Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260071
гр.Варна, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 09.12.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 424/2020 по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Подадена е въззивна жалба от „Калиопа“ ЕООД чрез
процесуалния представител адв. Т.С. *** срещу решение № 260008/19.08.2020 год
по гр.д. № 113/2020 год на Окръжен съд Силистра, с което е отхвърлен предявения
срещу ЕТ „Лешник – С.И.“ установителен иск за собственост върху поземлен имот с
идентификатор 24030.501.3100 с площ от 35 410 кв.м., ведно с построените в
имота сгради, представляващи шивашка фабрика, в гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ №
97, както и обективно съединения иск за предавани на владението върху същия
имот. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по една от претенциите, а именно –
положителния установителен иск за собственост и не са изложени мотиви по него.
Оспорва се извода на съда, че ответникът е придобил имота въз основа на изтекла
в негова полза придобивна давност чрез присъединяване на владението му към това
на неговия праводател – „Миртекс“ ООД (в несъстоятелност). За да се допусне
такова присъединяване е необходимо самото правоприемство да е действително, а
то не е такова, защото с решение, постановено на 11.12.2008 год по адм.д. №
01834/2006 год на СГС, адм.отделение е прието, че действията по издаване на
протокол за провеждане на таен търг и протокол за извършено класиране на
„Миртекс“ ООД като купувач по изп.д. № 0014/2002 год, са незаконосъобразни.
След обявяването му в несъстоятелност, дружеството не може да упражнява
фактическа власт върху имота.
По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат
уважени и му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В постъпилия отговор от ЕТ „Лешник – С.И.“ чрез
процесуалния му представител адв. Н.Д. *** е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира
разноски за настоящата инстанция.
Изразено е несъгласие с довода на въззивника, че
праводателят на ответника след обявяването му в несъстоятелност е изгубил
способността си да упражнява владение върху имота. Напротив – позовавайки се на
чл. 635 от ТЗ ответникът изтъква, че с откриване на производство по несъстоятелност
длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Фактическата власт се
упражнява от длъжника, а намерението и демонстрацията пред третите лица, че
вещите се държат като свои се осъществява от синдика под контрола на съда по
несъстоятелността. Доводите на въззивника, базирани върху постановеното решение
по адм.д. № 01834/2006 год на СГС, адм.отд., ответникът оспорва с твърдението,
че те имат отношение към фактическия състав на „продажбата“, но не и към
оригинерните способи за придобиване правото на собственост, в частност –
придобивната давност.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл. 108 от ЗС, предявен от „Калиопа“ ЕООД
чрез прокуриста Джан Дуралов срещу ЕТ „Лешник-С.И.“, представляван от С.И.С.,
за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот и
осъждане на ответника да предаде владението.
Искът
е основан на твърдения, че договорът за покупко-продажба, сключен между „Миртекс“
ООД и ответника не е породил вещно-правния си ефект и последният не е придобил
правото на собственост върху имота, тъй като праводателят му не е бил
собственик. А това е така, защото с решение от 11.12.2008 год по адм.д. №
01834/2006 год на Софийски градски съд, адм.отд. са отменени действията на
публичния изпълнител при АДВ-РД Варна по изп.д. № 0014/2002 год, а именно:
протокол за провеждане на таен търг № 0014/2002/003265 от 30.11.2005 год и
протокол за извършено класиране и определяне на „Миртекс“ ООД за купувач.
Поради незаконосъобразността на тези действия е опорочен окончателния акт в
изпълнителния процес – постановлението за възлагане до степен на нищожност,
вследствие нарушаването на чл. 185, б.“а“ от ЗЗД и чл.4,ал.7 и чл. 6 ал.5 от
Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По
делото е установено, че на 15.06.2012 год между ответника като купувач и
„Миртекс“ ООД (в несъстоятелност) като продавач, е сключен договор за
покупко-продажба на процесния имот, под формата на нот.акт № 159, том III, рег.№ 3116, дело 425/2012 год. Продавачът по този
договор се легитимирал с издадено в негова полза Постановление за възлагане №
0014/2002/003286/15.12.2005 год по изп.д. № № 14/2002 год на публичния
изпълнител при АДВ-РД Варна, вписано в Службата по вписванията на 15.12.2005
год.
Изпълнителното
производство срещу „Калиопа“ ЕООД се е развило при действието на
Данъчно-процесуалния кодекс (отм).
Упражнявайки
правото си по чл. 228 от ДПК (отм) длъжникът е обжалвал действията на публичния
изпълнител – протокол за провеждане на таен търг № 0014/2002/003265 от
30.11.2005 год и протокола от същата дата за определяне на купувач, пред
директора на Агенцията за държавни вземания, който с решение № 260/19.12.2005
год оставил жалбата без уважение. По пътя на съдебния контрол, с решение №
1070/04.08.2006 год по адм.д. № 954/2006 год Варненският окръжен съд, адм.отд.
потвърдил решението на директора на АДВ. Решението на окръжния съд е
окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му.
Въпросът
за законосъобразността на протокола за провеждане на таен търг, протокола за
обявяване на купувач и на решение № 260/19.12.2005 год на директора на АДВ,
отново е бил отнесен до съда – в този случай пред Софийски градски съд,
адм.отд., който постановил решение от 11.12.2008 год по адм.д. № 01834/2006
год, с което обжалваните актове били отменени. Видно от положената върху
решението заверка, същото е влязло в сила на 30.04.2010 год.
Конкуренцията
между двата противоречиви съдебни акта следва да се разреши в полза на първия
по време предвид недопустимостта от повторно разглеждане на същия спор. Независимо
от това, тези съдебни решения нямат отношение към релевантния въпрос за
принадлежността на правото на собственост, който стои на разглеждане в
настоящото производство. Те са имали за предмет обжалване на действия на
публичния изпълнител, предхождащи постановлението за възлагане, което е
крайният акт, по силата на който собствеността безусловно преминава у купувача
съгласно изричния текст на чл. 199 ал.2 от ДПК (отм), действал по време на
публичната продан.
Самото
постановление за възлагане също е било подложено на съдебен контрол. Жалбата,
подадена от „Калиопа“ ЕООД срещу него е оставена без разглеждане с определение
№ 3864/15.07.2011 год по адм.д. № 916/2011 год на Административен съд Варна,
потвърдено с определение № 11938/27.09.2011 год по адм.д. № 11610/2011 год на
Върховния административен съд.
С
така постановените съдебни актове се е стабилизирало действието на
постановлението за възлагане, легитимиращо купувача от публичната продан –
„Миртекс“ ООД (в несъстоятелност) като собственик на имота.
Неоснователно
е твърдението на въззивника, че постановлението за възлагане е нищожно поради
нарушаване на разпоредбата на чл. 185 б.“а“ от ЗЗД. От данните по делото е
установено, че по изпълнителното дело на осн. чл. 195 ал.5 от ДПК (отм) за
пазач на имуществото е назначен Йордан Даков Йорданов в качеството му на
физическо лице, а имотът е възложен на „Миртекс“ ООД. Следователно, назначеният
пазач не е участвал в публичната продан като наддавач, не е определен за
купувач и не му е възложено имуществото, предмет на принудителното изпълнение. Не
е нарушена забраната, визирана в чл. 185 б.“а“ от ЗЗД. Действителността на
постановлението за възлагане не е оборена.
В
службата по вписванията по искане на „Калиопа“ ЕООД е било отразено отбелязване
на решението по адм.д. № 01834/2006 год на СГС, адм.отд. за отмяна на протокол
за провеждане на таен търг № 0014/2002/003265 от 30.11.2005 год и протокола от
същата дата за определяне на купувач и на решение № 260/19.12.2005 год на
директора на Агенцията за държавни вземания.
С
определение № 42/18.01.2011 год по ч.т.д. № 13/2011 год на ОС Силистра е бил
отменен отказа на съдията по вписванията да заличи отбелязването. Въз основа на
влязлото в сила определение, посоченото отбелязване е било заличено на
01.02.2011 год.
Следователно,
към датата на сключване на договора за покупко-продажба не са били налице
вписвания или отбелязвания, отменящи действието на вписаното на 15.12.2005 год
постановление за възлагане, легитимиращо продавача „Миртекс“ ООД като
собственик.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че ищецът е изгубил правото на
собственост върху процесния имот, а ответникът го е придобил по силата на
валидно сключена правна сделка.
Предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
За
пълнота, настоящият състав намира за уместно да разгледа и хипотезата за
придобиване на имота по давност.
Ответникът
е получил владението в деня да сключване на договора за покупко-продажба – 15.06.2012
год. Владението му е било добросъвестно, защото е придобито въз основа на
правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик. То е било
спокойно и непрекъснато, а водените административни производства не са спор за
материално право и нямат ефект на прекъсване. Към своето владение той е
присъединил това на праводателя си, чието начало е поставено на 15.12.2005 год
с постановлението за възлагане. Дори да се приеме, че то е нищожно, от този
момент до предявяване на иска – 12.06.2017 год са изминали повече от 10 години.
Не може да се сподели тезата на ищеца, че поставянето на „Миртекс“ ООД в
несъстоятелност е пречка дружеството да упражнява владение. Съгласно чл. 635 от ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не губи своята
правосубектност, а продължава дейността си под надзора на синдика. Владението е
фактическо състояние, което несъстоятелният длъжник упражнява до момента на
заличаването му от търговския регистър, а това е станало по-късно, след
договора за покупко-продажба.
Поради
изложеното, макар и по различни мотиви, настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът
е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство, но не е
представил доказателства, че такива са направени.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/19.08.2020 год по гр.д. № 113/2020 год на
Окръжен съд Силистра, г.о.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)