№ 305
гр. Русе, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520102039 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът“Банка ДСК” ЕАД твърди, че сключила с ответника С. Д. М.
Договор за кредит за текущо потребление на 04.05.2022 г. Банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева, а
кредитополучателя се задължил да върне предоставения кредит, ведно с
уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор.
Отпуснатия кредит бил усвоен изцяло на 04.05.2022 г.
Съгласно т. 2 и т. 5 от договора за кредит кредитополучателят се
задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 60 месеца с месечни вноски,
включващи главница и лихва съгласно погасителен план, Приложение № 1
към договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски било 15-то
число на месеца. Банката предоставила по разплащателната сметка на
кредитополучателя – ответника по настоящото производство сумата от 3000
лева. Съгласно договора кредитополучателят заплащал фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил в размер на
17,33 % годишно или 0,05 % на ден. ГПР по кредита бил 19,35 %.
Съгласно т. 16 от договора и т. 5 от ОУ било предвидено, че
1
кредитополучателят заплащал на кредитора такси и комисионни, съгласно
тарифа на Банка ДСК АД за лихвите, таксите и комисионните, които банката
прилагал по извършените услуги на клиенти. Кредитополучателят имал
задължение, съгласно т. 10, 2 и 3 от ОУ да осигурява по разплащателната си
сметка най-късно на падежната дата сума най-малко в размер на дължимата
погасителна вноска.
Съгласно т. 13.1 от ОУ условия, при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от
вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погасял дължимата месечна вноска до 7-я ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилагала.
В т. 13.2 от ОУ било предвидено, че при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем. Последиците настъпвали
автоматично.
Съгласно т. 13.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на
уговорени погашения по главница и/или лихва над 90 дни (общо 380 дни
забава), това довело до настъпване на предсрочната изискуемост. Тази забава
била налице по отношение на дължимите вноски – 12 вноски за периода от
18.08.2022 г. до 15.07.2023 г. Общия размер на просрочената сума била 901,08
лева.
Банка ДСК АД уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост с Уведомление с изх. № 0090-20-01249/08.06.2023 г., което
уведомление било връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С това
уведомление банката съобщила на ответника, че е обявила целия остатък от
кредита за предсрочно изискуем, считано от 18.07.2023 г.
Поради тази причина ищецът подал Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 4628/2023 г.
по описа но РРС, като била издадена Заповед № 2240/04.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с
което било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 2875,08
лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 01.09.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 502,41 лева – договорна лихва за периода
2
от 15.07.2022 г. до 17.07.2023 г.; сумата от 18,92 лева – обезщетение за забава
за период от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; сумата от 46,10 лева – законна
лихва за период от 18.07.2023 г. до 31.08.2023 г., сумата от 120 лева – разходи
при изискуем кредит, както и държавна такса в размер на 71,25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Ответникът бил
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен
настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумите от 2875,08 лева – главница, ведно със законната лихва
от 01.09.2023 г. ; 502,41 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2022 г. до
17.07.2023 г.; 18,92 лева – обезщетение за забава за период от 15.08.2022 г. до
17.07.2023 г.; 46,10 лева –законна лихва за период от 18.07.2023 г. до
31.08.2023 г.; 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва за периода от 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът С. Д. М., чрез назначения му особен представител, оспорва
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена Заповед № 2240/04.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по гр. д. № 4628/2023 г. по описа на РРС, с които било
разпоредено на длъжника С. Д. М. да заплати на ищеца сумата от 2875,08
лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 01.09.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата от 502,41 лева – договорна лихва за периода
от 15.07.2022 г. до 17.07.2023 г.; сумата от 18,92 лева – обезщетение за забава
за период от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; сумата от 46,10 лева – законна
лихва за период от 18.07.2023 г. до 31.08.2023 г., сумата от 120 лева – разходи
при изискуем кредит, както и държавна такса в размер на 71,25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Ответникът бил
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Не е спорно, че ищецът сключил с ответника Договор за кредит за
3
текущо потребление от 04.05.2022 г., с който и бил предоставен банков кредит
в размер на 3000 лв.
Съгласно т. 2 и т. 5 от договора за кредит кредитополучателят се
задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 60 месеца с месечни вноски,
включващи главница и лихва съгласно погасителен план, Приложение № 1
към договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски било 15-то
число на месеца. Съгласно договора кредитополучателят заплащал фиксиран
лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил в
размер на 17,33 % годишно или 0,05 % на ден. ГПР по кредита бил 19,35 %.
Според текста на т. 16 от договора и т. 5 от ОУ кредитополучателят
заплащал на кредитора такси и комисионни, съгласно тарифа на Банка ДСК
АД за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагал по
извършените услуги на клиенти. Кредитополучателят имал задължение,
съгласно т. 10, 2 и 3 от ОУ да осигурява по разплащателната си сметка най-
късно на падежната дата сума най-малко в размер на дължимата погасителна
вноска.
В т. 13.1 от ОУ условия било договорено, че при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Ако кредитополучателят погасял дължимата месечна вноска до 7-я
ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилагала.
В т. 13.2 от ОУ било предвидено, че при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем. Последиците настъпвали
автоматично. Тази забава била налице по отношение на дължимите вноски –
12 вноски за периода от 18.08.2022 г. до 15.07.2023 г.
Банката с Покана – Уведомление с изх. № 0090-20-01249/08.06.2023 г.
уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, което било
връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Според заключението на назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза, размерът на усвоените средства по договор за текущо
потребление от 04.05.2022г. - 3 000 лева. Просрочието към 31.08.2023г. по
извлечение от счетоводните книги от падежна дата 15.08.2022г. до 15.07.2023г.
4
било в размер : главница- 402,82 и 498,26 лихва, общо 901,08лева. Към
31.08.2023г. били погасени 3 вноски по 75,09 лева в общ размер - 225,27лева.
Първото просрочено плащане на заема било на 15.08.2022г., като допусната
забава била 407дни. За периода 15.07.2022г. - 17.07.2023г. непогасена главница
била в размер на 2 875,08 лева, редовна лихва - 502,41лева, наказателна
надбавка за забава - 18,92 лева, такси и разноски – 120 лева, законна лихва -
46,10 лева. Договорени и неиздължени анюитетни вноски били 19 бр.
Актуалния размер на дължимите суми по пера (главница, договорна,
наказателна и законна лихва и такси), към датата на подаване на исковата
молба били както следва: главница - 2 875,08 лева, договорна лихва - 502,41
лева, наказателна лихва - 18,92 лева, законна лихва - 496,95 лева, такси – 120
лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът по сключен договор за кредит за
текущо потребление от 04.05.2022 г. му дължи парични суми въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, като длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че между страните по делото съществуват
облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца
банков кредит в размер на 3000 лв. по сключен Договор за кредит за текущо
потребление на 04.05.2022 г. От събраните по делото писмени доказателства е
видно, че ответникът не е изпълнил свое задължение по т.2 и т.5 от договора
след 15.08.2022г., поради което на основание т.13 от ОУ банката обявила
целият кредит за предсрочно изискумем и били предприети принудителни
действия по събирането му.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза, което съдът възприема, като тъй като експертът
обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от него специални
знания е дал отговор на поставените му задачи, се установява по категоричен
начин, че към 01.09.2023 г. задълженията на ответника по процесния договор
5
били както следва : главница - 2 875,08 лева, договорна лихва - 502,41 лева,
наказателна лихва - 18,92 лева, законна лихва - 496,95 лева, такси – 120 лева..
Съгласно т.18 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.60,
ал.2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”.
От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника-кредотополучател. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се
връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването
на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за
заявения остатък от кредита не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. По изложените съображения ОСГТК, ВКС е постановило, че при
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
6
направи кредита предсрочно изискуем. Това право следва да е упражнено, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства, но преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
За настъпването изискуемостта на кредита „Банка ДСК“ ЕАД
уведомила ответника с Покана – Уведомление с изх. № 0090-20-
01249/08.06.2023 г., което било връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
Съдът приема, че ответникът е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост от ищеца. Това е така, тъй видно от приложения
договор за кредит ответникът е посочил като свой постоянен с. Смирненски
ПК 7074, ул. Бузлуджа №21. Съгласно чл.10.5 от ОУ, кредитополучателят е
бил длъжен да уведомява незабавно в писмен вид кредитора за всякакви
изменения в адреса и местоживеенето си Страните са договорили в т.14 от
Договора, че всички уведомления, покани и всякакви други документи,
изпратени от кредитора на декларирания от кредитополучателя адрес, се
считат за валидно получени от него, дори и когато този адрес е променен. При
осъществяване на предвидената фикционна предпоставка – изпращане на
уведомленията на посочения в договора адрес посочен от ответника, се
фингира, че уведомлението е било доставено на адреса, т.е. това е т.нар. в
съдебната практика "фингирано връчване". Ответникът не твърди да е
съобщил на кредитора си по договора за кредит друг адрес за уведомяване,
поради което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост следва да
се счита за осъществено при условията на фингирано връчване. Договорната
фикция за връчване се приема изрично за допустима в съдебната практика –
Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 2788/2013 г., ІІ т.о.,
Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 4470/2013 г., І т.о., ТК и др.
т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната изискуемост по
договора и правилно е била издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, съобразно указанията дадени в т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това, че съдържанието
на поканата не е достигнало фактически до знанието на длъжника, обаче не се
отразява върху редовността на връчването. В чл. 14 от договора, страните са
предвидили възможността за фингирано връчване на съобщението. При
7
осъществяване на предвидената фикционна предпоставка- връчване на
съобщението чрез ЧСИ на посочения в договора адрес, се фингира, че
известието е било доставено на адреса.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с
редица решения практика на ВКС, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, изходящо от ищеца, но
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за същата. Уведомяването на длъжника за
извършеното обявяване на настъпила предсрочна изискуемост следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване, като
приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо
за настъпила предсрочна изискуемост адресирано до ответника в качеството
му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите
писмени доказателства, се счита връчено на ответника, чрез назначения му
особен представител, поради което следва да се приеме, че уведомлението за
настъпила предсрочна изискуемост е произвело действие спрямо последния.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
използваният шрифт 12 за договора и ОУ противоречи на ЗПК. Дори и без
наличието на специални познания е очевидно, че договорът за потребителски
кредит и ОУ са шрифт 12. За извършване на подобно визуално сравняване на
два текста, на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални
знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на
шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива,
които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която
извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове,
пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален
анализ и за това не са необходими специални знания (Решение №
210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).
С оглед изложеното предявените искове като основателни следва да се
уважат изцяло.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от общо 171.25 лв. – разноски по гр. д. № 4628/2023 г. по описа на
8
РРС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на
настоящото делото в размер 1450 лв. направени от ищеца са в тежест на
ответника, като съдът определи юрисконсулско възнаграждение в размер на
100 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. М., ЕГН:**********, от
******** дължи на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19, сумата от 2875,08 лева –
главница, ведно със законната лихва от 01.09.2023 г. ; 502,41 лева – договорна
лихва за периода от 15.07.2022 г. до 17.07.2023 г.; 18,92 лева – обезщетение за
забава за период от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; 46,10 лева –законна лихва за
период от 18.07.2023 г. до 31.08.2023 г.; 120 лева –разходи, дължими по
Договор за кредит за текущо потребление на 04.05.2022, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК №2240/04.09.2023 г. по гр. д. № 4628/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН:**********, от ********, да заплати Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул.
Московска № 19, сумата от 171.25 лв.- разноски в заповедното производство,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК №2240/04.09.2023 г. по гр. д. № 4628/2023 по
описа на РРС, както и сумата от 1450 лв. - разноски в настоящото
производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9