О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Кюстендил, 11.02.2020 г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в закрито заседание от единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                          СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

разгледа докладваното от мл. съдия Навущанова в. гр. д. № 63 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa, депозирана от С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. З.В., САК, против Решение № 725 от 27.11.2019 година, постановено по гр. дело 787 по описа на Дупнишкия районен съд за 2019 г., в частта,  в която е признато по отношение на С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК *****, представлявано от В.М.С.- главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 79 и сл. ЗЗД сумите както следва: главница в размер на 3 226, 92 лева за периода 07.07.2017г. – 29.10.2019г. по сключен на 30.09.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.В.Г. ЕГН **********, като кредитополучател договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането;  договорна лихва за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г. в размер на 1304, 32 лева, санкционна лихва в размер на 95, 82 лева също се дължи за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г., както и сумата за заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева,

След служебна проверка на депозираната въззивна жалба настоящият съд констатира, че същата не е администрирана надлежно, доколкото липсват доказателства, че е заплатен пълният размер на дължимата за въззивно обжалване държавна такса и e налице нередовност по чл. 261, т. 4 ГПК. От съдържанието на депозираната въззивна жалба се установява, че се обжалва решението на ПИС в посочените по-горе части. Видно от приложеното платежно нареждане ( лист № 5 от производството пред КнОС) жалбоподателят е внесъл държавна такса за въззивно обжалване в размер на 95.17 лева. Съгласно задължителните указания, обективирани в т.18 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, относно исковете по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК няма специални правила за определяне на цената им, нито относно начина, по който се изчислява размерът на дължимата държавна такса. Следователно приложение намират общите правила по чл. 69 ГПК за цената на иска и по чл. 72 ГПК за държавната такса, която следва да се определи върху цената на всеки един кумулативно съединен иск в размера по чл. 1 ТДТГПК. От тази сума се приспада вече платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. Разпоредбата на чл.1 ТДТГПК изрично предвижда, че дължимата държавна такса по искова молба е в размер на 4% върху цената на иска. Тъй като исковото производство по чл.422 ГПК се предхожда от заповедното производство по издаване на заповед за изпълнение, респ. за незабавно изпълнение по заявление по чл.410 ГПК, респ. по чл.417 ГПК, то дължимите за тези две производства държавни такси са изрично разграничени. В чл.12 от ТДТГПК е регламентирано по заявлението да бъде внесена държавна такса в размер на 2% върху интереса, а остатъкът до 4% върху цената на всеки иск ще бъде довнесен съобразно чл.415,ал.1 ГПК при завеждане на иска по чл.422 ГПК, в случай, че се развие такова производство с оглед подадено от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ето защо дължимата по чл.18 ТДТГПК държавна такса по въззивна жалба срещу решение по иск с правно осн. чл.422 ГПК е в размер на 50% от дължимата за първоинстанционното производство / т.е. тази по чл.1 ТДТГПК, а не само довнесената по чл.415, ал.1 ГПК/ върху обжалваемия интерес. В настоящия случай дължимата за въззивно обжалване държавна такса е в размер на 140.62 лева, а жалбоподателят е внесъл по сметка на КнОС само сума в размер на 95.17 лева.

С оглед на това, следва да бъде указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да бъде довнесе по сметка на КнОС дължимата държавна такса в размер на 45.45 лева и да представи доказателство за внасянето й,  като във вносната бележка трябва да е посочен и номерът на първоинстанционното дело на ДнРС и решението което се обжалва;

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че при  обжалване по реда на чл. 258 от ГПК въззивната инстанция не разполага с правомощия по администриране на въззивните жалби, а проверката за редовността се извършва от първоинстанционния съд по реда на чл. 262, ал. 1 от ГПК, производството по настоящото дело следва да се прекрати, като жалбата се върне на Районен съд Дупница за изпълнение на процедурата по администрирането й съобразно изложеното, след което същата да бъде повторно изпратена на КнОС за разглеждането й по същество.

 

С оглед гореизложеното, ОС- Кюстендил

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по в. гр. д. № 63/2020 г. по описа ОС- Кюстендил.

 

            ВРЪЩА делото на РС- Дупница за надлежно администриране на въззивната жалба съобразно мотивите на настоящото определение.

 

             След надлежното администриране на въззивната жалба, същата да бъде повторно изпратена на КнОС за разглеждането й по същество.

 

 

Определението е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.