О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
06.06.2023 г.
Подписаната Елица Димитрова- съдия в
АС-Русе, докладчик по адм.д. 27/2023г. по описа на АС-Ловеч, командирована
съгласно заповед РД-08-204/02.06.2023г. на Председателя на ВАС , определен на
случаен принцип чрез системата за
случайно разпределение на делата съобразно протокол за избор на съдия докладчик
от 29.05.2023г., въз основа на писмо вх.№ 2197/26.05.2023г. по описа на
АС-Русе, изх.№ 30-208-1/26.05.2023г. на ВАС в закрито заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и трета година, разглеждайки административно дело № 27 по описа за 2023
година на АС-Ловеч за да се произнесе, съобрази:
Адм.дело № 27/2023 г.по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба
от Г.В.В. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание доживотен затвор без право на замяна, понастоящем в затвора гр.Ловеч,
вх.№ 229/24.01.2023г., след определение № 664/20.01.2023г на ВАС –трето отдл по
адм.д. 272/2023г.
Първоначално подадената искова молба и след нейно
уточнение в СРС с вх.№53684 от 18.03.2022г., като към тази датата В. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен, е срещу Министъра на
правосъдието с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 306,02лв, неправомерно иззети от
служители,назначени на работа в Затвора Плевен, сумата от 150лв –лихва за
забава от 15.07.2019г до 18.03.2022г., както и законна лихва считано от 18.03.2022г.
По първоначалната искова молба ищецът е бил освободен
от внасяне на д.т. с надлежно определение.
Фактическите основания посочени в ИМ, че от личната му
партида са блокирани суми в общ размер на 306,02лв., последно на 15.04.2020г.по
разпореждане на началника на Затвора Плевен и касиерката , за които действия не
бил получил информация , и които действия били неправомерни без да са изложени
твърдения относно това в какво се състои тяхната незаконосъобразност.
От приложените към гр.д.14550/2022г на СРС материали,
след изпращане на исковата молба до Министъра на правосъдието /част от адм.д. 27/2023г./
и получен отговор с вх.№ 110339/01.06.2022г. по описа на СРС е направено
възражение за недопустимост на иска спрямо посочения ответник Министъра на
правосъдието ,тъй като съгласно чл.12 ал.1 ЗИНЗС прякото ръководство и контрол
върху местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „ ИН“, което е и ЮЛ.
Така също ГД ИН е административен орган и когато извършва административна
дейност ,вредите следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Същевременно от
отговора на Министъра на правосъдието се установява ,че Г.В. е уведомен на 14.05.2020г. за извършената
проверка относно твърдени незаконосъобразни действия на началника на Затвора
Плевен, изпратена по компетентност на ГД ИН към МП, че не са установени такива,
а посочената обща сума е била привеждана с платежни нареждания по цитирани
изпълнителни дела по повод наложени запори от частни и държавни съдия
изпълнители, за които са и приложени доказателства –запорни съобщения, като
всички запорни съобщения са му връчвани срещу подпис, и липсват данни те да са
обжалвани.
С разпореждане от 08.02.2023г. по адм.д.27/2023г.на
АС-Ловеч на база тези данни е указал на ищеца да уточни ответника на своя иск
–дали е министъра на правосъдието или ГДИН и да уточни правното основание на
иска.
С молба вх.№ 600/22.02.2023г.в отговор на разпореждането
от 08.02.2023г. за уточняване на исковата молба и нейния предмет, ищецът е
заявил ,че привлича като втори ответник
ГД ИН към МП ,тъй като бил нееднократно сизиран за правонарушението и не
изпълнявал служебни задължения по чл.12 ЗИНЗС, като потвърждава първоначално
посочения ответник министъра на правосъдието и изменя основанието на иска в това по чл.284
и сл.ЗИНЗС
Съдията-докладчик като прегледа исковата молба намира
същата за недопустима и нередовна, тъй като и нередовностите по нея не са
изправени.
Искът за обезщетение по чл.284 ЗИНЗС е обвързан от
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и се разглежда по реда на глава 11 от АПК т. е по
реда на чл.203 и сл от АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ. Липсват твърдяни нарушения на чл.3
от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица от административна дейност. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като съгласно чл.205 АПК иска се предявява срещу ЮЛ,
представлявано от органа ,от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие за причинени вредите при и по повод административна / а не друга /
дейност.
Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на адм.орган, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт/
действие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. В контекста на чл.284 от ЗИНЗС следва да бъдат поне твърдени: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението имуществена вреда в правната
сфера на ищеца. Или иначе казано, за да се ангажира отговорността на държавата следва
в исковата молба да са налице твърдения за незаконосъобразни действия при
администрацията на сочения ответник при и по повод адм.дейност по повод на
изпълнение на наказанието, а не нещо друго.
Първоначално формулирания петитум,
поддържаните фактически основания, дори и разширения кръг ответници не сочи на
фактическите основания на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, респ.чл.284 ЗИНЗС.
Определено независимо от дадените указания
за уточняване на ответника-ясно и точно формулирани, сочи че те не са
изпълнени, тъй като ищецът продължава да отстоява позицията, че ответник следва
да е Министъра на правосъдието, което не е надлежно пасивно легитимиран да
отговоря както по ЗОДОВ, така и по ЗИНЗС
Нито едно от описаните действия на
администрацията на Затвора Плевен, част от сочения втори ответник ГД ИН не е
административна дейност във връзка с изпълнение на наказанието и респ.не
подлежи на разглеждане по реда на глава 11 от АПК т. е
по реда на чл.203 и сл от АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Наложените на ищеца запори от частен и държавен
съдебен изпълнител по изп.дела №20188960401149/ получено на 11.07.2019г./, №2012212204000618,получено
на 21.02.2019г, № 20194110400255,получено на 20.08.219г, І
2019411400256,получено на 20.08.2019г. по
които изп.дела са привеждани суми от сметката на ищеца , не е административна
дейност по смисъла на ЗИНЗС и ЗОДОВ , а са действия ,които са подлежали на
оспорване в указаните срокове по реда на ГПК-чл.442 и сл.вр.чл. 435 ал.2вр.чл.446
и сл. ГПК, т.е предвиден е друг ред
Съгласно
чл. 78, ал. 3
от ЗИНЗС:
"На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите
закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение. Това
ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. " Според чл. 57, ал. 1 о т
ППЗИНЗС:
"Удръжките по член 78, ал. 3
ЗИНЗС се
изчисляват по реда на чл. 446 от
Гражданскопроцесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения
труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно
заповедта по чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС,
се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците".
Съгласно посочените норми удръжките по изп.дела не е адм.дейност на
затворническата администрация и ако ищецът
счита , че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение върху суми под
несеквестируемия минимум визиран в чл. 446 от ГПК, то е следвало да
атакува действията на съдия изпълнител , а не да насочва претенция към
ответници,които не са извършвали адм.дейност по отношение на запорните
съобщения.
Нещо повече действията на началника на
затвора в изпълнение на запорното съобщение на съдия изпълнител не са такива по
чл. 276 ЗИНЗС, както и не са
действия по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК. Действията на
началника на затвора/ касиера са в изпълнение на запорно съобщение на основание
чл. 507 и чл. 508 ГПК. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК, запорът върху
вземането на длъжника се смята за наложено спрямо третото задължено лице от
деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507. Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК, от момента на
налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането
или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда
или унищожава вещта. Съгласно чл. 507, ал. 2 ГПК в запорното
съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него
суми на длъжника. От деня на получаване на запорното съобщение третото
задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи и суми.
В изпълнение на цитираните задължения,с оглед на данните по делото администрацията на Затвора-Плевен е извършил
удръжките от постъпващите парични средства, но тази дейност не е
административна и средството за защита не е по ЗОДОВ, респ.чл.284 от ЗИНЗС,
поради и което исковата молба е недопустима за разглеждане по този ред, а
отделно и констатираните вече нередовности не са били отстранени, които е също
основание да бъде върната при положение ,че въобще липсва твърдение за нарушен
чл.3 ЗИНЗС. От изложеното в иска, и допълнителните уточнения , не се твърдят
дори извършени спрямо лицето действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС..
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл.205вр.чл.204 ал.5 АПК и чл.129 ал.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА искова молба от Г.В.В. ЕГН **********,срещу Министър на правосъдието
и ГД“ ИН“ –София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 306,02лв, неправомерно иззети от служители,назначени на работа в
Затвора Плевен, сумата от 150лв –лихва за забава от 15.07.2019г до
18.03.2022г., както и законна лихва считано от 18.03.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 27/2023г
по описа на АС-Ловеч
Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок
пред тричленен състав на АС съгласно чл.285 ЗИНЗС
СЪДИЯ: