№ 18820
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20221110109702 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 58 ЗЗД за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответницата, че има
задължения към ищеца за претендираните от него суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергя, начислена за процсния период, за мораторна лихва.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответниците са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорват основателността на исковата молба.
Правят и възражение за погасителна давност, инкорпорирано в депозираното в
заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК, като неговия правопогасяващ ефект
следва да се зачете и в настоящото производство .
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
1
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Качеството на потребител на топлинна енергия, съгласно дефинитивната разпоредба на
ЗЕ, се извежда от това кой е титуляр на правото на собственост, респективно на вещното
право на ползване през описания в исковата молба времеви период върху
индивидуализирания от ищеца топлоснабден имот.
Ответникът е направил изрично оспорване на твърдението на ищеца, че е бил носител
на правото на собственост върху имота през процесния имот, което оспорване е
обективарано в отговора на исковата молба, а впоследствие поддържано чрез изявления в
тази насока от страна на неговия процесуален представител в откритото съдебно заседание,
проведено по делото на 16.12.2022 г. чрез нейния процесуален представител.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на ищеца с проекта на доклада по
делото, приет за окончателен с определение, постановено в открито съдебно засъдение,
проведено по делото на 16.12.2022 г., са дадени изрични указания за това, че не сочи
доказателства за соществуване на твърдяното от него обстоятелство,че не сочи
доказателства за това, че през процесния период е съществувало облигационно
правоотношение с твърдяното от него предметно съдържание.
Проектът на доклада по делото е връчен на представител на ищеца на 23.09.2022 г./л.
75 от делото/, като във връзка с дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК и
разпределената между страните доказателствена тежест в първото съдебно заседание е
релевирано доказателствено искане от страна на процесуалния представител на ищеца да
бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“ на Столична община във връзка със снабдяването с документ за собственост
относно процесния имот.
Съдът е уважил доказателственото искане на ищеца, издал му е съдебно
удостоверение, постъпил е отговор на 24.01.2023 г., във връзка с издаденото съдебно
удостоверение, че от съхраняващите се в архива на дирекцията документи е видно, че
процесният имот не е предоставян в обезщетение срещу отчужден имот и за същия не е
издавана заповед.
В откритото съдебн заседание, проведено по делото на 09.06.2023г., , отново е уважено
искането на ищеца да му бъде издадено съдебно удостоверение, във връзка с оспореното от
ответника обстоятелство, касаещо собствеността на имота, след представяне на проект и
платена държавна такса. Ищецът е изготвил проект на съдебно удостоверение, касаещо
представяне на документи от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“,
относими към собствеността на процесния имот. Съдебното удостоверение е издадено през
м.06.2023 г. и във връзка с него е постъпила информацията, докладвана в о.с.з. от
13.11.2023г., от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“.
В отговор на издаденото съдебно удостоверение от страна СО е постъпило писмо от
05.97.2023г. , съгласно изявленията в което е извършена проверка в базата данни, освен тази
в архива, касаеща предоставените в обезщетение срещу отчужден имот, имоти, съгласно
която проверка не се установява да се съхраняват данни за наличие на договор за покупко-
прождажба на процесното жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ, считано от 1978г.
Процесуалният представител на ищеца в о.с. от 13.11.2023г., което е трето по ред
2
открито съдебно заседание, проведено по делото , е поиска издаване на съдебно
удостоверение във връзка със снабдяване с инфорацията дали процесият имот е деклариран
от ответницата, което да послужи пред СО, дирекция „Общински приходи“.
Предвид на това, че описаното доказателствено искане е релевирано от ищеца едва в
третото по ред открито съдебно заседание, след направена констатация че до момента на
направата му, нито в исковата молба, нито в първото открито съдебно заседание, когато е
крайния момент за събиране на доказателства по делото, не е релевирано искане за
изискване на описаните документи от Столична община дали е подавана декларация от
страна на ответницата В. М., с която да е декларирала процесния имот като придобит от нея.
съдът е намерил искането за преклудирано, с оглед принципа на концентрационното начало
в гражданския процес и е оставил същото без уважение с нарочно определение, постановено
в о.с.з. от 13.11.2023г.
Предвид на обстоятелството, че от страна на ответника е направено изрично оспорване
на качеството на потребител, а ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване
да ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, обулславящи това качество, съдът
намира, че исковете подлежат на отхвърляне.
Съобразно изхода на спора право на разноски има ответникът, като неговият
процесуален представител е направил искане за присъждане на разноски в размер на
624лв,.а о от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност, още в исковата
молба.
В конкретния случай е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ответниците и техния процесуален представител, в който в частта относно
договорено възнаграждение е посочено: "безплатна адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата".
Поискано е присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Разпоредбата на посочената правна норма въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията
на, ал. 1 на текста, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА, то следва да е в
размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по
делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ
е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК, така и в определение №
515/02.10.2015 г. ВКС, Първо ТО по ч. гр. д. № 2340/2015 г.; определение № 163/13.06.2016
г. на Първо ГО на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., определение № 70/08.02.2017 г. по ч. т. д.
№ 2445/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о, определение № 144 от 29.03.2019 г. По гр. Д. №
2483/2018 г., г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да се посочи, че такава се предоставя безплатно на
някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като наличието на посоченото основание не се
нуждае от доказване.. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите на оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 - Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ/ и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, във
вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
3
граждански дела с определен интерес, адвокатското възнаграждение се определя съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки иден от тях поотделно, независимо от формата
на съединяване на исковете, в размерите, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 1- т. 7 – т. е. в
предвидените минимални размери, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като
заплащането на това възнаграждение се дължи от другата страна. В горния смисъл са и
разясненията, дадени в Определение № 2017 от 6.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 821/2023
г., съгласно които "Наведените в частната жалба оплаквания, че материалният интерес,
върху който се определя дължимото адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2
ЗА, следва да бъде определен въз основа на всеки от обективно кумулативно съединените
искове поотделно, са основателни. Според чл. 2, ал. 5 НМРАВ, адвокатските възнаграждения
за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя
съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.". Следвайки
цитираните разяснения и съобразявайки броя на кумулативно съединените искове в
настоящото производство, съдът приема, че в полза на процесуалния представител на
ответника, следва да се присъди претендирано адвокатско възнаграждение в исковото
производство съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер от 624лв., определени
съобразно действащата към релевантния момент Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, именно, тази действала към датата на приключване на
устните състезания по делото
Така мотивиран, Софийският районен съд
Р
РЕШИ:
ЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., срещу В. Й. М., ЕГН
**********, адрес, с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД : за постановяване не на съдебно
решение, с което да осъдена В. Й. М., ЕГН ********** да заплати на Т. С.” 1334.69 ЛВ.-
цена на доставена от дружеството топлинна енергия ЗА ПЕРИОДА м.05.2018т. до
м.04.2020 г., , ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022 г.. до изплащане на,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.02.2022г., г. в размер на 296.59лв., цена на
услугата дялово разпределение в размер на 22.24лв. за периода м. 01.2019г. до м.04.2019г. и
мораторна лихва върху това вземане в размер на 5.06лв. за периода 03.03.2019 г. до
10.02.2022г.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК .., да заплати на адв. К. Б. разноски за адвокат в размер на
624лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„МХ Е.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
4
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5