№ 6535
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110150244 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Ф..л“ ЕАД е предявилo срещу Ц. С. Т. кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 5567, 40 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-...../26.09.2017 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2848,
20 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от 20.06.2018 г. до 20.09.2021 г.,
сумата 1512, 31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
период от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. (съобразно уточнението на исковата молба от
05.02.2025 г. (л. 113)), за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 9903/2023г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 26.09.2017 г. между Б. П П Ф С.А., клон Б., като кредитор и Ц. С.
Т. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-..... в размер
на 6000 лв. В деня на сключване на договора кредитодателят превел по банкова сметка на
ответника сума в размер на 5790 лв. като удържал „такса ангажимент“ в размер на 210 лв.
Ответникът трябвало да върне сумата с 48 месечни вноски съгласно погасителен план, като
размерът на годишния процент на разходите бил 33, 66 %. Считано от 21.06.2018 г.
ответникът изпаднал в забава по отношение месечните вноски. На 19.08.2019 г. между
кредитодателя и ищеца бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, а на 02.12.2019 г. с Приложение № 1а му били прехвърлени вземанията по
процесия договор за кредит. До ответника било изпратено уведомление за извършеното
прехвърляне на посочения в договор за кредит адрес, като пратката била върната в цялост с
отбелязване, че лицето се е преместило. Моли ответникът да се счита уведомен за цесията с
получаване на уведомлението, приложено към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Излага доводи за
липса на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, като поддържа, че той не
може да бъде уведомен в рамките на настоящото производство, тъй като се представлява от
особен представител. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Посочва още, че не са спазени императивните изискания на чл. 10, ал. 1 ЗПК по отношение
шрифта на процесния договор, както и чл. 19, ал. 1 ЗПК по отношение годишния процент на
1
разходите. С оглед гореизложено моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че: между Б. П П Ф С.А., клон Б. и ответника е възникнало валидно
правоотношение по процесния договор за кредит, по което са извършени усвоявания на
суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на ответника за връщане на
главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва са останали непогасени до
размера на претендираните суми, настъпването на падеж по отношение главницата -
предсрочна изискуемост или изтичане крайния срок на договора, както и че вземането е
прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на
задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата;
4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение, както и че вземането е прехвърлено с
валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил на страните, че служебно
следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-...../26.09.2017 г.,
сключен между „Б. П П Ф“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Ц. С. Т. в качеството
кредитополучател. В параметри на кредита са посочени размер от 6000 лв., застрахователна
премия от 1612, 80 лв., такса ангажимент от 210 лв. и обща стойност на плащанията 11469,
60 лв. Съгласно погасителния план кредитът е със срок от 2 години и следва да бъде погасен
с 48 броя месечни погасителни вноски в размер на 238, 95 лв. всяка. В договора са
посочени годишен процент на разходите от 33, 66 % и лихвен процент от 27, 16 %. По
делото е приет и сертификат за сключена застраховка „Защита на плащанията“. Съгласно
приложеното на л. 20 платежно нареждане „Б. П П Ф“ ЕАД е превело по банкова сметка на
ответника сумата от 5790 лв. на 26.09.2017 г. с основание процесния договор.
Приет е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
19.08.2019 г. между „Б. П П Ф“ ЕАД като продавач и ищеца като купувач. На 02.12.2019 г. е
било подписано и Приложение № 1 към този договор, като в позиция номер 73 е описан
процесният договор за кредит. Представителят на „Б. П П Ф С.А.“ - клон Б. е упълномощил
ищцовото дружество да уведомява длъжниците съгласно чл. 99, предл. трето ЗЗД за
прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит. По делото е прието и уведомление до
ответника за извършеното прехвърляне, като в обратната разписка е посочено, че адресатът
е преместен.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно
изготвено. Съгласно заключението на 26.09.2017 г. „Б. П П Ф“ ЕАД е извършило банков
превод по сметка на ответника в размер на 5790 лв. по процесния договор за кредит, като
разликата до пълния уговорен размер на главницата от 6000 лв., в размер на 210 лв., е била
удържана като такса ангажимент по договора. Вещото лице е посочило, че ответникът е
извършил общо 6 плащания по договора за кредит в периода от 15.11.2017 г. до 26.05.2018 г.
на обща стойност 1911, 60 лв. Установило е също така, че посоченият в договора годишен
процент на разходите от 33, 66 % е бил получен чрез включването на следните компоненти:
210 лв. такса ангажимент; 403, 20 лв. вноски за застраховка за първите 12 месеца; 1482, 99
лв. възнаградителна лихва за първите 12 месеца.
От правна страна:
2
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Предвид приетото по делото платежно нареждане и заключението на вещото лице, съдът
приема, че по процесния договор е била предадена заемната сума, поради което договорът
следва да се счита за сключен. По делото е установено и че ответникът е заплатил суми в
общ размер от 1911, 60 лв. по договора за кредит.
Следва да бъдат разгледани наведените от ответника възражения за недействителност
на процесния договор за кредит, като освен това съдът следи и служебно за тази
недействителност.
На първо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от
23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният
процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на
кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР
съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално
развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите от 33, 66 % не е действителният такъв.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, в този размер на ГПР
не са включени пълният размер на застрахователната премия за целия срок на договора,
която е 1612, 80 лв., а вместо това застрахователна премия в размер на 403, 20 лв., т.е. с 1200
лв. по-малко, както и не е включен пълният размер на уговорената възнаградителна лихва за
48 месеца, а единствено за първите 12 месеца. По този начин не са взети предвид разходите
за застрахователна премия и възнаградителна лихва за три от четирите години, включени в
срока на договора. При изчисляването на годишния процент на разходите следва да бъде
включен пълният размер на всички дължими по договора разходи. В този смисъл е и
решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма
защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
3
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В същия смисъл и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая посоченият в договора ГПР от 33, 66 % не е действителният, тъй като включва само
¼ от целия размер на застрахователната премия и възнаградителната лихва по договора.
Договорът е нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, които
хипотези в случая не са налице.
Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е.
главницата се равнява на 6000 лв. Предвид заключението на вещото лице за извършени
плащания в размер на общо 1911, 60 лв., то искът за главница се явява основателен за сумата
от 4088, 40 лв., до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 4088, 40
лв. до пълния предявен размер от 5567, 40 лв. Погасяванията, направени от ответника и
отнесени към другите вземания по договора, не следва да бъдат взети предвид, тъй като тези
суми не се дължат от ответника предвид недействителността на процесния договор за
кредит. Исковете за възнаградителна лихва и обезщетение за забава подлежат изцяло на
отхвърляне.
Съдът намира следното във връзка с извършената цесия. Като взе предвид
приложените по делото рамков договор за цесия, приложение към него, потвърждение за
цесия, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземания, и уведомление до ответника, съдът намира, че ответникът е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне. Разбирането, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията, е изразено и в
константната съдебна практика, обективирана в Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС. В цитираните съдебни решения е посочено, че съгласно чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Затова по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9
ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Също така съгласно константната съдебна практика цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Това е така, тъй
като получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на
ВКС.
Следователно, неоснователно е възражението на ответника за липса на уведомяване за
извършената цесия. Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност,
което предвид изложеното по-горе следва да бъде разгледано единствено по отношение
главницата, за която давността е пет години. Дължимата престация от ответника е една – за
връщане на получената в заем сума, като уговореното разсрочване на престацията на
заемополучателя на вноски, всяка от които включва съответна част от главницата на
отпуснатия заем, възнаграждение на кредитора върху нея към момента на предоставянето на
кредита и съответните такси (ако такива се дължат) не превръща тези вноски в периодични
4
плащания. Така формирани, отделните вноски нямат характер на периодични платежи по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Поради това приложимият към правоотношението давностен
срок е общият петгодишен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е налице
последователна практика на ВКС, застъпена в Решение № 103/16.09.2013 г. по гр. д. №
1200/2011 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о. на
ВКС, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о. на ВКС.
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница
по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 3/2023 г. от
21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г., ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай, с оглед датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
24.02.2023 г., погасени с изтичане на петгодишен давностен срок биха били първите две
вноски по процесния кредит с падежи 20.10.2017 г. и 20.01.2018 г. Те обаче са били погасени
от ответника с плащането, извършено на 15.11.2017 г. в размер на 477, 90 лв. и следователно
не се включват в сумата, установена като дължима по-горе от съда след прихващане на
извършените плащания, а по отношение на останалите вноски не е изтекла петгодишна
погасителна давност, поради което съдът намира направеното възражение за неоснователно.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 105, 42 лв. за
заповедното производство (от общо 255, 99 лв., от които 205, 99 лв. платена държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 558, 41 лв. разноски за исковото производство
(от общо 1355, 99 лв., от които 205, 99 лв. държавна такса, 650 лв. депозит за особен
представител, 400 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф..л“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Т...в” № .., бизнес сграда „Т“, ет. 6,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк „З..“, БЛ.. вх. В, ет. 3, АП.., дължи на „Ф..л“ ЕАД, ЕИК ..., на основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД сумата от 4088, 40 лв., ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-...../26.09.2017 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 9903/2023г. по описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 4088, 40 лв. до пълния предявен размер от 5567, 40 лв., както и изцяло
исковете с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 2848, 20 лв., представляваща
възнаградителна лихва за период от 20.06.2018 г. до 20.09.2021 г., и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1512, 31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за период от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. (съобразно уточнението на
исковата молба от 05.02.2025 г. (л. 113)).
ОСЪЖДА Ц. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З..“, БЛ.. вх. В, ет. 3,
АП.., да заплати на „Ф..л“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Т...в” № .., бизнес сграда „Т“, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
заповедното производство в размер на общо 105, 42 лв. и разноски за исковото
производство в размер на общо 558, 41 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6