РЕШЕНИЕ №
гр. Г., 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВO, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Делчева, като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 76 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, гр. П., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“ №**, чрез юрисконсулт С.П.,
против Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 1380.37 лева, представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 18.01.2019 г. –
13.11.2019 г.; 111.31 лева, представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 06.03.2019 г. – 28.01.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на образуване делото до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД твърди в исковата си молба, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Б.Е. ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството
http://www.evn.bg/Chastni_klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Излага
по-нататък в исковата молба, че според разпоредбата на чл. 104а от Закона за
енергетиката потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били
присъединени обектите им. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, следвало да
заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29,
ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този смисъл бил
и чл. 42 от общите условия на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД (със сегашно наименование „Е.Ю.“
ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързвали
потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане – чл. 104а,
ал. 4 от Закона за енергетиката.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от
ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел.
енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните
от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащали от всички потребители,
чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в
правилата нямало разграничение според това, чия собственост са
присъединителните съоръжения – собственост на оператора на мрежата, на
потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се
заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за
всеки ден в рамките на отчетния период.
Цените
за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР,
постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона
за енергетиката, като същите не подлежали на договорна свобода.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на
чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа се
задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на
обект на ответника с ИТН 2205782, находящ се в гр. Г., ул. „Ц.И. А.**“ №**.
Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.Ю.“ ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намирал. Обектът на потребление, видно от
справката от имотен регистър, представлявал стопанска сграда кафе-клуб.
От
23.08.2016 г. индивидуален собственик на обект с ИТН ******** бил Д.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***. Същият бил собственик и потребител на електроенергия за обекта,
съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката,
през процесния период 18.01.2019 г. – 13.11.2019 г.
Ответникът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и
ползването на мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите –
чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 18.01.2019 г. – 13.11.2019 г. ищецът доставил
до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на разпределителната мрежа
предоставил мрежови услуги на обща стойност 1380.37 лева, които до този момент
не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница се
дължала законна лихва в общ размер от 111.31 лева за периода 06.03.2019 г. –
28.01.2020 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно
за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и
периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения
препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което ответникът Д.П.С. да бъде осъден да
заплати на ЕВН Б.Е. ЕАД следните суми: 1) 1380.37 лева, представляващи
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 18.01.2019 г. –
13.11.2019 г.; 2) 111.31 лева, представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 06.03.2019 г. – 28.01.2020 г.; 3) законна лихва върху
горепосочената главница от датата на образуване на настоящото дело – 29.01.2020
г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който взема становище за
допустимост и основателност на иска. Иска се прекратяване на производството по
делото поради плащане.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
Районен
съд Г., Граждански състав, е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
По
делото не е спорно, че ответникът е собственик на обект с ИТН *********, с
адрес: гр. Г., ул. „Ц.И.А.**“ №**, за който операторът на разпределителната
мрежа предоставял мрежови услуги, а ищецът снабдявал с ел. енергия. Не се спори
и относно обстоятелството, че за периода 18.01.2019 г. – 13.11.2019 г. е
начислена сума по фактури за доставената ел. енергия в размер на 1380.37 лева –
главница, върху която сума е начислена лихва за забава за периода 06.03.2019 г.
– 28.01.2020 г. в размер на 111.31 лева.
Не се
спори, а и се установява от представените от ответника писмени доказателства, че
същият е заплатил на ищцовото дружество сумата от 1380.37 лева за главница по
издадените фактури, както и сумата от 116.77 лева лихва по същите. Следователно
няма спор, че процесните суми са платени в хода на процеса. Предвид нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното погашение, поради
което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства
по делото и доказателствата, свързани с тях.
При
настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Доколкото
плащанията по претенцията за лихва са извършени, преди ответникът да получи
препис от исковата молба, следва да бъде освободен от разноски по тази
претенция. Относно претенцията за главница от платежните документи не се
установява кога са извършени плащанията, поради което не следва да бъде
освободен от задължението за заплащане на разноски по делото. На ищеца следва
да се присъдят заплатена държавна такса в
размер на 55.22 лева по иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД и юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, или
общо 155.22 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Х.Г. Д.“ №**, против Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1380.37 лева,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
18.01.2019 г. – 13.11.2019 г., 111.31 лева, представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 06.03.2019 г. – 28.01.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената главница от датата на образуване делото до
окончателното изплащане на задължението, поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН Б.Е.“
ЕАД, гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д.“
№**, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 155.22 лева, разноски по
настоящото исково производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните
да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/