Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Образувано е по жалба на А. А. М.- понастоящем в З. в гр. Л., против Определение № 362 от 28.10.2011г., постановено в закрито съдебно заседание по НОХД №107/2010 год. по описа на Горнооряховски районен съд, с което на основание чл. 189, ал.3 НПК, в производство по чл. 306 ал.1 т.4 НПК жалбоподателят А. М. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/-гр.София направените разноски за възнаграждение на назначеният му служебен защитник, в размер на общо 350 лв. Жалбоподателят посочва, че не е съгласен да заплаща разноски за адвокат, предвид лошото му материално състояние и липсата на доходи. Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение съобрази следното: Производството по НОХД №107/2010 год. по описа на ГОРС е приключило с влязло в сила Присъда № 98 от 22.02.2010г., с която М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал.3,т.5,във вр.с чл.152,ал.2,т.1, във вр.чл.152,ал.1,т.2,във вр.чл.29,ал.1, б.”а” и б.”б”. във вр.чл. 55,ал.1,т.1 и чл. 36 НК, за което е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В хода на досъдебното производство с постановление от 06.11.2009год. на подсъдимия М. е назначен защитник, определен от ВТАК, за осъществяване на правна помощ, на основание чл. 94 ал.3 НПК. За оказаната правна помощ, с решение № ВТ – 306-43083/2010г. на НБПП, на адв. Н. И., назначен в досъдебното производство за защитник на подсъдимия е определено и изплатено възнаграждение в размер на 350 лв., като посоченото решение е изпратено на РС – Горна Оряховица с искане за присъждане в полза на НБПП на така направените разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ. Въз основа на същото, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че доколкото подсъдимият е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 НПК, същият следва да заплати сумата от 350 лв., представляваща изплатеното на адв. Илиев възнаграждение, по сметка на НБПП. Настоящия съдебен състав счита така постановеното определение за правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че на въззивника - подсъдим в хода на досъдебното производство е била предоставена правна помощ – бил му е назначен защитник по реда на чл. 94 ал.3 вр.ал.1 т.3 и 6 НПК/ доколкото в хода на досъдебното производство подсъдимият е бил задържан/. Защитата му е била задължителна, а той самият не е ангажирал защитник с договор за правна помощ и съдействие. Съгласно принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият дължи всички разноски по делото в това число и заплатените на адвоката назначен по реда на НПК и Закона за правната помощ. Според ТР № 4/10 г на ОСНК на ВКС съдът е задължен да присъди разноските за защита, когато се касае за “задължителна защита” по смисъла на НПК. Тъй като подсъдимият е осъден с влязла в сила присъда на основание чл.189 ал. З НПК, той следва да заплати и направените разноски под формата на възнаграждение на адвоката, който го е защитавал в хода на наказателния процес. Хонорарът на адвокат И. в случая е определен по реда на ЗПП от Бюрото за правна помощ. Следва да се отбележи, че решението на НБПП не подлежи на съдебен контрол, поради което правилно РС се е съобразил със същото и е постановил тази сума от 350 лева да бъде заплатена от осъдения на НБПП. Първоинстанционният съд или респективно настоящата инстанция не могат да се занимават с размера на определеното на адвоката служебен защитник възнаграждение от НБПП. Съдът следва да се съобрази само и единствено с факта, че е налице решение на НБПП и на адвокат И. са изплатени реално 350 лева. За пълнота следва да се посочи, че видно от материалите по делото служебно назначения защитник е присъствал, както при извършване на процесулно – следствените действия на досъдебното производство, така и при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 362, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 28.10.2011 год. по НОХД № 107/2010 г. по описа на Горнооряховски районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |