О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….……./……….…….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 1339 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 30096/22.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 1784 от 31.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19308/2018 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 19-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Я.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес ***,
действащ чрез адвокат К.Т., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 626.23 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период от 04.09.2018 г. до 02.12.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, Вилна зона, м-ст „Малко Ю" бл. № 440,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура №**********/06.12.2018 г.
В срока по чл. 263 от
ГПК, въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба
с вх. № 33648/03.06.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 48 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е осъществен правопораждащият
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия,
защото е СТИ е с неработещ броителен механизъм, като след оглед на схемата на
свързване е установено, че има неправомерно въздействие върху схемата на
свързване на електромера – прекъснат нулев проводник от нулевата шина към СТИ. Сочи
се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от
средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната
мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания
съдебен акт да бъде потвърден. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за
наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание,
предмет на настоящото производство, доколкото разпоредбите, оебктивирани в
ПИКЕЕ са отменени към датата на процесната проверка. Отделно, сочи, че клаузите
за едностранна корекция, уредени в ОУ на дружеството доставчик, са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, което обуславя тяхната нищожност. Твърди, че
не е спазена и самата процедура по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като
констативният протокол не е съставен в присъствието на полицейските органи,
като не съдържа и подписа на последните. Моли за присъждане на сторените
разноски, като в условията на евентуалност е инвокирано и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния
представител на въззивника.
Страните
не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 30096/22.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 1784 от 31.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19308/2018 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 19-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
1339/2020 г. на
ОС-Варна за 05.08.2020 г. от 9:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.