№ 166
гр. Несебър, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20252150200450 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Б. ул. „Ц. К.“
№ ***, ет. *, срещу наказателно постановление № 25-0304-000388/14.05.2025 г. на
началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, за
извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност обжалваното
наказателно постановление, поради нарушения на процесуалния и материалния закон.
Релевира се възражение, че АУАН и НП са издадени в нарушение на закона, доколкото
в същите отсъства законоизикуемото съдържание относно мястото на извършване на
твърдяното нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя. На
следващо място се прави оплакване, че в хода на проверката на нарушителя не бил
издаден талон за медицинско изследване, предвид което бил лишен от възможността
да даде кръвна проба за анализ. Заявява се в допълнение, че при доброволно явяване
на жалбоподателя в спешен кабинет в. гр. Н. му било отказано да бъде изследван с
кръвен тест за алкохол.
Насрещната страна, чрез началника на РУ – Несебър, взима писмено становище
по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на НП.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа подадената жалба срещу НП,
като излага допълнителен довод за материалната му незаконосъобразност поради
неяснота в квалификацията на нарушението.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в проведените по
делото съдебни заседания.
1
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 01.05.2025 г., около 01,45 часа, в гр. Н. на улица без име, с посока на
движение бензиностанция „Ш.“ в гр. Н. при управление на автомобил „*** * *****
****“, с рег. № * **** **, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски
служители на РУ-Несебър, осъществяващи контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата като автопатрул по КАТ. В състава на патрула бил
актосъставителят – св. О. И. – мл.автоконтрольор при РУ Несебър, на смяна за времето
от 19,30 ч. на 30.04.2025 г. до 07,30 ч. на 01.05.2025 г. Св. И. предприел проверка на
водача, като установил, че същият не представя СУМПС. След справка с ОДЧ св. И. и
колегата му установили, че водачът е лишен от правоуправление за шофиране след
употреба на алкохол. Това обстоятелство мотивирало контролните органи да приканят
водача за извършване на проверка за употреба на алкохол, на която покана
жалбоподателят категорично отказал. За отказа да бъде тестван с техническо средство
за употреба на алкохол на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA №
3850163/01.05.2025 г. от св. И.. Предвид отказа на водача било указано правото да даде
кръвна проба за анализ до 45 мин във ФМСП Несебър, като в тази връзка му бил
издаден талон за изследване № 282817/01.05.2025 г., удостоверен за връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис в 02,10 часа. Въз основа на АУАН, констатиращ отказа
на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 3850163/01.05.2025 г., талон за
изследване № 282817/01.05.2025, удостоверения за заемана длъжност и длъжностни
характеристики, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи на РБ, както и от показанията на свидетеля И.. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото
не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или да изпълни
предписанието за тестване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
2
на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване
употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез
съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство или чрез изпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични
проби за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на
алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил
алкохол. Следователно, ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е
от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил
задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да
бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от методите, които водачът е
отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно.
В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване,
като тези обстоятелства са удостоверени с надлежни официални писмени документи,
ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила, вкл. подписания от
жалбоподателя талон за изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП
описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички
относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо
средство, така и, че му е издаден талон за изследване, който е удостоверен като връчен
лично на жалбоподателя. По същество, извън направените възражения,
жалбоподателят не отрича, че не е предоставил биологична проба за тест по указания
в талона начин. В хода на съдебно следствие не бяха ангажирани доказателства
относно опит на жалбоподателя да даде кръвна проба в спешен кабинет в. гр. Н. и
получен от здравните служители отказ да го тестват. Така съдът не кредитира
голословните оплаквания, направени с жалбата за препятстване водача да бъде тестван
с кръвен тест.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата
установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
/доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство. В случая
безспорно жалбоподателят Г. е отказал да бъде тестван за алкохол по предложения от
св. И. начин - с Алкотест Дрегер 7510 № ARNJ – 0008 в 02,00 часа на 01.05.2025 г. При
това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от
Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е
съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви
/в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско заведение
/арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа всички
реквизити по чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят е получи талона, което е
удостоверено с неоспорен от негова страна подпис. Следователно талонът е връчен
надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за
изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа
да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и
3
другото възможно съдействие за установяване на употреба на алкохол - чрез даване на
биологична проба за изследване.
Не се установи и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че
жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде биологични проби за
лабораторно изследване. Налага се извод, че поведението му безспорно попада в
обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в санкционната си
част се явява императивна, като предвиденото в нея наказание е фиксирано и
предоставя възможност за наказващия орган да се отклонява от него. При правилно
определена квалификация на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
По наведените оплаквания за отсъствие на ясно посочване на
местоизвършването на нарушението и нарушаване правото на защита на
жалбоподателя в този смисъл, съдът намира същите за неоснователни. Както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП, са ясно посочени всички обстоятелства по
чл. 42, т. 3, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които имат отношение към
констатиране на нарушението по безпротиворечив начин, а именно – дата и място на
нарушението, пълна самоличност на нарушителя, безусловния му отказ да съдейства
за тестването за употреба на алкохол, видими характеристики на управляваното от
него МПС, които обуславят и соченото нарушение. Следва да се посочи, че на съда е
служебно известно, че на територията на гр. Н е ситуирана една бензиностанция на
търговската марка „Ш.“, находяща се на ненаименована улица, като втори търговски
обект на марката се намира на околовръстен път – Н., част от републиканската пътна
мрежа с наименование „главен път I-9“. Доколкото в случая местонарушението е
описано „в гр. Н. на улица без име, с посока на движение бензиностанция „Ш.“‘ за
съда няма съмнение, че се касае до местоположение в близост до единствената на
територията на града бензиностанция „Ш.“, а не до обекта на околовръстен път.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може да
намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе
предвид високата значимост на обществените отношения, свързани безопасността при
движението по пътищата и спазване законовата уредба на ЗДвП в тази връзка, особено
4
относно управлението на МПС в нетрезво състояние, съдът намира, че процесното
нарушение не може да се характеризира като такова без или с ниска обществена
опасност. Така, съдът заключи, че в случая липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този краен извод на жалбоподателя не се следват разноски за
производството, предвид което и искането му в този смисъл не следва да бъде
разглеждано.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0304-000388/14.05.2025 г.
на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което за извършено нарушение
и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на нарушителя
П. Г. Г., ЕГН **********, са наложени кумулативни наказания - „Глоба“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5