№ 58
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100503193 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:
въззивна жалба на „Гаранционен фонд“ срещу решение № 190/30.06.2020 г.,
постановено по гр.дело № 1221/2019 г. по описа на РС – Девня, с което съдът е отхвърлил
предявения осъдителен иск от „Гаранционен фонд“ срещу Х. С. К. за сумата 1023.90 лв.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване,
представляваща стойност на изплатено обезщетение по виновно причинена от ответника
щета в резултат на ПТП.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Въззивникът счита за неправилен и необоснован извода районния съд, че протоколът за
ПТП не е подписан от ответника, поради което заедно с АУАН не удостоверяват
фактическото участие на ответника в процесното ПТП. Позовава се на формалната и
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП като официален свидетелстващ
документ. Сочи, че нито АУАН, нито НП са обжалвани от ответника, същите са влезли в
законна сила, поради което като официални документи удостоверяват по безспорен начин
участието на ответника в процесното ПТП и обстоятелствата, при които е причинено.
Релевира оплакване за извършено от първоинстанционния съд нарушение на чл.146 от ГПК,
тъй като не е указал на ищеца за кои факти не сочи доказателства. Поради констатацията на
1
съда, че няма факти и обстоятелства, за които да не се сочат доказателства от страните,
ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства и доказателствени искания. В резултат,
делото останало неизяснено и това се отразило върху правилността на решението. Иска
отмяна на решението на РС - Девня уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Х. С. К. чрез особен представител адв.
И.Д., е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за
валидност и правилност на първоинстанционното решение с подробна аргументация по
инвокираните с жалбата оплаквания. Акцентира върху довода, че от представените
документи – протокол за ПТП, НП и АУАН, нито един не установява участието на
ответника в процесното ПТП. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателства за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с иск, предявен от „Гаранционен фонд“, гр. София, с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.) и чл.557, ал.1, т.2, б.”а“ КЗ за
осъждане на ответника Х. С. К. да заплати на ищеца сумата 1023.90 лв, представляваща
изплатено от „Гаранционен фонд“ по щета № 110366 от 11.07.2014 г. обезщетение на Е.Х.А.
– собственик на л. а. „Сеат Толедо”, рег.№ ***, увреден на 08.03.2014 г. при ПТП в гр.
Суворово по ул. „Хаджи Димитър” на кръстовище с ул. „Горски кладенец”, при неспазване
на пътен знак „Стоп”, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване до окончателното плащане. Претендират се и съдебни разноски.
Ищецът твърди, че пътнотранспортното произшествие е причинено виновно от
ответника Х. С. К., при управление на л. а. „Опел Астра”, рег.№***, собственост на Н.З.З..
Твърди се, че ответникът е бил неправоспособен водач и че е управлявал автомобила без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Същият не е спрял на пътен знак
„Стоп“ и е блъснал движещият се по път с предимство л. а. „Сеат Толедо”, рег.№ ***. На
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, „Гаранционен фонд“ обезщетил собственика на
увредения автомобил Е. А.. Ответникът бил приканен да възстанови платеното от
„Гаранционен фонд“ обезщетение, но не го сторил.
2
В отговора на исковата молба ответникът чрез особен представител оспорва иска по
основание и по размер. Оспорва вината на ответника за настъпване на процесното ПТП,
както и че същият е извършил деликта. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
която е започнала да тече от датата, на която ищецът е извършил плащането и е встъпил в
правата на увреденото лице.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че на 11.07.2014 г. Е. А. е уведомил ищеца за настъпили
имуществени вреди при ПТП от 08.03.2014 г., че при ищеца е заведена щета №110366 от
11.07.2014 г., извършена е експертна оценка на имуществените вреди и на 04.11.2014 г.
ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил Е.Х.А. обезщетение в размер
1023.90 лв по щета №110366/2014 г., въз основа на Протокол за ПТП №1356911 от
08.03.2014 г.
Спорен е въпросът дали ответникът е извършителят на деянието, т.е. дали
процесното ПТП е причинено от ответника Х. С. К..
По делото е приет като доказателство Протокол за ПТП №1356911 от 08.03.2014 г., в
който е отбелязано, че мястото на произшествието не е посетено от съставителя. Протоколът
не е подписан от ответника Хр. К., посочен като водач на л. а. „Опел Астра”, рег.№***.
Отразено е, че същият е неправоспособен и е управлявал без застраховка „ГО“. Представен е
и АУАН №49 от 12.03.2014 и НП №14-0253-000032 от 05.05.2014 г., в които е отразено, че
на 08.03.2014 г. около 21,15 ч. на кръстовището на ул. „Хаджи Димитър” и ул. „Горски
кладенец”, в гр. Суворово, Х. С. К. е управлявал л. а. „Опел Астра”, рег.№***, без да е
правоспособен водач, при което е причинил ПТП с лек автомобил рег.№ *** и е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на КАТ и без да изчака идването на
контролните органи. В АУАН изрично е описан и механизмът на настъпване на ПТП, а
именно ответникът К. не е спазил пътен знак Б2 „Стоп”, вследствие на което блъска лек
автомобил рег.№ ***. Актът и постановлението са подписани от ответника К.. В АУАН К.
не е написал възражения като същевременно е подписал изявление, че е получил препис от
акта и че в тридневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. По
делото не са налице данни и доказателства ответникът Х. С. К. да е оспорил в който и да е
момент и по какъвто и да било начин фактическите констатации на контролните органи,
отразени в цитираните документи, в т.ч. че именно ответникът в момента на настъпване на
процесното ПТП е управлявал л. а. „Опел Астра”, рег. № ***, че не е бил правоспособен
водач и че не е осигурил предимство на другия участник в процесното ПТП след като е бил
длъжен да го стори. Няма данни НП да е обжалвано, а върху същото е надлежно
удостоверено, че е влязло в законна сила на 18.06.2014 г.
При така установените по делото факти, Варненски окръжен съд намира предявения
3
иск за изцяло доказан по основание и размер. От приетите по делото АУАН и наказателно
постановление се установява по несъмнен начин, че извършител на деянието е ответникът
Х. С. К. и че същият е действал противоправно като е нарушил чл. 6, т.1, чл. 47 и чл. 50, ал.
1 от ЗДвП. Причинените на собственика на л.а. „Сеат Толедо”, рег.№ ***, на 08.03.2014 г.
вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с извършеното деяние. Същите
са установени по размер. Тъй като виновният водач не е имал сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ищецът, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.), е обезщетил собственика на увредения автомобил и на основание
чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по ал. 8. Правата на увреденото лице произтичат от разпоредбата на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Съгласно презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното.
По отношение на възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност,
съдът намира същото за неоснователно. В хипотезата на непозволено увреждане давността
тече от момента на извършване на деянието и установяване на дееца. Началният момент, от
който започва да тече този давностен срок, не се отнася до регресните суброгационни
искове, които застрахователят, респ. „Гаранционният фонд“, може да предявява. Защото
основанието на последните е фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по
силата на даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по
чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица (т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г.,
Пленум на ВС). Регресното право на „Гаранционен фонд“ с правно основание чл.288, ал. 12
КЗ (отм.) възниква от момента на плащане на обезщетение на пострадалото лице –
04.11.2014 г. От този момент започва да тече петгодишният давностен срок за предявяване
на регресен иск спрямо делинквента, който изтича на 04.11.2019 г. Искът е предявен на
07.08.2019 г., следователно, не е погасен по давност.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции по съществото на спора,
решението на ДРС следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло.
С оглед изхода от делото, на въззивника – ищец в производството пред ВРС, следва
да се присъдят поисканите и сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 421,67 лева
за първата и 175,00 лева за втората съдебна инстанция. Надвнесената държавна такса за
обжалване в размер на 25,00 лева подлежи на връщане при поискване от страна на
въззивника.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 190/30.06.2020 г., постановено по гр.дело № 1221/2019 г. по
описа на РС – Девня, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Х. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Гаранционен фонд“ гр. София,
ЕИК *********, сумата 1023.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 08.08.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
изплатено обезщетение по виновно причинена от ответника щета № 110366 от 11.07.2014 г.
в резултат на ПТП по Протокол №1356911 от 08.03.2014 г., на основание чл. 45 ЗЗД и чл.
288, ал. 1, т. 2, б.“а“ и ал. 12 КЗ (отм).
ОСЪЖДА Х. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Гаранционен фонд“ гр. София,
ЕИК *********, сумата 596,67 лева съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (на чл. 280, ал.
3 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5