№ 172
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200398 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.П. М. - П. от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 55/28.10.2020г. на Директора на РЗИ
гр.Русе, с което за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, вр. с т.5
от Заповед № РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването и на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на М. било наложено наказание
“Глоба” в размер на 300.00лв.
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Наказаното лице редовно призовано, не се явява.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
1
от фактическа страна следното:
На 13.03.2020г. в Р.България била обявена пандемичната обстановка по
повод разпространението на заразата от COVID–19, наложена със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и обявена с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за преодоляване на
последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на правомощия по
му чл.63, ал.4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед №
РД-01-487/31.08.2020г., временни противоепидемични мерки на територията
на Р.България. С т.5 от тази заповед било въведено задължение за всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.
На 29.09.2020г., свид.М.Х. – държавен здравен инспектор в РЗИ-Русе,
заедно с други служители на инспекцията, извършил проверка в хипермаркет
„Билла“ – магазин 613, намиращ се в гр.Русе, пл.“Свобода“ №7, стопанисван
от „Била България“ЕООД. При проверката здравните инспектори
констатирали, че търговският обект работи, а част от клиентите /петима или
шестима/ в търговската зала са без поставени защитни маски за лице или
друго средство, покриващо носа и устата или с неправилно поставени такива.
Установили също така, че управител на филиала /конкретния търговски
обект/ е жалб.М.М.-П..
При така установеното, свид.М.Х. преценил, че М. е извършила
нарушение по чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. с т.5 от Заповед № РД-01-487/31.08.2020г.
на Министъра на здравеопазването, тъй като на 29.09.20г. в търговската зала
на търговския обект има клиенти без поставена защитна маска или друго
средство покриващо носа и устата, за което съставил АУАН. М.М.-П.
2
подписала акта, като саморъчно вписала, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
Директора на РЗИ гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с
което за допуснатото нарушение и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗ на М.М.-П. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Налице е съществена непълнота и неяснота при описанието на
нарушението, допуснато както в АУАН, така и в НП, представляващо
процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и
чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават
административните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП да
опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и
обстоятелствата, при които е било извършено. Т.е. към съответния законов
текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички
индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай.
В двата административни акта напълно безлично е описано като
нарушение, че при проверката е установено: „Клиенти в търговската зала на
обекта нямат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др./, които трябва да се използват, когато се намират в
закрити обществени места. Не се спазва т.5 от Заповед № РД-01-
487/31.08.2020г.“
При това описание на нарушението, на първо място изобщо не става
ясно какво е нарушено от жалб.М. според административните органи - че е
допуснала в обекта да влязат клиенти, без поставено предпазно средство, че
3
не е предприела действия, когато клиентите вече са в търговската зала и не
ползват или неправилно ползват такова предпазно средство, да ги принуди по
някакъв начин да изпълнят задължението си по т.5 от Заповед № РД-01-
487/31.08.2020г., или нещо друго. На второ място, не става ясно от кого,
според административните органи, не се спазва т.5 от Заповед № РД-01-
487/31.08.2020г. в конкретния случай – от клиентите, от управителя на
филиала или от друго лице. Всъщност при това описание на нарушението не
може да се установи изобщо какво е изпълнителното деяние на жалб.М., с
което е осъществила състава на вмененото нарушение и дали то е
извършено с действие или бездействие.
Тези обстоятелства сочат, че е налице съществена непълнота и неяснота
при описанието на нарушението, като по този начин било нарушено правото
на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере
за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.
Нещо повече, при такова описание на нарушението, Съдът е лишен от
възможност да изследва наличието или отсъствието на съставомерните му
признаци, тъй като част от тях изобщо не са намерили отражение в
предявеното на М.М. административнонаказателно обвинение.
По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за
обсъжданото нарушение, поради което, само на това основание, като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да бъде отменено.
Освен това, наказателното постановление е издадено и в нарушение на
материалния закон, доколкото жалб.М.П.-П. е привлечена към
административнонаказателна отговорност за нарушение което не е
извършила. Основанията за този извод са следните:
Безспорно проверяваният търговски обект – хипермаркет на „Била
България“ е такъв с обществено предназначение /обществено място/, като
няма спор и че той се стопанисва от юридическото лице от „Била
България“ЕООД. В този обект в качеството на управител на филиал работела
и жалб.М.П.-П.. В същото време, по мнение на Съда, за нарушение на
правилата утвърдени с процесната заповед на министъра на здравеопазването,
4
следва да отговаря лицето което стопанисва обекта, а не физическото лице,
назначено в конкретния филиал като управител. Този извод се налага както от
граматическото и логическото тълкуване на т.I.4 и т.II от Заповед № РД-01-
487/31.08.2020г. така и от факта, че лицето, което взима всички управленски
и организационни решения по управлението на конкретния магазин /а и на
всички останали от веригата/ е „Била България“ЕООД, а не управителя на
конкретния филиал, който в дейността си е пряко подчинен на управителя на
търговското дружество, стопанисващо обекта. Т.е. реално управлението
(включително и назначаване на управител на филиал) се осъществява именно
от дружеството „Била България“ЕООД и в конкретният случай то би могло да
бъде носител на административнонаказателната отговорност за нарушения по
цитираната заповед /например по т.I.4, б.“в“, пр.2 от Заповедта/.
На второ място, Съдът намира, че в конкретния случай, с оглед
описаното и квалифицирано от административните органи нарушение,
адресат на задължението по противоепидемичната мярка по т.I.5 от Заповед
№ РД-01-487/31.08.2020г. не е и не може да бъде жалб.М.М., в качеството
на управител на търговския филиал.
Безспорно е, че задължението за носене на съответно предпазно
средство, покриващо носа и устата в закрити обществена места, е задължение
на всяко физическо лице. Респективно, при констатиране на такова
нарушение органите на РЗИ следва да предприемат действия по ангажиране
административнонаказателната отговорност на всяко от лицата - посетители
на обекта с обществено предназначение, за които е установено че са без или с
неправилно поставено предпазно средство, покриващо носа и устата. За това
нарушение отговорността на жалб.М.М. би могла да бъде ангажирана ако
самата тя е била в търговския обект без поставено предпазно средство, но не и
за това, че други лица са без такива. Явно, предвид и показанията на
актосъставителя, административните органи са приели, че жалбоподателката
следва да понесе административнонаказателната отговорност за нарушение
на Заповед № РД-01-487/31.08.2020г., за това, че е допуснала в търговския
обект да има лица без поставени маски или, че не е създала организация на
входа на обекта за контрол на носенето на защитни маски от клиентите.
Такова административно обвинение обаче на жалб.М.М. не било предявено
нито с АУАН, нито с издаденото въз основа на него НП. Нещо повече, с
5
цитираната заповед нито на физическите, нито на юридическите лица,
управляващи обекти с обществено предназначение е възложено задължение
за контрол по отношение на лицата, които, по едни или други причини, след
като вече са в търговският обект не желаят да се съобразяват с изискването за
носене на съответно предпазно средство, покриващо носа и устата. Очевидно
това не е сторено от министъра на здравеопазването, тъй като няма как на
практика управител на филиал или друго лице от структурата на търговското
дружество да стимулира, принуди или санкционира физическо лице, което
вече се намира в търговската зала и не е поставило или неправилно е
поставило съответното предпазно средство, да го стори. Още по-малко е
възможно, граничещо с абсурда, да се отстоява, че управителя на филиала
или друго лице трябва лично да постави съответно предпазно средство,
покриващо носа и устата на онези физически лица, които не са изпълнили
задължението си по т.I.5 от Заповедта.
Предвид всичко горепосочено Съдът намира, че неправилно и в
нарушение на материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността
на М.М. за извършено от нея нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето,
вр. с т.5 от Заповед № РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на
здравеопазването, поради което, като материално и процесуално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 55/28.10.2020г. на Директора
на РЗИ гр.Русе, с което за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр.
с т.5 от Заповед № РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването
и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на М.П. М. - П. от гр.Русе,
ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7