Р Е Ш Е Н И Е № 275
гр.Кюстендил, 07.12.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 251 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Р.З.Н. *** е подал касационна жалба
срещу решение № 260017 от 09.09.2020г. на
Районен съд – Кюстендил по АНД № 773/2020год., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1139-000550 от 12.06.2020год.
на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил.
Изложени са доводи за неправилност на
съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Твърденията са за недоказаност на административното нарушение като се оспорват
показанията на използваното техническо средство. Претендира се отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание доводите и оплакванията в жалбата се
поддържат от пълномощника на касатора адв. Е Й.. Предявено е искане за изменение на
НП с налагане на наказанията по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата
по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Срещу касационния жалбоподател
Р.З.Н. е издадено
Наказателно постановление №
20-1139-000550 от 12.06.2020г. от началник група в Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, с което за административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС на 06.06.2020г., около 09,10 часа по ул. “Дондуков“
в гр. Кюстендил, след употреба на
алкохол - установената с техническо средство “Алкотест дрегер 7510“
с фабр. № 0266, концентрация на алкохол
е от 0,89 промила, са наложени административни наказания
“глоба“ в размер на
1000,00лв. и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца.
На осн. чл. 3,
ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., е издаден талон за медицинско изследване №
0065064 на водача, като същият е удостоверил с подписа си, че приема
показанията на техническото средство.
Видно от НП, на същата дата, час и място нарушителят е
извършил и други две нарушения на правилата на ЗДвП, съотв. по чл.183, ал.4,
т.7 и по чл.185 от ЗДвП, за които са му наложени предвидените в закона административни наказания. В тази
част НП не е обжалвано и е влязло в сила.
За процесното деяние е
съставен АУАН № 211712/06.06.2020г. със същото съдържание, който е връчен на
нарушителя. Към административнонаказателната преписка са приложени:
талона за изследване, писмо ведно със списък с рег. № 3286р-23262/29.05.2020г.
на Лаборатория за проверка на СИ с данни за успешно преминали проверка за
техническа годност средства за измерване и конкретно анализатори на алкохол в
дъха тип „Дрегер алкотест 7510“ с фабр. № 0266.
В производството пред РС са разпитани
полицейските служители Василев и
Велинов, които потвърждават изложените в
АУАН фактически обстоятелства, като излагат
конкретни данни за релевираното деяние.
При събраните доказателства, районният
съд постановява оспореното решение, с което потвърждава издаденото наказателно постановление.
Изложени са доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в административнонаказателното производство, както и за доказаност на
релевираното административно нарушение.
Касационната инстанция, при служебната
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката
за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Решението на въззивния съд е
правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се
остави в сила. Изложените правни изводи за липса на процесуални
нарушения и по съществото на спора за доказаност на
административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и
приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт е мотивиран, а съдът е изпълнил задължението си
по чл.13 от НПК за установяване на
обективната истина. Районният съд е
събрал относимите и необходими за спора
доказателства, обсъдил е фактите от
значение за спорното право и е извел
горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни.
Предявеното
срещу нарушителя обвинение е ясно с посочване на времето, мястото и обективните признаци на релевираното деяние, на
които съответства правната му квалификация като административно нарушение по
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Във връзка с
относимите по делото доказателствата, съдът е приел
административнонаказателната преписка и е разпитал контролните органи, с което
е изпълнил задълженията по чл.13 и чл.107 от НПК за установяване на всички
обстоятелства от значение за случая.
Извън
горното, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите
мотиви на въззивната инстанция за законосъобразност на НП поради доказаност на административното нарушение по чл.174, ал.1, т.2 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Доводите на
касатора в обратен смисъл са неоснователни, а във връзка с релевираните от
същия възражения, съдът приема следното:
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана
за това, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно с
концентрация на алкохол от 0,89 на хиляда. Релевираното деяние е безспорно
установено от показанията на разпитаните свидетели, от АУАН, който съгласно
правилото по чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, която в
случая не е оборена, както и от
данните в талона за медицинско изследване в частта относно
установената с техническото
средство алкохолна концентрация, приета без оспорване от нарушителя. Изпълнено
е изискването на чл.6,
ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /наричана Наредбата/, според което
показанията на техническото средство се
вписват в АУАН и в талона за изследване. Описаните доказателствени средства,
преценени в тяхната съвкупност,
сочат на доказаност на административното
нарушение, независимо, че по делото
липсва спецификацията на
техническото средство “Алкотест
дрегер 7510“. Последното е от одобрен тип от БИМ и е технически годно за
експлоатация, видно от приложеното писмо рег. № 3286р-23262/29.05.2020г.,
издадено от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери. Използваният способ за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта на нарушителя чрез техническо средство е регламентиран в чл.1, ал.3 от
Наредбата, а показанията на техническото средство са надлежно доказателство за
употребата на алкохол и неговата
концентрация съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.9 от Наредбата. Налице са предпоставките за
приложение на визираното правило от наредбата, доколкото е безспорно, че нарушителят е приел показанията на
техническото средство. Горното правило за доказателствената стойност на
показанията на техническото средство е
приложимо и по аргумент от чл.3а, т.2 от Наредбата. Доказателствената тежест за установяване на
обратното е на касатора, а не на АНО, както неоснователно се сочи в жалбата. В цитираните по-горе разпоредби на Наредбата е
използван изразът „показанията на техническото средство“ / вж. чл.6, ал.2/,
т.е. пълен член на израза, което означава, че
се има предвид само установената стойност с конкретно използваното
техническо средство при проверката, а не данните от техническото
освидетелстване с допустимо техническо отклонение, поради което правилно АНО не
е взел предвид възможните отклонения от 0,06 промила, предвидени според
характеристиките на техническото средство / вж. в този смисъл решение №
428/11.11.2013г. на ВКС по н.д.№ 1435/2013г., III н.о./. Последните
съображения съдът излага в отговор на възраженията в жалбата за
неточност на резултата от процесната проверка.
Предвид
изложеното, изводът на АНО за осъществено административно
нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение е доказано
от обективна и субективна страна. Изводите са за
съответстваща на фактическите
обстоятелства правна квалификация на деянието, т.е. за правилно приложение на материалноправната
норма на закона. Законосъобразно въззивният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260017 от 09.09.2020г. на Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 773/2020год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.