РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330107081 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба на А. Л. А., ЕГН **** против Заповед за задържане на
лице № ****** от **** г., издадена от Ч. В. Д. – Ко в с-р ОП при III РУ на МВР – гр.
П., с която А. Л. А. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВ
С нея са наведени възражения по законосъобразността на атакуваната заповед, а
именно, че в заповедта не фигурират фактически основания на задържането по ЗМВР,
както и че задържането е тенденциозно и не отговаря на целите на закона.
Ответната страна не взема становище.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията са отмяна на
атакуваната заповед за задържане на лице, представляваща на принудителна
административна мярка. Напълно са основателни доводите, изложени в жалбата. В
заповедта не са отразени фактическите основания, обуславящи задържането на
жалбоподателя. Посочено е, че основание за задържането е: „извършител на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК БП със ЗМ № 199/2021 г.“. Съгласно чл.74, ал.2,
т.2 ЗМВР елемент от задължителното съдържание на заповедта за задържане е
посочването на фактически и правни основания за задържането, като правилото е
императивно. Посочването само на нормативна разпоредба не е достатъчно, за да се
мотивира заповедта. В този смисъл решение №15420/14.12.2017 година на ВАС по адм.
дело №7300/2016 г.; решение № 8215 от 18.06.2018 година на ВАС по адм. дело №
5138/2017 г; решение № 14222 от 22.11.2017 година на ВАС по адм. дело № 6044/2016
г. и др., които се споделят от настоящия съдебен състав. Отделно от горното следва да
се изтъкне, че сам по себе си използваният в заповедта израз „извършител на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК“ е недопустим, тъй като създава внушение, че е
задържано лице, което е осъдено с влязла в сила присъда, какъвто не е случаят.
Установява се от приложеното по делото досъдебно производство, че
1
жалбоподателят е оказал пълно съдействие на разследващите органи по установяване
на обективната истина, като е изразил несъгласие с показанията на техническото
средство и е пожелал доброволно да даде кръвна проба за медицинско изследване. Не
може да се приеме, че заповедта за задържане отговаря на принципа за
пропорционалност. В нея не фигурира нито едно обстоятелство, от което да може да се
заключи, че е била налице легитимна нужда и предпоставки за задържането на
жалбоподателя. Нито е посочено, нито пък се установява по делото, жалбоподателят да
е имал опасно за себе си или за околните поведение, а именно на база тези факти
следва да се прецени материална законосъобразност на оспорения административен
акт. Полицейският служител Ч. В. Д. е осъществил произволна преценка, базирана на
пряко нарушение на закона и принципа за невиновност, като е приел, че
жалбоподателят е извършител на престъпление. Жалбоподателят не е осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а полицейските органи не разполагат с
правораздавателна компетентност. Ето защо съдът приема, че заповедта подлежи на
отмяна.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. Л. А., ЕГН **** Заповед за задържане на лице №
***** от ****г., издадена от Ч. В. Д. – Ко в с-р ОП при III РУ на МВР – гр. П., с която
А. Л. А. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВ
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред
Административен съд-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
2