№ 586
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501700 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба от адвокат Станимир Стоичков- процесуален представител на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС
ПОМОРИЕ“ с управител Мартин Чолаков, против Решение №
260160/05.07.2021 г. по гр. д. № 755/2018 г. по описа на РС-Поморие, с което
са отхвърлени предявени от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „ФЕСТА
АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“ искове против О.В.Б., А.С.Б., С.С.Б. и С.С.Б.,
граждани на *** ***.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове е неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно на
тълкуването на закона дадено от ВКС в Решение №313/07.04.2019г. по гр.д.
№ 1332/2019г. по описа на ВКС; ІV-то г.о., част от което е цитирано в
жалбата. Въззивникът твърди, че в случая не били налице хипотезите според
цитираното решение на ВКС , предпоставящи невъзможността да бъде
прилагано решение на ЕС, поради което това решение от 12.11.2014 г.
следвало да се приложи. А също така когато е отменено последващото
решение на ОС на ЕС следвало да се съобразява с предписаното от съда при
отмяната на пердходното; не били налице и последващи решения по същите
въпроси, отменени като материално незаконосъобразни. На следващо място
въззивникът изтъква, че актовете на Общото съобрание по чл.51 ,ал.1 ЗУЕС
1
могат да бъдат проверявани от съда само относно изследване на формалните
предпоставки за приемането им и влизането им в сила; цитирано е Решение
№ 39/19.02.2013г. на ВКС по гр.д.№ 657/20212г. І-во г.о. на ВКС.
Въззивникът твърди неправилност на решението на районния съд за това, че
са отхвърлени исканията за осъждане на ответницата да заплати на ЕС
разходи за управление и поддръжка като недължими поради липса на
действащо за периода решение на ОС на ЕС, за което изтъква обстоятелства и
доводи; цитира практика на ВКС относно приложението на чл.162 ГПК,
даваща право при намиране на иска за основателен съдът да определи същия
по размер. Въззивникът цитира и решение № 313/07.04.2020г., постановено по
гр.д.№ 1332/2019г. на ВКС, ІV-то г.о., по което дело не е отхвърлил исканията
за присъждане на разходи за управление и поддръжка, а е отменил решението
и е върнал делото за извършване на нови съдопроизводствени действия
съгласно императивните изисквания на закона. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
предявените искове.
Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на
въззиваемите О.В.Б., А.С.Б., С.С.Б. и С.С.Б., в който се заявява становище за
неоснователност на жалбата; проследени са обстоятелствата относно
провеждане на Общи събрания на ЕС и са изтъкнати изводи в тази насока, че
решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. следвало да намери приложение;
намира за неоснователни изводите на въззивника относно приложението на
чл.162 ГПК; моли се оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по искова молба от ищците Етажната
собственост (ЕС) на „Феста Апартмънтс Поморие„ гр. Поморие,
представлявана от Мартин Чолаков, против ответниците О.В.Б., А.С.Б., С.С.Б.
и С.С.Б., граждани на *** ***, с адрес в гр. ***. Твърди се, че ответниците са
собственици на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна
собственост(ЕС). Твърди се, че на 12.11.2014 г. общото събрание(ОС) на ЕС е
приело решение по т.2 от дневния ред, с което е определена годишната такса
за управление и поддръжка на общите части за 2015 г. в размер на 9
евро/кв.м. Твърди се, че на 29.06.2017 г. ОС на ЕС е приело решение по т.2 , с
което е определило размера на годишната такса за управление и поддръжка
на общите части на 5 евро/кв. , а по т.7 от дневния ред е приело решение за
размер от 2 евро/кв.м. на годишната вноска за фонд „Ремонт и обновление“.
Твърди се, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят на
ЕС дължимите суми, съобразно с така приетите решения на ОС. Иска се
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, за притежавания
2
самостоятелен обекти в ЕС както следва:
Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при равни
дялове за притежавания от тях самостоятелен обект в ЕС - сумата 963,99
евро, с левова равностойност 1885,40 лв., представляващи годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 192,11 евро с
левова равностойност 375,74 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска ;
535,55 евро с левова равностойност 1047,44 лв. представляваща годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. ; 76,76
евро с левова равностойност 150,14 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата(горепосочената такса за 2017 г.) за периода
от 21.07.2017 г. до предявяване на иска; сумата 214,22 евро с левова
равностойност 418,98 лв., представляваща вноска във фонд „ремонт и
обновление на общите части на ЕС(РООЧЕС)” за 2017 г.; 30,71 евро с левова
равностойност 60,06 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата (горепосочената вноска във фонд РООЧЕС) за периода от
21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка
една от горепосочените главници за периода от 17.12.2018 г.- датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответниците, чрез процесуален представител-
адвокат, са подали отговор на исковата молба. В отговора се оспорват
предявените искове и се иска тяхното отхвърляне. Иска се и присъждане на
направените по делото разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с
чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с
доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
По претенциите за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд
„Ремонт и обновление“ на ЕС РС - Поморие е възприел, че за процесните
2016 г. и 2017 г. липсва валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне на
размера на вноската на етажните собственици. Но тъй като фонд „Ремонт и
обновление“ е създаден с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. и
съществуването му е предвидено в закона,районният съд по реда на чл.162
ГПК и с оглед законовата норма на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, последната
определяща размера на вноските, е определил дължимата минимална вноска
на ответницата за месец, респ.- за година, за попълване на този фонд. РС -
Поморие е счел, че върху така определените главници се дължи и лихва за
забавено плащане, която е изчислил върху дължимата главница за периода от
01.01.2018 г. до предявяване на иска – 14.12.2018 г.
Крайният резултат е уважаване на исковете за сума в размер на 55,20
лв., представляваща вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС
за 2017 г., както и сумата 5,33 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., за
3
периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 13.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 55,20 лв., считано от предявяване на
иска – 14.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в законна сила. Предмет на въззивната жалба на ЕС на с-с “Феста Апартмънтс
Поморие“ е решението в частта, с която исковете за заплащане на такса
управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г. и 2017 г. са
отхвърлени, както и за разликата на уважения размер по исковете за вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г.
Безспорно е , че на 12.11.2014 г. е проведено Общо събрание на ЕС в
комплекс „Феста апартмънтс Поморие", на което са взети следните решения:
по т.2 от дневния ред е взето решение за избор на „Феста хотели“ АД за
компания за управление и поддръжка, както и за определяне на годишна
такса за поддръжка в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена
от посоченото дружество оферта. Съгласно втората част на взетото по т. 2
решение, ОС решава да се създаде фонд „Ремонт и обновление“, в който да се
заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9
евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се
заделят по 3 евро на кв.м.
По делото е представен протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на
ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5
евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска
във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.
Представено е по делото и постановеното междувременно решение №
ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, с
което съдът е отменил всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено
на 29.06.2017 г. С оглед това новонастъпило обстоятелство, ищецът с нарочна
молба и в съдебно заседание уточнява, че след отмяната на решенията на ОС
на ЕС от 29.06.2017г., размерът на етажните разходи за 2017 г., съответно на
заявените вземания за този период, се претендират въз основа на предходното
решение на ОС от 12.11.2014 г.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Настоящата въззивната инстанция, за да отговори на поставения спорен
въпрос относно периода на действие на обсъжданото решение на ОС на ЕС,
4
съобрази даденото в Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д. № 1332/2019 г. по
описа на ВКС, IV г.о. разрешение на въпроса, по който делото е било
допуснато до касационно обжалване, а именно: относно периода на действие
на решение на ОС на ЕС за определяне размера на паричните вноски за
разходи за управление и поддържане на общите части. В мотивите на
цитираното решение, ВКС е посочил, че решението на ОС на ЕС
преустановява действието си във две хипотези. Първата е при отмяната му по
съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или
поради неспазване на императивни правни норми. Втората е приемане от
Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на
което предходното преустановява действието си. Върховният съд е приел, че
когато последващо решение на ОС на ЕС, бъде отменено в производство по
чл. 40 от ЗУЕС, то ЕС не може да прилага занапред нито това отмененото
решение, нито предходното такова с идентично съдържание, а трябва да
съобрази поведението си с предписаното от съда и да проведе ново Общо
събрание, на което съответните решения да бъдат преразгледани и съобразени
със закона. В случая съдът намира, че въззивникът неправилно интерпретира
Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
влагайки в цитирания в жалбата текст от решението на ВКС
смисъл,противоречащ както на възприетото в цитираното решение на ВКС,
така и на процесуалните норми и съдебната практика относно силата на
пресъдено нещо, с която се ползва само диспозитива на съдебното решение, а
не и мотивите. Следователно, при наличие на отменено решение на ОС на ЕС
с влязло в сила съдебно решение, съдът следва да отчете само това
обстоятелство при разрешаване на сложен пред него правен спор.
С оглед на даденото разрешение на повдигнатия пред настоящата
инстанция спорен въпрос, съдът намира, че решението на ОС на ЕС от
12.11.2014 г., на което се основават исковите претенции, няма действие за
процесния период 2016 г. – 2017 г., тъй като таксата за 2017 г. е била
определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което
впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това
решение взетото по–рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично
за процесния период 2016г-2017 г., тъй като подобно приложение по аналогия
не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на общото
събрание. В този смисъл е и Решение № 35 от 15.04.2021 г. по в.гр.д. №
2251/2020 г. на БОС.
След като по изложените по-горе съображения таксите за поддръжка и
управление за периода 2016 г. - 2017 г. са недължими поради липса на
действащо за процесния период решение на ОС ЕС, предявените искове за
заплащане на сумата 1885,40 лв., представляваща годишна такса за
поддръжка и управление за 2016 г.; за лихва за забава от 375,74 лв. за период
от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба; за сумата от 1047,44 лева
годишна такса за поддръжка и управление за 2017 г.; и лихва за забава в
размер на 150,14 лв. за периода от 21.07.2017 г. до завеждане на исковата
молба, следва да се отхвърлят само на това основание. Поради липсата на
решение на ОС на ЕС за определяне на дължимата такса за управление и
5
поддръжка на общите части за 2016 г. и 2017 г., не следва да се обсъжда
възражението на ответника дали дейности по поддръжка са били реално
извършвани или не. С оглед изложените по–горе мотиви, според които
решението от 12.11.2014 г. е неприложимо за определяне на таксата за
поддръжка и управление за процесния период, не следва да се обсъждат и
възраженията, касаещи това решение в частта му, с която се определя тази
такса, както и възражението на ответника (заявено с отговора му на исковата
молба) за недължимост на таксата за поддръжка и управление поради това, че
не е обитавал апартамента си за повече от 30 дни през 2016 г. и 2017 г.
По отношение на претенцията за заплащане на дължими годишни такси
за управление и поддръжка на общите части на комплекс "Феста Апартмънтс
Поморие" за 2016 г. и за 2017 г.,заявени във въззивната жалба със
съображения за определяне на размера им по реда на 162 ГПК, съдът намира
следното:
От събраните по делото доказателства не може да се установи какви са
действителните разходи за управление и поддържане на общите части, за да
може да се направи извод за разпределение на тези разходи по начина, указан
в нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, като се изчислят дължимите от ответницата
суми за всеки притежаван от нея обект на собственост. По делото липсват
доказателства, съдържащи данни за остойностяване на извършени дейности
за управление и поддържане на общите части и по този начин не може да се
направи преценка за разпределение на разходите. По тази причина и при
неустановяване на действителните разходи за управление и поддържане на
общите части не може да се направят изчисления по реда на чл.162 ГПК и да
се извърши разпределение на тези разходи по начина, указан в нормата на чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС, като се изчислят дължимите от ответниците суми, поради
което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. До
този извод е стигнал и районния съд, с оглед на което и по тези искове
обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да се потвърди.
Във въззивната жалба не са изтъкнати конкретни оплаквания и
възражения срещу първоинстанционното решение в обжалваната част, с
която частично са отхвърлени претенциите на въззивника за осъждане на
ответницата да заплати вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за
2017г., както и частично е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на тази вноска.
По отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в
жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма или когато следи за защита на
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище. Извън тези две хипотези при
решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на там
посочените негови фактически констатации. В този смисъл са и разясненията,
6
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК.
В случая първоинстанционният съд като е съобразил, че за процесните
2016г. и 2017г. липсва валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне
размера на вноската на етажните собственици, е отчел създаването на фонд
„Ремонт и обновление“ с решението от 12.11.2014г. Прилагайки законовата
норма на чл.50,ал.2,т.1 от ЗУЕС досежно размера на вноските, дължими за
попълване на този фонд- а именно, 1% от МРЗ за 2017г. , по реда на чл.162
ГПК съдът е определил размера на вноската за всеки от апартаментите на
ответницата, изчислен общо на 55,20 лева, дължима сума за всички ответници
при условията на разделност. Над този размер и до претендираната с исковата
молба сума правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил главния
иск, както и акцесорния такъв за обезщетение за забавено плащане, поради
което и в тази му част първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора в полза на въззивника не следва да се
присъждат направените по делото съдебно-деловодни разноски. На основание
чл. 78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените
пред БОС съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на процесуален
представител.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260160 от 05.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 755/2018г. по описа на РС-Поморие в обжалваните части.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС
ПОМОРИЕ“ гр.Поморие да заплати на О.В.Б. - гражданин на *** ***, родена
на **.**.19** г., БУЛСТАТ ********; А.С.Б. - гражданин на *** ***, родена
на **.**.19** г., БУЛСТАТ *********; С.С.Б. - гражданин на *** ***, роден
на **.**.19** г., БУЛСТАТ ********** и С.С.Б. - гражданин на *** ***,
роден на **.**.19** г., БУЛСТАТ *********, всички с адрес по регистър
Булстат гр.*** ул.*** № *** бл.* ап. №***, направените по делото разноски в
размер на 620 лв. /шестстотин и двайсет лева/.
В останалата си част решението не е обжалвано и следва да се счита за
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7