Определение по дело №467/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от К. Д. Г., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв.Й. А. от АК - Варна, против Заповед №25-0819-000160/04.02.2025г на началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн.чл.171 т.4от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

С жалбата е направено и особено искане на осн.чл.166 ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ, мотивирано с липсата на мотиви за същото. Жалбоподателят твърди, че за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение, административният орган следва да установи, че е налице някоя от предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК, съотв. липсата на мотиви в тази насока в случая означава недоказаност на необходимостта от предварително изпълнение.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената ЗППАМ са описани общо шест НП, издадени от различни ОДМВР в страната, всички влезли в законна сила, с които са отнети всички 39 контролни точки на жалбоподателя. Въз основа на тези данни е прието, че К. Г. е извършил нарушение по чл.157 ал.4 от ЗДвП в качеството си на водач, на когото са отнети всички контролни точки, и не е върнал своето СУМПС в съответната служба на МВР. За горното и на осн.чл.171 т.4 от ЗДвП му е приложена съответната ПАМ – временно отнемане на неговото СУМПС. Заповедта е връчена лично на жалб.Г. на 06.03.2025г.

Към жалбата са приложени протоколи от открити съдебни заседания и разпореждания: по АНД №1539/2024г на РС – Сливен, ІV с-в, образувано по жалбата на К. Г. против НП №23-0804-003549/25.07.2023г на началник сектор в ОДМВР – Сливен; по АНД №642/2024г на РС – Г. О. с жалб.К. Г., от чието съдържание не става ясно кое НП се обжалва; по АНД №6/2025г на РС – Търговище, ІV с-в, образувано по жалбата на К. Г. против НП №20-1292-000659/30.04.2020г; разпореждане по адм.д. №264/2025г по описа на Административен съд – Пловдив, образувано по искане на К. Г. за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила НП №22-1030-005047/21.07.2022г. Посочените три НП фигурират в мотивите на оспорената ЗППАМ, като е прието, че с тях от жалб.К. Г. са отнети общо 22 контролни точки – с тези, които са предмет на проверка по АНД, са му отнети 16 контролни точки, а с влязлото в сила НП, чието възобновяване се разглежда по адм.д. на АС – Пловдив, са му отнети 6 контролни точки.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно.

Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР №5/08.09.2009 г на ВАС. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – спиране от движение на МПС, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния ЗДвП. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, който в случая действа в условията на обвързана компетентност, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си – както е и в конкретния казус. Поради това липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма; съответно – възражението на К. Г., че наличието на предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК не е доказано в този случай поради липса на мотиви за допуснатото предварително изпълнение, е неоснователно.

Именно защото е изрично предвидено с чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Първото от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус – К. Г. нито твърди, нито доказва вероятността от настъпването на значителни или труднопоправими вреди за него от предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ, и не излага съображения защо в този случай личният му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява. Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността на управлява МПС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна същите подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Съдът обаче счита, че в случая е налице ново обстоятелство, което не е съществувало при издаване оспорената ЗППАМ по см.чл.166 ал.2 от АПК, а именно – приложените към жалбата доказателства, че поне две от описаните в обстоятелствената част на заповедта шест НП не са влезли в законна сила към настоящия момент, понеже по жалбите на К. Г. против тях са образувани производства от административнонаказателен характер. След като същите са обжалвани, т.е. не са влезли в сила, липсва основание да се приеме, че конкретните две НП са породили правните си последици, вкл. и в частта за отнемане на общо 16 контролни точки от молителя. Тези обстоятелства очевидно не са били известни на административния орган при издаване на оспорената му заповед.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като основателна и налага уважаването й.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №25-0819-000160/04.02.2025г на началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на К. Д. Г., [ЕГН], от [населено място], е приложена принудителна административна мярка на осн.чл.171 т.4от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Преписи от определението да се връчат на страните.