Решение по дело №462/2023 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 309

 

гр. Стара Загора,  21.09.2023г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                            

при секретар   Николина Николова                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                    като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 462 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Т.И.В. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000534/ 19.06.2023г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на приложимия материален закон. Жалбоподателката твърди, че на посочените дата, време и място е управлявала лек автомобил след като е изтърпяла наложеното й административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Счита, че недопустимо с оспорената заповед отново й се налага наказание за поредни  шест месеца лишаване от правото да управлява МПС. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноските за делото.

 

Ответникът - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

         На жалбоподателката Т.В. е издадено наказателно постановление /НП/ № 22-4332-028986/ 06.02.2023г от Началник група  в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. НП е издадено въз основа на АУАН № АД 126827/ 07.09.2022г, при съставяне на който не е посочено изземване на СУМПС. НП е връчено на 05.05.2023г и е влязло в сила на 20.05.2023г.

 

Изземване на СУМПС на Т.В. и свидетелство за регистрация част II е отразено в АУАН № АД 126826/ 07.09.2022г, съставен за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, установено на 07.09.2022г от служител на 04 РУ при СДВР.

 

На 12.06.2023г между Р,Н.А.и Т.И.В. е сключен договор за дарение на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ***, нотариално заверен на същата дата. На тази дата е извършена и служебна промяна на регистрацията на МПС като е регистрирано подадено от нотариуса заявление за това – справка служебна промяна на регистрация на МПС с рег.№*** на л. 17 /гръб/ от делото.

 

 С оспорената заповед № 23-1228-000534/ 19.06.2023г, издадена от Началник група  в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора  на жалбоподателката Т.В. е наложена  ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № 00397199 и 2 бр регистрационни табели с № ***. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че като предстоящ собственик на лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** на 19.06.2023г около 20.30ч по път I-5 до летище Стара Загора в посока юг-север управлява автомобила без СУМПС- лишена от право да управлява МПС по административен ред.

 

 Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Т.В.  АУАН серия АД № 0545198/ 19.06.2023г от компетентния орган за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за това, че на 19.06.2023г около 20.30ч по път I-5 до летище Стара Загора в посока юг-север управлява лек автомобил „Пежо“ с рег.№ ***, собственост на Радка Андонова, без СУМПС- лишена от право да управлява МПС по административен ред. В. е подала възражение срещу АУАН № УРИ 1228-00-23899/ 26.06.2023г, по което след извършена проверка от наказващия орган е направено предложение за издаване на НП – справка рег. № 1228р-11472/ 13.07.2023г.

 

 По делото са представени и приети като доказателства договор за дарение на МПС от 12.06.2023 г.; копие на студентска книжка на Т.И.В.; консултативен преглед на К.Т.И.от 13.12.2022 г.; удостоверение за техническа изправност на ППС с рег.№***; писмо рег.№4332р-56537; акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. №126826/07.09.2022 г.; копие на свидетелство за регистрация част II на ППС с рег.№***; писмо рег.№1228р-12823/12.10.2022 г.; справка за нарушител/водач за Т.И.В..

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е  процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява основателна.

 

  Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 349з-4467/ 23.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи Постановена е в писмена форма и съдържа изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Принципно е допустимо мотивите на административния акт да се съдържат да са изложени в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, но посоченият в заповедта АУАН серия АД № 0545198/ 19.06.2023г също не съдържа в пълна степен фактическите обстоятелства по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК, в това число откъде произтича приетата  неправоспособност на водача. Използваната формулировка „лишен от право да управлява МПС по административен ред“ не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта, тъй като не съдържа конкретни съображения – с какъв акт, кога, от кого и за какъв срок е извършено лишаването. С оглед спецификата на казуса липсата на тези обстоятелства обосновава извод, че посочените фактически основания предвид минимизирания си обем са негодни да обективират волята на органа в обжалваната заповед. Това нарушава правото на защита на адресата, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за налагане на ПАМ.

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата редакция  /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, който е вписан в регистрите като собственик, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. 

Видно от доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон. В случая е безспорно, а и се установява от представените доказателства, включително справка от АИС-КАТ за собственост на МПС, че лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** е собственост на Т.И.В..

 

     На това лице е издаден АУАН серия АД № 0545198/ 19.06.2023г. за управление на МПС без да притежава валидно свидетелство за това, тъй като е лишен от право да управлява МПС по административен ред. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия АД № 0545198/ 19.06.2023г е подписан с възражения и доказателствената му сила е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателката не сочи и не доказва друго по отношение на единия главен релевантен факт, а именно управление на МПС на 19.06.2023г в гр. Стара Загора. Спорът се концентрира върху релевантния въпрос за неправоспособността й на посочената дата.

 

            Доколкото няма изложени конкретни съображения на административния орган в тази насока, е необходимо съдът да съобрази наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца с влязло в сила на 20.05.2023г НП № 22-4332-028986/ 06.02.2023г от Началник група  в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, според която наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. При прилагане на тази норма следва извод, че изчисляването на срока на изтърпяване на наказанието започва да тече едва  след влизане в сила на НП, но се брои от датата на изземване на свидетелството. В случая СУМПС е иззето на 07.09.2022г, откогато е започнало да тече наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от шест месеца, което е изтекло на 07.03.2023г. В този смисъл е Определение № 7813 от 1.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2022 г., VII отд. Следователно на 19.06.2023г Т.В. не е била водач на МПС, лишен от правоуправление по административен  ред, с каквито мотиви й е наложена процесната мярка.

           

 По изложените съображения съдът намира, че при издаване на оспорената заповед ПАМ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, тъй като е приложена без да е установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който накърнява правото на защита на адресата.  

 

 С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000534/ 19.06.2023г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, е  формално и материално незаконосъобразна, поради което подлежи на отмяна.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба от Т.И.В. ЕГН ********** ***  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000534/ 19.06.2023г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора като незаконосъобразна.

 

     Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                         СЪДИЯ :