РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Свиленград, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200599 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
BG01032023/4000/Р8-178 от 31.08.2023 година на Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на З.
Т. К. с ЕГН ********** от град
**********************************************, със съдебен адрес: село
Казичене, ул.„Цар Борис III” № 29, област София, чрез адвокат К. Атанасова,
за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
Жалбоподателят З. Т. К. чрез процесуалния си представител – адвокат К.
А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
издаден в противоречие с целта на закона – при съставяне на Акта не било
ясно кой е извършил процесното деяние – не била установена самоличността
1
на нарушителя, това не било установено и при издаване на обжалваното НП,
водачът не бил задължен субект, не била посочена нарушената
материалноправна норма, мястото на нарушението било неясно, нарушението
не било доказано, следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, техническото
средство, извършило заснемането било технически негодно и неизправно,
Административнонаказващият орган (АНО) е следвало да даде възможност за
предеклариране, не бил спазен принципа на пропорционалност и т.н.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят З. Т. К., не се явява.
С Писмена молба процесуалният му представител - адвокат К. А., иска от
Съда да отмени обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като
преповтаря част от доводите, включени в Жалбата, но с други думи. Цитира
се съдебна практика на други съдилища, включително и на настоящия Съд.
Представен е Списък на разноските, ведно с приложения.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
АНО (въззиваемата страна) - Директорът на НТУ към АПИ, редовно
призован на посочения съдебен адрес, изпраща представител – юрисконсулт
Росица Белева, която пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП,
тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под
формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представен е
Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.03.2023 година в 04.59 часа А. И. М. изпълнява служебните си
задължения на ГКПП „Русе – Дунав мост”, когато за излизане от територията
2
на Република България, пристига пътно превозно средство (ППС) – влекач
марка „ДАФ”, модел „ФТ ХФ”, обща техническа маса допустима максимална
маса на пътния състав над 12 t и брой оси на пътния състав – 5 и с български
регистрационен номер на влекача *********** с прикачено полуремарке
марка „Шмиц” с държавен регистрационен номер *********** и управляван
от жалбоподателя З. Т. К.. След проверка в Електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ
система), контролният орган - А. И. М. констатира от контролно устройство
(техническо средство) с идентификатор № 10731, че на дата 13.02.2023 година
в 06.46.42 часа в извъннаселено място, а именно: на ГКПП „Капитан Петко
войвода”, път № 88, отсечка 1+372, на територията на град Свиленград,
област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото
моторно превозно средство (МПС) е управлявано в посока нарастващ
километър, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е
изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние и
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За извършеното нарушение е генериран
запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал
като са налични две снимки, на които е виден автомобила и една, на която е
виден регистрационният номер. От същите се установява, че е заснет
автомобил – влекач с български регистрационен № ************** датата,
часа и мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство
10731.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
01.03.2023 година, А. И. М. – „Главен инспектор” в отдел „Пътни такси и
разрешителен режим” при Териториална дирекция Митница Русе към
Агенция „Митници”, във връзка с възложените му функции, съставя против
жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата
съставяне на Акта, съгласно възприетата практика) и в негово присъствие Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №
BG01032023/4000/Р8-178. Това процесуално действие извършва и с участието
на колегите си – свидетелите Л. Е. С. и Е. М. Н.. В изготвения АУАН
актосъставителят сочи, че влекачът е управляван (засечен) без да има
предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса
за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно
3
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и е посочен номерът на контролното устройство 10731
и място на нарушението: ГКПП „Капитан Петко войвода”. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на
жалбоподателя на дата 01.03.2023 година, който сочи в съответната графа,
касаеща възраженията, че има такова, но не го посочва. АУАН е връчен срещу
подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Директорът на НТУ към
АПИ издава процесното НП № BG01032023/4000/Р8-178 на 31.08.2023
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН (, но е посочен друг номер на контролното
устройство 10132 и по следния начин е описано мястото на нарушението:
Капитан Петко войвода), както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и налага на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 15.09.2023 година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
- датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП), с посочване, че е получено от
Таня З.ва К.а – дъщеря на жалбоподателя. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на НТУ
към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетите по делото Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022
година на Директора на Агенция „Митници” и Заповеди № РД-11-740 от
07.06.2023 година и Заповед № ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023 година, двете на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които А. И. М. има
право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Георги Атанасов Темелков е
оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл.
189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на
4
длъжността от Георги Атанасов Темелков е служебно известно на Съда, както
и има писмени доказателства в тази насока по делото.
Видно от Писма на „Интелигентни трафик системи” е че на процесните
дата и час асоциираното бордово устройство е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия,
поради което не е предавало данни за формиране на ТОЛ декларации.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-9525 от 19.10.2023 година,
поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в
сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно изявлението на
процесуалния представител на АНО, направено в открито съдебно заседание,
поради което жалбоподателят не се освобождава от
административнонаказателна отговорност.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП се съставят от длъжностни
5
лица от Агенция „Митници”. Видно от т. I. 5. 1. от Заповед № ЗАМ-1434/32-
263874 от 08.08.2022 година на Директорът на Агенция „Митници”, е налице
оправомощаване в полза на актосъставителя А. И. М.. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 01.03.2023 година
актосъставителят А. И. М. е заемал длъжността „Главен инспектор” в отдел
„Пътни такси и разрешителен режим” при Териториална дирекция Митница
Русе към Агенция „Митници”. В тази насока е и изявлението на свидетеля М.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2023 година.
Предвид изложеното актосъставителят А. И. М. безспорно се явява
длъжностно лице, който има правомощията по чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а
от ЗДвП. Лицето, подписало НП - Георги Атанасов Темелков (Директор на
НТУ към АПИ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството) е изрично упълномощено да издава НП за
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП и деянието е
извършено на територията на Република България.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не са посочени личните адреси и датите на
раждане на свидетелите С. и Н., но са посочени част от ЕГН и служебните им
адреси, но тези реквизити (личен адрес и дата на раждане на свидетелите по
Акта) следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите им имена, както адреса по местоработата им и
част от ЕГН, е налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не е
наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност,
респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатираните
пропуски не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
6
Законодателят е оставил на преценката на АНО дали да издаде НП или
Електронен фиш (ЕФ), тъй като от една страна при издаването на ЕФ освен
Глобата не могат да се включат други суми за плащане, каквито са
предвидени в чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП, вр. различни разпоредби на ЗП и от
друга страна съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал.
3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ ...”; а съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП, „НП за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се издават ...”.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични с част от тези, наведени в Жалбата и в
Писмената молба на процесуалния представител на жалбоподателя:
1. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е
посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т.е.
за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
7
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо К.
следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
В изложение смисъл е и Решение № 111 от 16.02.2023 година по КАНД
№ 1079/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
По изложените съображения, Съдът не кредитира изложеното от
процесуалния представител на АНО в Писмените му бележки становище
относно правилността на посочената като нарушена материалноправна
разпоредба в АУАН и в НП.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното
в Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение, тъй като като нарушена е посочена санкционната норма и не може
да се преквалифицира деянието поради липсата на посочена
материалноправна разпоредба.
2. От друга страна по делото е налице неяснота по отношение на един от
основните реквизити на НП, а именно: мястото на нарушението - от една
страна в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на ГКПП „Капитан
Петко войвода”; а от друга - в НП – на Капитан Петко войвода.
Това несъответствие между описаното нарушение в АУАН и в НП
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
8
очевидно разминаване между фактите, изложени в АУАН и в НП съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото
препятства възможността нарушителят К. да узнае в какво точно е обвинен от
фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна
защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП.
Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
Както вече бе посочено, в административнонаказателното производство
не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и
е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на
нарушението от други налични по АНП документи, включително
допълнително представени такива, е недопустимо, като в противен случай би
се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите
на АНО.
От друга страна дори и да се приеме, че посочено не представлява
съществено процесуално нарушение, то такова представлява обстоятелството,
че е посочено само и единствено че пътят е с № 88, което поставя в
невъзможност както Съда, така и наказаното лице да разбере за който точно
участък/път става дума в настоящия случай, тъй като не е посочено това
първокласен път ли е, второкласен и т.н.
Посоченото налага изводът, че НП следва да бъде отменено.
3. Производството е от административнонаказателен характер, при което
е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в НП лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има
предвид, че отразеното в НП не се счита за доказано, т.е. за безспорно
установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство са приложими правилата на
9
НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето, посочено като
нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава,
че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от
НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че
от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и
задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на
обжалваното НП.
Настоящият Съдебен състав намира, че не е доказано извършването на
нарушението от страна на З. Т. К.. Налице е противоречие в данните по
делото – номерът на контролното средство на снимковия материал не
съответства на този, посочен в НП – номерът на контролното средство от
снимковия материал е 10731, а в НП е посочен друг номер – 10132. Съдът
съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно
нарушение в случая не може да почива на предположения. Преценявайки
представените по делото доказателства, настоящият Съдебен състав по свое
вътрешно убеждение, намира че те не водят до изводи, които са единствено
възможни, изключващи всички останали.
Предвид изложеното дотук, Съдебният състав намира, че вмененото на З.
Т. К. нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие
с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до
единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП,
обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай Съдът приема, че с издаването на НП АНО е нарушил разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН като е наложил санкция на К. без да е установил по
безспорен начин извършеното нарушение.
Ето защо, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен поради недоказаност
на обвинението и на това самостоятелно основание (извън посочените в т. 1 и
10
в т. 2 от настоящото изложение).
4. Налице е и още едно нарушение, свързано с описание на
инкриминираното нарушение, което е също самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като е съществено, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието
на НП са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото да знае точно какво административно
нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
В случая ако се приеме, че лицето е санкционирано за деяние, извършено
на ГКПП „Капитан Петко войвода”, път № 88, при км. 1+372, и
същевременно в НП се препраща към Решение № 680/21.09.2022 година на
Министерския съвет, но при преглед на това Решение не може да се стигне до
извод за който точно ТОЛ сигмент става дума, тъй като ТОЛ сигмент, означен
като „отсечка/км. 1+372” липсва в това Решение. Едва в открито съдебно
заседание процесуалният представител на АНО представя Становище, от
което и видно, че се касае за ТОЛ сигмент **********, какъвто има наличен в
Решението на Министерския съвет.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на
нарушението (извън посоченото в т. 2), остава неясно за наказания водач и
той не може да организира своята защита срещу правните изводи на АНО,
които са направени върху неизвестни или неясни за водача фактически
обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на
защита на наказаното лице и представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
11
Иначе казано нарушението, включително досежно мястото, следва да е
ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката
доказателства, което в настоящия случай не е така. НП представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички
елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от
посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт,
респ. неяснотата не може да бъде изяснена едва в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо К.
следва да отпадне.
Поради изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и на това самостоятелно основание.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 720 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна помощ и Списък на разноските и от страна
на АНО – 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния Съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лв. с ДДС. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО,
12
направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от
ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от
ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №
1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал.
2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 в тази точка е 480 лв. без ДДС и с 20% ДДС – 576 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по
това дело се състои в написване на Жалба и на Писмени молби, ведно със
Списък на разноските и приложения, както и представяне на доказателства,
т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията
на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК до размер от 576 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а
не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва за посочените разноски да бъде осъдена именно АПИ.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно.
13
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние би приел,
че е идентично. Действително в АУАН е посочено, че свидетелите са такива
по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН вместо по ал. 3 на посочения текст, но Съдът не би
приел, че посоченото представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като от съдържанието на документите от АНП, както и от разпита им в
съдебно заседание, става ясно в какво качество са участвали и тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не би било налице. Спазена би била административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение
от Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка
от БИМ. В тази връзка е налично по делото Разрешение за строеж относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик, т.е. за извършване на строително-монтажни работи –
автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху
стоманени рамки. Ето защо наведеното в Жалбата възражение, касаещи
14
негодност и неизправност на техническото средство, извършило заснемането,
би било неоснователно.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, процесното ППС е категория
N3, т.е. МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари
с технически допустима маса над 12 t. Ето защо за процесното МПС се дължи
такса за изминато разстояние по платената пътна мрежа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства би се
установило, че процесният влекач е бил управляван от жалбоподателя и се е
движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на 13.02.2023 година в
06.46.42 часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато
разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта; както и че
автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се
дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение №
2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира
винетна такса (, приложен в кориците на делото). За извършеното
административно нарушение е бил генериран запис от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал (видеозапис),
представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. Правилно би било посочено и мястото
на извършване на нарушението – ГКПП „Капитан Петко войвода”,
второкласен път № 88, при км. 1+372, за който път се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура. Съдът би приел, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя, поради което и би приел, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като
на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал
Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в
съдебно заседание и предвид наличните в тази насока писмени доказателства
от страна на собственика на процесния влекач. В подкрепа на изложеното би
бил и факта, че към датата на нарушението жалбоподателят е работил по
трудово правоотношение с дружеството – собственик на процесното МПС
видно от служебно извършената Справка за трудови договори. В тази връзка
15
представения към Жалбата Трудов договор с „Гого-транс-09” ЕООД е
ирелевантен, тъй като трудовото правоотношение е прекратено през 2022
година, а нарушението е извършено през 2023 година.
Ето защо наведените в тази насока възражения в Жалбата и в Писмената
молба, касаещи конкретният водач като извършител на деянието и като
задължен субект биха били неоснователни.
В конкретния случай в ППС е имало бордово устройство, което обаче не
е отчитало данни към датата на деянието, тъй като е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия,
като в този случай отговорност за установяване на изминатото разстояние
носи водачът, а не дружеството, което генерира данните от бордовото
устройство, тъй като дружеството няма тази възможност. В този ред на мисли
би било неоснователно наведеното в тази насока от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение в Жалбата и в Писмената молба.
Осъщественото от З. К. деяние във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса
над 12 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената
пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението
за заплащане на такса за изминато разстояние, респ. за това, че бордовото
устройство следва да е в изправност и да отчита данните. В подкрепа на
изложеното би бил и фактът, че К. е дългогодишен водач видно от Справката
на РУ – Свиленград.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би
съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това би
16
било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. От друга
страна извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случаи
се нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на такса при използване на платената пътна мрежа важи еднакво
спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е
императивно, поради което неспазването му не би могло да бъде подведено
под хипотезата на маловажен случай. Отделно от това съгласно чл. 189з от
ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
От изявлението на процесуалния представител на АНО, направено в
открито съдебно заседание се установи, че не е платена компенсаторната
такса, което изключва предвидената възможност за освобождаване от
административнонаказателна отговорност (както вече бе посочено по – горе в
настоящото изложение), както и би се изключила възможността за
предеклариране.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по
пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум. Предвид изложеното Съдът би приел, че не е нарушен принципът
на пропорционалност на наложеното наказание спрямо констатираното
нарушение. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание,
Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.11.2023
година свидетели А. И. М., Л. Е. С. и Е. М. Н.. Писмените доказателствени
източници – тези приложени по АНП и тези, допълнително представени, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
17
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се
възприели и свидетелските показания на А. И. М., Л. Е. С. и Е. М. Н.. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да дадат показания именно в този
смисъл.
По разноските:
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски от страна на
АНО би било основателно, но за сумата от 80 лв. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на Писмени бележки и
доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. е справедливо, като искането за разликата до 150 лв. би следвало да се
отхвърли.
При този вариант на разсъждение искането за присъждане на разноски,
направено от страна на жалбоподателя би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG01032023/4000/Р8-178 от 31.08.2023 година на
Директора на НТУ към АПИ към Министерството на регионалното развитие
и благоустройството, с което на З. Т. К. с ЕГН ********** от град
*********************************, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на НТУ към АПИ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за
присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
18
на З. Т. К. с ЕГН ********** от
*************************************************************,
сумата от 576 лв., представляваща част от направените разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 599/2023 година по описа на Районен
съд – Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 576 лв. до 720
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19