Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 30.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на 26.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1362 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Гражданско дело №1362/2020 г. по описа на Районен съд К., е образувано по
предявен иск от „ЗД
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – изпълнителни директори, чрез пълномощника
юрисконсулт Б.И., против „Т.т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.С.П., с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1, вр. чл. 374 КЗ и цена на иска 500,00 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалния
си представител сочи, че на 10.10.2017 г. в „ЗД Евроинс“ АД по ел. поща било
получено известие за настъпило З.събитие на 09.10.2017 г. с влекач рег. № ******,
установено в производствения склад на фирма „Х.“ ЕООД, гр. К., където била
доставена стока, произведена в И.- алуминиеви профили, необходими за
производството на фирмата. След разопаковането на пакетите било установено, че
част от превозваната стока е повредена. След подадено искане за завеждане на
претенция по застраховка „Товари по време на превоз“ в „ЗД Евроинс“ АД била
заведена щета № *********. Ищецът сочи, че превозвачът „Т.т.“ ООД поканил
авариен комисар от „Булгарконтрола“, който извършил оглед на стоките и изготвил
Авариен протокол. Било установено, че алуминиевите профили били 3 вида,
опаковани по 20 броя в здрави картонени кутии, поставени върху дървени
трупчета, завързани с пластмасова лента и обвити с полиетиленово фолио. Били
здраво закрепени към пода, без контакт помежду си. При огледа на товара
аварийният комисар установил, че най-долният профил от всяка кутия бил повреден
до степен, която правила невъзможна употребата му в производството и тези 3
броя следвало да бъдат бракувани. От представените документи било установено,
че цената е 1 бр. профил от първия пакет е 108,44 евро, от втория пакет е
133,86 евро, а от третия пакет - 119,31 евро. Ищецът твърди, че след отделянето
на бракуваните 3 броя профили с общо тегло 88,1 кг. „Х.“ ЕООД сключило договор
за продажба на същите с ЕТ „*********“ при цена 1,20 лева за килограм или
105,72 лева, за което била издадена фактура № ********/08.11.2017 г. За
превозвания товар - алуминиеви профили - между купувача „Х.“ ЕООД и „ЗД Евроинс“
АД бил сключен договор за застраховка
„Товари по време на превоз“, с период на покритие 05.10.2017 г. - 04.02.2018 г.
- застр. полица №*********. След подадено искане за завеждане на претенция по
застраховка „Товари по време на превоз“ в „ЗД Евроинс“ АД била заведена щета №*********.
Ищецът твърди, че по силата на сключения договор - институтски клаузи (А) -
1/1/109, за „ЗД Евроинс“ АД се породило задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице. Застрахованото дружество „Х.“ ЕООД частично се
удовлетворило от продажбата на повредените плоскости, като тази сума била
приспадната и на 13.02.2019 г. банковата им сметка била заверена със сумата от
601,56 лева.
Според ищеца към деня на настъпване
на застрахователното събитие между превозвача „Т.т.“ ООД и ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД бил в сила договор за
застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на
стоки“ - застр. полица №********* с период на покритие 03.11.2016 г. -
02.11.2017 г. В полицата изчерпателно били изброени превозните средства -
влекачи и ремаркета, при осъществяване на превоза с които е в сила
застрахователното покритие. Влекач с рег. № ******, с които алуминиевите
плоскости били превозени от И.до местоназначението им в България, фигурирали в
списъка от полицата под поредни номера съответно 19 и 48. Ищецът сочи, че след
изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената
застраховка встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата до
размера на платеното и сторените разноски. Превозвачът „Т.т.“ ООД имал валидна
застраховка „Отговорност на превозвача“ в ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД, предвид
което претенцията за възстановяване на направения разход за изплащане на
застрахователното обезщетение била отправена първоначално към застрахователя. В
т. 3.2 на застрахователна полица № *********/02.11.2016 г. било договорено
допълнително безусловно самоучастие на застрахования по смисъла на чл. 374, ал.
1 от Кодекса за застраховането, в размер на 500,00 лева във всяка щета,
настъпила при международен превоз на стоки. Позовавайки се на тази клауза от
сключения застрахователен договор ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД удовлетворило
претенцията на „ЗД Евроинс“ АД извънсъдебно за сумата от 101,56 лева, като за остатъка
до пълния размер на претенцията - 601,56 лева отказало плащане.
Ищецът твърди, че с писмо рег. № ******/4/12.11.2019
г. до ответното дружество „Т.т.“ ООД, била изпратена покана за извънсъдебно
уреждане на възникналото в негова тежест парично задължение, но до деня на
завеждане на иска ищецът не бил потърсен за контакт, нито ответникът е извършил
плащане на процесната сума.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди „Т.т.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно д.Е.“
АД, ЕИК *********: 500,00 лева - остатък от предявената претенция с начислена
мораторна лихва във връзка с изплатено обезщетение по застраховка „Товари по
време на превоз“ на „Х.“ ЕООД, ведно със законната лихва, смятана от деня на
предявяване на иска до деня на окончателно изплащане на присъдените суми, както
и направените по делото разноски. В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4
от ГПК, посочва номер на банкова сметка ***.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба правни и фактически
твърдения относно наличието на задължение на „Т.т.“ ООД за задължително
безусловно самоучастие за всяка щета, настъпила при международен превоз.
Твърди, че самоучастието се прилагало единствено при застраховане на автовози и
хладилни ПС, а щетата не била настъпила при извършване на такъв международен
превоз. Оспорва основанието и размера на исковата сума. Претендира за разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане на
осн. чл. 219 ГПК за привличане на трето лице помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.
София. С определение № ****/07.07.2020г. съдът
е конституирал в настоящото производство като трето лице помагач „ЗАД
ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. С.1301, ж.к. „********“, ул. „********“ № 7, ет. 5,
ЕИК *********, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.. В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от третото лице помагач. Същото счита, че не е налице
основание за привличането му като трето лице помагач по делото. Твърди, че отговорността
на застрахователното дружество се съизмервала само със сумата от 101,56 лева,
представляваща разликата между дължимото застрахователно обезщетение и
договореното по полицата самоучастие на ответника в размер на 500,00 лева,
която сума от 101,56 лева била изплатена извънсъдебно на ищцовото дружество. Третото
лице счита, че с процесния застрахователен договор страните уговорили лимитът
на отговорността на застрахователя да е съгласно чл. 11 от ОУ от застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ с добавен запис по застрахователна
полица на франшиз 10 %, но не по-малко от 500,00 лева във всяка щета.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
С писмо без посочена дата
„Х.“ ЕООД е уведомило „Т.т.“ ООД (неправилно посочено в писмото като ЕТ) за
възникнала щета при доставката на 3 броя алуминиеви профили, извършена с тов.
автомобил рег. №******. Ищецът е информиран за настъпилата щета с електронно
писмо, заведено в деловодството му с вх. рег. №******/10.10.2017 г. От Авариен
протокол №6/13.01.0023 от 16.10.2017 г., издаден от авариен комисар на
„Булгарконтрола“ АД се установява, че три броя алуминиеви профили с дължини 6
метра, 7,5 метра и 6,6 метра са повредени при превоз от гр. В., И.до гр. К.,
България, удостоверен в международна товарителница от 06.10.2017 г. Превозът е
извършен с товарна композиция на „Т.т.“ ООД - тов. автомобил рег. №******.
Причината за увреждането според аварийния комисар са типичните за сухопътния
транспорт сътресения при превоза. Общата стойност на повредените профили е
определена на 361,61 евро, като негодните профили имат остатъчна стойност като
метален скрап.
С договор за
покупко-продажба на отпадъци „Х.“ ЕООД е продало на ЕТ „*********“ 88,1 кг.
алуминиеви отпадъци при цена 1,20 лева за килограм. Въз основа на договора е
издаден сертификат за произход на ОЧЦМ с дата 06.11.2017 г. и Фактура №*********/08.11.2017
г. на стойност 105,72 лева.
От Застрахователна
полица №********* – Застраховка „Товари по време на превоз“ се установява, че
собственикът на алуминиевите профили - Х.“ ЕООД е сключил с ищцовото дружество
„ЗД Евроинс“ АД договор за
застраховка на три снопа алуминиеви профили на обща стойност 8 076,64 евро
за превоз от И.към България с превозна композиция - тов. автомобил рег. №******,
валидна за период от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г.
От преводно нареждане, излъчено
онлайн на 04.10.2017 г. се установява (л.62 от делото на СРС), че „Т.т.“ ООД е
наредило по сметка на „ЗД Евроинс“ АД сумата 4 239,48
лева. От исковата молба, от отговора на исковата молба и от изявленията на
страните по делото не става ясно, какво е значението на това писмено
доказателство за спора и какви факти и обстоятелства установява то, с оглед
което съдът счита същото за неотносимо към делото.
От банково извлечение на „УниКредит Булбанк“ АД е видно, че
на 13.02.2018г. „Х.“ ЕООД е получило от „ЗД
Евроинс“ АД сумата 601,56 лева.
От застрахователна полица №********* се установява, че „Т.т.“ ООД и ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са сключили застрахователен
договор, по силата на който застрахователят се задължава да покрива
отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на
превозваните товари, съгласно „Конвенцията за международен автомобилен превоз
на товари“ при превози с превозни средства, описани в полицата, в това число и:
тов. автомобил рег. *********(№19) и полуремарке рег. №****** (№48).
Полицата покрива превози на територията на Европа, Азия и Република България и
важи за периода: 03.11.2016 г. – 02.11.2017 г. Предвидено е самоучастие на
застрахования съгласно клаузите на точки 3.1 и 3.2 от полицата.
От свидетелство за
регистрация на МПС №*********е видно, че ползвател на тов. автомобил рег. №*********е
ЕТ „Теньо Топалов“. От свидетелство за регистрация на МПС №********* е видно,
че собственик на полуремарке рег. №******
е „Т.т.“ ООД.
От писмо вх. №*********/23.02.2018
г. и рекламация №е видно, че „ЗД
Евроинс“ АД е претендирало от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД заплащането на
обезщетение по щета №********* в размер на 601,56 лева.
От уведомление без номер, преводно нареждане *****/01.10.2018
г. и опис на регресни щети на „ЗД Евроинс“ АД и ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
видно, че на 01.10.2018 г. ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е заплатило на ищеца
сумата 101,56 лева по щета №*********.
С покана рег. №******/4/12.11.2019 г. ЗД „Евроинс“ АД е
поканило ответното дружество да му изплати сумата 500,00 лева, представляваща
самоучастие по щета №*********.
По делото са представени ОУ на ЗД „Евроинс“ АД по
застраховка „Товари по време на превоз“ и Институтски карго клаузи (А) –
1/1/09.
В съдебното заседание, проведено на 26.10.2020 г.
процесуалният представител на ответното дружество изрично е заявил, че не оспорва
конкретните обстоятелства, изложени в исковата молба, на които ищецът основава
вземането си, както и че не оспорва стойността на повредите на превозвания
товар, а спори единствено и само по въпроса за тълкуването на сключения от
ответника застрахователен договор и в частност (видно от отговора на исковата
молба) – на лице ли е валидна клауза за самоучастие при всеки товар или
самоучастието касае само превози с автовози и хладилни ПС.
От така приетите за
установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1, вр. чл. 374 КЗ. В тежест на
ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения. В тежест на ответника
е да докаже, че не дължи процесната сума.
От представените с
исковата молба и подробно посочени по-горе писмени доказателства: писмо без
дата с подател „Х.“ ЕООД; електронно писмо с вх. рег. №******/10.10.2017 г.;
Авариен протокол №6/13.01.0023 от 16.10.2017 г.; договор за покупко-продажба на
отпадъци; Фактура №*********/08.11.2017 г.; Застрахователна полица №*********; банково извлечение на „УниКредит Булбанк“ АД;
Застрахователна полица №*********; Уведомително писмо №*********/23.02.2018 г.
с приложена рекламация №*****; уведомление
без номер, преводно нареждане *****/01.10.2018 г. и от становището на ответника
по спора съдът приема, че описаната в исковата молба фактическа обстановка е
установена по безспорен начин.
На 09.10.2017 г. ответното дружество е доставило стока на „Х.“
ЕООД – алуминиеви профили, с частична повреда, възлизаща на 361,61 евро или
708,15 лева. Размерът на вредата е надлежно установен от авариен комисар в
нарочно съставен Авариен протокол №6/13.01.0023 от 16.10.2017 г. Част от повредената стока е
продадена като метален отпадък за сумата 105,72 лева. За превозвания от
ответното дружество товар – алуминиеви профили, между собственика му „Х.“ ЕООД
и ЗД „Евроинс“ АД е бил сключен валиден договор за застраховка „Товари по време
на превоз“, с период на покритие 05.10.2017 г. – 04.02.2018 г. –
застрахователна полица №*********, въз основа на която е заведена щета при това
застрахователно дружество под №0*********. Тъй като настъпилото застрахователно
събитие – частична повреда на товар по време на превоз на територията на Европа
и България представлява покрит риск по сключения застрахователен договор, „ЗД
Евроинс“ АД като застраховател е изплатило на увреденото лице сумата от 601,56
лева. От своя страна превозвачът – ответник също е бил застраховано лице по
договор за застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен
превоз на стоки“ – застр. полица №*********, действаща през процесния период и
за товарната композиция, с която е бил изпълнен превозът, издадена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Въз основа на тази застраховка ищецът е
отправил претенцията си за изплатеното на третото лице „Х.“ ЕООД обезщетение
към застрахователя на превозвача - ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. На 01.10.2018г. ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
заплатило на ищеца сумата 101,56 лева по щета №********* и е отказало
изплащането на остатъка, позовавайки се на наличие на клауза за самоучастие на
застрахованото лице „Т.т.“ ООД в размер на 500,00 лева.
При липсата на спор
относно наличието на застрахователно събитие, установен размер на щетата,
наличието на две валидни застрахователни правоотношения, покриващи увреждането
на товара със застраховани лица – собственикът на товара и превозвачът,
извършил превоза, както и при доказано частично плащане на щетата от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на ЗД „Евроинс“ АД, единственият спорен
въпрос по делото е, налице ли е клауза за самоучастие на „Т.т.“ ООД по отношение на конкретния превоз, за сума в
размер на 500,00 лева или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. Съгласно чл.
374 КЗ страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на
застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в
случай на настъпване на застрахователно събитие. Самоучастието може да бъде
безусловно или условно. При безусловното самоучастие застрахованият поема
отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при
всяка вреда.
Първоначално искът е бил
заведен от „ЗД Евроинс“ АД срещу ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД (искова молба вх. *****/19.08.2019г.). Според ищеца, тъй като
превозвачът – настоящ ответник, е имал валидна застраховка „Отговорност на
превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ в ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, претенцията за
възстановяване на направения разход за изплащане на застрахователно обезщетение
следвало да бъде отправена към застрахователя. След получаване на писмения
отговор по чл.131 от ГПК от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и направеното в него
възражение за самоучастие на застрахования, с молба вх. №*****/16.01.2020г.
ищецът е поискал замяната на първоначалния ответник ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
с настоящия ответник „Т.т.“ ООД, като е представил нова искова молба с цена на
иска 500,00 лева. Ищецът е обосновал претенцията си към ответника „Т.т.“ ООД с
поетата от него отговорност за самоучастие при настъпване на застрахователно
събитие.
Видно от сключения между ответника „Т.т.“ ООД и ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД застрахователен договор, удостоверен в застр. полица №*********, действително е на лице клауза за
самоучастие по смисъла на чл. 374 КЗ, установена в т. 3.1 и т. 3.2 на полицата.
Видно от текста на същата, по полицата се прилага задължително безусловно
самоучастие в два конкретни случая: при застраховане на автовози и при
застраховане на хладилни ПС, съгласно изричната уговорка, постигната в точка
3.1. В точка 3.2 е уговорено допълнително безусловно самоучастие във всяка
щета, като в скоби е уточнено, че се касае за всеки автомобил при застрахован
автовоз.
Съгласно
разпоредбата на чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността.
Като извърши
логическо и систематично тълкуване на уговорките, постигнати от страните по застр. полица №********* съдът счита, че „Т.т.“ ООД
и ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са се споразумели за безусловно самоучастие на
застрахованото лице единствено и само при застраховане на автовози и хладилни
превозни средства. Уговорката в т. 3.2 за допълнително самоучастие уточнява
тази, посочена в т. 3.1 за първоначалното самоучастие и касае единствено и само
превози с автовоз. В този смисъл съдът приема за основателно възражението на
ответника, направено с отговора на исковата молба, че самоучастието се прилага
единствено при застраховане на автовози и хладилни ПС, а щетата не е настъпила
при извършване на такъв международен превоз.
Извършеният от
ответника превоз на стоки, който е бил под покритието на застр. полица №*********, не е нито превоз с автовоз, нито
такъв с хладилно превозно средство, което изключва приложимостта на клаузата за
самоучастие на ответника в изплащането на застрахователно обезщетение на
собственика на увредения товар.
Както твърди
ищецът в първоначалната си искова молба, тъй като превозвачът „Т.т.“ ООД е имал
валидна застраховка „Отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“ в ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
претенцията за възстановяване на направения разход за изплащане на
застрахователно обезщетение следва да е отправена към застрахователя. Промяната
на ответника в хода на процеса е мотивирана с твърдение на ищеца и на третото
лице – помагач за отговорност на превозвача, основана на договорна клауза за
самоучастие. Липсата обаче на валидна клауза за самоучастие на ответника при
превоз на товари с превозно средство, което не е автовоз или хладилно ПС, води
до неоснователност на иска спрямо превозвача – ответник на това основание
(самоучастие). Задължен да изплати пълният размер на застрахователното обезщетение
е застрахователят ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, конституиран като първоначален
ответник, а в последствие – като трето лице – помагач.
С
оглед изложеното предявеният срещу ответника „Т.т.“ ООД иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът „ЗД
Евроинс“ АД е направил искане за присъждане на разноски по делото, като е
представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед крайния изход на спора съдът
счита, че на ищеца не се дължат разноски.
Ответникът „Т.т.“
ООД е направил искане за присъждане на
разноски по делото, като е представил Списък на направените разноски в размер
на 360,00 лева и договор за правна защита с отразено в него плащане в брой на
сумата. С оглед изхода от спора
съдът счита, че сторените от ответника
разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
ВОДИМ от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „ЗД ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. –
изпълнителни директори,
против „Т.т.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.С.П., иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, вр. чл. 374 КЗ
да бъде осъден ответникът „Т.т.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца „ЗД
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* сумата
500,00 (петстотин) лева, представляваща остатък от
предявена претенция във връзка с изплатено обезщетение по застраховка „Товари
по време на превоз“ на „Х.“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ищеца „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. –
изпълнителни директори, да заплати на
ответника „Т.т.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.С.П.,
сторените от последния съдебни разноски в размер на 360,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. С.1301, ж.к. „********“, ул. „********“ № 7, ет. 5,
ЕИК *********, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., като трето лице - помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване
пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: