Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260183 26.11.2021 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на пети ноември ..............…….................................................
през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. ............................................
и в присъствието на прокурора …..…………....................................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................….......…
гр.д. № 393 по описа
за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД –
Пловдив твърди, че подало заявление по
чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 64/21 г. по описа на съда, по издадената
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът снабдявал с електрическа енергия
обект на ответника с ИТН 1561667,
*************************, клиентски номер **********. За периода от 28.01.2020 г. до 30.09.2020 г.
на ответника била доставена електроенергия на стойност 151,45 лева, която до
момента не била платена. Поради забава в плащането ответникът дължал и законна
лихва в размер на 8,14 лева за периода от 12.03.2020 г. до 19.01.2021 г. Моли
за установяване по отношение на ответника съществуването на вземането за
сумите: 151,45 лева – стойност на консумирана ел. енергия, 8,14 лева – лихва за
забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – И.В.Х. ***
–при условията на чл.47, ал.6 ГПК. Назначеният особен представител подава
отговор. В съдебно
заседание особеният представител оспорва иска само като неоснователен, тъй като
след подаване на отговора с него се е свързал ответника по делото, който след
като е разбрал за претенцията е признал същата и я заплатил. Представя разписка
за извършено плащане от „Изипей“. Счита, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като за задълженията бил уведомен едва с исковата
молба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявлението на ищеца
от 19.01.21 г. е образувано ч.гр.д. № 64/21 г. по описа на съда и против
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 260024/21.01.2021 г.
за сумите: сумата
в размер на 151,45 лева - главница, 8,14 лева – обезщетение за забава за
периода от 12.03.2020 г. до 19.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
75,00 лева деловодни разноски.
Вземането
произтича: Неизпълнение задължението за заплащане стойността на електрическа
енергия, доставена за периода от 28.01.2020 г. до 30.09.2020 г. на основание
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и чл.98а от Закона за енергетиката. Обезщетението за
забавено плащане се претендира и е изчислено на основание чл.98а от Закона за
енергетиката във вр. чл.27, ал.1 ОУ за продажба на електрическа енергия,
публикувани на сайта на дружеството, във вр. чл.86 от ЗЗД. Електрическата
енергия е доставена по партидата на длъжника с клиентски номер **********,
отнасяща се за обект на потребление гр.Меричлери, търг. обект, ИТН
1561667. Разноски по делото: Внесена ДТ
– 25.00 лева и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение в размер определен от
съда.
Заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и след указанията на
съда, ищецът предявява иска.
Ищецът е
представил по делото заявление за смяна на клиент за обект на регулиран пазар,
подадено от ответника за обект на адрес *************************ИТН 1561667,
декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на «Електроразпределение
Юг» ЕАД, декларация за започване на продажба на електрическа енергия, както и
нотариален акт от 28.01.2020 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който
ответникът е закупил поземлен имот, ведно с построените в него търговски обекти
– части от сграда.
Ищецът представя препис-извлечение
от клиентската сметка на ответника, съгласно която главницата за периода от
28.01.2020 г. до 30.09.2020 г. възлиза в общ размер на 151,45 лева по посочени
и представени по делото 8 бр. фактури, а лихвата за периода от 12.03.2020 г. до
19.01.2021 г. е в размер на 8,14 лева.
Приложени са Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД,
решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР, както и копие на в-к Дневник от
27.05.2008 г. за публикуване на ОУ.
Видно от представеното
копие на разписка № 04000133656112943 от 28.06.2021 г. на „Изипей“ в полза на ищеца е била заплатена
сумата от 325,18 лева за процесния ИТН
по фактури издадени в периода от 29.02.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца заяви, че след извършване на справка в
счетоводството на дружеството, действително на 28.06.2021 г. е била платена
главницата без лихвата, а след това на 06.08.2021 г. на каса в Български пощи е
платена и лихвата в размер на 8,14 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установява,
че ответникът е потребител на електрическа енергия и мрежови услуги с кл. №**********,
ИТН 1561667, за обект с адрес гр.Меричлери, община Димитровград, ул.“Теню
Стоилов“ № 37.
Съгласно чл.7 т.1 ОУ
дружеството ищец е поело задължение да снабдява с ел. енергия всеки клиент,
чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от
дружеството, като клиентът съгласно чл.11 ОУ се задължава да заплаща стойността
на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в ОУ, а именно в 10 дневен срок от издаване на съответната фактура.
В случая по делото не
спорно издаването на процесните фактури за консумирана ел. енергия, като в тази връзка не се оспорва
броя и стойността на посочените в препис-извлечението фактури, техния падеж,
както и размера на лихвата.
В изпълнение на
задълженията си по ОУ ищецът е доставил до обекта на ответника за периода от 28.01.2020
г. до 30.09.2020 г. електроенергия на обща стойност 151,45 лева, която към
датата на подаване на иска не е била заплатена.
Съдът намира за установено, че ищецът като краен снабдител, съгл. разпоредбата на чл.98а от
Закона за енергетиката продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които публикувани общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Т.е между ищеца като краен
снабдител и ответника като потребител е възникнала облигационна връзка по повод
снабдяването на обект, ползван от ответника с електрическа енергия при
действието на ОУ, които регламентират правата и задълженията на страните в
процеса на снабдяване с електрическа енергия.
Ответникът е в забава за
заплащане на доставената електрическа енергия, поради което и дължи законна
лихва за забава от датата на падеж на всяка отделна фактура или общо 8,14 лева
за периода от 12.03.2020 г. до 19.01.2021 г.
Искът към момента се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, поради извършено
плащане в хода на процеса.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.
В тази връзка съдът
счита за неоснователни възраженията на назначения особен представител на
ответника за това, че за задълженията били уведомени едва с исковата молба,
след което добросъвестно били заплатени, поради което ответникът не дал повод
за завеждане на делото.
Ответникът дължи
разноски, тъй като е изпаднал в забава за заплащане доставената електрическа
енергия преди подаване на заявлението по чл410 ГПК и образуване на заповедното
производство, с което е станал причина за завеждане на делото, като книжата в
заповедното производство са били връчени при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
което от своя страна е наложило и предявяването на иска по чл.415, ал.1 ГПК от
страна на ищеца по настоящото дело, в хода на което е било извършено плащането
на задължението от ответника.
В полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски за заповедното производство в
размер на 75,00 лева, от които внесена ДТ 25,00 лева и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца се
следват и разноски за настоящото производство в размер на 400,00 лева, в т.ч.
внесена ДТ 75,00 лева, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева
възнаграждение за назначаване на особен представител.
Предвид горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.М.Д. и Ж.С.
против И.В.Х. ***, ЕГН ********** иск
за съществуване на вземане за сумата в размер на сумата в размер на 151,45 лева (сто петдесет и един лв. и четиридесет и
пет ст.) - главница, 8,14 лева (осем
лв. и четиринадесет ст.) – обезщетение за забава за периода от 12.03.2020
г. до 19.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми по ч.гр.д. № 64/2021 г. на РС-Димитровград е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
260024/21.01.21 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН – поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСЪЖДА И.В.Х. ***, ЕГН ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от М.М.Д. и Ж.С., сумата в размер на 75,00 лева - разноски в заповедното производство, както и 400,00 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: