РЕШЕНИЕ
№ 1181
град Пловдив, 10 юни 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Х състав в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 582 по описа на съда за
2021 година взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Девета и Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Делото е образувано по жалбата на Г.И.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-41 от 17.02.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №********** /Протокол №
Ц2140-15-272/17.12. 2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на
административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда, като преписката
се върне на административния орган за постановяване на законосъобразен акт.
В
съдебно заседание Г.И.К. лично и с адв. Б. поддържат жалбата, претендират
разноски.
Ответника по спора
– Директор на ТП на НОИ град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.П.
в съдебно заседание оспорва жалбата, счита оспореното решение и разпореждането
за законосъобразни административни актове, претендира разноски, представя
писмени бележки.
Процесното Разпореждане №**********/Протокол №
Ц2140-15-272/17Л 2.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив е издадено по повод на заявление вх. № Ц2113-15-2351/31.07.2020 г.
от Г.К., с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69“в“, ал. 1 от КСО.
В административното производство по представените
със заявлението документи е зачетен общ осигурителен стаж за периода от
04.09.1978 г. до 30.07.2020 г. , превърнат към трета категория в размер на 35 години, 01 месеца и 25 дни, от които
учителски осигурителен стаж с продължителност от 28 години, 09 месеца и 17 дни.
Не е зачетен за учителски, осигурителния стаж за
периода от 01.09.1987 г. до 16.09.1990 г., положен на длъжност
"директор" в ОУ "Васил Левски" с. Розовец.
Съгласно чл. 69“в“, ал. 1 от КСО през 2020 г.
учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършване на възраст 61 години и 03 месеца и учителски осигурителен стаж 30
години и 08 месеца за мъжете.
При така установеното в административното
производство е издаден отказ обективиран в Разпореждане №********** /Протокол №
Ц2140-15-272/17.12. 2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Пловдив, в хипотезата на чл. 69в, ал. 1 от КСО, поради неизпълнено условие за наличие на 30 години и
08 месеца учителски стаж.
В административното и съдебно производство жалбоподателят
оспорва непризнаването за учителски стаж за периода от 01.09.1987 г. до
16.09.1990 г., положен на длъжност "директор" в ОУ "Васил
Левски" с. Розовец, и това по същество е предмета на спора между страните
по делото, дали Г.К. отговаря на изискванията на чл. 19, ал 2 от НПОС, за да
бъде зачетен за учителски, положения стаж на длъжност "директор" в ОУ
"Васил Левски" с. Розовец за периода от 01.09.1987 г. до 16.09.1990
г.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от НПОС учителски трудов
стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в
учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният
стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения,
ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от НПОС учителски стаж е
осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по чл. 19, ал. 1 от НПОС по
списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с
управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността
учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална
квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна
преподавателска работа.
Пълните норми за задължителна преподавателска
работа са тези, които са утвърдени с нормативен акт за съответните длъжности в
отделните видове и степени училища и учебни и възпитателни заведения.
Обстоятелството и периодите, през които лицата са изпълнили пълна норма за
задължителна преподавателска работа, се удостоверяват от съответното учебно или
възпитателно заведение въз основа на утвърдените в началото на всяка учебна
година Списъци - образец 1, материални книги или изплащателни ведомости.
По делото се
събраха свидетелските показания на В.С. и Д. И., и двамата познаващи лично
жалбоподателя К., неговите трудови функции и задължения, с оглед заеманата длъжност - директор на ОУ "Васил
Левски" с. Розовец. Като колеги възпитател и учител, работили в ОУ
"Васил Левски" с. Розовец свидетелите внесоха яснота по делото
относно конкретни факти и обстоятелства съпътствали трудовата дейност на Г.К.,
относно изпълнението на пълна норма задължителна преподавателска работа. Съдът
кредитира свидетелските показания, като обективни и безпристрастни,
непротиворечащи на доказателства по делото. Показанията са и обективни, тъй
като свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата,
извършвана от К., още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с
жалбоподателя.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се
посочи, че действително, съгласно чл.40, ал.1 НПОС, установяването на
осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В
случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят през процесния период
е работил в ОУ "Васил Левски" с. Розовец, както и че спорният стаж е
отразен в редовно оформената му трудова книжка като вида на дейност е посочена –
просветна /а не „административна“ или „ръководна“ например/. В тази насока
следва да се посочи, че осигурителят не
е представил длъжностни характеристики за длъжността, която К. е заемал. По
делото са ангажирани доказателства от РУО Пловдив и от Директора на СУ“Христо
Смирненски“ Брезово /л.85 и л.86/, от които се установява, че ОУ “Васил Левски“
село Розовец е било закрито, че при тях не се съхраняват данни - първоизточници
относно изпълнена пълна норма задължителна преподавателска работа. След като Началникът на РУО Пловдив изрично в
своето писмо говори за проблем с установяване на обстоятелството за
изпълнение пълна норма задължителна преподавателска работа, поради унищожаване
на Списък-образец № 1 след изтичане срока на съхранение и кратките срокове за
съхранение на списък-образец и материалните книги за взетите учебни часове, то
несъмнено за жалбоподателят се констатира невъзможност да ангажира тези писмени
доказателства. При наличие на тези доказателства от РУО Пловдив и от Директора
на СУ“Христо Смирненски“ Брезово, изцяло необоснован е извода на ответника, че
не може да бъде зачетена пълна норма задължителна преподавателска работа
и не може да бъде признат за учителски, положения стаж на длъжност
"директор" в ОУ "Васил Левски" с. Розовец за периода от
01.09.1987 г. до 16.09.1990 г.
При това положение, а именно липсата на
необходимите за извършване на проверка документи, няма пречка установяването на
тези факти и обстоятелства да бъде извършено посредством свидетелските
показания. Трудовият и
осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които
са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или
осигурителното правоотношение. Не може
трудов или осигурителен стаж от периода от 01.09.1987 г. до 16.09.1990 г. да се
подлага на правна квалификация с оглед разпоредбите на Закона за народната
просвета от 1991 г., които нямат обратно действие. Аргумент в подкрепа на това
тълкувание е разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен
стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава
разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения
трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби.
По делото съдът намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена, като възоснова на нея прави своя извод, че приложима е разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ППЗП (отм.), съгласно която учителски трудов стаж по смисъла на чл. 5
от Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или
възпитател в учебни заведения, както и трудовият стаж на директорите и
зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако са изпълнили пълната
норма задължителна преподавателска работа, а такава от съвкупния анализ на доказателствения
материал се установи. Няма спор, че Г.К. е притежавал необходимото образование
и квалификация, с оглед вписванията в трудовата му книжка за по-ранни периоди
на длъжност – учител.
Или за пълнота
съдът намира да отбележи, че при действащата към релевантния период нормативна
уредба, в малкото ОУ “Васил Левски“ село Розовец /което дори вече не съществува/
не е била налице административна обусловеност, Г.К. да се лиши от
преподавателската си дейност, така че да не може да покрие пълната норма
задължителна преподавателска работа.
Административния орган не е положил необходимите
усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства относно изпълнение
на пълната норма задължителна преподавателска работа, с което е нарушил
процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на
административния процес - 1. Принцип на истинност, прогласен от чл. 7 от АПК–
чл. 7, ал.1 - "Административните актове се основават на действителните
факти от значение за случая"; чл. 7, ал.2 - "На преценка подлежат
всички факти и доводи от значение за случая"; чл. 7, ал.3 - "Истината
за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс"; 2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл. 9 от АПК – чл.
9, ал.2 - "Административният орган събира всички необходими доказателства
и когато няма искане от заинтересованите лица"; чл. 9, ал.4 -
"Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството..."; а също и от задълженията на административния орган по
чл. 35 от АПК – да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая...; чл. 36 от АПК – да събира служебно доказателства и да
провери и прецени всички събрани доказателства, в т.ч и да назначи експертиза,
когато за изясняване на някои възникнали въпроси в хода на административното
производство са необходими специални знания – чл. 49 от АПК и т.н. С процесуалното си бездействие, по отношение
на релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани с
изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа от жалбоподателя,
за установяването на които органът е следвало да бъде активната страна -
задължение произтичащо от служебното начало в процеса, административния орган е
допуснал съществени нарушения на административно производствените правила,
довели до неправилни материалноправни изводи относно неизпълнение на пълната
норма на задължителна преподавателска работа. Поради гореизложените съображения и с оглед
правилото на чл. 173, ал.2 от АПК, административния акт ще следва да бъде
отменен, а преписката върната на органа по социално осигуряване за разглеждане
на заявлението на Г.К. при съобразяване с указанията по приложение на закона,
дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, а те се констатираха в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х
състав :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-41 от 17.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №**********/ Протокол №
Ц2140-15-272/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив.
ВРЪЩА административната преписка на ТП
на НОИ град Пловдив за произнасяне по заявление
вх. № Ц2113-15-2351/31.07.2020 г. от Г.К., с което е направено искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.
69“в“, ал. 1 от КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в
мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Национален осигурителен институт Пловдив да заплати на Г.И.К. с ЕГН **********,
с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 650лв. (шестстотин и
петдесет) лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: