ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3234
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110209595 по описа за 2024 година
I.). Производството е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на писмена жалба с вх. №
46428/2019/03.07.2024г. от НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ (НОИ) чрез надлежно упълномощеният процесуален
представител - главен юрисконсулт Р* М* СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
РАЙОНЕН ПРОКУРОР от 24.06.2024г., с което на основание чл.199 вр.
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 и чл.243, ал.2 вр. чл.111, ал.1 от НПК е
прекратено досъдебното производство (ДП) с № *****/22020г. по описа на
СДВР и пр.пр. № *******/2019г. по описа на СРП за престъпление по чл.209,
ал.1 от НК.
В депозираната жалба се инвокират обосновани, изчерпателни и
професионални доводи и съображения срещу обжалваното постановление на
СРП. Счита се същото за незаконосъобразно и неправилно. Релевира се искане
за отмяната му с приложимите към това законни последици.
Съдът като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и
гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, намира за установено следното:
II.). ЖАЛБАТА ОТ НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ (НОИ) подадена чрез надлежно упълномощеният процесуален
представител - главен юрисконсулт Р* М* е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА – депозирана е в законоустановения 7 (седем) дневен
преклузивен срок на 03.07.2024г., от активно процесуално и материално
легитимиран субект, доколкото резултатното престъпление по чл.209, ал.1 от
НК предвижда настъпването на имотна вреда по отношение на патримониума
на юридическо лице - в случая (НОИ), с обоснован правен интерес; пред
родово, местно и функционално компетентен районен съд и срещу акт на
1
прокурор от СРП - постановление, връчено по надлежния ред на 27.06.2024г.
по данните от разписката към самото постановление на СРП за прекратяване
на ДП, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на
основание чл.243, ал.5 от НПК.
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
III.). От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
1.). На 18.03.2016г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и И*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) двустранен срочен трудов договор № 01/18.03.2016г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 21.03.2016г. (дата на
встъпване) на длъжността „експерт, икономическа информация“ при
уговорено месечно възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът
имал завършено средно образование по „производство и преработка“. При
други работодатели е работел като сервитьор, водач на автобус и други. С
последвала писмена заповед от 01.04.2016г. на работодателя на основание
чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата
дата (то е продължило 10 (десет) дни). На работника И* е било изплатено
през 2016г. парично обезщетение за безработица от фондовете на Държавното
обществено осигуряване в размер от 11 912.88 лева. Работникът И* и без
осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на
обезщетение за безработица, но поради липсата на данни в документа за
осигурителния му стаж в Кипър - а именно на какво основание е прекратено
трудовото му правоотношение, на същия е дължимо обезщетение за
безработица в минимален размер от 605.00 лева за четири месеца. Налице е
ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На 30.08.2016г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и С*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
двустранен срочен трудов договор № 03/30.08.2016г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от четири часа от 30.08.2016г. (дата на
встъпване) на длъжността „технически сътрудник“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 210.00 лева. Работникът притежавал висше
образование „здравеопазване и спорт“. С последвала писмена заповед от
02.09.2016г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено - от същата дата (то е продължило 4
(четири) дни). На работника С* е било изплатено през 2016г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 1150.23 лева. Работникът С* и без осигурителния си
стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица, като поради липсата на информация за прекратяването на
трудовото му правоотношение с предходния му работодател, на същия е
дължимо максимално обезщетение за безработица за сумата не повече от
1150.23 лева - т.е. същата сума. Не е налице ощетяване на бюджета на
Държавното обществено осигуряване.
На 16.09.2016г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и С*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
2
двустранен срочен трудов договор № 04/16.09.2016г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от четири часа от 16.09.2016г. (дата на
встъпване) на длъжността „технически сътрудник“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 210.00 лева. Работникът притежавал завършено
висше образование по специалност „технически науки“ - напрактика
обгрижвал само компютърните система в дружеството. Работел е по същото
време при други работодатели като експерт, специалист, супер вайзър. С
последвала писмена заповед от 22.09.2016г. на работодателя на основание
чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата
дата (то е продължило 6 (шест) дни). На работника С* е било изплатено през
2016г. парично обезщетение за безработица от фондовете на Държавното
обществено осигуряване в размер от 2850.22 лева. Работникът С* и без
осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на
обезщетение за безработица, като поради липсата на информация за
прекратяването на трудовото му правоотношение с предходния му
работодател, на същия е дължимо максимално обезщетение за безработица за
сумата не повече от 8050.00 лева. Не е налице ощетяване на бюджета на
Държавното обществено осигуряване.
На 09.03.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и О*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) двустранен срочен трудов договор № 06/09.03.2017г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 09.03.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът притежавал завършено
средно образование по селско, горско и рибно стопанство. Работел е при други
ЮЛ като гладач, оператор, шивашки услуги. За три отработени дни било
изплатено възнаграждение в размер на 354.55 лева. С последвала писмена
заповед от 14.03.2017г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ
трудовото правоотношение било прекратено - от същата дата (то е
продължило 5 (пет) дни). На работника О* е било изплатено през 2017-2018г.
парично обезщетение за безработица от фондовете на Държавното
обществено осигуряване в размер от 8 934.66 лева. Работникът О* и без
осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на
обезщетение за безработица, като поради липсата на информация за
прекратяването на трудовото му правоотношение с предходния му
работодател, на същия е дължимо максимално обезщетение за безработица за
сумата не повече от 2419.20 лева. Налице е ощетяване на бюджета на
Държавното обществено осигуряване.
На 21.03.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и В*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
двустранен безсрочен трудов договор № 07/21.03.2017г. по чл.67, ал.1 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 22.03.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „юрисконсулт“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 631.00 лева. Работникът имал завършено висше
образование „хуманитарни науки“. По същото време е работела на различни
3
места като кондуктор, контрольор, отчетник, секретар и други. Не можела да
извършва процесуално представителство и да оказва правна помощ. С
последвала писмена заповед от 23.05.2017г. на работодателя на основание
чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата
дата (то е продължило 2 (два) месеца). Работникът В* не е подавала
заявление до Държавното обществено осигуряване за изплащане на парично
обезщетение за безработица. Не е налице ощетяване на бюджета на
Държавното обществено осигуряване.
На 24.03.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: * като
работодател с управител Б*, и М*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) двустранен срочен трудов договор № 08/24.03.2017г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 24.03.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът имал само основно
образование (разтоварвал железа във фирмата), като работел по същото време
на различни места като мияч, опаковчик, общ работник в строителството и
други. За два отработени дни било изплатено възнаграждение в размер на
236.36 лева. С последвала писмена заповед от 28.03.2017г. на работодателя на
основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено - от
същата дата (то е продължило 4 (четири) дни). На работника М* е било
изплатено през 2017-2018г. парично обезщетение за безработица от фондовете
на Държавното обществено осигуряване в размер от 14 749.28 лева.
Работникът М* и без осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би
имал право на обезщетение за безработица, като поради липсата на
информация за прекратяването на трудовото му правоотношение с предходния
му работодател, на същия е дължимо максимално обезщетение за безработица
за сумата не повече от 3265.00 лева. Налице е ощетяване на бюджета на
Държавното обществено осигуряване.
На 07.04.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и И*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) двустранен срочен трудов договор № 09/07.04.2017г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 07.04.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „технически сътрудник“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът имал само основно
образование. По същото време е работел на различни места като оператор,
лепач, шивач, строител и други. За два отработени дни било изплатено
възнаграждение в размер на 288.89 лева. С последвала писмена заповед от
11.04.2017г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено - от същата дата (то е продължило 4
(четири) дни). На работника И* е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 18 027.36 лева. Работникът И* и без осигурителния
си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица, но поради данните в документа за осигурителния му стаж във
ФРГ - че трудовото правоотношение е било прекратено, поради
дисциплинарно наложено наказание, на същия е дължимо обезщетение за
4
безработица в минимален размер от 620.00 лева за четири месеца. Налице е
ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На 21.04.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Борислав Алмишев, и В*, с ЕГН: ********** бил
сключен (по бланка) двустранен срочен трудов договор № 10/21.04.2017г. по
чл.70 от КТ за изпълнение при работно време от осем часа от 21.04.2017г.
(дата на встъпване) на длъжността „технически сътрудник“ при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът имал
завършено средно образование без професионална насоченост. Превеждал от
турски език. Влязъл в страната на 22.04.2017г. По същото време е работел при
други дружества като общ работник, гладач, крояч и други. За два отработени
дни било изплатено възнаграждение в размер на 288.89 лева. С последвала
писмена заповед от 25.04.2017г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от
КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата дата (то е
продължило 4 (четири) дни). На работника В* е било изплатено през 2017-
2018г. парично обезщетение за безработица от фондовете на Държавното
обществено осигуряване в размер от 14 883.56 лева. Работникът В* и без
осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на
обезщетение за безработица, но поради липсата на данни в документа за
осигурителния му стаж в Кралство Великобритания - а именно на какво
основание е прекратено трудовото му правоотношение, на същия е дължимо
обезщетение за безработица в минимален размер от 620.00 лева за четири
месеца. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното обществено
осигуряване.
На 04.05.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и Р*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
двустранен срочен трудов договор № 11/04.05.2017г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 04.05.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „технически сътрудник“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът имала само основно
образование. Превеждала. По същото време е работела на различни
длъжности при други работодатели като шивач и продавач-консултант. За два
отработени дни е било изплатено възнаграждение в размер на 260.00 лева. С
последвала писмена заповед от 09.05.2017г. на работодателя на основание
чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата
дата (то е продължило 5 (пет) дни). На работника Р* е било изплатено през
2017-2018г. парично обезщетение за безработица от фондовете на Държавното
обществено осигуряване в размер от 16 380.00 лева. Работникът Р* и без
осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имала право на
обезщетение за безработица, като поради липсата на информация за
прекратяването на трудовото й правоотношение с предходния й работодател,
на същата е дължимо максимално обезщетение за безработица за сумата не
повече от 3269.00 лева. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното
обществено осигуряване.
На 15.05.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и К*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
5
двустранен срочен трудов договор № 12/15.05.2017г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 15.05.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът не притежавала висше
образование, а само основно. По същото време работела и на други места като
шивач, технолог, опаковчик. За пет отработени дни получила трудово
възнаграждение в размер на 650.00 лева. С последвала писмена заповед от
22.05.2017г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено - от същата дата (то е продължило 7
(седем) дни). На работника К* е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 19 422.00 лева. Работникът К* и без осигурителния
си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имала право на обезщетение за
безработица, като поради липсата на информация за прекратяването на
трудовото й правоотношение с предходния й работодател, на същата е
дължимо максимално обезщетение за безработица за сумата не повече от
3073.00 лева. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното обществено
осигуряване.
На 22.05.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и Е*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
двустранен срочен трудов договор № 13/22.05.2017г. по чл.70 от КТ за
изпълнение при работно време от осем часа от 23.05.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът придобила висше
образование по специалността „природни науки, математика и информатика“.
С последвала писмена заповед от 29.05.2017г. на работодателя на основание
чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата
дата (то е продължило 6 (шест) дни). За реално отработени три дни било
изплатено трудово възнаграждение в размер на 390.00 лева. На работника Е* е
било изплатено през 2017-2018г. парично обезщетение за безработица от
фондовете на Държавното обществено осигуряване в размер от 10 140.00
лева. Работникът Е* и без осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД
би имала право на обезщетение за безработица, като според потвърдените
данни от осигурителния й доход в Кралство Великобритания, на същата е
дължимо максимално обезщетение за безработица за сумата от 9 647.30 лева.
Налице е ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На 12.06.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и работника Р*, с ЕГН: ********** бил сключен
(по бланка) двустранен срочен трудов договор № 14/12.06.2017г. по чл.70 от
КТ за изпълнение при работно време от осем часа от 12.06.20217г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът има само основно
образование. По същото време е работел на различни длъжности при други
дружества - като ръководител на транспорт. С последвала писмена заповед от
14.06.2017г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено - от същата дата (то е продължило 2 (два)
6
дни). За двата отработени дни работникът получил възнаграждение в размер
на 236.36 лева. На работника Р* е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 11 983.79 лева. Работникът Р* и без осигурителния
си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица, но поради отразяването на данните в документ за осигурителния
му стаж в Кипър - че е напуснал работа, на същия е дължимо обезщетение за
безработица в минимален размер от 620.00 лева за четири месеца. Налице е
ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На 22.06.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и работника Р*, с ЕГН: ********** бил сключен
(по бланка) двустранен срочен трудов договор № 15/22.06.2017г. по чл.70 от
КТ за изпълнение при работно време от осем часа от 23.06.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът не притежавал висше
образование за длъжността. В други дружества по същото време е работела
като хигиенист, чистач и продавач-консултант. С последвала писмена заповед
от 27.06.2017г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено - от същата дата (то е продължило 4
(четири) дни). Отработените дни били два и дължимото възнаграждение
възлизало в размер на 236.36 лева Лицето Р* била свързано лице с Г* - негова
съпруга. На работника Р* е било изплатено през 2017-2018г. по банков път
парично обезщетение за безработица от фондовете на Държавното
обществено осигуряване в размер от 6 098.26 лева. Работникът Р* и без
осигурителния си стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имала право на
обезщетение за безработица, но поради непотвърждаване на данните за
осигурителния й стаж във ФРГ, на същата е дължимо обезщетение за
безработица в минимален размер от 619.20 лева за срок от четири месеца.
Налице е ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На 27.06.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител Б*, и работника Г*, с ЕГН: ********** бил сключен
(по бланка) двустранен срочен трудов договор № 16/27.06.2017г. по чл.70 от
КТ за изпълнение при работно време от осем часа от 27.06.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Работникът не притежавал висше
образование за длъжността. Транспортирал желязо във фирмата. В други
дружества е работел по същото време като общ работник, кофражист,
монтажист и други. С последвала писмена заповед от 29.06.2017г. на
работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било
прекратено - от същата дата (то е продължило 2 (два) дни). Отработените
дни от работника били два и той получил възнаграждение в размер на 236.36
лева. На работника Г* е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 8 934.66 лева. Работникът Г* и без осигурителния си
стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица в максимален размер до 9 985.50 лева (с оглед последният му
7
осигурителен стаж във ФР Германия. Не е налице ощетяване на бюджета на
Държавното обществено осигуряване.
На 09.10.2017г. между дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: *********,
като работодател с управител Б*, и работника М*, с ЕГН: ********** бил
сключен (по бланка) двустранен срочен трудов договор № 17/09.10.2017г. по
чл.70 от КТ за изпълнение при работно време от осем часа от 09.10.2017г.
(дата на встъпване) на длъжността „отчетник-счетоводство“ при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 460.00 лева. Работникът имал 10 (десет)
отработени дни, при осигурителен доход от 209.09 лева. В дружеството, обаче,
работникът Дудаклиева имала задължения да превежда от румънски на
български език. С последвала писмена заповед от 23.10.2017г. на работодателя
на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено -
от същата дата (то е продължило 14 (четиринадесет) дни). На работника М*
е било изплатено през 2017-2018г. по нейно искане със заявление парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 3032.64 лева. Работникът М* и без осигурителния си
стаж в дружеството „Б*“ ЕООД би имала право на обезщетение за
безработица в максимален размер до 3032.64 лева. Не е налице ощетяване
на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Дружеството „Б*“ ЕООД, с ЕИК: * с управител Б* е било декларирало в
НАП данни за трудови правоотношения за длъжността „счетоводител“ в
периода на данъчните години 2016г., 2017г. и 2018г., като на тази длъжност
били наети лицата - Я* и Г*, Същото притежавало едно регистрирано
фискално устройство. В данъчно-осигурителната сметка на дружеството са
били постъпили плащания за осигурителни задължения и ДДФЛ по чл.42 от
ЗДДФЛ, декларирани за наетите по трудови правоотношения лица.
2.). На 28.06.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и Р*, с ЕГН: ********** бил сключен (по бланка)
по реда на чл.70, ал.1 от КТ двустранен трудов договор № 02/28.06.2017г. за
изпълнение при работно време от осем часа от 28.06.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. Трудовият договор бил връчен на
работника на 01.06.2017г. Същевременно работникът К* бил в чужбина и
влязъл в страната на 29.06.2017г. С последвала писмена заповед от
01.07.2017г. на работодателя на основание чл.325, т.3 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено, поради изтичане на уговорения срок - от
същата дата (то е продължило по документи три дни). На работника Р* е
било изплатено в периода 01.07.2017г. - 30.06.2018г., след подадено от него
заявление с представен преносим документ U1 от институция на Република
Гърция парично обезщетение за безработица (при дневен размер от 70.91
лева) от фондовете на Държавното обществено осигуряване в размер от
17 585.68 лева. Работникът Р* и без осигурителния си стаж в дружеството
„И*“ ЕООД би имал право на обезщетение за безработица в максимален
размер до 10 971.52 лева, при зачитане на данните от последния работодател,
съгласно издаден надлежно попълнен документ U1 от компетентната
институция на ФРГ. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното
8
обществено осигуряване. В показанията си свидетелят Р* излага, че се е бил
запознал с трудовия си договор в дружеството „И*“ ЕООД; че е извършвал
счетоводна дейност в дружеството-работодател; че знаел задълженията си по
длъжностна характеристика. Свидетелят К* посочва също, че притежавал
квалификация за компютърна грамотност; че условията в работата не му
харесвали; че по собствено желание напуснал работата си в Република
Гърция, където работел като автомонтьор и в дърводелски цех. Свидетелят К*
описва, че нямал спомени за документите, които подал до Държавното
обществено осигуряване. Посочва, че е бил получил обезщетение за
безработица, както и че не познавал други служители в дружеството „И*“
ЕООД.
На 03.07.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и Н*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен трудов договор
№ 04/03.07.2017г. за изпълнение при работно време от осем часа от
03.07.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „чистач“ при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 460.00 лева. С последвала писмена
заповед от 12.07.2017г. на работодателя на основание чл.325, т.3 от КТ
трудовото правоотношение било прекратено, поради изтичането на
уговорения срок - от същата дата (то е продължило 9 (девет) дни). На
работника Н* е било изплатено в периода 12.07.2017г. - 11.05.2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 2693.07 лева. Работникът Н* и без осигурителния си
стаж в дружеството „И*“ ЕООД би имала право на обезщетение за
безработица, като поради липсата на информация за прекратяването на
трудовото й правоотношение с предходния й работодател, на същата е
дължимо максимално обезщетение за безработица за сумата не повече от
2693.07 лева. Не е налице ощетяване на бюджета на Държавното
обществено осигуряване. Свидетелят Н* излага в показанията си, че е
работела като чистачка в дружеството„И*“ ЕООД. Свидетелят М* посочва
възприятия, че фирмата, при която е работела - „И*“ ЕООД, се е занимавала
със шивашка дейност в цех в село Лъжница. Свидетелят М* заявява, че не е
получавала обезщетение за безработица и че не е познавала управителя на
тази фирма. (Съдът отчита, че разпита на свидетеля М*а е хаотичен и много
изложени в протокола обстоятелства нямат връзка с предмета на делото).
На 05.07.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и Ф*, с ЕГН: * бил сключен (по бланка) по реда
на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен трудов договор № 8/05.07.2017г.
за изпълнение при работно време от осем часа от 05.07.2017г. (дата на
встъпване) на длъжността „отчетник счетоводство“ при уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2600.00 лева. С последвала писмена заповед от
14.10.2017г. на работодателя на основание чл.325, т.3 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено, поради изтичане на уговорения срок - от
същата дата (то е продължило три месеца). На работника Ф* е било
изплатено през 2017-2018г. парично обезщетение за безработица от фондовете
на Държавното обществено осигуряване в размер от 15 229.45 лева.
9
Работникът Ф* и без осигурителния си стаж в дружеството „И*“ ЕООД би
имал право на обезщетение за безработица в максимален размер до 620.00
лева за срок от четири месеца, тъй като за него в документа на последния му
работодател от Кралство Великобритания като правно основание е било
отразено, че той (работникът) е напуснал работа по негово искане. Налице е
ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На 24.07.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и Е*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен трудов договор
№ 03/24.07.2017г. за изпълнение при работно време от осем часа от
01.06.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „работник“ при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 460.00 лева. С последвала писмена
заповед от 03.08.2017г. на работодателя на основание чл.325, т.3 от КТ
трудовото правоотношение било прекратено, поради изтичането на
уговорения срок - от същата дата (не е ясно колко време е продължило
трудовото правоотношение). На работника Е* не е било изплащано
обезщетение за безработица, тъй като същата не е подавала заявление по КСО
до Държавното обществено осигуряване. Не е налице ощетяване на
бюджета на Държавното обществено осигуряване. В показанията си
свидетелят Е* излага, че е била работела като чистачка в дружеството „И*“
ЕООД. Свидетелят М* нямал счетоводна компетентност и квалификация за
работа със счетоводен софтуер.
На 07.08.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и Р*, с ЕГН: ***** бил сключен (по бланка) по
реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен трудов договор №
09/07.08.2017г. за изпълнение при работно време от осем часа от 07.08.2017г.
(дата на встъпване) на длъжността „отчетник счетоводство“ при уговорено
месечно възнаграждение в размер на 2600.00 лева. С последвала писмена
заповед от 14.08.2017г. на работодателя на основание чл.325, т.3 от КТ
трудовото правоотношение било прекратено, поради изтичането на
уговорения срок - от същата дата (то е продължило7 (седем) дни). На
работника Р* е било изплатено през 2017-2018г. парично обезщетение за
безработица от фондовете на Държавното обществено осигуряване в размер от
16 887.18 лева. Работникът Р* и без осигурителния си стаж в дружеството
„И*“ ЕООД би имала право на обезщетение за безработица в максимален
размер до 620.00 лева за срок от четири месеца, тъй като за нея в документа
на последния й работодател от Кралство Великобритания като правно
основание е било отразено, че тя (работникът) е напуснала работа по нейно
искане. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното обществено
осигуряване. Свидетелят Р*излага в показанията си, че е следвало да работи
в предприятието на дружеството „И*“ ЕООД, като събира фактури и
извършва елементарни изчисления (с тези разяснения била убедена от
управителя на фирмата да работи при него). Свидетелят В* посочва, че е
видяла в офиса на своя работодател и други лица, но не знаела какво точно
извършват при него, както и че за положения труд била получила на ръка
сумата от около 1000.00 лева.
10
На 21.09.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и свидетеля Д*, с ЕГН: ********** бил сключен
(по бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен трудов
договор № 07/21.09.2017г. за изпълнение при работно време от осем часа от
21.09.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „специалист счетоводство“
при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2600.00 лева. С
последвала писмена заповед от 01.10.2017г. на работодателя на основание
чл.325, т.3 от КТ трудовото правоотношение било прекратено, поради
изтичането на уговорения срок - от същата дата (то е продължило 10 (десет)
дни). На работника Д*е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 20 360.80 лева. Работникът Д* и без осигурителния
си стаж в дружеството „И*“ ЕООД би имала право на обезщетение за
безработица в максимален размер до 17 816.32 лева, съгласно потвърдените
му данни от документа на последния му работодател в Кралство
Великобритания. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното
обществено осигуряване. Свидетелят Д* излага в показанията си, че е била
работела в дружеството „И*“ ЕООД, но не и като счетоводител, респективно
не се е занимавала с такава дейност в предприятието на своя работодател (за
времето, в което е работела). Свидетелят Г* излага, че не притежавала
икономическо образование; нито знаела как се работи със счетоводен софтуер;
или как се попълват счетоводни документи по образец или по книги.
Свидетелят Г* излага възприятия, че е била получила обезщетение от
Държавното обществено осигуряване в продължение на около една година.
Същата заявява, че познавала други лица от дружеството „И*“ ЕООД.
На 21.09.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и свидетелят С*, с ЕГН: ********** бил
сключен (по бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен
трудов договор № 06/21.09.2017г. за изпълнение при работно време от осем
часа от 21.09.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „специалист
счетоводство“ при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2600.00
лева. С последвала писмена заповед от 01.10.2017г. на работодателя на
основание чл.325, т.3 от КТ трудовото правоотношение било прекратено,
поради изтичането на уговорения срок - от същата дата (то е продължило 10
(десет) дни). На работника С* е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 16 994.70 лева. Работникът С* и без осигурителния
си стаж в дружеството „И*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица в максимален размер до 15 390.45 лева, съгласно потвърдените
му данни от документа на последния му работодател в Кралство
Великобритания. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното
обществено осигуряване. В показанията си свидетелят С* излага, че не е
притежавал умения за работа със счетоводен софтуер или да изготвя
счетоводни декларации по образец, тъй като притежавал само основно
образование. Свидетелят Г* описва в показанията си, че не се е занимавал със
счетоводна дейност в дружеството, а само с обща работа - като общ работник
11
и шофьор. (Съдът отчита, че в показанията си свидетелят Г* многократно
заявява, че няма спомени).
На 25.09.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и свидетелят М*, с ЕГН: ********** бил
сключен (по бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен
трудов договор № 07/21.09.2017г. за изпълнение при работно време от осем
часа от 21.09.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „отчетник
счетоводство“ при уговорено месечно възнаграждение в размер на 460.00
лева. С последвала писмена заповед от 01.10.2017г. на работодателя на
основание чл.325, т.3 от КТ трудовото правоотношение било прекратено,
поради изтичането на уговорения срок - от същата дата (то е продължило 10
(десет) дни). На работника М* е било изплатено през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 1 548.12 лева. Работникът М* и без осигурителния
си стаж в дружеството „И*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица в максимален размер до 1548.12 лева, дори и да липсвали данни
за прекратяване на трудовото правоотношение на работника с предходния му
работодател. Не е налице ощетяване на бюджета на Държавното
обществено осигуряване. В показанията си свидетелят М* излага, че е
извършвал техническа дейност в дружеството „И*“ ЕООД - да събира
фактури и да ги подрежда. Свидетелят К* заявява, че напуснал работата в
дружеството „И*“ ЕООД, тъй като била намаляла (въпреки, че писмените
доказателства сочат, че поради изтичане на срока бил прекратен безсрочният
трудов договор). Свидетелят К* излага, че е получавал обезщетение за
безработица от Държавното обществено осигуряване. Същият излага
възприятия, че, докато работел при дружеството-работодател, не е имало
други служители в търговското предприятие на „И*“ ЕООД.
На 06.10.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и Х*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен трудов договор
№ 10/06.10.2017г. за изпълнение при работно време от осем часа от
06.10.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „специалист труд и работна
заплата“ при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2600.00 лева. С
последвала писмена заповед от 13.10.2017г. на работодателя на основание
чл.325, т.3 от КТ трудовото правоотношение за длъжността „специалист труд
и заплата“ било прекратено, поради изтичането на уговорения срок - от
същата дата (то е продължило 7 (седем) дни). На работника Х* е било
изплатено през 2017-2018г. парично обезщетение за безработица от фондовете
на Държавното обществено осигуряване в размер от 17 656.59 лева.
Работникът Х* и без осигурителния си стаж в дружеството „И*“ ЕООД би
имал право на обезщетение за безработица в максимален размер до 3251.94,
тъй като за него липсвали данни за прекратяване на трудовото му
правоотношение с последния му работодател. Налице е ощетяване на
бюджета на Държавното обществено осигуряване. В показанията на
свидетеля Х* се излага, че същия е подреждал документи в дружеството „И*“
ЕООД; че не му харесала работата и поискал да бъде освободен от нея.
12
Свидетелят Ш* излага, че е бил получил на ръка сумата от 300.00 лева от
свидетеля Ф*. Свидетелят Ш* посочва, че не е получавал обезщетение от
Държавното обществено осигуряване и че не познавал други служители в
дружеството „И*“ ЕООД.
На 16.10.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и свидетелят К*, с ЕГН: ********** бил
сключен (по бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен
трудов договор № 11/16.10.2017г. за изпълнение при работно време от осем
часа от 16.10.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „специалист труд и
работна заплата“ при уговорено месечно възнаграждение в размер на
2600.00 лева. С последвала писмена заповед от 25.10.2017г. на работодателя
на основание чл.325, т.3 от КТ трудовото правоотношение за длъжността
„специалист труд и заплата“ било прекратено, поради изтичането на
уговорения срок - от същата дата (то е продължило 9 (девет) дни). На
работника К*е било изплатено по банков път през 2017-2018г. парично
обезщетение за безработица от фондовете на Държавното обществено
осигуряване в размер от 17 656.59 лева. Работникът К* и без осигурителния
си стаж в дружеството „И*“ ЕООД би имал право на обезщетение за
безработица в максимален размер до 620.00 лева за срок от четири месеца,
тъй като за него в документа на последния му работодател от ФРГ като правно
основание е било отразено, че той (работникът) е напуснал работа по негово
искане. Налице е ощетяване на бюджета на Държавното обществено
осигуряване. В показанията си свидетелят К* излагал възприятията, че е
работел по срочен трудов договор, като правоотношенията му били
прекратени, именно поради изтичане на срока на договора му с дружеството-
работодател. Образованието на свидетеля М* било средно в областта на
селскостопанската техника. Заявява, че имал обща представа как се работело
със счетоводен софтуер. Свидетелят М* излага в показанията си, че няма
спомени да се е запознавал с трудовия си договор и/или с длъжностната си
характеристика към него. Не помни колко е бил размерът на трудовото му
възнаграждение. (Съдът отчита, че показанията на свидетеля М* са пълни с
отрицания - нямал ясен спомен; не си спомнял; не знаел; не е ползвал и
други).
На 01.11.2017г. между дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител И*, и свидетелят Ф*, с ЕГН: ********** бил
сключен (по бланка) по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ двустранен безсрочен
трудов договор № 13/01.11.2017г. за изпълнение при работно време от осем
часа от 01.11.2017г. (дата на встъпване) на длъжността „отчетник
счетоводство“ при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2600.00
лева. С последвала писмена заповед от 06.11.2017г. на работодателя на
основание чл.71 от КТ трудовото правоотношение за длъжността
„специалист труд и заплата“ било прекратено, поради изтичането на
уговорения срок - от същата дата (то е продължило 5 (пет) дни). На
работника Ф* е било изплатено през 2017-2018г. парично обезщетение за
безработица от фондовете на Държавното обществено осигуряване в размер от
8 651.02 лева. Работникът Ф* и без осигурителния си стаж в дружеството
13
„И*“ ЕООД би имал право на обезщетение за безработица в максимален
размер до 620.00 лева за срок от четири месеца, тъй като за него липсвали
потвърдени данни за осигурителен доход в Кралство Великобритания. Налице
е ощетяване на бюджета на Държавното обществено осигуряване. В
показанията свидетелят Ф* излага, че нямал спомени - кога е работел в
дружеството „И*“ ЕООД; какво възнаграждение е получавал; че не знаел
подробности от дейността на своя работодател, при който само подреждал
документи (без да уточнява какви). Свидетелят К* излага, че е получавал
обезщетение за безработица от НОЙ и че е работел в чужбина.
Дружеството „И*“ ЕООД, с ЕИК: *, с управител И* не е било
декларирало в НАП данни за трудови правоотношения за длъжността
„счетоводител“ в периода на данъчните години 2016г., 2017г. и 2018г. Същото
не притежавало регистрирани фискални устройства. Дейността на
дружеството била счетоводна и одиторска дейност. Лица, назначени като
„отчетник-счетоводство“ били - Р*; Р*; К*; Н*; Ф*; Ф*. Лице, назначено
като „отчетник, начисляване на трудови възнаграждения“ било А*. Лица,
назначени като „фактурист“ били М*; Д*.
Съгласно показанията на свидетеля И*, като управител на дружеството
„И*“ ЕООД, същият е познавал лицата, които е наемал на работа като
счетоводители и отчетници. Свидетелят Ф* посочва, че според него не се е
изисквал ценз за счетоводната дейност в дружеството - въпреки че в
длъжностните характеристики за тези длъжности на същия работодател,
подписани от свидетеля Ф*, се изисквало образователен ценз. Тази счетоводна
и/или отчетническа дейност дейност изисква познаване на счетоводните
закони; обслужването на счетоводната дейност и комуникирането с НАП и
НОИ, която не е само в подреждане на документи, тяхното сортиране и/или
описване - това според съда изначално не е счетоводна дейност, а техническа
дейност (която не изисква никакво образование дори). Свидетелят Ф* излага в
показанията си твърдения за начина си на работа в дружеството си, как наемал
работници и какви действия извършвал като счетоводител. Същият излага
твърдения, че спрямо него и дружеството му не са били установявани
нарушения в хода на множеството реализирани проверки (писмените
доказателства по делото, обаче, сочат друго).
Съгласно показанията на свидетеля К* която е бивша съпруга на
свидетеля Фета, същата не притежавала счетоводни познания и умения. В
дружеството дружеството „И*“ ЕООД свидетелят М* е работела като
чистачка. В показанията си не излага конкретика за дейността на дружеството
„И*“ ЕООД.
3.). На 06.07.2018г. между дружеството „М*“ ЕООД, с ЕИК: *, като
работодател с управител В*, и Й*, с ЕГН: ********** бил сключен (по
бланка) двустранен срочен трудов договор № 011/06.07.2018г. по чл.70, ал.1 от
КТ за изпълнение на длъжността „управител продажби и маркетинг“ при
уговорено месечно възнаграждение в размер на 2585.00 лева. С последвала
писмена заповед от 21.07.2018г. на работодателя на основание чл.71, ал.1 от
КТ трудовото правоотношение било прекратено - от същата дата (то е
14
продължило 15 (петнадесет) дни). Отработените дни от работника били 10
(десет). Осигурителят „М*“ ЕООД подало декларация образец № 1 до ДОИ,
но не внесъл дължимите осигуровки за работника Дичев. На работника Й* е
било изплатено през 2016г. парично обезщетение за безработица от фондовете
на Държавното обществено осигуряване в размер от 12 735.34 лева.
След съответен сигнал на Държавното обществено осигуряване до
органите на прокуратурата, на 16.03.2020г. било образувано в Софийска
районна прокуратура досъдебното производство (ДП) с № 5094/22020г. по
описа на СДВР и пр.пр. № 46428/2019г. по описа на СРП за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК за това, че неустановена дата през 2018г. в гр.Гоце Делчев, с
цел набавянето на имотна облага, е възбудено у служители на ТП на НОИ
заблуждение, че двадесет и пет на брой лица са полагали труд и са били
страни по трудови правоотношения с дружествата „И*“ ЕООД; „Б*“ ЕООД и
„М*“ ЕООД. В досъдебното производство са били разпитани служителите на
Държавно обществено осигуряване - свидетелите Р*, Р* излагащи подробни
възприятия за начина и процедурата по отпускане на обезщетения за
безработица; какви документи се подават; как се извършва преценката за
обезщетението; какви условия следва да бъдат налице; какви обстоятелства са
били установени в хода на административните проверки на изброените
осигурители дружествата „И*“ ЕООД; „Б*“ ЕООД и „М*“ ЕООД, както и
други осигурители; каква е била изследваната документация; какви данни са
съдържали констативните протоколи на служителите на Държавното
обществено осигуряване и т.н. Възприятията на свидетелите М* и Д* се
подкрепят и от писмените доказателства, приложени в цялост в ДП.
IV.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
образуваното ДП, съдът излага от правна страна (“ipso jure” – поради
смисъла на правото) следното:
Настоящият съдебен състав намира постановлението на Софийска
районна прокуратура, с което е било прекратено досъдебното производство за
немотивирано и необосновано.
Доказателственият анализ на представителя на обвинителната власт в
обективираното постановление е формален. Същият не е всеобхватен, не е
конкретен и не отговаря на принципите на формалната логика и тълкуването.
Разследването не е било активно и качествено. Липсва ясна и точна
аргументация на прокурора в мотивите на постановлението му.
Според съда прокурорът неправилно се е бил ограничил да разследва
само основно престъпление по чл.209, ал.1 от НК („класическа измама“), а не
такова по чл.212, ал.1 от НК („документна измама“).
На база данните от последните (недействителни) трудови договори на
работниците с дружествата работодатели „Б*“ ЕООД, „М*“ ЕООД и „И*“
ЕООД, посочени в мотивната част на настоящото определение, са били
заплатени (за множествена част от работниците) изначално неследващи им се
значителни по размер завишени парични обезщетения за безработица от
Държавното обществено осигуряване или суми по размери за положителни
15
разлики над дължимите им се такива по закон (съгласно справките и
изчисленията на НОИ) - при наличие заявен от работника (и удостоверен от
работодателя) висок осигурителен доход в размер от 2600.00 лева за
длъжности (сходни на същите длъжности при по-нисък осигурителен доход за
други работници при същите работодатели), за които договори с осигурителен
праг от 2600.00 лева работниците не са притежавали образователен ценз; нито
квалификация; нито са изпълнявали същият сключен договор за уговорената
длъжност, а други трудови функции; при срок на действие на множеството от
трудови договори в порядъка между два и десет дни. Съдът отчита, че са
налице противоречия в събраната писмена документация - сключвали са се
многобройни безсрочни трудови договори, а са се прекратявали като срочни
трудови договори (поради изтичане на уговорения срок в заповедите за
прекратяването им), а свидетелите - работници от дружеството „И*“ ЕООД са
заявявали субективните си нежелания (поради нехаресване) да продължат да
работят за наеманата работа пред своя работодател. Желанието на работника
да прекрати трудовия договор води до определянето на базовото по размер
парично обезщетение за безработица за него към релевантният период от
620.00 лева за срок до четири месеца.
Не са отразени съображенията на ръководно-решаващия орган на
досъдебното производство кои показания на кои свидетели кредитира или не
кредитира и защо. Не са били зачетени постановките на разпоредбата на
чл.305, ал.3 от НПК, доколкото доказателствената съвкупност е
противоречива. Тя е и непълна.
По делото изначално не са били разпитани свидетелите, работели в
дружеството „Б*“ ЕООД и „М*“ ЕООД (въпреки обективираните указания
на прокурора в постановлението за образуването на ДП към разследващия
орган). Разпитани са били само работници, които са имали правоотношения с
дружеството „И*“ ЕООД.
Не са били изпълнени съдебни експертизи - счетоводни (относно
заплатените суми от Държавното обществено осигуряване) и/или графически.
Стандартите на доказателствения анализ при прекратяване на ДП и след
изчерпване на всички възможни доказатслствени способи са изключително
високи (същите се приравняват на високите процесуални стандарти при
изготвянето на мотиви към постановена от съд присъда).
Съдът не може да установява фактите вместо прокурора за първи път.
Съдът не може да извършва доказателствен анализ по стандартите на НПК
(ако приемеше хипотезата да потвърди постановлението му) вместо прокурора
за първи път.
Съдът с оглед характера на настоящото съдебно контролно-отменително
производство се произнася в рамките на фактическите констатации от
постановлението на прокурора, които следва да се потвърдят или опровергаят
от доказателствата в ДП. А фактическите, дори и правни изводи на прокурора
по делото и относно приложимият материален закон от обективираното му
прекратително постановление се опровергават, тъй като доказателствата по
делото ДП сочат на други изводи относно фактите и приложимото право. А
16
изводите на съда относно фактите и приложимото право не съвпадат с тези,
отразени в постановлението на СРП.
За това съдебният състав си е позволил да очертае фактите и
доказателствата по делото според действителното им съдържание, доколкото
те предопределят след анализа им и какво е приложимото право, и
респективно какъв следва да бъде изхода на досъдебното производство или
най-вече каква да е насоката на разследването (в случай че съдебния акт на
съда влезе в сила).
Не е било извършено съпоставяне в постановлението на СРП например на
показанията на свидетеля Фета с доказателствените материали, които се
опровергават от писмените доказателства по делото.
Според решаващата инстанция на съда са смесени от държавния
обвинител институтите на наказателното право с тези на гражданското
договорно право (например касателно изложенията му в частта на нищожните
сделки). Трудовият договор не може да бъде нищожен, поради порок на
волята. А само недействителен. Недействителността в трудовото право е
подвид на недействителността в гражданското право. Но едното не е другото и
тези два института не са еднакви. В наказателното право инкриминираният
частен документ - трудовият договор може да бъде неистински, преправен
и/или с невярно съдържание. Само тези последици са от значение за
наказателното право. Пороците на трудовия договор - например относно
неговите реквизити (дали липсват); относно формата на договора; относно
удостоверените обстоятелства в граждански смисъл; относно прекомерния
размер на трудовото възнаграждение в размер на 2600.00 лева; относно
квалификацията или образователния ценз на работника и други имат
релевантно (правно значение) само в трудовото право. Тези факти, обаче,
могат да бъдат част от цялостното „измамливо поведение“ на дееца пред
служителите на Държавното обществено осигуряване. Недействителността на
трудовия договор може да се установява с положителен установителен иск в
друго съдебно производство пред друг съд (т.нар. граждански съд).
Решаващата инстанция на СРС подчертава, че не са били изследвани със
способите на НПК въпросите дали има неистински документи по делото -
въпреки, че са били снемани сравнителни образци от подписите и почерка на
свидетелите от ДП. Изясняването на тези въпроси според съда е било
належащо, доколкото - например свидетелят Р* е бил влязъл в страната през
ГКПП на 29.06.2017г., а трудовия му договор е бил подписан ден по-рано на
28.06.2017г. с дружеството „И*“ ЕООД с дата на встъпване на уговорената
длъжност „отчетник счетоводство от 28.06.2017г. (а не например от
29.06.2017г.). Възниква въпросът дали трудовия договор от 28.06.2017г. е
подписан от свидетеля К* - ако е подписан от него, най-вероятно е подписан
на следващия ден или в други дни, при което договорът е истински по
произход, но ще е с невярно съдържание.
Трудовият договор е частен документ, в който се обективират факти с
правно значение. Същите доводи съдът съотнася като приложими и към
всички договори, за които свидетели по делото не са били в страната - тези
17
факти не са били проверени спрямо всички свидетели със съответни справки
от ГКПП.
Фактическата обстановка от ДП според приложените по делото
доказателствени материали, събрани по реда и способите на НПК, се излага в
настоящия съдебен акт от съда на базата на собствения му анализ на фактите
по делото.
Разследването в ДП е непълно. Не са били спазени принципите за
разкриването на обективната истина относно факта на извършеното
престъпление или престъпления с всички допустими чрез процесуалния
инструментариум на НПК доказателствени способи и средства.
Съдът в настоящото съдебно производство е в невъзможност да приложи
потвърдителните си съдебни правомощия по отношение на постановлението
за прекратяване на досъдебното производство, тъй като волята на прокурора е
неясна. Не може да се установи как и въз основа на какви факти,
доказателствени източници и при какви съображения от правна страна е
формирано вътрешното убеждение на прокурора за прекратяване на ДП.
Отделен е въпроса, че доказателсвтената съвкупност е непълна. Тежестта на
разследването не е извинителна причина за прекратяването на ДП и тя не
следва да води до освобождаване на прокурора от отговорността му по НПК.
Не са изчерпани доказателствените възможности пред разследването,
поради което упражняването на правомощията на прокурора във втория
стадий на досъдебното производство по реда на чл. 243 от НПК е било
преждевременно, тъй като не са изпълнени задълженията му по чл. 13, ал. 1 от
НПК да вземе всички мерки, необходими за осигуряване разкриването на
обективната истина, което е довело и до нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК,
доколкото прокурорът не е постановил акта си на основата на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
За пълнота на мотивите на съда обект на наказателноправна закрила от
престъплението „документна измама“ са, от една страна, обществените
отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с
движимо или недвижимо имущество, а от друга – тези, гарантиращи
ползването в гражданския оборот само на документи, създадени по
законоустановения за това ред.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК се
изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ и получаване на чуждо имущество без правно основание
с намерение за присвояване.
Документите могат да бъдат както официални, така и частни. Те служат
като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които
упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно
основанието за предаването или изплащането му.
Лицата, които са заблудени, действат при съзнание, че деецът има
действително основание за ползването му.
Престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК има както когато деецът сам е
18
съставил документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ и после лично или посредствено го е използвал, така и когато само е
използван такъв документ, съставен от другиго.
Самото съставяне на документите по чл. 308 – 315 от НК (и независимо
дали давността за преследване на документното престъпление при частен
документ е изтекла) не е елемент от състава на престъплението, защото в
изпълнителното деяние влиза само ползването му.
Като е употребил понятието „документи“, законодателят е имал предвид
всички видове неистински, подправени или с невярно съдържание документи
– както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните,
доколкото по силата на нормативен акт могат да служат като привидно
основание за получаване на имущество и без съдържанието им допълнително
да е включено в други официални документи.
Чрез документи с невярно съдържание, неистински или преправени
такива могат да се въведат в заблуждение или да се поддържа, или използва
заблуждението както у отделни лица, така и у група лица или колективни
органи.
Лицето, което използва документа, носи наказателна отговорност по чл.
212, ал. 1 от НК, независимо от това дали може да се търси отговорност от
съставителя му.
Достатъчно е този, който използва документа, да съзнава, че е с невярно
съдържание, неистински или преправен, и че няма правно основание въз
основа на което да получи обществено имущество.
За състава на чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо деецът лично или
посредствено да ползва документа преди получаването на общественото
имущество. (вж. ППВС № 8/28.12.1978 г. по н. д. № 5/1978 г., изм. и доп. с
ППВС № 7/1987 г., т. 1 и т. 2).
Хронологически, ползването на документа следва да предхожда
получаването на чуждото движимо имущество и да се явява обуславящо -
порочният документ да създава привидно правно основание у трето лице за
разпореждане с имуществото.
Документната измама е резултатно увреждащо престъпление, като бива
довършено с получаването на имотна облага от страна на престъпния деец.
Субект на престъплението по този законов текст е всяко наказателно-
отговорно лице.
Престъплението е уредено като умишлено, като може да се осъществи
само с форма на вината пряк умисъл и специална съставомерна цел.
Съдържанието на прекия умисъл включва предвиждане у дееца, че
вследствие на неговото въздействие (ползване на порочно съставен документ),
у едно трето лице ще възникнат неправилни представи, че е налице валидно
правно основание за разпореждане с имущество; деецът предвижда и това, че
в резултат на ползването на порочния документ, измаменото лице ще се
разпореди със свое или чуждо имущество; наред с това, субектът действа с
19
намерение да присвои предмета на посегателство, след като го получи.
Решаващата инстанция на съда приема, че несвоевременното,
забавеното и/или некачествено разследване по НПК е основание да бъде
реализирана отговорността на Държавата по ЗОДОВ, включително и пред
Европейския съд по правата на човека от страна ощетеният правен субект - в
случая от Държавното обществено осигуряване.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ДП незаконосъобразно е било
прекратено.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.3 от НПК,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ
СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР от 24.06.2024г., с което на
основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 и чл.243, ал.2 вр.
чл.111, ал.1 от НПК е прекратено досъдебното производство (ДП) с №
**********/22020г. по описа на СДВР и пр.пр. № ***********/2019г. по описа
на СРП за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕТО на СРП на материалите по
досъдебното производство (ДП) с № *******/22020г. по описа на СДВР и
пр.пр. № *****/2019г. по описа на СРП за престъпление по чл.209, ал.1 от НК
за изпълнението на указанията на съдебния състав по приложението на закона.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано и/или
протестирано пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20