Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.01.2021 г.
СГС, VI – 4 състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело N 2119/2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Л.Н.Г., с която са предявени срещу „М.“ ООД искове с правно основание чл.95 ЗАПСП за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв. – за имуществени вреди и в размер на 4000 лв. – за неимуществени вреди. Твърди се от ищцата, че се занимава с исторически проучвания и е автор на три книги в тази област, както и че е автор в хипотезата на чл.3 ал.1, т.1 ЗАПСП на литературни произведения, създадени в резултат на творческа дейност - статиите „Правнучка на Софроний станала френска графиня“, издадена на 23.10.2004 г. във вестник „Новинар“, и на статията „Джина Лобриджида се омъжи на 85 години“, публикувана на 06.04.2013 г. във вестник „Монитор“. Сочи се от ищцата, че ответникът е издател на вестник „Златна възраст“ и на 17.10.2014 г. е публикувал статия „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“, а като издател на вестник „Минаха години“ на 26.03.2018 г. е публикувал статия „Джина Лобриджида на 90: Ще доживея рекорда на 113 –годишната ми леля“, които статии дословно възпроизвеждат авторските статии на ищцата, но без да се посочва авторството и без да е платено възнаграждение. Поддържа се, че са нарушени авторските права на ищцата по чл.15 ал.1, т.2,4 и 5 ЗАПСП – право да иска признаване на авторство и посочване на името на ищцата, да запази целостта на произведението, както и правата по чл.18 ал.1, вр. с ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП и чл.19, вр. с чл.18 ал.1 за разрешаване да се използва произведението от трето лице срещу възнаграждение. Навежда се довод, че публикуването на статиите от ответника представлява използване на нейните произведения, които са възпроизведени и разпространени сред неограничен кръг от лица. Освен това в публикуваните от ответника статии текстът е идентичен със статиите на ищцата, но са добавени параграфи, с което е нарушена целостта на авторските произведения, както и е пропусната част от оригинала; допуснати са вътрешни неточности. Иска се от ищцата за процесните нарушения на авторските й права върху всяка от двете статии ответникът да бъде осъден да плати обезщетение в размер на по 1000 лв. – имуществени вреди от неполучено авторско възнаграждение, както и по 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и ответникът да бъде осъден да преустанови ползването чрез възпроизвеждане и разпространение и да се постанови изземване на съответните броеве.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е представил писмен отговор и не взема становище.
Представено е копие от издание на вестник „Новинар“ от 23.10.2004 г., в който е публикувана статия „Правнучка на Софроний станала френска графиня“, а за автор на статията е посочена ищцата Л. Г..
Представено е копие от издание на вестник „Монитор“ от 06.04.2013 г., в който е публикувана статия „Джина Лобриджида се омъжи на 85 години“, а за автор на статията е посочена ищцата Л. Г..
Представено е копие от вестник „Златна възраст“ от 17.01.2014 г., в който е публикувана статия „ Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“, а за автор на статията е посочен Боян Захов.
Представено е копие от бр.13 на вестник „Минаха години“ от 26.03.20189 г., в който е публикувана статия „Джина Лобриджида на 90: Ще доживея рекорда на 113-годишната ми леля“, а за автор на статията е посочена ищцата Л. П..
Представена е заповед N 13/28.11.2013 г., с която на основание чл.325 ал.1, т.1 КТ е прекратен трудовият договор с ищцата, който е бил сключен на 14.03.2008 г.
Установява се от заключението на съдебно-филологическата експертиза, че в статията „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“ е възпроизведен 86 % от текста, за който се твърди от ищцата, че е нейн авторски, а в статията „Джина Лобриджида на 90: Ще доживея рекорда на 113-годишната ми леля“ е възпроизведен 81,81 % от текста. Извършени са преработки, които не засягат стилистиката, а по отношение на посочените по-горе проценти на възпроизвеждане на текста се сочи от в.лице, че е налице пълно съвпадение на всички значими от научна, художествена и техническа гледна точка, както и че различията са несъществени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.95 ЗАПСП.
От страна на ищцата е повдигнато фактическото
твърдение, че е автор на статията „Правнучка на Софроний станала френска
графиня“, издадена на 23.10.2004 г. във вестник „Новинар“, и на статията „Джина
Лобриджида се омъжи на 85 години“, публикувана на
06.04.2013 г. във вестник „Монитор“. Процесните
статии имат качеството на произведение на публицистиката по смисъла на чл.3
ал.1, т.1 ЗАПСП, защото са резултат от творческата дейност
на лицето, посочено за техен автор, поради което всяка една представлява
защитим обект на авторско право.
В подкрепа на твърдение, че ищцата е автор на посочените по-горе статии, са представени копия от издание на вестник „Новинар“ от 23.10.2004 г. и от вестник „Монитор“ от 06.04.2013 г., в които са публикувани процесните статии, а за техен автор е посочена ищцата. Доколкото няма данни за друго и от страна на ответника не са направени оспорвания, съдът приема на основание чл.6 ал.1 ЗАПСП, че автор на публицистичните произведения е ищцата, чието име е посочено за автор под заглавието на всяко едно от тях.
Не се оспорва, че ответникът е издател на вестник „Златна възраст“ и на вестник „Минаха години“, което се установява и от представените по делото броеве от двата вестника.
От заключението на съдебно-филологическата експертиза се установява, че статията „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“, публикувана във вестник „Златна възраст“ на 17.10.2014 г. възпроизвежда 86 % от текста на статията „Правнучка на Софроний станала френска графиня“, издадена на 23.10.2004 г. във вестник „Новинар“, както и че публикуваната във вестник „Минаха години“ на 26.03.2018 г. статия „Джина Лобриджида на 90: Ще доживея рекорда на 113 –годишната ми леля“, възпроизвежда 81,81 % от текста в статията „Джина Лобриджида се омъжи на 85 години“, публикувана на 06.04.2013 г. във вестник „Монитор“. При това положение съдът приема, че с публикуването във вестник „Златна възраст“ на статия „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“ и с публикуването във вестник „Минаха години“ на статия „Джина Лобриджида на 90: Ще доживея рекорда на 113 –годишната ми леля“ е извършена от ответника форма на "плагиатство", което се изразява в издаването на значителна част от чуждо произведение на литературата, което е представено за произведение на друг автор.
В случая е налице използването на значителна част от публицистичните произведения на ищцата, защото съобразно количествен критерий всяко едно от „плагиатстваните“ произведения представлява значително по обем копие на оригиналното с въведени незначителни преработки на оригинала. Важно е да се отбележи, че публикуваните от ответника статии съдържат съществената идея на произведенията на ищцата, както и значимите в тях от художествена гледна точка изводи /решение 426/07.07.2015 г. по гр. д. 122/2014 г. на ІV ГО на ВКС/. В този случай се нарушава правото на ищцата по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП да иска да бъде обозначена за автор при използване на произведенията, защото не е посочен за такъв, както и правото й по чл.15 ал.1, т.5 да иска запазване на целостта на произведението, доколкото всяко от произведенията е публикувано с друго заглавие и в него са направени промени. С посочване на други лица за автор се отрича имплицитно правото на ищцата по чл.15 ал.1, т.2 ЗАПСП, но защита срещу накърняването на това нейно материално право се осъществява с установителен иск, а не с иск за обезщетение. Освен това е нарушено правото на ищцата по чл.18 ал.2, защото авторските й произведения са били разпространени до неограничен кръг лица, но без нейното разрешение.
В случая в процесните статии за автор са посочени други лица, поради което съдът приема, че тези физически лица са първопричината за нарушаването на авторските права на ищцата, защото са представили на издателя статиите с невярното твърдение, че те са техни автори. Според съда това обстоятелство не е основание за отхвърляне на иска за обезщетение, защото в нормата на чл.95 ЗАПСП е уреден специален състав на обективна отговорност. При него обезщетението се дължи за имуществени и за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена от правонарушението (всякога деликт), независимо от това дали издателят е знаел или не е знаел, че публикуваните от него статии са на чужд автор.
При тези факти съдът намира за установено, че ищцата е автор на процесните статии, както и че ответникът е извършил нарушения на авторското й право като е публикувал без нейно съгласие статиите под друго заглавие, с промени и без да посочи ищцата за автор.
Субективното авторско право, възникващо с факта на създаване на произведението, представлява съвкупност от права, които с оглед законодателната уредба се разделят на неимуществени, изброени изчерпателно в нормата на чл. 15, и имуществени - изброени в нормата на чл. 18. Всяко едно от визираните неимуществени и имуществени права е различно, защото има конкретно законово определено съдържание и може да бъде упражнявано от автора, включително, по аргумент от нормите на чл. 16, чл. 36 и чл. 43 - чл. 45 от ЗАПСП, да бъде отчуждавано /с изключение на неимуществените права по чл. 15, т. 2 - за признаване на авторство и по чл. 15, т. 4 - за поставяне на името на автора/, съответно да бъде предмет на отстъпване на трето лице. Следователно за нарушението на всяко едно право се дължи отделно обезщетение според неговата специфика.
Доколкото не са представени доказателства за конкретните претърпени от ищцата вреди, съдът приема, че за всяко нарушение следва да се присъди обезщетение в минимален размер от 500 лв. – чл.95 ал.1, т.1 ЗАПСП. Изрично с доклада по чл.140 ГПК на ищцата е указано на основание чл.146 ал.2 ГПК, че не се сочи доказателства за размера на авторското възнаграждение, което би й се дължало за разрешаване на ползването, както и за понесените от нея неимуществени вреди, но след като не са представени доказателства за тези факти, следва да се приеме, че понесените от нея вреди са в минимален размер.
При нарушения на правата по чл.15 ал.1, т.4 и т.5 на ищцата се дължи по отношение на всяка една статия обезщетение за неимуществени вреди от по 1000 лв. За нарушаването на тези неимуществени авторски права на ищцата не се полага обезщетение за имуществени вреди, защото имуществени вреди възникват в резултат на нарушаването на правото по чл.18 ал.2, т.2 ЗАПСП. Както се спомена по-горе, правото по чл.15 ал.1, т.2 е защитимо с установителен иск, а не с иск за обезщетение.
За нарушението на правото по чл.18 ал.2, т.2 ЗАПСП по отношение на всяка една статия на ищцата се дължи обезщетение за имуществени вреди от по 500 лв.
Искът по чл.95б ал.1, т.2, предл.1-во ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на авторските произведения е неоснователен, защото не се установи процесните нарушения да се извършват и към момента. В първото съдебно заседание ищцата е уточнила, че произведенията са публикувани в интернет, но това твърдение е недоказано, защото няма никакви данни към настоящия момент произведенията да са публикувани от ответника на електронен сайт /да се предлагат по безжичен път на неограничен брой лица /. При тези факти съдът намира, че нарушенията на авторските права са извършени еднократно – с публикуването на двете статии, но към момента нарушенията не се извършват.
Правният интерес на ищцата би бил защитим в пълна степен чрез иск да се забрани на ответника да публикува занапред статиите –чл.95б ал.1, т.2, предл.2-ро ЗАПСП, но искане за постановяване на такава забрана не е заявено, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не следва да се произнася по такова искане.
Искът по чл.95б ал.1, т.3 ЗАПСП за изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на изложеното съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от по 1000 лв. за всяка статия, а за имуществени вреди да се присъди обезщетение от по 500 лв., като за разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят; искът по чл. 95б ал.1, т.2, предл.1-во ЗАПСП следва да се отхвърли, а на основание чл.95б ал.1, т.3 ЗАПСП да се постанови изземване и унищожаване на процесните издания.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ******, гр.София, ж.к.“******“, бул.“******, завод „Електроника“, Производствен корпус, партер, да заплати на Л.Н.Г. ЕГН **********,***, сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушения на авторски права по чл.15 ал.1, т.4 и т.5 ЗАПСП, извършени чрез публикуване на статия „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“ във вестник „Златна възраст“ на 17.10.2014 г.; сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушения на авторски права по чл.15 ал.1, т.4 и т.5 ЗАПСП, извършени чрез публикуване на статия „Джина Лобриджида на 90 : Ще доживея рекорда на 113 –годишната ми леля“ в бр. 13-ти на вестник „Минаха години“ от 26.03.2018 г., както и съдебни разноски от 835 лв., като отхвърля исковете за разликата до пълните предявени размери от по 2000 лв.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ******, гр.София, ж.к.“******“, бул.“******, завод „Електроника“, Производствен корпус, партер, да заплати на основание чл.95 ал.1 ЗАПСП на Л.Н.Г. ЕГН **********,***, сумата от 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на авторско право по чл.18 ал.2, т.2 ЗАПСП, извършено чрез публикуване на статия „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“ във вестник „Златна възраст“ на 17.10.2014 г.; сумата от 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от нарушение на авторско право по чл.18 ал.2, т.2 ЗАПСП, извършено чрез публикуване на статия „Джина Лобриджида на 90 : Ще доживея рекорда на 113 –годишната ми леля“ в бр.13-ти на вестник „Минаха години“ от 26.03.2018 г., като отхвърля исковете за разликата до пълните предявени размери от по 1000 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.95б ал.1, т.3 ЗАПСП изземване и унищожаване на всички екземпляри на бр. 13-ти от 26.03.2018 г. на вестник "Минаха години" и на всички екземпляри на вестник „Златна възраст“ от 17.10.2014 г., издадени от „М.“ ООД, ЕИК ******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Н.Г. срещу „М.“ ООД иск с правно основание чл.95б ал.1, т.2, предл.1-во ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на статия „Внучка на Софроний с шепа родна пръст на френския си гроб“, публикувана във вестник „Златна възраст“ на 17.10.2014 г. и на статия „Джина Лобриджида на 90 : Ще доживея рекорда на 113 –годишната ми леля“ , публикувана в бр. 13-ти на вестник „Минаха години“ от 26.03.2018 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: