В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 601 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.П.Н., подадена чрез адв. Д.В.срещу наказателно постановление № 4577 от 20.06.2017 г., издадено от А.Г.М.- главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв., за това, че на 25.05.2017 г., в 12.20 часа, на ПП І-8, км. 4+300, на 300 м., след железен ЖП мост, с посока на движение „Калотина – София“, е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси (автовоз) – МПС с две оси марка „Р.“, модел „П.“ с рег. № *******и ремарке с две оси рег. № *******, за което било установено, че надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

- Измерена височина на ППС е 4,12 метра при допустима височина 4,00 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата,

което квалифицира управляваното ППС като извънгабаритно по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредба № 11, респективно по чл. 2 от Наредбата, с параметри, надвишаващи описаните в представеното разрешение (Квитанция за платени пътни такси, издадена от Агенция „Митници“ № 17BG005804V233725), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че отразената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на действителното положение, а също и че е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект. Не се оспорва фактът, че управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно, но за същото жалбоподателят е заплатил и съответните такси, преминавайки през ГКПП Калотина. Наред с това се твърди, че жалбоподателят не е задължен, а и няма право да се снабди със съответно разрешително, тъй като той е само водач, а задължението е за собствениците и лицата, извършващи превози, поради което неможе да му бъде вменена във вина липсата на това разрешително, респ. да бъде санкциониран по посочения ред. Сочи се, че управляваният от жалбоподателя състав на ППС има дължина от 20.60 м., за която е била заплатена такса и височина 4,12 м. (при максимално допустима височина 4,00 м. съобразно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС) и поради това попада в определението на чл. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредбата, но констатираното нарушение сочи и на изключението по чл. 8, ал. 5, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредбата и движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 , б. „а“ ЗП, доколкото нормата въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. С оглед на горното се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител- адв. Д.В.от ***, като в подадена молба, съдържаща и писмени бележки, изразява становище за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В представените по делото писмени бележки застъпва становище за основателност на подадената въззивна жалба, като развива доводи, идентични на доводите, съдържащи се в жалбата.

Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, не изпраща представител, като по делото е постъпило становище, подадено от надлежно упълномощения процесуален представител на въззиваемата страна- юрисконсулт Г.Н., с оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (за което съдът е развил подробни съображения при насрочване на делото в открито съдебно заседание с разпореждането си от 08.04.2019 г., и които не следва да бъдат преповтаряни), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 25.05.2017 г., в 11.40 часа, жалбоподателят М.П.Н. - шофьор на товарен автомобил в „В.“ ***, преминал през трасе „Вход“ на ГКПП Калотина, като след измерване на управлявания от него товарен автомобил с рег. № *******, собственост на „В.“ ***, било установено, че същият е с превишена максимална дължина, а именно 20,60 м., за което жалбоподателя заплатил и дължимата държавна такса в общ размер на 170,00 лв., в която цена била включена и заплатената от жалбоподателя дневна винетна такса. За извършеното му била издадена квитанция № 17BG005804V233725. След проверката жалбоподателят продължил по маршрута си, а именно- Калотина- Варна.

На същата дата, около 12.20 часа, на ПП І-8, км. 4+300, на 300 м., след железен ЖП мост, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Д.Г., на длъжност инспектор АРОК, АПИ, гр. София, който изпълнявал задълженията си по контрол на републиканската пътна мрежа за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС по предварително изготвен седмичен график. При спирането на управлявания от жалбоподателя автовоз свидетелят Г., в присъствието на свидетеля В.А., извършил измерване на дължината и височината на превозното средство, като използвал за целта предоставените му ролетка (Р50) и щрихова мярка за дължима (лата L01), като за последния измервателен уред от Метрология Холдинг (а не от БИМ) било издадено свидетелство за калибриране № 841А-Д-15. От извършеното измерване на височината, за което свидетелят Г. използвал предоставената на екипа му щрихова мярка за дължина- „Лата“- L01, се установило, че височината на управлявания от жалбоподателя автовоз е 4,12 м., при разрешени 4,00 м.

За констатираното нарушение свидетелят Г., който бил оправомощен да съставя АУАН, свързани с контрола по РПМ със Заповед № РД-11-406/22.04.2015 г., съставил на жалбоподателя АУАН № 0005312/25.05.2017 г., като в същия посочил мястото на установяване на нарушението, начинът на установяване на същото, а именно посредством техническо средство за измерване ролетка Р50 и щрихова мярка за дължина L01, обстоятелството, че измерената височина е 4,12 метра, при максимално допустима височина от 4,00 метра съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки, както и обстоятелството, че водачът е осъществил движение с надвишени стойности на разрешението- квитанция № 17BG005804V233725, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В АУАН е посочена и правната квалификация на нарушението, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Актът бил предявен нарушителя за запознаване, като същия го подписал без възражения.

На жалбоподателя била съставена и разписка, с която бил уведомен, че ППС може да продължи движение след получаване на разрешително или квитанция за платени пътни такси по реда на раздел IV от Наредбата, съответстващи на констатираните при проверката параметри на ППС, в която свидетелят Г. вписал, че след връчване на АУАН лицето и изпълнило условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата- кв. № 103010350016023/26.05.2017 г.

като впоследствие подал молба за отмяна акта, доколкото липсва вина в жалбоподателя, а виновен за констатираното задължение било длъжностното лице на митницата, което не си е изпълнило стриктно задълженията.

Въз основа на така съставения АУАН, на 20.06.2017 г. А.М.- главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., издал наказателно постановление № 4577, като със същото, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., за това, че на 25.05.2017 г., в 12.20 часа, на ПП І-8, км. 4+300, на 300 м., след железен ЖП мост, с посока на движение „Калотина – София“, е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси (автовоз) – МПС с две оси марка „Р.“, модел „П.“ с рег. № *******и ремарке с две оси рег. № *******, за което било установено, че надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

- Измерена височина на ППС е 4,12 метра при допустима височина 4,00 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата,

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 0005312/25.05.2017 г., разписка от 25.05.2017 г., копие от лична карта и свидетелство за регистрация на МПС част II, трудов договор № 136 от 29.12.2016 г., квитанция № 17BG005804V233725, заповед № РД-11-406/22.04.2015 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, кв. № 103010350016023/26.05.2017 г., както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Д.Г.Г. и В.В.А..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед и пълномощно на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Съдът се позова и на показанията на свидетелите Г. и А., доколкото същите имаха ясни спомени за извършената съвместна проверка от 25.05.2017 г., като показанията им се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

АУАН и НП да са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Същевременно обаче съдът намира, че издадените АУАН и НП са материално незаконосъобразни по следните съображения:

Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, както в акта, така и в НП, трябва да се съдържа описание на нарушението и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква да има пълно съответствие в описанието на нарушението и нарушените законови разпоредби. Описаното нарушение следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща фактическия състав на вмененото нарушение. Освен това задължителна предпоставка, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице за неизпълнение на конкретно задължение, което неизпълнение да му бъде вменено в нарушение е същото да бъде адресат на това задължение.

В настоящия случай съдът, съобразявайки и застъпеното в Решение № 883 от 13.11.2015 г. на АдмС-София-област по к. а. н. д. № 636/2015 г., становище, намира, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за деяние, което не може да му бъде вменено във вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, а съгласно чл. 15, ал. 3 от същата наредба лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи, са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите (които са различни от водача по арг от чл. 11, т. 3 и 4 от Наредбата), като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Санкционираното лице обаче не е нито собственика на ППС, нито има качеството на превозвач. В случая, собственик на ППС-то е работодателя на Н.- „В.“ ООД.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози, „Превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Очевидно, в настоящия случай, наказаното лице не отговаря и на това изискване и водачът на автомобила (тежкотоварен и/или извънгабаритен) няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменена във вина и не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ ЗП.

Не без значение е и обстоятелството, че се ангажира отговорност на физическо лице, а не на ЕТ или ЮЛ, при които отговорността е обективна, т.е. следва да бъде доказано по безспорен начин, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило деянието виновно.

След като субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП вр. с чл. 15, ал. 3 вр. с чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС би могъл да бъде само собственикът на извънгабаритното ППС или превозвачът (лицата, които извършват превозите по смисъла на Наредбата), но не и водачът, извършващ само фактическия превоз, то административнонаказващият орган е съставил АУАН в нарушение на закона като е ангажирал отговорността на Н. за деяние, което не може да му бъде вменено във вина.

В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това е така, тъй като неправилно е установен именно нарушителят, поради което допуснатото нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Обстоятелството, че в АУАН и НП извършеното нарушение на чл. 26, ал. ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е привързана с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата не води до друг извод относно дадената неправилна квалификация на евентуално извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото последната разпоредба не предписва правило за поведение, което да може да бъде нарушение, а урежда условията, редът и основанията за съставяне на АУАН във вътрешността на страната при констатиране извършването на нарушение, като наред с това внася и допълнителна неяснота, доколкото самата разпоредба на чл. 26, ал. 2 ЗП по никакъв начин не препраща към цитираната в АУАН и НП разпоредба на чл. 37 от Наредбата.

Допълнително следва да се отбележи, че в настоящия случай измерената височина на ППС е 4,12 метра, а дължината е 20,60 метра, което от своя страна предполага приложението на режима по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, в която не е разписан разрешителен режим за ППС с ширина- до 3,30 метра, височина- до 4,20 метра, и дължина- до 22,00 метра, а за допускането до движение на същите е достатъчно да се заплати дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата. В този смисъл, а и с оглед изричната разпоредба на чл. 8, ал. 5 от Наредбата движението на тези ППС не е поставено под разрешителен режим, а разрешено по силата на закона след заплащане само на дължимата такса, респ. обективно невъзможно е да бъде нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП (в този смисъл Решение № 176 от 18.02.2019 г. по к.н.а.д. № 956/2018 г. по описа на Административен съд- София област).

Наред с това, съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗП не изключва наказуемостта при непредпазливост. При анализа на посочените разпоредби, а също и на разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, която препраща към НК по въпросите относно вината, следва да се приеме, че виновно извършено е онова деяние, което е умишлено или непредпазливо. В конкретния случай категорично не може да се приеме, че деянието е извършено умишлено, а именно след като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественооопасни последици и е искал или допускал настъпването им. До този извод съдът достигна, съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателят е преминал проверка, в рамките на която е заплатил и установената от митническите органи свръхдължина и не е заплатил свръхвисочина, доколкото такава не е била установена, т.е. липсва съзнанието за общественоопасния характер на извършеното.

В този смисъл следва да се прецени, дали деянието е извършено непредпазливо (при вида й несъзнавана непредпазливост- небрежност) или при наличие на обстоятелства, изключващи вината. Както беше изложено, жалбоподателят е влязъл в страната през ГКПП Калотина, където му е било извършено измерване и за същото жалбоподателят е заплатил съответните такси, вкл. такса за свръхдължина, която контролният митнически орган е определил, за горницата над 18,75 м. до установените 20,60 м. Жалбоподателят е продължил движението си със субективната увеР.ст, че е заплатил необходимите такси за движение по републиканската пътна мрежа (вкл. винетна такса), която субективна увеР.ст не се дължи на негова непредпазливост, доколкото не се касае за декларативен режим, а до фактическо измерване на пътното превозно средство, което се извършва от контролните органи. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че дори и да е налице управление на извънгабаритно ППС, същото е извършено при фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 НК, която изключва и непредпазливостта по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК като форма на вината, респ. не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН.

В допълнение следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е отразено, че измерването е извършено с щрихова мярка за дължина L01. За установяване годността на посочения измервателен уред въззиваемата страна е представила Свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 от 17.09.2015 г. за щрихова мярка за дължина L01 издадено от лаборатория Метрология Холдинг. В посочения сертификат е отразено, че на проверявания измервателен уред е даден калибрвъчен знак 841А-15 за щриховата мярка за дължина, но по делото не се установи, че измерването е извършено именно с този измервателен уред, доколкото в АУАН и НП е посочен само видът му.

Съгласно чл. 38 ЗИ първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология (БИМ) или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Според чл. 55 ЗИ, ДАМТН ежегодно, до 31 март, публикува в официалния си бюлетин информация за оправомощените за извършване на проверка на средства за измерване лица. Съгласно чл. 56 ЗИ Министерският съвет определя с наредба средствата за измерване, чиято проверка се извършва от БИМ и средствата за измерване, чиято проверка се извършва от оправомощени лица, както и реда за оправомощаване на лица за извършване на проверка на средства за измерване. Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИПМК) в чл. 2 гласи, че оправомощаване на лица за проверка се извършва само за средства за измерване, определени в приложение № 1, както и за проверка на компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към тези средства за измерване. Съгласно ал. 2 на същия член средствата за измерване, които подлежат на контрол и не са посочени в приложение № 1, се проверяват от БИМ. Списъкът на средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица в Приложение № 1 към Наредбата, не включва материални мерки, в случая за дължина и височина. В настоящия случай използваните за установяване на нарушението мерки за дължина и височина не са подлежали на проверка и от оправомощено от Председателя на ДАМТН лице, но са подлежали на проверка, която е следвало да бъде извършена от БИМ. Безспорно използваните материални мерки, в случая за дължина и височина, подлежат на метрологичен контрол на основание чл. 23 и сл. ЗИ, във вр. с чл. 2 и сл. от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, който следва да бъде осъществен от БИМ (чл. 2, ал. 2 НРОЛПСИПМК), като доказателства за такава проверка не са представени. Свидетелствата за калибриране не са издадени по нормативно установения ред, с оглед което нарушението се явява недоказано.

Изложеното налагат извода, че въззиваемата страна не успя да докаже по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение, което доказване е свързано и с ангажиране на доказателства за годността на използваните в хода на проверката измервателни уреди, въпреки че именно в нейна тежест беше да установи всички, описани в обстоятелствената част на обжалваното НП, факти.

Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да е налице виновно извършено административно нарушение, съдът намира за необоснована и преценката на АНО относно маловажността на случая, доколкото същият не е анализирал конкретните установени около нарушението факти, а именно- че водачът е минал проверка през ГКПП Калотина, където е била установена единствено свръхдължина, която е била надлежно заплатена от жалбоподателя, че нарушението е първо по ред, че превишението на височината е само с 12 см., както и че с оглед установените факти, следва да се приеме, че се касае до непредпазливост като форма на вината (макар и настоящият съдебен състав да намира, че се касае до деяние, извършено при фактическа грешка). Действително съласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗП не изключва наказуемостта при непредпазливост, но това обстоятелство не може да бъде игнорирано и да не бъде отчетено съвкупно с останалите установени в производството обстоятелства. За да се квалифицира едно нарушение като „маловажно”, следва да са налице редица обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия й минимум, се явява прекомерна. Именно изложените по-горе обстоятелства съдът намира, че са такива, които сочат на отличаваща се, спрямо типичния случай, обществена опасност на деянието и дееца, които от своя страна обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК, ВКС задължително тълкуване преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол, като неприлагането на посочената разпоредба е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради издаването му в противоречие със закона.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 4577 от 20.06.2017 г., издадено от А.Г.М.- главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, упълномощен с пълномощно изх. № П-176/23.04.2015 г., с което на М.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	21 август 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия:	Невена Пламенова Великова

Дело:	20181890200601
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 октомври 2018 г.

Решение по дело №601/2018 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА