Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.10.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 242 по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.С.С. против наказателно постановление № ......2018 г. на началник РУ И………….., с което за нарушение
на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД, на основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД му е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 200,00 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде изменено, като
бъде намален размера на наложеното му административно наказание.
Административнонаказващият орган
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
При рутинна полицейска проверка на .....2018
г. около .....ч. в гр. И………., на ул. „П.....“, служители на РУ И……… изискали
документите за самоличност на жалбоподателя. Същите констатирали, че
представената от него лична карта № ....., е повредена. Ето защо,
актосъставителят – св. А., съставил АУАН с бл. № ....., в който отбелязал, че
на посочената дата и място, жалбоподателя „представя повредена лична карта № .....“
и за виновно нарушена посочил разпоредбата на чл. 7 от ЗБЛД. Актът бил предявен
и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. По-късно, въз основа на него било издадено и
атакуваното НП № ......2018 г. на началник РУ И……… в което,
като описане на нарушението е отразено, че С. „не е опазил от повредена лична
карта …“, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД и
администратинонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на
основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД.
В хода на производството, като свидетел
е разпитан актосъставителят А., който сочи, че личната карта на жалбоподателя е
била пукната, без да е счупена на отделни части и че пукнатината е пречела да
се вижда изписания в нея постоянен адрес, без да е категоричен дали повредата е
пречела за неговото разчитане. Според съдържанието на съставения от свидетеля
АУАН с бл. № ....., личните данни на жалбоподателя /вкл. и адреса на същия/, са
взети от предоставения на полицейския служител документ за самоличност – ЛК № ......
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, по следните съображения.
Всяко
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, е конкретно действие/бездействие
и същото следва да намери своето описане по смисъла на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1
т.5 от ЗАНН, както в съдържанието на съставения АУАН, въз основа на който
отпочва административнонаказателното производство, така и в съдържанието на
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Деянието, следва да
бъде индивидуализирано с онези фактически обстоятелства, представляващи
признаци на административното нарушение, за което административнонаказателната
отговорност на определено лице е ангажирана. Пресъздаването, както в текста на
АУАН, така и в НП единствено на състава на посочената за виновно нарушена нормативна
разпоредба, не позволява на субекта на административноказателна отговорност да
разбере какво му се вменява и пречи на същия да реализира пълноценно
предоставеното му от закона право на защита. В случая, за виновно нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД , според която: „Гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване.“ Повреждането на подобен документ, предполага такова
физически въздейстивя върху същия, което го прави частично негоден да изпълнява
удостоверителната му функция, произтичаща от закона. То може да се изразява в
прегъване, одраскване, напукване, нарушаване целостта на покритието му и др.
Всеки един от посочените от механично въздействие резултати, представлява факт
от обективната действителност и именно същия следва да намери отражение в
съдържанието на АУАН и НП, доколкото именно той представлява описание на
нарушението по смисъла на цитираните разпоредби на ЗАНН. Посоченият порок на
постановението не може да бъде преодолян едва в хода на съдебното производство
за контрол за законосъобразност, чрез събраните в същото доказателствени
средства. Липсата на такова описание, винаги представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно от
формална страна, по изтъкнатите по – горе съображения. Отделен от изложеното
остава въпросът, доколко поведението на жалбоподателя би могло да бъде
санкционирано на основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, който предполага
конкретното действие /повреждане, изгубване или унищожаване/ да бъде
осъществено от субекта на административнонаказателна отговорност.
Само
за пълнота, следва да бъде отбелязано и друго. Дори и при липсата на изрично
препращатата към разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, норма на чл. 82 от ЗБЛД, съдът
е длъжен да извърши преценка, налице ли са предпоставките определящи
конкретното нарушение, като „маловажно“ такова. В случая, липсват каквито и да
било основания, да се счете, че поведението на жалбоподателя следва да бъде
санкционирано и то с налагане на административно наказание в максималния
предвиден в чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД размер от 200 лв. Липсват доказателства за
извършени от жалбоподателя други нарушения на изискванията на ЗБЛД. Не само
липсват доказателства за тежестта на нарушението, а напротив от събраните
такива, се установява, че „повредата“ на личната карта се е изразявала в
„пукнатина“, която обаче, с оглед отразеното в акта, не е пречела за визуалното
възприемане на залегналата в личната карта удостоверителна информация и не е
пречела за идентифицирането на нейния притежател. Тези обстоятелства налагат и
извода, че макар формално поведението на
жалбоподателя да е било в разрез с изискването на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД, то поради
своята явна незначителност, същото не е осъществявало състава на
административно нарушение. Последно посоченото обаче, би довело до отмяна на
наказателното постановление, при положение, че то бе законосъобразно от
формална страна.
Ето защо и по изложените по – горе съображеня, като незаконосъобразно от
формална страна атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.
Воден от изложеното до тук и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ......2018
г. на началник РУ И………, с което за
нарушение на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД, на основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД на И.С.С. е наложено административно наказание «глоба» в размер на
200,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ