РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.10.2021г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6558 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.284 ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД във вр. с чл.86
от ЗЗД.
Ищците Е.Х.С. и М.Х.Х. твърдят, че с нот.акт № 152 т.І
рег.№ 795 д.№ 87/15г. на нотариус П. са продали свой съсобствен имот при равни
права. Ищцата е била представлявана от ответника В.Р., като пълномощник по
сделката. С пълномощното ищцата е била упълномощила ответника да получи цената
по сделката в размер на 26 250лв. Тази сума купувачът следвало да й заплати
за продажбата на имота. Купувачът превел сумата по сметката на ответника, но
той не я е предал на ищцата, нито й е дал сметка като довереник. Купувачът по
сделката превел припадащата се на ищеца Х. сума от продажбата 26 250лв.
отново на ответника Р., без да има такова съгласие от ищеца. Ответникът не е
предал сумата на ищеца, въпреки многократните покани за това. Ищците молят съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците по
26 250лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират и разноските по делото.
Ответникът В.Г.Р. оспорва исковете по допустимост и по
основание. По отношение на ответника Х. посочва, че съпругата му също е била
собственик на продадения имот и ответникът Х. няма процесуална легитимация да
претендира половината от продажната цена. По същество не оспорва, че продажната
цена на имота в размер на претендираната сума, е преведена по негова банкова
сметка. *** давност по отношение вземанията на ищците, тъй като от получаване
на сумата на 27.05.2015г. до подаване на исковата молба на 8.07.2020г. е
изминал 5г. давностен срок. Отделно от това посочва, че между страните е съществувала
уговорка сумата от продажбата на имота да се получи от ответника, заради
съществуващите задължения на ищците към него. Уговорено било също ответникът да
поеме разходите по сделката, което той сторил.
Посочва, че самите ищци са подали заявление до банката, в което са
заявили средствата от продажбата на имота да бъдат получени по сметката на
ответника. Посочва, че ответникът е присъствал на подписването на сделката и се
е съгласил парите да бъдат преведени по сметката на ответника именно заради съществуващите
задължения на ищеца към ответника. Посочва, че през 2012-2015г. ответникът е
имал финансови затруднения и ищецът го подпомагал с дребни пари за храна. През
2015г. ответникът закупил за ищеца бои от Русия , като общите разходи за боите били
в размер на 10 093лв. През м.май 2015г. ответникът дал сумата 10 000лв. за
удовлетворяване задълженията на ответника към собственика на х-л Ф., Г.Б..
Отделно от дребните суми, които ответникът давал на ищеца при поискване, през
2014г. му дал сумата 3500лв. и сумата 2500лв. в присъствието на дъщеря си, през
същата година дал на ответника в присъствието на съпругата си сумата 2500лв.,
за разходи по адвокати на ответника дал 5000лв., през ноември 2015г. дал на
ответника в заем сумата 1500лв., за да може да плати здравните си осигуровки,
тъй като му се налагало да влезе в болница. През 2015г. ответникът дал 500лв.
на съпругата на ответника за битови сметки, тъй като електричеството й било
спряно. През 2014г. ответникът дал на ищеца сумата 2934лв. или 1500 евро в заем
за закупуване на самолетни билети за Лондон. Моли съда да отхвърли предявените
срещу него искове. В случай че съдът не зачете извършеното към момента на
сделката прихващане , то да извърши съдебно прихващане. Претендира за
разноските по делото.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Ищците по делото са брат и сестра, а
ответника е техен първи братовчед /или тримата са деца на две сестри/.
С пълномощно от 19.02.2015г., заверено
за подпис и съдържание при завеждащ консулската служба в Генералното консулство
на РБългария в гр.Лос Анжелис, САЩ, ищцата Е.С. е упълномощила ответника В.Р.
да продаде на когото намери за добре и за цена, каквато намери за добра,
собствения й поземлен имот в гр.Берковица /подробно описан в пълномощното/ ,
като получи следващите се суми от продажбата.
С констативен нотариален акт № 181 т.І
рег.№ 1026 дело № 76 от 17.03.2015г. на Нотариус К., р-н на действие РС
Берковица, ищците са признати за собственици при равни права по наследство и
давностно владение на недвижим имот в гр.Берковица. Не се спори, че се касае за
същия недвижим имот, описан и в пълномощното на ищцата.
На 27.03.2015г. между ищеца Х.,
ответника Р. , като пълномощник на ищцата С., като продавачи и купувача „Д.“
ЕООД, представлявано от собственика Д. В.И., е сключен предварителен договор за
продажбата на имота в гр.Берковица. Уговорена е продажна цена от
62 500лв., от които 5000лв. са платени от купувачката на продавачите в
деня на подписване на предварителния договор, 5000лв. купувачката се задължила
да плати до 2.04.2015г. , а остатъка от продажната цена следвало да се плати в
деня на подписване на нотариалния акт. Не е отразено кой от продавачите е
получил сумата от 5000лв. при подписване на предварителния договор. Видно от
разписка от 2.04.2015г. ищецът Х. е получил от купувачката следващите 5000лв.
по предварителния договор.
С нотариален акт № 152 т.І рег.№ 795 дело
№ 87 от 22.05.2015г. на Нотариус Е. П., р-н на действие РС Берковица, ищецът М.Х.
действащ лично за себе си и като пълномощник на своята съпруга В.Й.Х. и
ответника В.Р., действащ като пълномощник на ищцата Е.С., и двамата като
продавачи, са продали на „Д.“ ЕООД, представлявано от Д. И., процесния имот в
гр.Берковица. В нотариалния акт е посочено, че купувачът е платил на
продавачите сумата от 10 000лв. предварително, а остатъка от продажната
цена в размер на 52 500лв. купувачът ще изплати на продавачите по банков
път чрез отпуснат банков кредит от „У.Б.“ АД.
На 22.05.2015г. ответникът е депозирал в
„У.Б.“ АД заявление, в което е посочено, че В.Р., като пълномощник на Е.С. и М.Х.
и като пълномощник на В. Х. следва да получи по неговата банкова сметка /***/ средствата от продажбата на недвижимия
имот в Берковица. Това заявление е подписано от ответника Р. и от ищеца М.Х..
Не се спори, че на 27.05.2015г. „У.Б.“ АД е превело по сметката на В.Р. сумата от 44 000лв., а „Д.“ ЕООД
е превело по същата сметка сумата от 8 500лв. Не се спори, че ответникът е
запазил сумите, общо в размер на 52 500лв., за себе си.
По делото са събрани гласни
доказателства, които могат да се разделят на две групи, поради
противоречивостта си, но всички свидетели установяват, че ищецът Х. и
ответникът Р. са били в близки отношения в периода 2012-2015г. Не се спори, че
ищцата С. живее от дълги години в САЩ и се прибира рядко в България. Не се
спори, а и се установява от събраните доказателства, че ответникът Х. не живее
съвместно със съпругата си В. Х. от дълги години.
В обясненията си по реда на чл.176 от ГПК ответникът твърди, че с М. са се били разбрали предварително на сметката на
Р. да бъдат преведени всички пари от продажбата на имота в гр.Берковица. Х.
казал на Р., че му дава парите, нямали никакви разногласия в банката. Х.
подписал заявлението без никакви възражения. След като парите пристигнали по
сметката на Р., той казал на Х., че ще преведе парите на Е., както й е обещал. М.
му казал да не й ги дава, да си удържи парите, защото това били парите, които Х.
му дължал. Обадили се по телефона на Е. и ответникът й казал, че тя знае
отдавна, че М. му дължи пари. М. казал на сестра си , че ще й върне тази пари.
Според Р., Е.С. се съгласила, но сега не му вдигала телефона. Посочва, че след
като М. му върнал парите, продължил отново да му иска – 6000лв. ответникът
внесъл по блокираната кредитна карта на жената, с която Х. живеел, по-късно пак
по същата сметка внесъл още 2000лв., тъй като Х. му се обадил, че не могат да
си тръгнат от Керамоти, Гърция, защото не могат да си платят спането. След като
М. се прибрал, ответникът му казал, че повече няма да му дава пари, а Х. му
отговорил, че ще ипотекира апартамента си, за да има ответника оборотни пари.
Св. Г.В.установя, че е работил във
фирмата на ответника Р. в периода 2012
-2015г. Фирмата се занимавала с домашни потреби. Ищецът Х. идвал често във
фирмата, тъй като били роднини с ответника, разбирали се добре. В последните години
от тях двамата знае, че са имали служебни проблеми. Според свидетелят отначало Х.
идвал във фирмата, понеже били близки с ответника, но в последствие заработили
заедно. Когато М.Х. се присъединил към фирмата имало повече стока и заработили
повече. Х. имал контакти и търговията с домашни потреби се засилила. Досежно сина на ответника, Г.Р., свидетелят
посочва, че го познава още като ученик. Той е идвал да помага на баща си в
разтоварването, в пътуване до клиенти и до Гърция. Известно време е работил във
фирмата на баща си.
Св.Г.Р., син на ответника, посочва, че
още от малък е помагал на баща си в неговата търговска дейност. Установява, че М.Х.
постоянно е бил в офиса при баща му, идвал там, за да иска пари на заем от баща
му. Посочва, че баща му давал пари на М.Х. защото били първи братовчеди.
Свидетелят чул М.Х. да казва, че ще продаде въпросния имот /в гр.Берковица/ и
ще върне дълговете на баща му. Свидетелят съставил таблица, в която отразявал
парите, които баща му давал на Х.. Таблицата е представена от ответника като
доказателство по делото. Свидетелят твърди, че Х. идвал в офиса при баща му и
искал пари, искал да му плати тока, да му даде пари, за да напазарува, да си
сипе бензин в колата, за да прибере децата си. Свидетелят посочва, че той лично
е ходил да плаща сметките на Х.. Спомня си, че баща му дал на Х. 5000лв. за да
върне дългове на свой приятел в Горна баня, после му дал 1500лв. за самолетни
билети, наскоро след това му дал 1500 евро за разноски за хотел, 2500лв. за
голямата дъщеря на Х., чиято заплата била запорирана. Свидетелят посочва, че
създал таблицата, защото баща му давал парите безотчетно, без разписка, на Х.. Свидетелят
е сигурен, че пред него ищецът е казвал на ответника, че ще му върне парите, че
му иска парите назаем. След продажбата на имота в гр.Берковица свидетелят спрял
да води таблицата, тъй като баща му казал, че М.Х. е върнал всички пари, които
е дължал. Твърди, че М. не е помагал на баща му, като оборота на фирмата не се
е увеличил през 2012-2015г. Посочва, че Х. говорел „въздушно“ за някакви
страхотни бизнеси, които така и не се случили. Така наели втори склад, за да складират
мушама, която трябвало успешно да продадат, но това така и не се случило. След
това баща му платил около 10 000лв. за специална боя, с която също нищо не
станало. Твърди, че след продажбата на имота в гр.Берковица Х. продължил да
иска пари от баща му. В един момент баща му спрял да дава пари на Х., нямал
пари за стока и затова се наложило Х. да ипотекира апартамента си и да се
издължи на ответника.
Св.Л. И., фактическа съжителница на
ответника, установява, че М.Х. идвал в дома на ответника да му иска пари.
Ответникът й обяснил , че Х. бил финансово затруднен. През 2013-14г.
свидетелката преброила 550лв. , тъй като ответникът шофирал, и пред нея Р. дал
парите на Х.. Ответникът й казал, че Х. искал парите на заем, защото бил
затруднен.
Св.Т.Р., дъщеря на ответника,
установява, че по време на обедна почивка на 10.11.2013г., докато пиела кафе с
баща си, дошъл ищеца Х. и баща й му дал пачка пари – 2000лв. Баща й попитал Х.
кога ще си плати тока и кога ще му върне парите. Според нея тези пари били
дадени в заем. Около година по-късно пред свидетелката баща й дал на Х. 3500лв.
Тогава Х. се извинявал, обещавал да върне парите. Трети път баща й дал на Х.
сума от 2500лв. Тогава минали през дома на Х. да му ги оставят, а той казал, че
сега му е тежко, но при първа възможност ще върне парите. Посочва, че баща й
никога не искал разписки за парите. Посочва, че в семейството им се създало
напрежение заради дадените на Х. пари. След като баща им казал, че въпросът с М.
е решен и парите са върнати, отношенията в семейството се оправили.
Св.С.Т. познава ищеца от около 20 г., а
ответника от 2013г. или 2015г., когато Х. ги запознал. Представил Р. като негов
роднина. По-късно обсъждали общ бизнес с М.Х. и той предложил Р. , който да
участва в търговското дружество, а М. щял да осигурява финансирането. Така
закупили бои от Русия, които складирали в склада на М. и В., а парите дал М..
Свидетелят го видял лично да дава парите в банката, били внесени по сметката на
ответника Р.. След това М. изтеглил доверието си от В. и повече други сделки
нямало. Според свидетеля, М. контролирал бизнеса на Р., физически не работел, а
само инвестирал. Когато свидетелят искал пари от М., той пък искал от В., В. ги
давал на М. , а той ги давал на свидетеля. Свидетелят посочва, че М.Х. е имал
богати съдружници, продавал апартаменти, живеел до Италианския лицей в
собствена къща на 2-3 етажа, карал скъпи лимузини, джипове, бил елегантно облечен,
с вкус, и нямал затруднение в бизнеса. Имал достатъчно пари за да живее и да си
позволи всичко.
Св.Ива Н., фактическа съжителница на
ищеца Х., установява, че ищеца и ответника били в много добри отношения до
преди 3-4 години. М.Х. бил взел на работа ответника и неговия баща, докато бил
собственик на пици „Хът“. Бизнесът с домашните потреби Х. дал на Р.. Знае, че
гърци дошли в офиса на М. и търсели партньорство за продажбата на домашни
потреби, но тъй като за М. това не била интересна работа, той предложил на Р.
да работи с тях, като продава внасяните от гърците домашни потреби. Разбрали се
М. да финансира фирмата, а Р., като по-млад и енергичен, да се занимава с
организационната работа и продажбите. Докато работел сам, склада на Р. бил
почти празен, тъй като той купувал малко стока, която след това веднага
разнасял за продажба. След като се разбрали с М. за партньорство 50 на 50, М.
закарал в склада стелажи и го превърнал в шоурум. Склада се напълнил със стока,
М. имал амбиции да развие тази фирма. Дори се договорили с Владо М. да ипотекира
един от апартаментите си в полза на „В.Т.“ и на гърците, за да се даде кредитна
линия и да се вземат повече стоки от Гърция. Свидетелката видяла спрял тир със
стока пред склада. Дори се разширили във втори склад. Според свидетелката М.
наливал пари в тази фирма, въпреки че неофициално не фигурирал . М. бил
известен в бизнес средите, имал приятели и искал да се правят доставки в големи
вериги магазини. Но Владо не искал, тъй като всичко трябвало да се фактурира.
Според свидетелката Владо е укривал пари от М., карал е шофьорите да казвал
пред М., че носят по-малко пари. Впоследствие двамата се разделили.
Свидетелката посочва, че докато били в общ бизнес, М. получавал 75 000 евро
месечно от наеми на магазини. Имал е и трудности в бизнеса по време на кризата
през 2008г. , когато неговите съдружници го изоставили, но след това М. успял
да се справи. Никога не е имал затруднение до такава степен, че да не може да си
плати тока.
Споменатата от свидетелите ипотека на
имот, собствен на ищеца в полза на дружеството на ответника, се установява от
представен нот.акт №39 т.І рег.№ 2112 дело № 36/2016г. на Нотариус П. с район
на действие СРС. От същия става ясно, че собствената на ответника фирма „В.Т.“
ЕООД е сключила договор за продажба на стоки с гръцко търговско дружество за
срок от 3 години. За обезпечаване вземанията на гръцкото дружество, произтичащо
от този договор, в размер до 50 000 евро, М.Х. е учредил в полза на
гръцкото дружество договорна ипотека върху ½ ид.ч. от апартамент в гр.София. тази ипотека е
учредена след продажбата на имота в гр.Берковица и няма отношение към спора.
Установява се също от представените
писмени доказателства, че от 2008г. ответникът е собственик на „В.Т.“ ЕООД.
Ищецът е собственик на няколко търговски дружества, еднолично или в съучастие. Срещу
някои от тези дружества са водени съдебни производства, образувани в периода
след 2010г., а дружествените дялове на ищеца в тези дружества са били
запорирани от ЧСИ. Наложени са и възбрани върху негови имоти, видно от справка
в имотния регистър.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения от Е.С. срещу В.Р. иск по
чл.284 от ЗЗД.
Във връзка с продажбата на имота в
гр.Берковица, между ищцата и ответника са възникнали облигационни отношения по
договор за поръчка. Съгласно чл.280 от ЗЗД с договора за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия. С пълномощното от 19.02.2015г. ищцата е възложила на ответника да
продаде собствената й ид.ч. от имота и да получи сумата от продажбата. Съгласно
чл.281 и чл.284 от ЗЗД ответникът е бил длъжен да изпълни поръчката като добър
стопанин, да пази имуществото, което получи във връзка с нея , да уведоми ищцата за изпълнението на поръчката,
да й даде отчет и да й предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. Ответникът не е отчел извършеното от него, тъй като не е предал на
ищцата получената от продажбата цена на имота, съответна на нейната ид.ч. от
него – половината от 52 500лв. или 26 250лв. Ответникът не оспорва,
че не е платил сумата на ищцата. Твърди, че е отчел на ищцата по телефона
свършеното от него по договора за поръчка, а тя се съгласила сумата да покрие
задълженията на брат й към ответника. При липсата на писмен документ за
отчетната сделка и писмено съгласие ищцата да не получи нейната част от
стойността на имота, съдът приема, че ответникът не е отчел договора за
поръчка, сключен с ищцата, поради което на основание чл.284 ал.2 от ГПК дължи
да върне на ищцата това, което е получил в изпълнение на поръчката. Сумата от
26 250лв. се дължи от поканата, съгласно чл.84 ал.2 от ГПК - датата на предявяване
на иска в съда, 8.07.2020г.
Възражението за изтекла погасителна
давност по отношение вземането на ищцата от ответника е неоснователно. Сумата
от продажбата на имота е получена от ответника
на 27.05.2015г., искът е предявен в съда на 8.07.2020г. и при нормално
развитие на обстоятелствата, на 27.05.2020г. вземането би било погасено по
давност. С оглед разпоредбата на чл.3 т.2 от ЗМДВИП, с оглед обявеното
извънредно положение в страната, в периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. по силата
на закона погасителната давност е спряла да тече. В този случай, погасителната
давност на вземането на ищцата от ответника би изтекла на 27.07.2020г. Искът е
предявен преди тази дата, поради което вземането не е погасено по давност и се
дължи.
По предявения от М.Х. срещу В.Р. иск по
чл.55 от ЗЗД.
Във връзка с възраженията на ответника
по допустимостта на този иск следва да има предвид следното:
Установи се, че 1/ 2 ид.ч. от имота в
гр.Берковица е бил съпружеска имуществена общност между ищеца и съпругата му В.
Х., тъй като е придобит по време на брака им по давностно владение.
Гражданският брак между тях не е прекратен, въпреки че фактически съпрузите не
поддържат брачни отношения. Чл.24 ал.3 от СК изисква разпореждането с общото
имущество да се извършва съвместно от двамата съпрузи. Управлението на общо
имущество, каквото е събиране на получената от продажбата цена по реда на чл.55
от ЗЗД, може да се извършва от всеки от съпрузите. В този смисъл предявения
само от единия съпруг иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на получената от
продажбата на ½ ид.ч. от имота в режим на съпружеска имуществена общност
е допустим и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание и с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Ищецът твърди, че припадащата му се част
от продажната цена на имота в гр.Берковица в размер на 26 500лв. е постъпила по
сметката на ответника и че той я е задържал без основание.
Подписаното от ищеца Х. заявление до „У.Б.“
АД на 22.05.2015г. опровергава това твърдение. Като е подписал това заявление,
ищецът се е съгласил припадащата се на съпрузите сума от 26 500лв. от
продажбата на имота в гр.Берковица да се преведе по сметката на ответника Р..
Събраните по делото доказателства установяват,
че е било налице основание за това разпореждане на ищеца с получените средства.
За да установи какви са били
действителните отношения между страните по този иск, съдът събра множество
гласни доказателства. Тъй като ответникът твърди наличието на договори за заем
с ищеца, то свидетелските показания са допустими на основание чл.164 ал.1 т.3 ГПК, тъй като страните по договорите за заем са роднини по съребрена линия. Обясненията
на свидетелите са противоречиви, повече от тях са заинтересовани от изхода на
делото, като деца и фактически съжителници на страните, и техните показания
следва да се преценят с оглед всички други данни по делото / така разпоредбата
на чл.172 от ГПК/. Представените извлечения от Търговския регистър за
дружествата, в които ищецът имал съучастие, извлечението за заведените след
2010г. срещу някои от тези дружества съдебни дела, извлечението от имотния
регистър, ведно с показанията на св.Р. сочат, че в периода 2012 - 2015г. ищецът
е изпитвал финансови затруднения. Срещу дружествата, в които е бил съдружник, е
имало уважени осъдителни искове, дружествените му дялове са били запорирани от
ЧСИ, възбранени са били негови имоти. Св.Райнова, св.Р., св.И. установяват, че
са присъствали, когато ответникът е давал парични суми на ищеца, който той обещавал
да ги върне. Св.Т. също е виждал ответника да дава пари на ищеца, който пък
после му ги давал на него. Съставеният от св.Р. списък за платени суми /приложение
11 към отговора на исковата молба/ е частен свидетелстващ документ по см. на
чл.180 от ГПК. Верността на отразените в него обстоятелства е оспорена от ищеца,
и при липса на други доказателства за извършени плащания на суми, посочени в
списъка, съдът не може да зачете доказателствената сила на този документ. Но
посочените от св.Райнова суми, които баща й на три пъти дал пред нея на ищеца в
заем са в размер на 8000лв. В периода 2013-2014г. св. Р., за когото св.Велинов
установява, че редовно ходел в склада на баща си и има непосредствени
впечатления от случващата се в него, посочва че ответникът е давал много пъти
различни суми на ищеца, вкл. и свидетелят е ходил да плаща сметките на ищеца. В
показанията на свидетелят посочва общо сумата от 10 500лв. Св.И. е присъствала
на даване в заем на сумата 550лв. Не се установи тези суми да са давани на
друго основание - като напр. възнаграждение или разпределена печалба. Страните
не са били съдружници и не са осъществявали съвместна търговска дейност,
съгласно публичните данни на търговския регистър. Твърденията на св.Велинов и
на св.Н., че оборотът на фирмата на ответника се увеличил, след като М.Х. се
включил в дейността й, не се подкрепя от данните за финансовите обороти на „В.Т.“
ЕООД през периода 2012-2015г. Св.Т. и св.Н. твърдят, че ищецът не е имал
финансови затруднения, или ако е имал, те са били временни и били част от неговата
търговска дейност. Св.Н. дори твърди, че ищецът е получавал крупна сума месечно
от наеми на негови имоти , поради което е нямал нужда да взема пари на заем от
ответника. За тези твърдения писмени доказателства не са представени, а получените
доходи следва да се установят с писмени доказателства.
Договорът за заем е неформален и реален
договор. Той се сключва чрез предаването на заетата сума /чл.240 от ГПК/. Тъй
като страните са роднини по съребрена линия, допустимо е да се докаже
сключването на договор за заем между тях чрез свидетелски показания. С
ангажираните гласни доказателства ответникът установи сключването на договори
за заем с ищеца за сума общо поне в размер на около 19 000лв. Установи се
и изявлението на ищеца, че с продажната цена от имота в гр.Берковица погасява
паричните си задължения към ответника. Ангажираните от ищеца доказателства не
опровергаха показанията на св.Р., св.Райнова и св.И..
Съдът приема, че ищецът е дължал парични суми на ответника по
договори за заем и с цел погасяване на тези свои парични задължения е
разпоредил припадащата се сума от продажбата на съсобствения му имот да се
преведе по сметката на ответника. Налице е било основание ответникът да получи
сумата от 26 500лв. по банковата си сметка на 27.05.2015г. , поради което
предявения от ищеца иск за връщане на тази сума, като получена без основание,
следва да се отхвърли. Без значение е, че ищецът се е разпоредил в полза на
ответника и с частта на своята съпруга. Това са вътрешни отношения, които
съсобствениците следва да разрешат в друго производство.
Тъй като искът се отхвърля , съдът няма
да разглежда повдигнатото от ответника възражение за прихващане, както и
възражението за изтекла давност.
По разноските:
Ищците претендират по 2250лв. разноски
по списък.
Ответникът претендира разноски в размер
на 2492,24лв. по представен списък.
Всяка от страните оспорва размера на
претендираното адвокатско възнаграждение на отсрещната страна и моли съда да го
намали.
Съдът намира, че няма основание да
намали претендирания от страните размер адвокатски хонорар. Всяка страна
претендира по 2400лв. Този размер е близък до минималния съобразно Наредба №1
за минималните адвокатски възнаграждения и няма основание, с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, да бъде намаляван.
С оглед основателността на предявения от
ищцата иск, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на нея й се следват направените
разноски в размер на 2250лв.
С оглед неоснователността на предявения
от ищеца иск, на него разноски не се следват. Такива се следват на ответника на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, в размер на 1246,12лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
В.Г.Р., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Е.Х.С., ЕГН **********, живуща
в САЩ, с постоянен адрес ***, на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД сумата от
26 500лв., ведно със законната лихва от 8.07.2020г. до окончателното
изплащане , както и 2250лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Х.Х., ЕГН **********, с адрес *** против В.Г.Р., ЕГН **********,
адрес *** за заплащане на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на сумата
26 500лв., ведно със законната лихва от 8.07.2020г. до окончателното изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.Х.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.Г.Р., ЕГН ********** , адрес
***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 1246,12лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
Съдия: