№ 711
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120106228 по описа за 2021 година
Производството по делото е за делба и се намира във фазата по допускането й. РС-
Бургас прекрати настоящото производство с Определение № 192 от 09.01.2023 г. по гр.д. №
6228/2021 г. по описа на БРС поради недопустимост на предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 34 от ЗС на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор
07079.820.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас,
обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18- 9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на
АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Б., с площ 2311 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници:
07079.820.919, 07079.820.49, 07079.820.69, 07079.820.71, 07079.820.67, 07079.820.66 и
07079.820.52, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X-
299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг - улица, изток - УПИ VI -
3 06, VII-31 1 ,IX-312, север-ГУ-304; Ш-303, запад - XIV-293; XlII-296, XII-297; XI- 298.
В законоустановения срок за обжалването му е постъпила
въззивна частна жалба вх. № 2900/24.01.2023 г. на БРС, подадена от Й. И. В. с ЕГН
********** от гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат А. П. Т. от АК-Бургас,
против горепосоченото определение, с която се моли за неговата отмяна и връщане на
делото на БРС за произнасяне по съществото на правния спор. Писмен отговор по
въззивната частна жалба е постъпил само от ответниците З. Д. и Т. Д., чрез процесуален
представител адвокат И. Ч., като в него са изложени съображения за недопустимост на
делбата на дворното място. С Определение № 744/13.03.2023 г. БОС, I-ви въззивен
граждански състав отмени обжалваното Определение № 192/09.01.2023 г. по гр.д. №
6228/2021 г. по описа на БРС, с което се прекрати производството по делото поради
недопустимост на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 34 от ЗС и върна
делото на РС-Бургас за произнасяне с решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК. РС-Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано е по повод постъпила искова молба на Й. И.
В., ЕГН ********** от гр. Б., чрез адв. А. П. Т., със съдебен адрес: гр. Б. ПРОТИВ: В. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Н. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., **. С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., З. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., Т. Г. Д., ЕГН ********** адрес: гр.Б., Н. Д. Т., ЕГН **********
адрес: с. М., С. Д. Н., ЕГН ********** адрес: гр. Б., И. К. К., ЕГН ********** адрес: гр. Б., с
адрес гр. Б., „ВАМА“ ООД, ЕИК *********, с адрес Б., представлявано от Х.М. В.а, за делба
на недвижим имот, подробно описан в молбата, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 07079.820.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
1
общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния
директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Б., с площ 2311 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15
м/, при граници: 07079.820.919, 07079.820.49, 07079.820.69, 07079.820.71, 07079.820.67,
07079.820.66 и 07079.820.52, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява
УПИ - № X-299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица,
изток – УПИ VI – 306, VII-311,IX-312, север-IV-304; III-303, запад – XIV-293; XIII-296, XII-
297; XI-298, при следните квоти на съсобственост:
- В. М. Г. - 29,21/2311 кв.м.
- К. К. М. - 10,30/2311кв.м.
- Н. И. М. - 38,61/2311 кв.м.
- С. М. Щ. - 245,33/2311 кв.м.;
- З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310,42/2311 кв. м.;
- Н. Д. Т. - 130,79/2311 кв.м.
- С. Д. Н. - 392,39/2311кв.м.;
- И. К. К. - 8,92/2311кв.м.;
- Община Бургас - 38,61/2311кв.м.;
- „ВАМА“ ООД - 0,31/2311 кв.м.
- Й. И. В. - 1106,06/2311 кв.м.
Излага се, че съсобствеността върху така описаното дворно място е възникнала при
следната, осъществена във времето фактическа обстановка:
През 1965г. Окръжен народен съвет – гр. Бургас е одворил по реда на вече отменения
Закон за трудовата поземлена собственост лицето К.К. с имот, находящ се в с. Сарафово,
като описаното в акта дворно място е с площ 2044 кв.м. Актът е издадена при условията на
разделна собственост между съпрузите /по време на действието на чл. 33 от ЗЛС/, поради
което е изключителна собственост на К.К..
През 1971г. К.К. дарил на дъщерите си К. К. К. по мъж М./ и Д. К. К. по 500 кв.м.
ид.ч. от дворното място.
Излага се, че с влизане в сила на СК от 1968г. на осн. чл. 13, ал. 1 от СК /отм./ във вр.
с чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г. следвало да се приеме, че така придобития имот по време
на брака на К. е станал СИО. Сочи се също, че съпругата е дала съгласие за сделките от
1971г., тъй като в нотариалните актове били описани като приложени в нотариалното
производство декларации по чл. 13, ал. 5 СК /1968г./ - от съпруг, даващ съгласие за
разпореждане с еднолична собственост върху семейно жилище.
През 1973г. Д. К. /по мъж Щ./ дарила на лицето З. В. Д. 250 кв.м. ид.ч. от имота. През
1974г. бил издаден нотариален акт за собственост по регулация, съгласно който по
регулация към процесния имот било придадено празно дворно място от съседен имот с
площ от 69 кв.м. През 1977г. К.К. продал 500 кв.м. ид.ч. от имота на лицата Д. Т. Н. и С. Д.
Т.а – по 250 кв.м. ид.ч. на всеки, като Д. Т. е в брак с М.К. Н. и притежаваните от него 250
кв.м. ид.ч. са в режим на СИО. През 1983г. С. Т.а дарила на баща си притежаваните от нея
250 кв.м. ид.ч. През 1984г. К.К. дарил на внучката си В. М. Щ. 250 кв.м. ид.ч. от имота, а К.
К. М. дарила на дъщеря си Н. И. М. 250 кв.м. ид.ч. К.К. починал през 1986г. и оставил за
законни наследници съпругата си С. К. и трите си дъщери – К. К. /по втори мъж – М./, И. К.
/по мъж К./ и Д. К. /по мъж Щ./. Към момента на смъртта си К. притежавал 329,24 кв.м.
ид.ч., които се разпределили между наследниците му както следва: за С. К. – 205,77, за К. М.
– 41,15 кв.м. ид.ч. , за Д. Щ. – 41,15 и за И. К. – 41,15 кв.м. ид.ч. През 1989г. Д. Т. и М. Н.
прехвърлили на дъщеря си С. Н. 250 кв.м. ид.ч. от процесния имот срещу задължение за
гледане и издръжка. През 1990г. Д. Щ. дарила на дъщеря си С. М. Щ. 150 кв.м. ид.ч., а
малко по – късно починала като оставила за законни наследници двете си дъщери – С. Щ. и
В. Щ. /по мъж Г./, които наследили притежаваните от наследодателката общо 149,59 кв.м.
ид.ч. Съпругът на Д. Щ. бил недостоен да наследи. През 1990г. К. М. продала на И.Е.М.-Т.
12,5 кв.м. ид.ч. от имота, на В. Д. Г. и К.П.М. – общо 12,5 кв.м. ид.ч. или по 6,25 кв.м. ид.ч.
на всеки и на Ю.Д. Д. и съпруга К. Д. Д. – също 12,5 кв.м. ид.ч. През 1991г. К.а М.
продала общо 212,50 кв.м. ид.ч. от дворното място на В. Г. и К. М., или по 106,25 кв.м. ид.ч.
за всеки. Със същия нотариален акт И.Е.М.-Т. и съпругът М.Т. продали своите 12,5 кв.м.
2
ид.ч. на В. Г. и К. М. в равни дялове, т.е. по 6,25 кв.м. ид.ч. за всеки. През 1991г. починал Д.
Т. Н. и оставил за свои законни наследници съпругата си М. Н., дъщеря си С. Н. и сина си
Н. Д. Т., които разпределили поравно притежаваните от Т. 1250 кв.м. ид.ч. от имота, или по
41,66 кв.м. ид.ч. всеки. През 1992г. починал К.П.М., чиито наследник - брат му В. Д. Г.
наследил 125 кв.м. ид.ч. и вече притежавал 250 кв.м. ид.ч. от имота. През 2003г. с
констативен нотариален акт С. Щ. е призната за собственик на 100 кв.м. ид.ч. от дворното
място и част от сградите, построени в него. Ищецът оспорва констативния нотариален акт с
мотивите, че последният противоречи на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който съществува
императивна забрана да се придобива по давност реална част от УПИ. Ищецът сочи, че С.
Щ. е придобила по давност само и единствено 100 кв.м. ид.ч. от дворното място и излага
подробни доводи в тази връзка. През 2005г. С. К., К. М., И. К., С. Щ., В. Г., Н. М. и В. Г.
заедно продали на К. Я. С. 666,67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333,33 кв.м. ид.ч., като
последният е женен и закупените от него идеални части се придобиват и от съпругата му В.
А. Т.а в режим на СИО. Ищецът излага подробни изчисления всеки продавач каква част от
собствеността си е продал съгласно квотата си на собственост, тъй като в акта не било
посочено. През 2005г. С. К., К. М., И. К. и В. Г. дарили на С. Щ. общо 44 кв.м.ид.ч. от
дворното място, като отново ищецът сочи, че не е посочено в акта всеки дарител каква част
от собствеността си е дарил. През 2006г. З. Д., Т. Д., К. С., Н. Т. и В. Т.а купили от Община
Бургас 100 кв.м., с които процесния имот увеличил площта си. Пак през 2006г. с КНА С. Щ.,
С. Н., Н. Д. Т., М. Н., К. С., Н. Т. и В. Т.а били признати за собственици на общо 98 кв.м.
ид.ч. като имота вече бил посочен с площ 2311 кв.м. През 2007г. К. С., Н. Т. и В. Т.а
продали всички притежавани от тях ид.ч. на „ВАМА“ ООД, посочени в акта в размер на
1106,06 кв.м., но според ищецът следвало да се приеме, че „ВАМА“ ООД са придобили
1106,37 кв.м. ид.ч. През 2013г. починала С. К. като оставила за наследници К. М., И. К., В.
Г. и С. Щ., които си разпределили притежаваните от К. 16,73 кв.м. ид.ч.След това през
2014г. починал В. Г., който нямал наследници и Община Бургас станала наследник на
притежаваните от него 38,61 кв.м. ид.ч. През 2017г. „ВАМА“ ООД продало на ищеца Й. В.
1106,06 кв.м. ид.ч., при което според ищецът търговското дружество е останало сибственик
на още 0,31 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Данъчната оценка на делбения имот е 31 058,20 лева. Представят се писмени
доказателства. Иска се извършването на СТЕ, вещото лице по която да отговори на
поставени в исковата молба въпроси. Моли се за прекратяване на съсобствеността и
изнасяне на процесния имот на публична продан.
В месечния срок е постъпил писмен отговор само от Община Бургас и от З. В. Д. и Т.
Г. Д. – двамата чрез адв. И. Ч., със съдебен адрес: гр. Б., ет. 1. В отговора си ответникът
Община Бургас не оспорва собствеността на съделителите. Сочи, че предвид размера на
квотите на съсобственост е невъзможно да се направи реална делба на имота, поради което
не се противопоставя на искането последният да бъде изнесен на публична продан. Не
претендира обезщетение за лишаване от право на ползване.
В отговора си ответниците З. и Т. Д.и излагат, че искът е недопустим, поради текста
на чл. 38 от ЗС. Сочат, че върху поземления имот са построени множество сгради, които
принадлежат на различни собственици, поради което делбеният имот е общ на всички
собственици и като такъв не може да се дели. Представят нотариално заверена декларация
от 2004г., в която всички съсобственици към онзи момент декларират, че ответникът З. Д. е
собственик на придадените към имота 69 кв.м. Позовава се и на изтекла в полза на
последния придобивна давност, изразяваща се в 17 години несмущавано и непрекъсвано
владение на придадените кв.м. Сочи, че нотариален акт № 52, том I, peг. № 422, нот.д. № 42
от 25.01.2005г. на нотариус А. Димов, peг. 285 в регистъра на НК, с район на действие -
района на БРС, с който съсобствениците С. И.а К., К. К. М., И. К. К., В. М. Г., С. М. Щ., Н.
И. М., В. Д. Г. заедно продават на К. Я. С. 666,67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333,33 кв.м. или
общо 1000 кв.м. ид.ч. от дворното място и нотариален акт за дарение № 91, том I, peг. №
0446, нот.д. № 82 от 24.03.2005г. на нотариус С. Д., peг. № 250 в регистъра на НК, с район
на действие - района на БРС, с който С. И.а К., К. К. М., И. К. К. и В. М. Г. даряват на С. М.
Щ. 44 кв.м. ид.ч. от дворното място са нищожни. Излага доводи, че във всеки от двата акта
са налице няколко сделки, но не става ясно какво точно прехвърля всеки от
прехвърлителите, поради което сделките са нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса
на съгласие. Оспорват и размера на квотата на съделителя „ВАМА“ ООД като твърдят,че
последния притежава 1106,06 кв.м.ид.ч. от двора, които и са прехвърлили на ищеца и за това
дружеството няма качеството на съсобственик. Изразяват желание при извършването на
делбата да бъде обособен отделен самостоятелен парцел за ответниците З. Д., Т. Д. и С. Щ.
3
съобразно общия размер на квотите им в съсобствеността и в тази връзка поставят
допълнителен въпрос към поисканата от ищеца СТЕ.
В хода на производството се допусна, изслуша и прие СТЕ, видно от заключението на
която за територията на кв. Сарафово са действали следните планове:
Регулационен план на с. инж.Сарафово, Поморийска околия, одобрен със Заповеди
№№ 216 и 217 от 25.01.1944г. Имотът е отразен като парцел XI-1 като Общинска нива.
в кв.3.
Геодезически и регулационен план Заповед от 1972г. на с.Сарафово, окр. Бургаски.
Имотът е с № VI-267 в кв.13. В регистъра към плана, имотът е записан като двор, а
като собственик е записан К. Ив. К..
План за регулация и застрояване, действащ и към момента, одобрен със Заповед
№1491 от 15.10.1992г.
Имот е отразен като УПИ Х-299,300,301,309,310 в кв.22. В регистъра към плана, имот
пл.№299 е записан като двор, а като собственик е записан З. В. Д.. Имот пл.№300 е записан
като двор, а като собственик е записана В. М. Щ.. Имот пл.№301 е записан като двор, а като
собственик е записана Н. М. И.. Имот пл.№309 е записан като двор, а като собственик е
записана К. К. К.. Имот пл.№310 е записан като двор, а като собственик е записан Д. Т. Н..
Със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, са одобрени КККР на гр.Бургас с
неговите квартали и техните землища.
Към момента на придобиване на собствеността е действал първия план на кв.Сарафово,
където имотът е отразен като парцел XI-1 в кв.3. С графично отчетени данни същият е с
площ 2112 кв.м., от които 64 кв.м. - придаваеми от имот пл.№ 2.
С акт за поземлена собственост от 02.04.1965г., К. И. К.ов е придобил дворно място в
землището на кв.Сарафово, окр. Бургаски от 2044кв.м. и по плана - парцел XI в кв.3.
С одобрения през 1972г. план, от б. кв. 3 са образувани два нови квартала - 13 и 12, като
имотът получава номер VI-267 в кв.13. С графично отчетени данни същият е с площ 2112
кв.м.
С нот.акт от 1974г. са придобити 69 кв.м. от имот пл.№265, който се явява югозападна
граница на процесния имот. Така собствеността възлиза на 2181 кв.м.
С одобрения и действащ и към момента регулационен план на кв.Сарафово, процесния
имот е отразен като УПИ Х-299,300,301,309,310 в кв.22, с площ 2311 кв.м., от които: 2044
кв.м. - от 1965 г.; 69 кв.м. - придобити по регулация 1974 г.; 98/2311 кв.м. ид.ч. - придобити
по давност през 2006г.; и 100/2311 кв.м.ид.ч. - закупени от Община Бургас през 2006г.
Видно и от кадастралната карта, в имота има изградени осем сгради:
Сграда 07079.820.68.1, област Бургас, община Бургас, гр. Б., вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 129 кв. м.
Сграда 07079.820.68.2, област Б., вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 55 кв. м.
Сграда 07079.820.68.3, област Бургас, община Бургас, гр. Б., вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 24 кв. м.
Сграда 07079.820.68.4, област Бургас, община Бургас, гр. Б., вид собств. Частна, функц. предн.
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 35 кв. м.
Сграда 07079.820.68.5, област Бургас, община Бургас, гр. Б., вид собств. Частна, функц. предн.
Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 6 кв. м.
Сграда 07079.820.68.6, област Бургас, община Б., вид собств. Частна, функц. предн. Постройка
на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 7 кв. м.
Сграда 07079.820.68.7, област Б., вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна сграда -
4
многофамилна, бр. етажи 4, брой самост.обекти 4, застроена площ 182 кв. м.
Сграда 07079.820.68.8, област Б., вид собств. Частна, функц. предн. Култова, религиозна
сграда, брой етажи 1, застроена площ 11 кв. м.
С оглед реализираното строителство и при съобразяване с предвижданията на плана за
застрояване, не са налице условия за обособяване на самостоятелен имот.
С графично отчетени данни от плана, площите на отделните имоти са както следва:
Имот пл.№299-603,7 кв.м.Имот пл.№300-255,5 кв.м. Имот пл.№301-214,5 кв.м.Имот пл.
№309-208,5кв.м.Имот пл.№310-492,1 кв.м.
След сканиране на копието на плана, получено от Община Бургас и обработка е изготвен
цифров модел на отделните имоти. Така получените площи са следните:
Имот пл.№299-604,1кв.м.
Имот пл.№300-258,3кв.м.
Имот пл.№301-215,5кв.м.
Имот пл.№309-210,0кв.м.
Имот пл.№310-491,1кв.м.
В регистъра към плана не е записана площта на имотите, а е отбелязано само Двор.
Като собственик на имот пл.№299 е записан З. В. Д..
Като собственик на имот пл.№300 е записана В. М. Щ..
Като собственик на имот пл.№301 е записана Н. М. И..
Като собственик на имот пл.№309 е записана К. К. К..
Като собственик на имот пл.№310 е записан Д. Т. Н..
Сграда с идентификатор 07079.820.68.1 е изградена в имот пл.№ 299.
Сграда с идентификатор и 07079.820.68.2 е изградена в имот пл.№ 310.
Съгласно плана за застрояване, има предвидено застрояване между двете съществуващи
сгради - в имоти пл.№№300 и 301, като по този начин ще се покрият калканните стени на
двете реализирани сгради.
Настоящият състав на съда, счита, че видно от доказателствата по делото, посочените
по-горе сгради са собственост на петима от дванадесетте собственици на дворното място,
при което е валидно правило 1, б. „г" относно недопустимостта на делбата на някои имоти,
съгласно Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС. Според него, когато
сгради са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на
парцела, върху който са построени, то той е общ. „При това положение, парцелът е обща
част и собствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, поради което е
недопустима съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗС и делбата на общи части".
Тази делба попада и в следващата хипотеза - на б. „д" от цитираното постановление,
според която „По съображенията, посочени в предходната б. "г", недопустима е делбата и на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени
от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а сградите
принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела. Процесният
имот съставляващ УПИ Х-299, 300, 301, 302, 309, 319 в кв. 22 на кв. „Сарафово", гр. Бургас
не е възникнал по регулация.
В случая е налице и хипотезата на б. „е" от постановлението.
Искът за делба на дворното място е неоснователен, тъй като дворното място
обслужва построените в него сгради-индивидуална собственост. Видно от доказателствата
по делото, при спазване на установените в ЗУТ правила не е възможно и допустимо да се
обособят самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална
5
собственост обект. Съдът извърши преценката за възможността от застроения съсобствен
УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота, отговарящи на изискванията
на ЗУТ, но се установява, че подобна възможност не съществува. В настоящият случай, след
като от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е
установено, че от процесния имот не могат да се образуват нови имоти с площ, които ще
отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, то делбата е недопустима, а предявеният
иск неоснователен.
При отхвърляне на иска за делба с решението по чл. 344 от ГПК съгласно чл. 9 от
Тарифата към ГПК се събира държавна такса в размер до 100 лева, но не по – малко от 25
лева. Съдът намира, че следва да определи държавна такса в размер на 100 лева, която
ищецът следва да внесе по сметка на РС-Бургас. По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези
разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за
възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели и други подобни. Правилата на
чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство и
при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване на самия факт на
съществуване на съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на съсобственост или
дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Настоящият спор обаче не е между страните досежно квотите
на всеки един от съделителите, а само относно обстоятелството дали искът за делба на
съсобствения имот е допустим или не, поради което всеки от съделителите следва да понесе
направените разноски, включително за процесуално представителство от адвокат.
Воден от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор 07079.820.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на
Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Б., с площ 2311 кв.м.,
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10
до 15 м/, при граници: 07079.820.919, 07079.820.49, 07079.820.69, 07079.820.71,
07079.820.67, 07079.820.66 и 07079.820.52, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв.
„Сарафово“ съставлява УПИ - № X-299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при
граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311,IX-312, север-IV-304; III-303, запад –
XIV-293; XIII-296, XII-297; XI-298, при следните квоти на съсобственост:
- В. М. Г. - 29,21/2311 кв.м.
- К. К. М. - 10,30/2311кв.м.
- Н. И. М. - 38,61/2311 кв.м.
- С. М. Щ. - 245,33/2311 кв.м.;
- З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310,42/2311 кв. м.;
- Н. Д. Т. - 130,79/2311 кв.м.
- С. Д. Н. - 392,39/2311кв.м.;
- И. К. К. - 8,92/2311кв.м.;
- Община Бургас - 38,61/2311кв.м.;
- „ВАМА“ ООД - 0,31/2311 кв.м.
- Й. И. В. - 1106,06/2311 кв.м.
6
и ликвидирането на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, предявен
ОТ Й. И. В., ЕГН ********** от гр. Б., чрез адв. А. П. Т., със съдебен адрес: гр. Б.
ПРОТИВ: В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., **, С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
З. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Т. Г. Д. , ЕГН ********** адрес: гр.Б., Н. Д. Т.,
ЕГН ********** адрес: с. М., С. Д. Н., ЕГН ********** адрес: гр. Б., И. К. К., ЕГН
********** адрес: гр. Б., Община Бургас, с адрес гр. Б., „ВАМА“ ООД , ЕИК *********, с
адрес Б., представлявано от Х.М. В.а.
ОСЪЖДА на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК: Й. И. В., ЕГН ********** от гр. Б. да заплати държавна такса по
сметка на РС Бургас сума в общ размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7