№………./………………..2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на седми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
648 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата вх. №
12865/19.02.2019г. от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки
двама от Н.Й.Н., **** И. и ****, чрез адв. М.Х., против решение №
412/05.02.2019г. по гр.д. № 11152/2018г. на 46-ти състав на ВРС, с което
дружеството е осъдено да заплати на А.Е.И., ЕГН **********
*** сумата от 2025,49 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена пенсия
за осигурителен стаж и възраст за период 18.03.2017г. до 25.05.2017г., поради
несвоевременно издаване от страна на ответника на документ образец УП-3,
удостоверяващ факти, свързани с трудовото правоотношение на А.Е.И., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 20.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал.1, т. 1 КТ.
Считайки обжалваното решение за
неправилно, необосновано и несъобразено с нормите на материалния закон, по
изложените за това съображения се моли да бъде отменено. Претендира присъждане
на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от
въззиваемия А.Е.И., ЕГН ********** *** не е постъпил.
В с.з. на 07.05.2019г. въззивното дружество, чрез адв. М.Х.
поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемата страна, чрез адв. Г.Т. я оспорва като неоснователна. Въззиваемият
се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Иска да бъдат присъдени
разноските и за въззивната инстанция.
ВОС
съобрази следното:
В исковата си молба, след направено уточнение и допуснато
изменение на иска, чрез увеличаване на претенцията, А.Е.И. твърди, че до 24.07.2017г. между
страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение по трудов
договор от 01.01.1991г. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие със заповед № 125/20.07.2017г., постигнатото по повод подадено от
ищеца заявление вх. № EPRG-196/11.01.2017г. Подавайки заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, посочил, че на 18.03.2017г. предстои
да навърши необходимата възраст за пенсия и помолил да се изготвят необходимите
за това документи. Считал, че два месеца ще са достатъчен срок, в който да му
бъдат приготвени необходимите за пенсиониране документи. Трудовата му книжка му
била предадена попълнена на 25.05.2017г., а удостоверение УП-3 на 26.05.2017г.
На 18.03.2017г. навършил пенсионна възраст. За да получи пенсия от тази
дата следвало да подаде документи, доказващи
трудовия му и осигурителен стаж в срок от два месеца, считано от датата на
която е навършил пенсионна възраст. След като не е подал документите в този
срок, вместо от 18.03.2017г. получил пенсия от 25.05.2017г. За периода от 13
дни от м. март, за целия м.април и за 24 дни от м.май не получил сумата в общ
размер на 2025.49лв. Счита, че работодателят следва да го обезщети за това
време, като бъде осъден да му заплати тази сума. Освен това от 20.07.2017г. до
датата на подаване на исковата молба-20.04.2018г. иска да му бъде заплатено и
обезщетение за забава в размер на 341.00лв.
Иска да му бъде присъдено обезщетението от 2025.49лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда-20.04.2018г. и
мораторна лихва върху тази главница, считано от 20.07.2017г. до 20.04.2018г. в
размер на 341.00лв. и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва, че ищецът е бил страна по трудов договор в периода от 01.01.1991г. до
24.07.2017г. Признава, че на 11.01.2017г. И. е подал заявление до
непосредствения си ръководител, с което иска да бъдат обработени документите му
за пенсиониране, поради навършване на пенсионна възраст на 18.03.2017г. Същия
ден е представено заявлението на работодателя. На 28.02.2017г. е било издадно
удостоверение УП-2 от „Енерго Про Продажби“ АД, чийто служител е бил И. до
01.07.2007г. и когато сключил
допълнително споразумение с „Е.ОН България Мрежи“ АД с ново наименование
„“Енерго Про Мрежи“ АД, понастоящем „Електроразпределение Север“ АД. На
25.05.2017г. „“Енерго Про Мрежи“ АД издало удостоверение УП-3. № 101/25.05.2017г. Възразява, че не е
възникнало основание за ангажиране на договорната отговорност на работодателя
по съображения, че въпросният удостоверяващ стажа документ – трудовата книжка
никога не е бил изискван от работодателя преди прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Не е подал и заявление в НОИ за отпускане на пенсия и
добавки към нея в рамките на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, от
датата на придобиване на правото, в случая 18.03.2017 г. Към последната
дата ищецът вече е разполагал с част от
необходимите документи за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и е могъл да подаде заявление за отпускане на пенсия, дори и при
липсващи документи, като в този случай длъжностното лице по чл.98, ал. 1 от КСО
е могло да укаже на заявителя пропуска да депозира всички книжа и да му
предостави срок за това. С тези доводи се оспорва, че вредата за ищеца е следствие
от поведението на служител на работодателя. Моли се исковата претенция да бъде
отхвърлена.
За
да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и
се установява от представените писмени доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №
14/01.01.1991г., прекратено със заповед № 125/20.07.2017г., считано от
24.07.2017г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Не е спорно още, че със
заявление № ЕPRG-196/11.01.2017г. А.Е.И. е уведомил работодателя си, че на
18.03.2017г. навършва пенсионна възраст и моли да му бъдат обработени
документите за пенсиониране. Работодателят е удостоверил върху заявлението
съгласието си.
Видно от удостоверение №
УП-2, същото е издадено на А.Е.И. от „Енерго Про Продажби” АД на 28.02.2017г.
Удостоверение № УП-3 обаче е
издадено на А.Е.И. от „Енерго Про Мрежи” АД чак на 25.05.2017г. и му е предадено същия ден, обстоятелство,
което е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно
определение от с.з. на 07.11.2018г. по първоинстанционното дело.
В с.з. на 16.01.2019г. са
изслушани показанията на водените от страните свидетели: ****-съпруга на ищеца,
водена от него и **** началник на отдел „Администрация и контрол на човешките
ресурси” в Дирекция „Човешки ресурси” при „Енерго Про” АД, водена от
работодателя.
Изслушано е и заключение на
вещото лице К.Кунева по допуснатата от съда СИЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, ценено от съда, като неоспорено от страните. Според вещото лице
размерът на неполучената пенсия от А.И. в периода от 18.03.2018г. до
25.05.2017г. възлиза на сумата от общо 2025.49лв. и лихва за забава в периода
от 18.03.2017г. до 25.05.2017г. от 244.94лв.
Предвид така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Исковата претенция намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ.
Според разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно
за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване
на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение и поради вписване на неверни данни в издадените документи.
Съгласно текста на чл. 128а от КТ по писмено искане на работника или служителя
работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от
искането.
Безспорно, на 11.01.2017г. И. е поискал да му бъдат
изготвени необходимите документи за пенсиониране, като е посочил точно датата
на която навършва пенсионна възраст-18.03.2017г. Необходимият му документ
удостоверение УП-3 е издадено чак на 25.05.2017г., т.е. далеч след срока по чл.
128а от КТ.
Съгласно чл. 94 от КСО, ред. ДВ бр.
98/2016г., в сила от 01.01.2017г. пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с
необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния
срок от придобиване на
правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Към заявлението за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст се представят документи за осигурителен (трудов) стаж, видно от нормата
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Осигурителният
стаж пък се установява с данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, според текста на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, а съгласно ал. 4 от същата разпоредба, за времето след 31
декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата,
работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на
продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в
служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя
следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов
(служебен) стаж.". Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено
посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец,
утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от
осигурителя. Видно от приложеното копие от трудовата книжка на А.Е.И. № 333,
удостоверение по смисъла на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж липсва. Необходимо е следователно представянето на документа
по образец, в случая УП-3 при подаване на заявлението за отпускане на пенсия.
А.Е.И. не е разполагал с последно
посочния документ към датата на навършване на пенсионна възраст-18.03.2017.
нито в 2-месечния срок по чл. 94 от КСО. Не е разполагал с него поради
бездействието на служителя на „Енерго Про Мрежи“ АД да го издаде
своевременно.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че срокът по чл. 128а от КТ е неприложим,
т.к. спазването му не е било в интерес на служителя. Ясно е искането на И.,
отправено към работодателя на 11.01.2017г.:
да бъдат обработени документите
за пенсиониране към датата на навършване на пенсионна възраст-18.03.2017г.,
както и, че УП-3 му е издадено пределно късно-чак на 25.05.2017г. и след срока
по чл. 94 от КСО.
Неоснователно
е също така оплакването, че не е нали фактическия състав на чл. 226, ал. 1 и
ал. 2 от КТ, поради липсата на причинно-следствена връзка между поведението на
работодателя и вредите за И.. Той е контактувал със служителя ***, който му е бил
посочен, като отговорен за издаването на исканите документи. Нито е било
необходимо да подава сигнали, оплаквания, обаждания и жалби, нито да търси за
съдействие началника на служителя ****, нито дори да напомня за искането си, още повече, че заявлението от
11.01.2017г. е станало достояние на самия работодател и той е изразил съгласието си със заявеното от И., както се
сочи от процесуалния представител на дружеството в отговора на исковата молба.
Неоснователно
е и последното оплакване срещу приетото от съда ,че късното издаване на УП-3 е
причина за несвоевременното заявяване на искането за отпускане на пенсия-след 2
месеца, считано от датата на придобиване на правото. Нито е следвало, нито е
бил длъжен да подава документи за пенсиониране пред НОИ, като разчита на това,
длъжностното лице да му даде допълнителен срок да представи пълен набор от
документи, включително удостоверение УП-3, след което да му бъде определен
размер на пенсията, или ако бъде определен при наличните документи, да инициира
производство по изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на
пенсията, по реда на чл. 99 от КСО. И. е можел само да се надява, но не е знаел
със сигурност в какъв срок да очаква издаването на УП-3, за да предприеме
такива действия. Подавайки заявлението още на 11.01.2017г., И. е дал достатъчно
дълъг срок на работодателя за изпълнение на задължението по чл. 128а от КТ, като не е следвало да прибягва до
такива отчаяни действия, каквито му сочи работодателя, за да получи искания
документ и подаде заявление за отпускане на пенсия, в срока по чл. 94 от КСО.
Само виновното бездействие е причината да получи пенсия И., считано от
25.05.2017г., вместо от 18.03.2017г. За този период му се дължи обезщетение в
размера на неполучените от него суми.
Размерът
на обезщетението за периода от 18.03.2017г. до
25.05.2017г е определен от ВРС на 2025.49лв., съобразявайки се със
заключението на вещото лице по допуснатата от съда СИЕ.
С
оглед на изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена. Претендираното обезщетение се дължи от работодателя,
станал причина И. да не получи дължимата му се пенсия в периода от 18.03.2017г.
до 25.05.2017г. в общ размер на 2025.49лв., на осн. чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ,
ведно със законната лихва, считано от 20.07.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
Поради
съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваната част от решението, последното следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат възложени
разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на 420.00лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 27 по
делото и списък по чл. 80 от ГПК на л. 28 по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 412/05.02.2019г. по гр.д. № 11152/2018г. на 46-ти състав на ВРС, в частта, в която „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** Варна
Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от Н.Й.Н., ****. и ***** е осъдено да
заплати на А.Е.И., ЕГН ********** *** сумата от 2025,49 лева,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена
пенсия за осигурителен стаж и възраст за период 18.03.2017г. до 25.05.2017г.,
поради несвоевременно издаване от страна на работодателя на документ образец
УП-3, удостоверяващ факти, свързани с трудовото правоотношение на А.Е.И., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 20.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 226, ал.1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА
„Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, Варна
Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от Н.Й.Н., **** И. и **** да заплати на
на А.Е.И., ЕГН ********** *** разноски за въззивната
инстанция в размер на 420.00лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3, предл. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: