РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000893 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260261/13.07.2021г., постановено по търг. д. №1317/2020г.
по описа на Окръжен съд С.З., ПЛ. ХР. ХР., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Г.ф., гр. С. сумата от 160000лв., представляваща изплатеното от
Г.ф. обезщетение по щета №******/18.01.2017г. на Р.Б.И. (29г.) от гр. Б.,
наследник - дъщеря на М.С.П., загинала като пътник на предна дясна седалка
в л.а. „Р.К.“, при ПТП, настъпило на 19.06.2016 г. в с. Г.Б., обл. Ст. З.,
причинено виновно от ПЛ. ХР. ХР. при управление на „Р.К.“ (№ на рама
*****************), за който не е имало сключена застраховка Гражданска
отговорност към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, от датата на подаване на ИМ в съда - 30.11.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
от 6 400лв. за държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнагражедние, като
е посочена банкова сметка, по която могат да бъдат изплатени сумите.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
1
ответника в първоинстанцинното производство ПЛ. ХР. ХР.. Изразено е
становище по основателността на предявения иск, а именно – че същият е
неоснователен. Оплакванията в тази насока се свеждат до несъгласие с
постановената присъда по НОХД №46/2017г. по описа на ОС С.З.. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено изцяло. С въззивната жалба не се
предявяват доказателствени искания.
Ответник - жалбата Г.ф. гр. С., чрез процесуалния си представител –
адв. М., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло
предявената жалба. С подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са
направени искания за събиране на доказателства в производството пред
въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.558 ал.7,
във вр. с чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в
настоящето – Г.ф. гр. С., е изложил фактически твърдения за наличие на
предпоставките по чл.558 ал.7 от КЗ, а именно: Г.ф., е изплатил по щета
№******/18.01.2017г., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 160
000лв. на Р.Б.И. (29г.) от гр. Б., наследник - дъщеря на М.С.П., загинала като
пътник на предна дясна седалка в л.а. „Р.К.“, при ПТП, настъпило на
19.06.2016г. в с. Г.Б., обл. Ст. З.. Виновен за това, съгласно влязла в сила
присъда по НОХД №46/2017г. по описа на ОС С.З., е ответникът ПЛ. ХР. ХР.
при управление на л.а. „Р.К.“ (№ на рама *****************) с чужди
регистрационни табели - ******** - принадлежащи на л.а. „Т.К.“, собственост
на Х.. За увреждащия лек автомобил „Р.К.“ нямало сключена застраховка
„ГО“, съгласно справка ИЦ ГФ. Описан е механизмът на ПТП-то, а именно:
На 19.06.2016г., около 20.10ч. в с. Г.Б., обл. Ст. З. с посока на движение от
2
север на юг се движил л.а. „Р.К.“ с поставени регистрационни табели на друго
МПС - ********* със скорост от около 97 км/ч., управляван от алкохолно
повлияния (2,67%о) и неправоспособен водач ПЛ. ХР. ХР.. При излизане от
ляв завой същият губи контрол над управлението на автомобила, отклонява се
наляво по посоката си на движение, преминава през източния бордюр и се
удря в крайпътно дърво. Ударът настъпва между дървото и страничната дясна
част на автомобила - предна дясна колонка. Вследствие на удара, пътуващата
на предна дясна седалка М.С.П. загинала. Описани са травматичните
увреждания, получени от пострадалата М.С.П.. Г.ф. поканил ответника да
възстанови платеното от Г.ф., но лицето не е погасило задължението си.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът ПЛ. ХР. ХР. да бъде осъден
да заплати на Г.ф. сумата от 160 000лв., представляваща изплатеното от Г.ф.
обезщетение по щета №******/18.01.2017г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът П.Х. не е представил отговор в срока по чл.367 от ГПК. В
съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на предявения
иск.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Крайните изводи на окръжен съд С.З. следва да бъдат споделени
изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа
обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция по
същество, при което и съобразявайки разпоредбата на чл.272 от ГПК
въззивната инстанция изцяло възприема фактическата обстановка относно
възникване правото на предявяване на регресна претенция от страна на Г.ф..
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който
включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от закона
право на регрес. Това основание в случая е безспорно установено от
представените два броя преводно нареждане от 08.11.2017г. и 28.04.2017г.
общо за сумата от 160 000лв. Фондът е изплатил по щета
№******/18.01.2017г., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 160
000лв. на Р.Б.И., наследник - дъщеря на М.С.П., загинала като пътник на
предна дясна седалка в л.а. „Р.К.“, при ПТП, настъпило на 19.06.2016г. в с.
Г.Б., обл. Ст. З.. Няма спор, че към датата на ПТП-то не е имало сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност за л.а. „Р.К.“. Вината на
3
водача на л.а. „Р.К.“ – ответника Х., е установена по задължителен за исковия
съд ред. С Присъда №17/13.03.2017г., постановена по НОХД №46/2017г. по
описа на Окръжен съд – С.З., Х. е признат за виновен в това, че на 19.06.2016
г. в с.Г.Б., обл. С.З., при управление на МПС – лек автомобил марка „Р.“,
модел „К.“, с номер на рама ***************** /с поставени чужди
регистрационни табели с № *********/, нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП
– „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като загубил контрола над управлението на
лекия автомобил марка „Р.“ модел „К.“ с номер на рама *****************;
чл.21 ал.1 пр.2 от ЗДвП –„При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: при пътно превозно средство от категория „В“, в населено
място–50 км/ч.“, като управлявал лекия автомобил марка „Р.“ модел „К.“, с
номер на рама *****************, със скорост около 91 км/ч., в резултат на
което по непредпазливост причинил смъртта на М.С.П., ЕГН **********, от
гр.Т., обл. Л., ж.к.“П.“ №**, вх. *, ет.*, ап.**, като деянието е извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта на водача Х. над 0,5 на
хиляда, а именно 2,67 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза № 391/20.06.2016 г. на Сектор БНТЛ при ОД на МВР –
С.З., и деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност.
Съставът на присъдата обхваща и хипотезата на чл.433 т.3 от КЗ, при която
правото на регрес възниква за всичко платено на увреденото лице – в
случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или
бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимата по закон норма. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК. Ето защо
правно несдържани са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи се до
ревизия на фактите, установени в наказателното производство.
При така описаната фактическа обстановка и съображения правилни и
законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на
предпоставките за законово преминаване на правата на увреденото лице
върху Г.ф., като настъпилата суброгация е при хипотезата на чл.558 ал.7, във
вр. с чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. Ето защо въззивната жалба се явява
4
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260261/13.07.2021г., постановено по търг. д.
№1317/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., с което ПЛ. ХР. ХР., ЕГН
********** е осъден да заплати на Г.ф., гр. С. сумата от 160 000лв.,
представляваща изплатеното от Г.ф. обезщетение по щета
№******/18.01.2017г. на Р.Б.И. (29г.) от гр. Б., наследник - дъщеря на М.С.П.,
загинала като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Р.К.“, при ПТП,
настъпило на 19.06.2016 г. в с. Г.Б., обл. Ст. З., причинено виновно от ПЛ. ХР.
ХР. при управление на „Р.К.“ (№ на рама *****************), за който не е
имало сключена застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, от датата на подаване на
ИМ в съда - 30.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5