение. В АУАН и в НП не
са отразени брой на конкретните доставки, техния вид с конкретизиране предмета
на доставката и дата на извършване. Пропускът не позволява извършването на
проверка на изводите на административно-наказващия орган за наличие на
облагаеми доставки, тъй като ЗЛ е вписано в регистър Булстат като културна
организация и представлява лице по см. на чл.42 ЗДДС. Поддържа се в тази вр., че редица от доставките, които музеят извършва, не са
облагаеми, а са освободени, за които не се начислява ДДС. При тези данни се
счита за правилен извода на ПРС затова, че посоченият пропуск не може да бъде саниран с представяне на допълнителни доказателства към
преписката в хода на съдебното производство. Поискано е касационната жалба да
бъде отхвърлена с присъждане на разноски за касационната инстанция – 100лв.
адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Трифонова поддържа неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване
на неблагоприятно съдебно решение. По същество е неоснователна.
1. Наказателно постановление №
482601-F504115/06.12.2019г. е издадено от орган, административнонаказателната
компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП - т.1, 1.3, б.”в” /приложена в адм.нак.преписка, ведно със Заповед
№ 2-3250/09.10.2019г. за изпълнение от страна на Я.Б. на длъжността „директор
на дирекция“ в ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Обслужване“ за срок до
назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца/. АУАН №
F504115 от 12.08.2019г. e съставен от инспектор по приходите в ТД-Пловдив. В
това си качество, актосъставителят се явява орган по
приходите, съответно на изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
В АУАН е посочено, че нарушението е констатирано в ТД на
НАП-Пловдив на 13.06.2019г. – при преглед на документи в хода на извършване на
проверка за установяване на наличие за регистрация по ЗДДС, документирана с
протокол по чл.50 ДОПК от 13.06.2019г. Същият е приложен в хода на съдебното
производство /л.31, 32/, като част от преписката по издаване на акта за
регистрация и представените документи във вр. с
регистрацията по ЗДДС.
Според обстоятелствената част на НП : Градски
Археологически Музей, гр.Хисаря не е начислило ДДС в размер на 1 386,37лв.
по облагаеми доставки на обща стойност 8 318,20лв., извършени за данъчен
период 01.11.2018г. – 30.11.2018г., когато лицето на е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било
длъжно. Посоченото е констатирано въз основа на „представени документи и
периодични отчети от ФП на ЕКАФП“. Данните от проверка на 13.06.2019г. са
документирани в Протокол № **********/13.06.2019г., от които е установено, че
ЗЛ е достигнало облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 ЗДДС в размер на
50 000лв. към 31.07.2017г. /според представена справка за обороти за
период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на
сувенири и рекламни материали. Посочено е, че съгл. чл.96 ал.1 ЗДДС е следвало
да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дн.срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнат облагаем оборот над 50 000лв.,
тоест до 14.08.2017г. вкл. В случая заявлението е подадено на 30.05.2019г. и е
налице регистрация по ЗДДС от 19.06.2019г. – дата на връчване на Акт за
регистрация от 13.06.2019г.
Фактическите установявания са
квалифицирани за административно нарушение на чл.180 ал.2 вр.
с ал.1 ЗДДС, вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС и чл.112
ал.1 ППЗДДС.
Съгласно чл.180 ал.1 и ал.2 ЗДДС : „Регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1 000 лв.; Алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок.”. Според чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС : „ Регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника
за продажбите за съответния данъчен период.; Данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите,
когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.”.
2. ПРС приел, че
фактическата обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства и не се оспорва от жалбоподателя, но това не преодолява
констатацията за съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН за задължителното съдържание на АУАН и НП. В
тази вр. е изтъкнато, че относно основния съставомерен факт – извършени облагаеми доставки на
твърдяната стойност за данъчен период 01.11.2018г. – 30.11.2018г., не са
конкретизирани облгаемите доставки /какви и кои
точно/, за да се извърши проверка относно извършването им през процесния период и дали са били облагаеми. Пропускът е
квалифициран на съществено нарушение, тъй като музеят е бюджетна организация,
второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на културата, и
представлява лице по см. на чл.42 ЗДДС. В тази насока е и извода, че част от
извършваните доставки не са облагаеми, тъй като са освободени /чл.42 т.1,
б.“б“; чл.44 ал.1; чл.49 ал.1, чл.50 ЗДДС/. Съдът е обсъдил и приета по делото
справка за реализираните обороти от възмездно доставяне на стоки и услуги и
разпечатката, според съдържанието на които не е достатъчно ясно как е формирана
сумата от 8 318,20лв., за която се твърди да са реализирани облагаеми
доставки за периода м.11.2018г., предвид и факта на стопанисване от страна на
музея на няколко обекта. Според ПРС е било необходимо в АУАН и в НП да бъде
посочено в кой обект колко оборот е реализиран и по каква методика се формира
крайната сума, която дейност не може да бъде възлагана в тежест на
жалбоподателя.
3. Решението е законосъобразно. По отношение конкретния данъчен период
01.11.2018г. – 30.11.2018г. – НП и АУАН не съдържат индивидуализирани данни,
които да бъдат проверени със съпоставка на приложените в хода на делото писмени
доказателства. Протокол № **********/13.06.2019г. е единственият документ, на
който се позовава административно-наказващия орган, но документът касае
информацията за достигнало облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 ЗДДС в размер
на 50 000лв. към 31.07.2017г. Административно-наказателната преписка не
съдържа справка за обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г. и в
частност – данните за данъчен период 01.11.2018г. – 30.11.2018г. Цитираният
протокол съдържа стойности на отчетен облагаем оборот във ФП на ФУ за различни
периоди, извлечени от представени месечни отчети. Стойностите не са помесечни, а обобщени, напр. – от 16.03.2019г. до
30.05.2019г., от 01.05.2018г. до 21.03.2019г. и др. Преписката по издаване на
Акта за регистрация по ЗДДС съдържа справка за обороти за период от
01.05.2016г. до 31.12.2018г. от всички източници на музея /л.76, л.144/ и за
м.11.2018г. е отразена сума 8 318,20лв., но тази справка е отразена в НП
по отношение констатацията за достигнат облагаем оборот по чл.96 ал.2 ЗДДС към
31.07.2017г., за което и в частност – неизпълнение на задължението за подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС до 14.08.2017г., е съставен отделен АУАН
/за конкретното административно нарушение/.
При тези данни правилно ПРС приема, че
преписката не съдържа информация за облагаемите доставки за периода
01.11.2018г. – 30.11.2018г., формиращи стойност 8 318,20лв. и изискуем ДДС
в размер на 1 386,37лв. Тоест, фактическото основание, въз основа на което
е приложена санкцията по чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС,
не е обосновано. Административно – наказващият орган дължи яснота при описание
на нарушението и убедително доказване на същото. Съдържанието на НП е
дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание
на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити – в частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно
доказателствата, които потвърждават нарушението. Отсъствието на доказателства,
потвърждаващи нарушението води до извод, че волята на административния орган не
е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране относно юридическите факти на
упражненото правомощие. Правилни са изводите на ПРС по отношение
конкретизирането на фактите, касаещи административното нарушение – в етап на
съдебно оспорване на НП: индивидуализирани факти и обстоятелства следва да са отразени
в АУАН с предявяването му, или в НП. Верен е извода за невъзможност отговорност
на нарушител да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, разкрити в хода на
съдебното производство, които не са посочени в АУАН или не са част от
административно-наказателната преписка. В реда на изложеното е и извода на ПРС
за поставяне на съда в позиция на тълкуване на действителната вола на
административно-наказващият орган, което е недопустимо. Отбелязва се, че дори
да не е спорна фактическа установеност, нарушителят има право на оспорване на
НП, за законосъобразността на което в случая ПРС е осъществил дължимата
проверка в цялост. Отсъствието на конкретни данни относно индивидуализирани
облагаеми доставки на стоки за процесния данъчен
период води до извод за необоснованост на НП.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл. 221
ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIII състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 870/11.06.2020г.,
постановено по АНД № 1252 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив.
Осъжда НАП да заплати на Градски
Археологически Музей, гр.Хисаря, ЕИК *********, съдебни
разноски в размер на 100 лв. /адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :