Р Е Ш Е Н И Е
№………… 29.11.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
П.
СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав
на
СЕДМИ НОЕМВРИ две хиляди и осемнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 675 по
описа за 2018 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 188/14.08.2018 г., Районен съд
– гр. Червен бряг по гр. дело № 410/2018 г. по описа на същия съд е осъдил на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България, гр. С. , бул.”В. ” № 2 да заплати на М.П.Н., с ЕГН **********
*** сумата от 20 000.00 лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие привличането му като обвиняем и подсъдим
по незаконно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.354в, ал.1 от НК за периода 28.08.2012 г. - 27.11.2015 г.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република
България, представлявана от
Главния прокурор на Р. България, гр. С. , бул.”В. ” № 2 да заплати на М.П.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 800.00 /осемстотин/ лв. направени от него съдебни разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Р.
България чрез прокурор К. П. от РП – гр.
Червен бряг против горепосоченото решение на Районен съд – гр. Червен бряг. В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение. Твърди се, че предявеният от М.П.Н. иск е неоснователен
и недоказан, не са представени убедителни доказателства за наличието на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не са представени медицински
документи за наличието на „психически промени“ и състоянието на „депресия“ в
поведението на ищеца, като РС е възприел единствено показанията на разпитаните
двама свидетели по искане на ищеца – М. Ц. и И. Ц. . Само въз основа на техните
показания РС е стигнал до извода, че ищецът се е променил психически и не е бил
в състояние да извършва ежедневните си задължения. Решението на
първоинстанционния съд е постановено при нарушение на материалния закон, като
изобщо не са обсъждани доводите на Прокуратурата на Република България, посочени в
писмения отговор на исковата молба, както и в хода на развилото се гражданско
производство. На следващо място, не е доказано и обстоятелството, че
причинената „алергия“ с неизяснен произход на ищеца е в причинно-следствена
връзка с развилото се наказателно производство срещу него, тъй като от
представената епикриза с исковата молба е видно, че тази алергия се е появила
след приключване на наказателното производство и е отшумяла за три дни. В
жалбата се излагат и доводи относно определеното обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, като се твърди, че така определеното обезщетение в
размер на 20 000 лв. не е справедливо, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е прекомерно завишено. Въззивникът моли, Окръжният съд да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалвания съдебен акт на РС – Червен бряг и
по съществото на спора да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от М.П.Н. срещу Прокуратурата на Република
България, със законните от това последици. Алтернативно, се прави искане, ако
не бъдат уважени доводите за неоснователност на предявения иск, то да бъде
намален присъдения размер на обезщетението.
Постъпил е
писмен отговор – възражение от въззиваемия М.П.Н. по подадената въззивна жалба,
в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Моли, Окръжният съд да
потвърди обжалваното решение на ЧРС като правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въззивната жалба е частично основателна.
Пред РС – Червен бряг е предявен осъдителен иск от М.П.Н.
против Прокуратурата на Република
България с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане и заплащане на
обезщетение от ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие на привличането му като обвиняем и подсъдим по незаконно повдигнато
и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.354в ал.1 от НК по
НОХД № 131/2013 г. по описа на ЧРС, ВНОХД № 473/2013 г. по описа на ПОС, НОХД №
587/2013 г. по описа на ЧРС, ВНОХД № 225/2014 г. по описа на ПОС, НОХД №
186/2014 г. по описа на ЧРС, НОХД № 1365/2014 г. по описа на ЛРС и ВНОХД №
206/2015 г. по описа на ЛОС в размер на 20 000 лв.
Безспорно е установено по
делото, а видно и от приложените материали и наказателни дела, че с
Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 03.12.2012 г. по
досъдебно производство № ЗМ-535/2012 г. по описа на РУП – гр. Червен бряг, М.П.Н.
е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354в ал.1 от НК за
това, че от неустановена дата през пролетта на 2012 г. до 28.08.2012 г. в
землището на с. Л. , обл. П. , в местността „Я. “ отглежда 29 бр. конопови
растения с общо тегло 12,692 кг., с концентрация на активния компонент 0,4%, в
нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите правила. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“. Внесен е
обвинителен акт в РС – Червен бряг на 19.03.2013 г., като е образувано НОХД №
131/2013 г. по описа на ЧРС.
С Присъда № 231/30.05.2013
г. по същото дело, подсъдимият М.П.Н. е признат за виновен в това, че от
неустановена дата през пролетта на 2012 г. до 28.08.2012 г. в землището на с. Л.
, обл. П. , в местността „Я. “ отглежда 29 бр. конопови растения с общо тегло
12,692 кг., с концентрация на активния компонент 0,4%, в нарушение на
установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
правила, като РС го е осъдил на две
години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл.66 ал.1
от НК, ЧРС е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от пет години.
С решение на ПОС №
604/19.12.2013 г. по ВНОХД № 473/2013 г. е отменена изцяло, като
незаконосъобразна Присъда № 231/30.05.2013 г. на ЧРС и делото е върнато на РС
за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на
делото с Присъда № 87/26.02.2014 г. по НОХД № 587/2013 г. по описа на същия
съд, подсъдимият М.П.Н. е признат за невиновен в това, да е извършил престъпление
по чл.354в ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение.
С решение № 97/23.04.2014
г. на ПОС, постановено по ВНОХД № 225/2014 г. по описа на същия съд, е отменена
на основание чл.335 ал.1 т.1 от НПК Присъда № 87/26.02.2014 г. на ЧРС,
постановена по НОХД № 587/2013 г. по описа на същия съд. Делото е върнато за
ново разглеждане на РП – гр. Червен бряг.
РП – гр. Червен бряг е
внесла наново обвинителен акт, съобразно указанията на съда, като е образувано
НОХД № 186/2014 г. по описа на ЧРС. Делото е прекратено с разпореждане от
14.10.2014 г., поради отвод на съдиите от ЧРС, като е изпратено по компетентност
за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на внесения
обвинителен акт от РП – гр. Червен бряг.
С определение на ВКС на РБ
№ 128/06.11.2014 г. по ЧНД № 1671/2014 г., материалите по НОХД № 186/2014 г. по
описа на ЧРС са изпратени за разглеждане от Районен съд – гр. Ловеч.
Образувано е НОХД №
1365/2014 г. по описа на ЛРС, като с Присъда № 9/25.03.2015 г. по същото дело,
подсъдимият М.П.Н. е признат за невиновен в това от неустановена дата през
пролетта на 2012 г. до 28.08.2012 г. в землището на с. Л. , обл. П. , в
местността „Я. “ да е засял и отглеждал 29 бр. конопови растения с общо тегло
12,692 кг., с концентрация на активния компонент 0,4%, в нарушение на
установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
правила, като е оправдан да е извършил престъпление по чл.354в ал.1 от НК.
Присъдата на ЛРС е влязла в
сила, като с определение на Окръжен съд – Ловеч по ВНОХД № 206/2015 г. по описа
на същия съд от 11.11.2015 г. е
прекратено производството по ВНОХД № 206/2015 г. по описа на същия съд.
Определението на ЛОС е влязло в сила.
Пред РС в подкрепа на
твърденията си за претърпени неимуществени вреди, ищецът е представил заверено
копие от епикриза, издадена от Клиника по клинична токсикология „Д-р Д. И.“***
към УМБАЛ „Д-р Г.С. “ – П. от 25.11.2015
г., в която е посочено, че М.П.Н. е постъпил за лечение в клиниката на
22.11.2015 г. и е изписан на 25.11.2015 г. с проведено лечение за алергична
реакция с неуточнена генеза.
Представено е и заверено
копие от Решение № 152/07.07.2016 г. на ЧРС, постановено по гр. дело № 492/2016
г. по описа на същия съд, с което е утвърдено постигнатото между съпрузите М.Н.
и Р. Л. споразумение по чл.51 ал.1 от СК във връзка с прекратяване на
гражданския им брак, упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете М. , месечната издръжка, която следва да заплаща бащата
и режима на лични отношения с детето.
В хода на съдебното дирене
пред РС са посочени двама души свидетели, посочени от ищеца във връзка с
обстоятелствата относно поведението на ищеца, вследствие повдигнатото му
обвинение и продължилото наказателно производство повече от три години срещу
него, приключило с оправдателна присъда.
От показанията на
свидетелите М. Ц. и И. Ц. се установява,
че след приключване на наказателното производство, ищецът се е развел с жена
си, оплаквал се е от проблеми с кожата – екземи. И двамата свидетели посочват,
че поведението на ищеца се е променило коренно, като М.Н. вече не е бил същият
човек. Започнал е да се депресира, ходил е по болници, наел е работници, които
да пазят земеделската земя, която обработва, с оглед притеснения да не се получи
отново същия случай с наличието на засети други растения, непозволени от закона.
Воденото срещу ищеца наказателно производство рефлектирало както във
взаимоотношенията в неговото семейство, така и в социалните му контакти.
С оглед така събраните
доказателства, както и във връзка със създалата се трайна съдебна практика, че самият
факт на повдигнатото спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление, както
и вземането по отношение на него на мярка за неотклонение, неминуемо водят до
претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на неговите лична
част и достойнство, ограничаване на гражданските му права при реализиране на
съответните действия в хода на развилото се наказателно производство, ЧРС е
приел, че искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е изцяло основателен
и доказан, като го е уважил в пълния му размер и е присъдил обезщетение от
20 000 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие
привличането му като обвиняем и подсъдим по незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл.354в ал.1 от НК.
Окръжният съд намира
крайните изводи на ЧРС за правилни, досежно обстоятелството, че са установени
по делото претърпени от ищца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му
обвинение.
Въззивната инстанция счита,
че искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е основателен по съществото
си, като възприема доводите на РС относно наличието на претърпени неимуществени
вреди от ищеца, в резултат на самия факт на повдигнатото обвинение спрямо него,
както и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“.
Окръжният съд възприема
виждането, застъпено и в практиката на ВКС на РБ, че ф актът на незаконното
обвинение е достатъчен, за да се приеме, че обвиняемият е претърпял вреди, засегнали
неговата чест и достойнство, като до това заключение се стига посредством
логическия извод, основан на опитните правила и по-конкретно на тези на
житейския опит, дори и без ангажирането на гласни и писмени доказателства за
това.
Окръжният съд намира, че
подадената въззивна жалба е основателна досежно определения размер на
присъденото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, като
размерът на това обезщетение от 20 000 лв. е завишен и не отговаря на
изискването за справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Така определеният размер на
обезщетение не съответства на конкретните обстоятелства по делото. На ищеца М.Н.
му е повдигнато обвинение по чл.354в ал.1 от НК, съгласно която разпоредба,
„който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения
от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите правила се наказва са лишаване от свобода
от две до пет години и глоба от 5000 лв. до 10000 лв.“. Наказателното
производство, както досъдебно, така и съдебно такова е продължило за период от
около три години и три месеца, като е завършило с постановяване на оправдателна
присъда срещу М.П.Н..
В случая, следва да бъдат
отчетени обстоятелствата във връзка със степента на обществена опасност на
самото деяние, продължителността на наказателното производство – повече от три
години, както и взетата спрямо обвиняемия марка за неотклонение „Подписка“,
която е най-леката такава. Следва да бъдат взети предвид и конкретно
установените по делото негативни преживявания от ищеца, в резултат на
повдигнатото му обвинение – засягане на честта и достойнството му, преживения
стрес, притеснение и напрежение, както и промяна в отношенията между ищеца и
неговите близки, вкл. и в неговото семейство.
Действително, видно от
представеното решение, като копие, на ЧРС, постановено по гр. дело № 492/2016 г., ищецът се е развел със съпругата
си Р.Л. , след приключване на наказателното производство. Разводът е финализиран
със споразумение по чл.51 ал.1 от СК, но въпреки това, съдът намира, че е
налице причинно-следствена връзка между продължилото над три години наказателно
производство и влошените отношения в семейството на ищеца.
Относно представеното
писмено доказателство за наличието на алергия с неизяснен произход на ищеца,
съдът намира, че не се касае за значителен здравословен проблем, тъй като видно
от представената епикриза ищецът е бил на лечение само три дни, през които е
отшумяла алергичната реакция, като не са представени други медицински документи
в тази насока.
След съвкупната преценка на
изложените по-горе обстоятелства и събраните по делото доказателства, Окръжният
съд намира, че обосновано и отговарящо на критерия „справедливост“, заложен в
чл.52 от ЗЗД, следва да се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв.,
което би компенсирало в необходимата степен причинените на ищеца неимуществени
вреди, в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение.
С оглед изложеното, обжалваното
решение на ЧРС следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за разликата от 10 000
лв. до 20 000 лв. обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие на привличането му като обвиняем и повдигането на обвинение за
извършване на престъпление по чл.354в ал.1 от НК, като лицето е оправдано по
това обвинение с влязла в сила присъда на РС – Ловеч, като по съществото на
правния спор следва да бъде отхвърлен предявения иск за разликата от
10 000 лв. до 20 000 лв. претендирано обезщетение, като неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото и
с оглед уважената част от предявения иск, решението на ЧРС следва да бъде
отменено и в частта му за присъдените разноски, като ответникът Прокуратурата
на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., вместо
присъдената сума от 800 лв. от районния съд, съобразно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК пред първата инстанция.
Пред настоящата инстанция
не са претендирани разноски от въззиваемия, както и не са представени
доказателства за такива, поради което не следва да бъдат присъждани разноски за
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 188/14.08.2018 г. на Районен съд – гр. Червен
бряг, постановено по гр.д. № 410/2018 г. по описа на същия съд в частта му, в която ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Република България е
осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца М.П.Н.,
с ЕГН ********** *** обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на привличането му като обвиняем
и подсъдим по незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.354в ал.1 от НК, като лицето е оправдано с влязла в сила Присъда
№ 9/25.03.2015 г. на Районен съд – Ловеч по НОХД № 1365/2014 г. по описа на
същия съд, за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. претендирано
обезщетение, както и в частта му за разноските, като вместо него и на основание
чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М.П.Н., с ЕГН
********** *** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор на Република България за заплащане на
обезщетение за причинените на М.П.Н. неимуществени вреди, в резултат на
привличането му като обвиняем и подсъдим по незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл.354в ал.1 от НК, като лицето е
оправдано с влязла в сила Присъда № 9/25.03.2015 г. на Районен съд – Ловеч по
НОХД № 1365/2014 г. по описа на същия съд, за
разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. претендирано обезщетение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния
прокурор на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на М.П.Н., с ЕГН ********** ***
направените деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд – гр. Червен бряг в останалата му обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: