Р
Е Ш Е
Н И Е № 905
гр. Бургас, 18.04.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на де-сети април през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5934 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от “Теленор България”
ЕАД, гр.С, против Р.Х. ***.
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответницата – негов клиент с абонатен №
*********, въз основа на което е образувано
ч. гр. дело № 9549/2017г. на РС Б. По него е издадена такава за сумата от общо
1 641.15 лв., от която: 383.24 лв. – по Договор
за мобилни услуги № *********/30.11. 2015г., в това число: 69.48 лв. – за абонаментни
такси и потребени услуги за периода от 10. 03.2016г. до
09.05.2016г., и 313.76 лв. неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на клиента; 659.95 лв., дължима по
Допълнително споразумение по програма “Заедно“ №
*********/21.03.2016г. към Договор за мобилни услуги №
*********/30.11.2015г. – 78.14 лв. потребени услуги и
абонаментни такси за периода 10.03.2016г. –
09.06.2016г., и 581.81 лв. – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя; 386.16 лв. – по Договор
за лизинг от 21.03.2016г., включваща две лизингови вноски за мобилен апарат
Samsung Galaxy J5 Gold, в размер на 32.18 лв., начислени
за периода от 10.03.2016г. до 09. 05.2016г. и
353.98 лв. предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски, и 211.80 лв. – по Договор за лизинг от 30.11.2015г., включваща две лизингови вноски от
21.18 лв. за мобил-но устройство Lenovo А6000 Black, начислени за периода от 10.03.2016г.
до
09.05.2016г., и 190.62 лв. – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски, ведно със законната лих-ва върху
посочените абонаментни такси, потребените услуги и
лизингови вноски, в общ размер от 745.58 лв., от
подаването на заявлението – 22.12.2017г., до
окончателното пла-щане, както и за разноските. Твърди също, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъж-ника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което му е указано да предяви иск за взе-мането си. Предвид това, иска от Съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Х.,
че дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответницата,
чрез назначения й особен представител – адв. Г., оспорва пре-тенцията и моли
Съда да я отхвърли – като неоснователна. Евентуално възразява, че задъл-женията
са погасени по давност.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Х. за исковите суми по ч. гр. дело № 9549/2017г. на РС Бургас, при-ложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск.
На 30.11.2015г. между “Теленор България” ЕАД и Р.Х. е сключен до-говор № *********, по силата на който дружеството
се е задължило да й
предоставя, като негов клиент с абонатен № ********* – за мобилен номер **********, мобилни услуги, срещу заплащане на съответна
цена /по програма Резерв Стандарт, с месечна абонаментна такса от 19.99 лв.
+ стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа/, за
срок от 24 месеца.
На същата дата страните са сключили и Договор
за мобилни услуги № ********* – за мобилен
номер **********, по програма Globul Web & Talk, с месечна абонаментна такса
49.99 лв., с 60 % промо отстъпка, за срок от 24 месеца, както и Договор за
лизинг на мо-билно устройство Lenovo А6000 Black – с обща лизингова цена от
243.57 лв. с ДДС, плати-ма на 23 равни месечни вноски, всяка от по 10.59 лв.
С Допълнително споразумение от 21.03.2016г.
страните са предоговорили условията по предоставяне на услугата за мобилен
номер **********, а именно – при план Нонстоп, с месечна абонаментна такса от
30.99 лв., за срок от 24 месеца.
С Договор за лизинг от същата дата
на Х. е предоставен мобилен апарат Sam-sung Galaxy
J5 Gold – с обща лизингова цена 472.57 лв. с ДДС, платима, както следва:
пър-воначална лизингова вноска от 102.50 лв. и 23 равни месечни вноски, всяка
от по 16.09 лв.
Със заявление от 14.05.2016г. до
“БТК“ ЕАД Х. е поискала пренос на посочени-те по-горе два мобилни номера към
това дружество.
Въз основа на така обсъдените писмени
доказателства, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали и
съществували твърдените облигационни правоотноше-ния, основани на договорите за
мобилни услуги и допълнителното споразумение, съответ-но от 30.11.2015г. и 21.03.2016г. – до
14.05.2016г., както и по двата договора за лизинг.
Във връзка с представените с исковата молба
писмени доказателства – три броя данъч-ни фактури, и за установяване на
задълженията на ответницата по договорите, по делото е допуснато извършване на
ССЕ. От заключението на вещото лице по нея се установява, че същите – № **********/10.04.2016г.
на стойност 124.29 лв., № **********/10.05.2016г. на стойност 116.16 лв. и №
**********/10.06.2016г. на стойност 1 400.70 лв. са осчетоводени в
счетоводството на ищеца и по тях не са отразени плащания. Констатирано е, също
така, че с последната са начислени неустойки, съответно от 313.76 лв. – по договор за мобилни услуги № *********, за периода от
14.05.2016г. до 30.11.2017г., и от 581.81 лв. – по допъл-нителното
споразумение от 21.03.2016г. към договор за мобилни услуги №
*********, об-що 895.57 лв., както и общо 544.60 лв. лизингови вноски, в това число:
190.62 лв. по дого-вора за лизинг от 30.11.2015г. /18 х 10.59
лв./ и 353.98 лв. по този – от 21.03.2016г. /22 х 16.09
лв./ По една вноска, дължима по всеки от двата договора за лизинг, е начислена
и в другите две фактури, като останалата част от сумите по тях са месечни абонаментни такси и
стойност на предоставени допълнителни телекомуникационни услуги.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимите месечни
абонаментни такси и стойността на предоставените му допълнителни
телекомуникационни услуги за отчетен период 10.03. – 09.05.2016г., как-то и
лизинговите вноски по двата договора за лизинг, всички с настъпил падеж. Предяве-ните
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, досежно същите, се
явяват доказани по основание и по размер, и като такива – следва да бъдат
уважени изцяло. Върху главницата се дължи законната лихва от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 22.12.2017г.,
до окончателното й изплащане.
Възражението за
погасяване на вземанията по давност е неоснователно, защото по от-ношение на
тях, към горната датата, предвиденият в чл.111, б.”в” от ЗЗД тригодишен срок не
е бил изтекъл.
По отношение на неустойките, начислени на
основание чл.11 от договора за мобилни
услуги № ********* от 30.11.2015г. и р.III, т.4 от допълнителното
споразумение от 21.03. 2016г. и коментирана по-горе, при
обсъждането на заключението на вещото лице по ССЕ, обаче, претенцията е
неоснователна.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и слу-жи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
В цитираните клаузи е предвидено, че в случай
на предсрочно прекратяване на догово-рите по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния план месечни абонаменти до края на срока им.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. по т. дело № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен
случай, към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни такси
по договорите – от датата на прекратяването до края на срока им, и то по
стандартния, а не по действителния /промоционален/ план, при който са сключени,
е в оче-виден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с
възможните вреди при неизпъл-нението му от абоната. Същата има подчертано
санкционен характер и би довела до това, без да предоставя ползване на услугата
доставчикът да получи имуществена облага от на-срещната страна в значително
по-висок размер от тази, която би реализирал ако договорът не беше прекратен.
Подобен несправедлив правен резултат е несъвместим с добрите нра-ви, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на търговеца и води до извод, че
неустойката излиза извън при-същите й по закон функции, още към момента на
уговаряне-то й.
Предвид горното
настоящият съдебен състав намира, че процесните клаузи за неустой-ките нарушават
добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – същите са нищож-ни.
На следващо място, уговорените неустойки са
нищожни и поради противоречието им с разпоредбите на ЗЗП.
Ответникът притежава
качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, като
физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни
услуги от ищеца – мо-билен оператор.
Съгласно чл.143 от
ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е вся-ка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В т.5 от същата разпоредба
е предвидено, че такава е и тази, която задължава потреби-теля, при
неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано
високо обезще-тение или неустойка.
В случая неустойките, начислени за периода
от датата на прекратяване на договорите до края на срока на
действието им – в размер от общо 895.57
лв., са необосновано
високи, съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, ос-вен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговоре-ни тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал въз-можност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи усло-вия.
Тежестта за доказване, съобразно ал.4, е за търговеца или доставчика, а ищецът
не е ангажирал надлежни доказателства в тази насока, поради което следва да се
приеме, че представените по делото договор и допълнителното споразумение са бланкови и
неустоеч-ните клаузи не са били предмет на предварително договаряне между
мобилния оператор и абоната.
При това положение, следва да се
приеме, че въз основа на нищожните клаузи за неус-тойки за ответницата не е
възникнало валидно задължение да заплати на ищеца такива – предявените искове
по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумите съответно от 313.76 лв. и 581.81 лв. са неоснователни и като такива –
следва да се отхвърлят.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – общо 241.02 лв. за държавни такси и възнаграждения за особения
представител и за вещото лице по ССЕ, и общо 351.57 лв. платени адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Х.Х., с ЕГН: **********,***,
че същиата дължи на “Теленор
България” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.С, ЖК ””, Бизнес Парк София – сграда № 6, сумата от общо 745.58
лв., от която: 69.48 лв. за абонаментни такси и потребени услуги за периода 10.03.2016г.
–
09.05.2016г. по Договор за мобилни услуги № *********/30.11.2015г.; 78.14 лв. за потребени
услуги и абонаментни такси за периода 10.03.2016г. –
09.06.2016г. по Допълнително споразумение по програма “Заедно“ №
*********/21.03.2016г. към Договор за мобилни услуги №
*********/30.11. 2015г.; 386.16 лв. – по Договор
за лизинг от 21.03.2016г., включваща две лизингови вноски за мобилен апарат
Samsung Galaxy J5 Gold, в размер на 32.18 лв., начислени
за периода от 10.03.2016г. до 09.05.2016г. и 353.98 лв. предсрочно
изискуем остатък от лизингови внос-ки, и 211.80
лв. – по Договор за лизинг от 30.11.2015г., включваща две лизингови вноски от
21.18 лв. за мобилно устройство Lenovo А6000 Black, начислени за периода от 10.03. 2016г. до
09.05.2016г., и 190.62 лв. – предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски, ведно със законната лихва от 22.12.2017г. до
оконачтелното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 9549/2017г. на РС Бургас, като за разликата над нея – до пълния предявен размер
от 1 641.15 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по инициатива на потреби-теля, съответно – 313.76 лв. и 581.81 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията
по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.Х.Х. да заплати на “Теленор
България” ЕАД на-правените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 241.02
лв. за дър-жавни такси и
възнаграждения за особения представител и за вещото лице по ССЕ, както и платени
адвокатски възнаграждения в общ размер от 351.57
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.