МОТИВИ към
решение № 260010/25.05.2021г по АНД № 34/2021г на РС Котел
Производството по делото е образувано по внесено от РП Сливен постановление, с което се
предлага обвиняемите М.З.К. и Х.П.К. да бъдат признати за виновни, затова че на
неустановена дата през месец декември 2019г в село Градец, община Котел, като
пълнолетни лица, в съучастие помежду си като съизвършители, улеснили пълнолетно
лице от мъжки пол – М.К.Д., роден на ***г, и лице от женски пол, което не е
навършило шестнадесетгодишна възраст – З.Х.Д., родена на ***г, да заживеят
съпружески без брак, като дали съгласието си дъщеря им З.Х.Д. да заживее
съпружески без брак с М.К.Д. и им предоставили помещение за живеене в дома си в
село Градец, кв. Изток 562, с което са осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав на 191, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Предлага се, след като двамата обвиняеми бъдат осъдени за
виновни по повдигнатото на всеки от тях обвинение, да бъдат освободени от
наказателна отговорност, като им се наложи административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП Сливен поддържа предложението и моли на
всеки от обвиняемите да се наложи глоба в размер на 1000.00 лева.
Обвиняемите
оспорват описаните в постановлението фактически обстоятелства, като твърдят, че
деянието не е извършено виновно.
След
цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемите
М.З.К. и Х.П.К. съжителстват на съпружески начала. Домът им е в село Градец,
кн. Изток 562. Обвиняемата К. е майка на св. З.Д.. Последната е с неустановен
произход откъм баща. Обвиняемият М.К. се самоопределя като такъв.
През 2019 г.
свидетелите З.Д., родена на ***г, и М.К.Д., роден на ***г, установили любовна
връзка и заявили пред близките си, че ще се женят. В края на август се събрали
в село Градец и направили годеж. Св. М.Д. отишъл да живее в дома на годеницата
си в село Градец и нейните близки го приели като зет. Двамата обвиняеми се
противопоставяли донякъде на съжителството, тъй като св. З.Д. е малка, но
въпреки това приели ситуацията. Оттогава до настоящия момент двамата свидетели
живеят заедно като съпрузи и от съжителството през месец декември 2020г се
родило дете.
Съдът
изгради описаната фактическа обстановка, след като анализира събраните по
делото на досъдебното производство доказателства. Към доказателствената
съвкупност съдът приобщава обясненията на двамата обвиняеми, депозирани в хода
на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите З.Д. и М.Д..
Показанията на свидетелите съдът кредитира като изцяло достоверни, тъй като се
припокриват с останалите събрани доказателства. Обясненията на обвиняемите
съдът не кредитира в частта им, в която обвиняемите отричат да улеснили
свидетелите З.Д. и М.Д. да заживеят съпружески. Напротив, установи се от
показанията на двамата свидетели, че още през лятото на 2019г двамата
непълнолетни са заживели с обвиняемите и с останалите членове на семейството и
са им предложени, според възможностите, условия за живеят като семейство.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Обвиняемите Х.К. и М.К. следва да бъдат признати за
виновни за извършване на престъпление по чл.191, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК,
затова че на неустановена дата през месец декември 2019г, като пълнолетни лица,
в съучастие помежду си като извършители, улеснили непълнолетния М.К.Д. да
заживее на съпружески начала със З.Х.Д., ненавършила шестнадесетгодишна
възраст, без да са сключили граждански брак.
На неустановена дата през месец декември 2019 г. двамата
обвиняеми са извършили престъпление по чл.191, ал.2 от НК, тъй като към него
момент св. З.Д. – лице от женски пол, не била навършила шестнадесетгодишна
възраст, а съжителят ù св. М.Д. е бил непълнолетен (той също не бил
навършил шестнадесетгодишна възраст). Престъплението е от категорията на
продължените и не е извършено само на посочената дата, но съдът е ограничен да
се произнесе само в рамките на повдигнатото обвинение. По делото е безспорно
установено, че двамата непълнолетни свидетели още през месец август 2019г са
заживели на съпружески начала и от съжителстването им се родило дете.
Обвиняемите са пълнолетни лица, които улеснили
непълнолетните да заживеят съпружески, като ги прибрали да живеят заедно с тях.
Деянието е извършено
при условията на пряк умисъл и от двамата обвиняеми, които са съзнавали
общественоопасния характер на извършените престъпления, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са ги желаели. За неоснователни
съдът преценява възраженията за липса на умисъл, който се извежда от всички
обективни по делото данни.
Двамата обвиняеми са действали в съучастие помежду си и с
общност на умисъла. Всеки от тях е участвал в осъществяване на изпълнителното
деяние, поради което престъпната дейност се квалифицира във връзка в чл.20,
ал.2 от НК.
Налице са всички предвидени в разпоредбата на
чл.78а от НК условия за освобождаване на
обвиняемите от наказателна отговорност и да им бъде наложено
административно наказание глоба. Деянието е извършено умишлено, предвижданото
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От престъпленията
няма причинени от имуществени вреди. Обвиняемите не са осъждани и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК.
При определяне размера
на глобата, определена от НК в границите от 1000.00 до 5000.00 лева, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и
извършителите, подбудите за извършване на деянията, както и смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Съдът съобрази, че глоба в
размер на минималния предвиден от 1000.00 лева е съответен на тежестта на
извършеното престъпление. Липсват обстоятелства, които да мотивират налагане на
по – висок размер.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :