О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Макариева
въззивно гражданско дело
№ 1656 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 36714/13.12.2018 г. от Х.Ф.Х., чрез адв. И.Д., в която е обективирано
искане за допълване в частта за разноските на Решение № 2079/04.12.2017 г. по
настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя,
съобразно представен списък на разноските и доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М.Г.Ж. изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият
състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежни
страни, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е
образувано по въззивна
жалба от М.Г.Ж. срещу Решение № 2023/11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 12560/2017 г. на ВРС, с което се отхвърля предявения от М.Г.Ж. ЕГН********** ***
срещу Х.Ф.Х. ЕГН ********** *** иск за изменение на режима на личен контакт на
бащата с детето М.М.Ж.ЕГН**********, определен с
решение №4653/09.12.2016 г. по гр. д. № 5559/2016 г. на ВРС, ХХІ състав чрез
разширяване на режима до всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9
ч. в събота до 17 ч. в неделя с преспиване и един месец през лятната ваканция
на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск.
С Решение №
2079/04.12.2017 г. съставът на ВОС е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
59, ал. 9 от СК. Това разрешение следва от характера на производството на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е и определение № 385 от
25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. по описа на Върховен
касационен
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл.
248 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 36714/13.12.2018 г. от Х.Ф.Х., чрез адв. И.Д.,
в която е обективирано искане за допълване в частта
за разноските на Решение № 2079/04.12.2017 г., постановено по в.гр.дело № 1656/2018
г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.