№ 5483
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110104404 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Подадена е молба с вх. № 269981/19.09.2023г. от ищеца – /ФИРМА/ за допускане
поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото решение от 11.09.2023г.
Изложеното е че след връчване на решението ищецът е установил фактически грешки в
обстоятелствената част на така постановеното решение относно страните и предмета на
делото.
Адвокат М. Н., като представител на ответника – Е. Г. П. с молба с вх. №
329725/17.11.2023г. е изразил становище за основателност на молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива, или по молба на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната
теория и съдебна практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на
посочено процентно съотношение при определяне на размера на присъдената сума или
погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск съдът
да се произнесе в диспозитива на решение и др. като не е допустимо чрез поправка на явна
фактическа грешка да се замести формираната воля на съда в съдебния акт.
Видно е, че е допусната такава грешка относно предмета на делото и страните в
уводната част на решението. Съдът констатира, че поради техническа грешка е
инкорпорирал в решението уводната част по друго дело под същият номер, но от различна
година, а именно гр.д. № 4404/2020г. Тази грешка е обективирана в уводната част на стр.1,
1
ред 1 до 38 от горе на долу и на стр.2 от ред 1 до ред 8 от горе на долу. В останалата част на
решението е посочено изразяване, което съответства на истинската воля на съда в
диспозитива на решението, касаеща предмета на спора и страните.
Поради изложеното по-горе, искането следва да бъде уважено и следва по реда на чл.
247 от ГПК да бъде изправена тази очевидна фактическа грешка.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 11.09.2023г.,
постановено по гр.д.№ 4404/2022г., по описа на СРС, 45-ти състав, като в уводната част на
решението на стр.1, от ред 1 до ред 38 от горе на долу и на стр.2 от ред 1 до ред 8 от горе на
долу ВМЕСТО ПОСОЧЕНОТО: „Предявени са от /ФИРМА/ срещу С.Л.З. и С.И.П., при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците,
при разделна отговорност, съответно за С.З. 5/6 и за С.П. – 1/6, съответно за сумата в размер на
2 335,01 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в
*********************, абонатен № ******, сумата в размер на 26,03 лева, представляваща
главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 449,89 лв. – мораторна
лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 14.09.2015г. до 16.01.2018г.,
сумата в размер на 5,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение, за периода от 10.07.2015г. до 16.01.2018г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 40613/2019г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. За дължимите
суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва за забава в плащането
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила по отношение на ответниците, поради подадено възражение от последните, поради и
което навежда за него да е налице правен интерес от предявяване на исковете. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК С.Л.З. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
2
исковете по основание и размер. Навежда, че по силата на НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 195, том 1, рег. № 6176, дело 182/2009г. е закупил топлоснабдения имот от
В.И.П., брат на С.П., като посочва, че с договора, обективиран в нотариалния акт е учредил
пожизнено право на ползване на З.П. и С.П., като в случая именно С.П. реално ползва имота.
По изложеното намира, че между него и топлопреносното дружество не е възникнало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. С отговора прави възражение
за изтекла в негова полза погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответника С.И.П.,
с който той оспорва исковете по основание и размер. С отговора прави възражение за давност,
както и възразява между него и топлопреносното дружество да е възникнало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Ищцовото дружество не било
представило и доказателства за публикуване на общите условия, в един местен и един
централен всекидневник. Оспорва иска и по размер, като оспорва представените към исковата
молба от ищеца съобщения към фактури. По изложеното моли за отхвърляне на исковете“
ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНО:
„Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 3 310,44 лв.–
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в **********************,
аб. № ******, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.08.2021г. до окончателното плащане, сумата в размер на 778,09 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
12.08.2021 г., както и суми за дялово разпределение 11,90 лв. –главница за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2021г. до
изплащане на вземането и 2,84 лв. – лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021 г. и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
16.09.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 50589/2021 г. по описа на СРС, 45-ти
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като излага
съображения, че за имота, за който са начислени процесните суми, няма ангажирани
доказателства да е собственост на ответника. Твърди, че в имота не е доставяна
топлоенергия в претендирания размер. Прави възражение за погасителна давност на
задължението. Моли за отхвърляне на исковете“.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4