№ 2904
гр. Варна, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Светлана Тодорова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501629 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник ю.к. Ц.П.,
срещу разпореждане № 21050/16.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 20223110106838 по
описа за 2022 г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление, депозирано от "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Р. Р. М. от ***, за сумата от 1351.28 лева – договорна лихва за периода
24.02.2022 г. - 05.03.2022 г. и за сумата от 1371,57 лева – обезщетение за забава за периода
25.02.2020 г. – 29.05.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
претендираната лихва за забава е по неравноправна клауза. Излага се, че при забавено
плащане кредиторът има право на лихва за забава върху просрочената сума. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички обстоятелства,
имащи значение за основателността на заявената претенция. По отношение на
претендираната договорна лихва, жалбоподателят излага, че липсва изискване за
обективиране на погасителния план в отделен документ. Твърди, че той следва да съдържа
информация за размера, броя, периодичност и дата на отделните погасителни вноски, а
последователността на разпределението на вноските е неприложимо, доколкото договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. По гореизложените
съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
1
процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради
следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София за издаване на заповед
по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. Р. М. за сумата от 3 911,71 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 70004411293/01.03.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
Р. Р. М., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение №1/25.11.2018 г.
към Договор за покупко - продажба на вземания от 31.08.2018 г; сумата от 1 351,28 лева,
представляваща договорна лихва за периода 24.02.2020 г. до 05.03.2022 г., сумата от 1 371,57
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.02.2020 г. до 29.05.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 30.05.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
Заповедният съд е отхвърлил частично заявлението, като е приел, че правопораждащият
факт за дължимост на претендираните суми е договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който поради несъответствието му с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е
недействителен и поради това длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, без лихви или разходи по кредита, на основание чл. 23 от ЗПК.
Първоинстанционният съд е приел, че към договора липсва отделно подписан погасителен
план, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителния план следва да съдържа информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяване.
Заповедният съд е констатирал, че начина на формиране на обезщетението за забава се
отклонява от изискването на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, като е приел, че претендираната неустойка
за забава в размер на законната лихва, при съобразяване на чл. 6 от ЗМДВИП, не отговаря
на претендирания размер от 1371,57 лв.
Действително, с оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно
исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за
предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал. 3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради
горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде
заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като
съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът
още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки
възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи
на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на
2
потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да установи съществуване на вземането
си в осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 3 от ГПК, според която
съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В конкретния случай, видно от сезиралото съда заявление размерът на претендираната
главница е в размер на 3911,71 лева, като към заявлението са приложени изискуемите
документи, в това число и Договор за потребителски паричен кредит № **********. Видно
от същия, общият размер на отпуснатия кредит е 5913,45 лева, като са посочени и
допълнително отпуснати суми под формата на плащания по него, в това число еднократна
такса за оценка на риска, при обща стойност на плащанията в размер на 10526,03 лева.
Посочено също така е и че лихвения процент по кредита е в размер на 31,84 %, а ГПР –
46,51 %.
Въззивният съд намира, че договорът не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 19 и чл. 22 от
Закона за потребителския кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит
обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12,
съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал.1,
т. 1 - 10, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общият размер на кредита, размер
на лихвения процент, годишният процент на разходите, условия за издължаване на кредита,
ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 27.
Съдът намира, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за посочване на погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, е
спазено, доколкото в конкретния случай е приложим един размер на дължимата от
потребителя възнаградителна лихва за целия срок на договора. В Договора е посочен общ
размер на дължимата от кредитополучателя сума – 10526,03 лева, поради това за
кредитополучателя е ясно какви са икономическите последици от сключването на договора.
По отношение на уговорената в чл. 9.4 от Договора лихва за просрочие, настоящият
съдебен състав намира, че същата отговаря в пълна степен на изискванията на закона,
доколкото чл. 33, ал. 1- 2 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно член единствен, ал. 1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (в сила от
3
01.01.2015 г.) годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта, който е в размер на 0%.
В чл. 9.4 от Договора страните са уговорили именно това, съобразно изискванията на
закона. Върху претендираната главница лева да се начислява лихва за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата. В заповедното производство се проверяват клаузите
на договора, но не и дейността по пресмятане размера на законната лихва, което следва да
бъде извършено в исковото производство.
Не се установяват и други явно неравноправни клаузи, водещи до най – тежкия порок –
недействителност на целия договор. Договорната лихва, представлява възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем, същата е
включена заедно с главница в дължимите погасителни вноски, като непосочването изрично
на начина, по който се формира месечната вноска не води до изначална недействителност на
договора за потребителски кредит. Изрично посочен е размерът на възнаградителната лихва,
на усвоената главница по кредита, както и общо дължимата на кредитора сума по договора.
За потребителя е ясно при какви условия сключва договора, поради което и не може да се
приеме, че е налице недействителност на уговорките между страните.
Не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на
потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на
кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено
положение.
Налага се извод, че договорът, както и клаузите за договорна лихва и лихва за просрочие са
действителни, поради което ответникът дължи заплащане на договорената възнаградителна
лихва, както и на уговорената лихва за просрочени задължения.
Постановеното разпореждане е незаконосъобразно в обжалваната част и следва да се
отмени, като следва да се издаде заповед и за съответните разноски в заповедното
производство в размер на 74.98 лева.
Жалбоподателят не е поискал присъждането на разноски в производството пред ВОС,
поради което и съдът не му присъжда такива.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 21050/16.06.2022 г. по ч.гр.д. № 6838/2022 г. на ВРС, с
което е отхвърлено частично заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1351,28 лева – възнаградителна лихва и за сумата от 1371,57 лева – обезщетение за
забава, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на заявителя "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София срещу Р. Р. М., ЕГН ********** от ***, за сумата от 1351.28 лева –
възнаградителна лихва за периода 24.02.2020 г. - 05.03.2022 г. и за сумата от 1371.57 лева –
обезщетение за забава за периода 25.02.2020 г. – 29.05.2022 г., както и за съответните
разноски в заповедното производство в размер на 74.98 лева.
ВРЪЩА делото на ВРС, 46-ти състав за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5