№ 88
гр. С., 14.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500402 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 9/12.02.2021 г. по гр. д. № 420/2018 г. РС – гр. П. е
прогласил на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите нищожността на привиден договор
за дарение на недвижими имоти, извършен с нотариален акт № ..., том
.., рег. № ....., дело № ../18.03.2016 г. на нотариус Д.А. с район на
действие РС – гр. П., вписана под № 275 в НК, прикриващ
действителен договор за продажба, от Я. Д. В. на Х. Т. А. на 1/3 (една
трета) идеални части от следните поземлени имоти: 1. поземлен имот
с идентификатор 07051.215.23 в село Б., общ. М., обл. С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: местност
„Г.“, целият с площ 3 201 кв. м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по
предходен план 215023, при съседи по скица: ПИ 07051.215.22, ПИ
07051.215.30, ПИ 07051.215.24, ПИ 07051.215.16 и ПИ 07051.215.17;
2. поземлен имот с идентификатор 07051.71.10 в село Б., общ. М., обл.
С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
местност „В.П.“, целият с площ 840 кв. м., трайно предназначение на
1
територията- земеделска, начин на трайно ползване - ливада, номер по
предходен план 071010, при съседи по скица: ПИ 07051.71.13, ПИ
07051.71.12, ПИ 07051.71.9, ПИ 07051.71.8 и ПИ 07051.71.7;
3. поземлен имот с идентификатор 07051.71.27 в село Б., общ. М., обл.
С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
местност „В.П.“, целият с площ 678 кв. м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, номер
по предходен план 071027, при съседи по скица: ПИ 07051.71.28, ПИ
07051.72.15, ПИ 07051.71.26, ПИ 07051.71.20 и ПИ 07051.71.18, като е
постановил прилагане правилата относно прикритото съглашение. С
това решение съдът е допуснал на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за
собствеността заинтересованите съсобственици - ищците И. Т. В., Д.
Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. - да изкупят продадените от
съсобственика Я. Д. В. на Х. Т. А. с прикрит договор за продажба,
извършен с нотариален акт № ..., том 1, рег. № 5..., дело №
../18.03.2016 г. на нотариус Д.А. с район на действие РС - П., вписана
под № 275 в НК, 1/3 (една трета) идеални
части от следните поземлени имоти: 1. поземлен имот с
идентификатор 07051.215.23 в село Б., общ. М., обл. С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: местност
„Г.“, целият с площ 3 201 кв. м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване- нива, номер по
предходен план 215023, при съседи по скица: ПИ 07051.215.22, ПИ
07051.215.30, ПИ 07051.215.24, ПИ 07051.215.16 и ПИ 07051.215.17;
2. поземлен имот с идентификатор 07051.71.10 в село Б., общ. М., обл.
С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
местност „В.П.“, целият с площ 840 кв. м., трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване - ливада, номер по
предходен план 071010, при съседи по скица: ПИ 07051.71.13, ПИ
07051.71.12, ПИ 07051.71.9, ПИ 07051.71.8 и ПИ 07051.71.7;
3. поземлен имот с идентификатор 07051.71.27 в село Б., общ. М., обл.
С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
местност „В.П.“, целият с площ 678 кв. м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване- ливада, номер по
предходен план 071027, при съседи по скица: ПИ 07051.71.28, ПИ
07051.72.15, ПИ 07051.71.26, ПИ 07051.71.20 и ПИ 07051.71.18, за
продажната цена от общо 629.20 лв. (шестстотин двадесет и девет лева
2
и двадесет стотинки). С този съдебен акт съдът е постановил, че ако
съсобствениците И. Т. В., Д. Т. В., И. М. В., Я. Р. В. и Д. Р. В. не
платят на действителния купувач Х. Т. А. дължимата поради
изкупуване продажна цена от 838.95 лв. (осемстотин тридесет и осем
лева и деветдесет и пет стотинки), ведно с другите направени от него
разноски по сделката, обективирана в нотариален акт нотариален
акт № ..., том 1, рег. № 5..., дело № ../18.03.2016 г. на нотариус Д.А. с
район на действие РС – гр. П., вписана под № 275 в НК, в едномесечен
срок от влизането на решението в сила, решението на районния
съд ще се счита обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС. С
решението ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноските
по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Х. Т. А., в която са изложени
оплаквания за недопустимост, а при условията на евентуалност за
необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на
районния съд, който при разглеждане на делото допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че за ищците
липсвал правен интерес от предявените искове, тъй като правото на
собственост върху имотите, предмет на сделката, чиято нищожност се
претендира да бъде прогласена, е прехвърлено от ответника Х.А. на
трето за процеса лице и актовете за това са вписани преди вписване на
исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Ето
защо за ищците не било възникнало право да изкупят имота от
ответника Х. Т. А. (тъй като същият валидно се разпоредил с правото
на собственост върху имотите в полза на трето за процеса лице чрез
дарение). Въззивникът счита решението за недопустимо, защото
районният съд се произнесъл по съществото на спора без да изследва
възражението притежава ли пълномощникът на ищците
представителна власт за цялото производство. Решението се обжалва
като недопустимо с оплакване, че съдът нарушил диспозитивното
начало в процеса, като разгледал въпроса за действителността на
последващото процесната сделка дарение, извършено от ответника
Х.А. в полза на „В.З.“ ЕООД, без да е сезиран с такова възражение от
ищците. Неправилно районният съд разгледал иска по същество, като
приел, че ищците са предявили иска в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Действията по привеждане на петитума на исковата молба в
съответствие с изложените в нея фактически твърдения били
извършени след изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС,
поради което този иск бил недопустим. Недопустимостта на иска по
3
чл. 33, ал. 2 ЗС обуславяла и недопустимост на исковете по чл. 26, ал.
2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съдът неправилно се твърди да е дал вяра
на показанията на свидетеля Д.В., тъй като същите не били
достоверни. Искането е за обезсилване на обжалваното решение и
прекратяване на производството по делото, а при условията на
евентуалност се претендира отмяна на решението и постановяване на
нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се и разноските по производството.
Ответниците по въззивната жалба, ищци в първоинстанционното
производство, оспорват въззивната жалба с искане за потвърждаване
решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
С решения № * Б от 07.06.1999 г. на ПК – с. М. на наследниците
на Я.В. Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на общо седем земеделски
имота в землището на с. Б., община М., сред които нива с площ 3 201
кв. м., м. „Г.“, представляваща имот № 215023 по плана на
земеразделяне, при граници: имот № 215024, имот № 215030, имот №
215022, имот № 215017, имот № 215017; ливада с площ 840 кв. м., м.
„В.П.“, представляваща имот № 071010, при съседи: имот № 071009,
имот № 071012, имот № 071013, имот № 071007, имот № 071008; и
ливада в местността „В.П.“, с площ от 678 кв. м., съставляваща имот
№ 071027, при съседи: имот № 071020, имот № 071026, имот №
071028, имот № 000540 и имот № 071018.
От удостоверение за наследници № 0.../07.11.2017 г., издадено от
кметството в с . Б., се установява, че ищците и ответникът Я. Д. В. са
наследници по закон на Я.В. Н., починал през 1965 г., с права в
наследството, както следва: 1/6 ид. ч. за Иван Теодоров В. 1/6 ид. ч. за
Д. Т. В., 1/6 ид. ч. за И. М. В., 1/12 ид. ч. за Я. Р. В., 1/12 ид. ч. за Д. Р.
В., 1/3 ид. ч. за Я. Д. В..
С договор за дарение, сключен на 18.03.2016 г. и оформен с
нотариален акт № ..., том I, рег. № 5..., дело № ../2016 г. на нотариус
Д.А. с район на действие РС – гр. П., вписана под № 275 в НК,
ответникът Я. Д. В. дарил на ответника Х. Т. А. притежаваните от
него 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху реституираните по
ЗСПЗЗ имоти: 1. поземлен имот с идентификатор 07051.215.23 в село
Б., общ. М., обл. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: местност „Г.“, целият с площ 3 201 кв. м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
4
ползване - нива, номер по предходен план 215023, при съседи по
скица: ПИ 07051.215.22, ПИ 07051.215.30, ПИ 07051.215.24, ПИ
07051.215.16 и ПИ 07051.215.17; 2. поземлен имот с идентификатор
07051.71.10 в село Б., общ. М., обл. С., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/13.08.2015
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: местност „В.П.“, целият с площ
840 кв. м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин
на трайно ползване - ливада, номер по предходен план 071010, при
съседи по скица: ПИ 07051.71.13, ПИ 07051.71.12, ПИ 07051.71.9, ПИ
07051.71.8 и ПИ 07051.71.7; 3. поземлен имот с идентификатор
07051.71.27 в село Б., общ. М., обл. С., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/13.08.2015
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: местност „В.П.“, целият с площ
678 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване- ливада, номер по предходен план 071027, при
съседи по скица: ПИ 07051.71.28, ПИ 07051.72.15, ПИ 07051.71.26,
ПИ 07051.71.20 и ПИ 07051.71.18.
С договор за дарение от 24.08.2017 г. надареният Х. Т. А.
прехвърлил на „В.З.“ ЕООД, представлявано от самия него в
качеството му на управител, 1/3 ид. ч. от правото на собственост
върху описаните имоти.
От заключението към съдебно-оценителната експертиза,
изготвено от вещото лице Н. Н.., неоспорено от страните, което съдът
като компетентно изготвено кредитира изцяло, се установява, че към
24.08.2017 г. средната пазарната цена на процесните имоти е: 426.80
лв. за 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07051.215.23 по
КККР на с. Б., находящ се в местността „Г.“; 112.00 лв. за 1/3 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 07051.71.10 по КККР на с. Б.,
находящ се в местността „В.П.“; 90.40 лв. за 1/3 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 07051.71.27 по КККР на с. Б., находящ се в
местността „В.П.“.
От справки от Служба по вписванията - гр. П. за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. по персоналните партиди на ответника
Х. Т. А. и „В.З.“ ЕООД, ЕИК: ***********, представлявано от Х. Т.
А., който до 16.10.2017 г. е бил и едноличен собственик на капитала
на дружеството, се установява, за двугодишния период на справката
тези лица са сключили множество договори за дарение и покупко-
продажба с предмет придобиване право на собственост върху
предимно земеделски имоти в с. Б., община М.. В голям брой от
случаите надарен е бил ответникът Х. Т. А., който прехвърлял
5
впоследствие на управляваното от него дружество „В.З.“ ЕООД
имотите, които по дарение придобивал.
От показанията на свидетеля Д.Я. В., син на ответника Я.В.,
които въззивният съд като логични и достоверни кредитира изцяло, се
установява, че преди 4-5 години баща му продал идеални части от
четири или пет земеделски имота на човек от гр. В.Т., който бил
свързан с юридическо лице с наименование „В.З.“, като бащата на
свидетеля скрил от останалите си роднини за сделката, тъй като те не
били съгласни с това да се продават имотите. След нотариалното
изповядване на сделката бащата на свидетеля получил от купувача
сумата от около 2 000 лева – продажна цена.
Представено по делото е електронно писмо от 20.03.2017 г.,
съдържащо изявления на ответника Х.А., отправени до ищеца И.В.,
което писмо последният признава в своите обяснения по чл. 176 ГПК,
че е получил. С писмото ответникът Х.А. уведомява ищеца И.В., че е
придобил право на собственост чрез продажба от Я.Д. върху имотите
му в с. Б., находящи се в м. „В.П.“, които са с площ от 0.841 дка и
0.679 дка, и имот в м. „Г.“ с площ от 3.202 дка. От останалата част от
обясненията на ответника Х.А. и обясненията на ищеца И.Т.,
изслушани по реда на чл. 176 ГПК, съдът не приема за установени
никакви други относими към спора факти. Сред кръга на
доказателствата, които следва да бъдат обсъдени, са и обясненията на
страната, но само, когато съставляват изявление за неизгодни за нея
факти. В случая в обясненията на страните, извън признанието на
ищеца И.В., че е получил писмото на ответника Х.А. от 20.03.2017 г.,
други изявления за неизгодни факти не се съдържат.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
По същество при наведените в жалбата пороци на атакувания
съдебен акт въззивният съд намира следното.
Правната квалификация на предявените искове е приетата от
районния съд.
Възражението на въззивника срещу допустимостта на
производството по причина, че действията по привеждане на петитума
на исковата молба в съответствие с изложените в нея фактически
6
твърдения били извършени след изтичане на двумесечния срок по чл.
33, ал. 2 ЗС (поради което този иск бил недопустим), е неоснователно.
Съгласно чл. 100, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното
извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво
се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие
и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
По правилото на ал. 2, чл. 100 ГПК поправеното процесуално
действие се смята за редовно от момента на извършването му.
Неоснователни са и възраженията за липса на представителна власт на
пълномощника на ищците, тъй като представените пълномощни
удостоверят извършеното от ищците в полза на адв. Ч.
упълномощаване за всички фази на процеса.
Въпросът за интереса при предявен установителен иск,
включително и такъв за разкриване на симулация, е винаги конкретен
и се решава с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба и
установените в съответното производство обстоятелства. Няма пречка
симулацията да бъде разкрита не само от страна по сделката, но и от
всяко трето лице, което има интерес от това, т. е., ако от привидността
на сделката и последиците от нея то би могло да черпи права. В случая
всеки един от ищците твърди, че е носител на материалното право на
изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като е носител на идеални части от
правото на собственост върху процесните имоти, с идеални части от
които съсобственикът Я.В. валидно се е разпоредил чрез продажба,
прикрита като дарение, извършено в полза на ответника Х.А.. Тези
твърдения обуславят интереса на всеки от ищците да предяви иска за
разкриване на симулацията, като това дали правото по чл. 33, ал. 2
ЗЗД действително съществува или не е извън предмета на исковете по
чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 и чл. 17 от ЗЗД. Ето защо настоящият
съдебен състав не споделя тезата, че интересът на ищците като
съсобственици на имот да предявят иск за разкриването на
възмездността на разпоредителна сделка, с която друг съсобственик се
е разпоредил със своята част от имота, съществува само, ако са налице
условията за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
продадената част. Цитираната от въззивника съдебна практика -
решение № 296 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г., IV ГО,
не представлява задължителна съдебна практика – чл. 290, ал. 3 ГПК.
Въпросът за допустимостта за обективно съединяване на искове в
рамките на производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, по-конкретно с иск,
заявен с правно основание чл. 17 ЗЗД, не буди съмнение, доколкото се
касае до съединяване на конститутивен с установителен иск, заявен
7
като преюдициален, обуславящ правопораждане на заявеното и
упражнено потестативно право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. В
конкретната хипотеза се иска разкриване симулативността на договор
за дарение и разкриване действителната сделка - покупко-продажба,
която сделка, доколкото има за предмет разпореждане с недвижим
имот, единствено попада в приложното на чл. 33, ал. 2 ЗС. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че за допустимостта на
установителния иск в случая е достатъчно твърдението в исковата
молба, че ищецът е носител на материалното право на изкупуване по
чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като е носител на идеални части от правото на
собственост върху процесните имоти, с идеални части от които
съсобственикът-ответник валидно се е разпоредил чрез продажба,
прикрита като дарение, извършено в полза на ответника –
прпиобретател. В случаите, в които с обща искова молба е заявен,
наред с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, и установителен иск по чл. 17 ЗЗД за
разкриване симулативността на разпоредителна сделка (в случая на
договора за дарение) и искане да се признае, че десимулативната
сделка е валидно сключен договор за покупко-продажба, следва да се
приеме, че същият има характера на преюдициален, т. е. на conditio
sine qua non, за да възникне правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС
(така решение № 48 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2020 г., II
ГО).
Основателността на обуславящия иск за прогласяване
нищожност поради относителна симулация (за прогласяване
нищожността на дарението от 18.03.2016 г. и обявяване за валидна на
прикрита сделка покупко-продажба) е предпоставена от наличието на
обратен документ, от който е видно каква е действителната воля на
страните, сключили сделката. Обратният документ може да
предшества, да съпътства или да следва по време явната сделка, но
при всички положения той трябва ясно да разкрива истинските
отношения, да е създаден нарочно за случая и да се отнася конкретно
до явната сделка. Когато страната, която претендира разкриване на
симулацията, не е участвала в сделката, е очевидно, че тя няма как да
се снабди с обратно писмо, поради което в този случай разкриването
на симулацията може да бъде установено с всички предвидени в ГПК
доказателствени средства, вкл. гласни, като спрямо нея не важат
ограниченията, предвидени в чл. 165, ал. 1 и ал. 2, изр. първо ГПК
(арг. от чл. 165, ал. 2, изр. второ ГПК). В настоящия случай от
събраните по делото гладни доказателства чрез разпит на свидетеля
В., син на ответника Я.В., се установява с категоричност, че
8
договорът за дарение, оформен с нотариален акт № ..., том I, рег. №
5..., дело № ../2016 г. на нотариус Д.А. с район на действие РС – гр. П.,
вписана под № 275 в НК, е симулативен и прикрива договор за
продажба. От показанията на свидетеля В., кредитирани от съда като
обективни и безпристрастни, отразяващи преките му възприятия, а и
при липсата на доказателства, които да ги опровергават или поставят
под съмнение, се установява, че не са били налице близки отношения
между неговия баща и надарения, както и че баща му скрил от
останалите си роднини за сделката, тъй като те не били съгласни с
това да се продават наследствените им имоти. След нотариалното
изповядване на сделката ответникът Я.В. получил от ответника Х.А.
сумата от около 2 000 лева – продажна цена за имотите. За това, че
действителната воля на страните по сделката е била собствеността
върху имотите да бъде прехвърлена не чрез дарение, а чрез договор за
продажба, свидетелства и представеното от ответника Х.А.
електронно писмо от 20.03.2017 г., адресирано до ищеца И.В., в което
се съдържа признание за този факт от приобретателя. Ето защо
исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД са основателни.
По иска по чл. 33, ал. 2 ЗС съдът намира следното. Елементите
на фактическия състав, от който се поражда правото на изкупуване,
са: наличие на съсобственост между ищците и разпоредилия се
ответник на основание наследствено правоприемство и реституция по
ЗСПЗЗ, действителност на облигационната връзка, в която ищците
желаят да встъпят, замествайки купувача на съответната идеална част
от имота, предявяване на иска в двумесечен срок от узнаване на
продажбата.
Доводите на въззивника, че за ищците липсвал правен интерес от
тези искове, тъй като правото на собственост върху имотите, предмет
на сделката, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена, е
прехвърлено от ответника Х.А. на трето за процеса лице и актовете за
това са вписани преди вписване на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, са относими не към
допустимостта, а към основателността на претенциите. Този извод
касае и възражението на жалбоподателя дали искът е предявен в срока
по чл. 33 ал. 2 ЗС – въпросът спазен ли е двумесечният срок е от
значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост (в
цитирания смисъл са определение № 300/07.07.2010 г. по гр. д. №
290/2010 г. на ВКС, второ ГО, решение № 219/04.10.2013 г. по гр. д. №
2294/2013 г. на ВКС, първо ГО, и решение № 383 от 26.10.2010 г. по
гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, второ ГО).
9
Вярна е поддържаната от жалбоподателя теза, че правото на
изкупуване възниква с оглед извършено от другия съсобственик
разпореждане с притежаваната от него идеална част от имота в полза
на трето лице и дава възможност на неразпоредилия се с дела си
съсобственик да изкупи разпоредената част, но до момента, в който тя
се намира в патримониума на купувача. Основателно във въззивната
жалба се поддържа, че само извършени след вписването на исковата
молба по чл. 33, ал. 2 ЗС последващи прехвърлителни сделки,
представляващи действие на разпореждане, извършено от купувача (в
случая ответника Х.А.) в полза на трети лица, са непротивопоставими
на ищците и не препятстват осъществяването на правото им да
изкупят разпоредения дял. За да се отговори на въпроса възникнало ли
е и съществува ли правото на всеки един от ищците на изкупуване,
следва да се разгледа преюдициалното възражение за нищожност на
дарението от 24.08.2017 г. между дарителя Х.А. и „В.З.“ ЕООД,
представлявано от Х. Т. А., който до 16.10.2017 г. е бил и едноличен
собственик на капитала на дружеството. Неоснователно във
въззивната жалба се поддържа недопустимост на съдебното решение с
твърдение, че районният съд се произнесъл по възражение, с което не
е бил сезиран. На първо място, порокът на сделка, чиято
действителност има обуславящо за изхода на спора значение, може да
бъде наведен в процеса както с възражение (в който случай сила на
пресъдено нещо между страните не се формира), така и иск
(инцидентен установителен иск или насрещен иск). Предявяването на
нищожността чрез възражение предпоставя необходимостта от
произнасяне по едно преюдициално правоотношение, по което съдът
по необходимост следва да вземе становище в мотивите си като
обуславящо спорното право.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидните договори са нищожни. По
правило нищожните договори не пораждат правно действие. Когато
такъв договор има за предмет прехвърляне на вещни права, той не
поражда вещнопрехвърлително действие и приобретателят по него не
придобива правото на собственост. Поради това и последващият
приобретател, който придобива права от приобретателя по нищожната
сделка, също не придобива право на собственост (тъй като никой не
може да прехвърли права, каквито няма). В случаите на нищожност на
сделките законодателят не е предвидил запазване на правата на трети
лица с едно изключение – когато придобиват от приобретателя по
една симулативна сделка. В тези случаи съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД
правата, които трети лица са придобили добросъвестно от
10
приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се
отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването
на иска за установяване на привидността. По делото безспорно се
установи, че приобреталият по договора за дарение от 24.08.2017 г. -
„В.З.“ ЕООД, представлявано от Х. Т. А. в качеството му на
управител, е знаел за симулативността на договора от 18.03.2016
година. Ето защо като недобросъвестен правоприемник на надарен по
симулативен договор „В.З.“ ЕООД не е придобило собствеността
върху имотите– аргумент от чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
Правото на изкупуване като субективно потестативно право е
обусловено от притежаване на качеството на съсобственик. То може
да се упражни поотделно от всеки един от обикновените
съсобственици. При наличието на предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗС
упражнилият това право на изкупуване съсобственик встъпва в
правата на купувача по разпоредителната сделка, като го замества, т.
е. обемът на признатото му право не е обусловен от размера на
притежаваната от него част в съсобствения имот, освен ако искането
не е само за идеална част от онова, с което съсобственикът се е
разпоредил, като е без значение обстоятелството, ако някои от
съсобствениците не е упражнил правото си на изкупуване. В случая
всички съсобственици са предявили искове за изкупуване на 1/3 ид.
част от правото на собственост върху имотите. С разпоредбата на чл.
210 и сл. ГПК законодателят дава правна възможност на две или
повече лица за заявят претенциите си с една обща искова молба. Това
обстоятелство вменява задължението на решаващия съд да извърши
уточнение на всеки един от заявените при условията на кумулативно
съединяване искове доколкото всеки един от ищците упражнява
своето право на иск и търси съдебна защита на свое лично субективно
материално право. Това изискване е свързано с обстоятелството, че за
всеки един от ищците следва да са налице предпоставките за
надлежно упражняване на правото на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС (момент
на узнаване за процесната разпоредителна сделка, спазване на
преклузивния срок, материално-правна легитимация).
В настоящия случай всеки един от ищците-съсобственици, на
които не е предложено изкупуването на разпоредената в полза на
ответника Х.А. съсобствена иделна част от процесните три ниви от
страна на съсобственика Я.В., е упражнил своето постестативно право
на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС по съдебен ред и е поискал да бъде
заместен, наред с останалите ищци, като страна по сделката по
нотариален акт № .../2016 година. В този смисъл волята на ищците е
11
да бъде допуснато изкупуване на 1/3 ид. ч. от собствеността по
отношение на всеки от тях съобразно правата им в съсобствеността,
както следва – да се допусне ищецът Иван Теодоров В. да изкупи 1/12
ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти; да се
допусне ищецът Д. Т. В. да изкупи 1/12 ид. ч. от правото на
собственост върху процесните имоти; да се допусне ищецът И. М. В.
да изкупи 1/12 ид. от правото на собственост върху процесните имоти;
да се допусне ищецът ЯНК. Р. В. да изкупи 1/24 ид. ч. от правото на
собственост върху процесните имоти; да се допусне ищецът Д. Р. В. да
изкупи 1/24 ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти.
В този смисъл следва да се приеме, че се е произнесъл и районният
съд, макар да не е прецизирал идеалните части за всеки от ищците.
Упражняването на потестативното право на изкупуване по чл.
33, ал. 2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика -
носител на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са
повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск по чл. 33,
ал. 2 ЗС или не, двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях
може да тече от различен момент, наличието на материалноправните
предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки
съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не
е необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират силата си на
пресъдено нещо по отношение на непредявилите искове по чл. 33, ал.
2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят, доколкото няма
пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае
на всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в
съотношение според дяловете им.
Ответникът Х.А. е навел правопогасяващото възражение, че
ищците не са предявили иска в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.
С решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II
ГО, е прието, че ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е
предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му,
т. е. те не знаят за извършената продажба, срокът за предявяване на
иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното
субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато
липсва отправено предложение, се предполага, че ищците -
съсобственици не знаят за продажбата, и моментът, от който следва да
се счита че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е.
моментът е твърденият от ищците по делото. В тези хипотези
тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци
знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен
12
момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралия
възражението – в случая на ответника Х.А..
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът И.В. е узнал за
продажбата през м. март 2017 г., т.е . повече от два месеца преди
предявяването на иска за изкупуване (29.05.2018 г.). Касае се за
юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване
черпят ответниците. Тази правна последица се състои в приемане за
доказано на противопоставеното от ответника Х.А. правопогасяващо
възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на
изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е
главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е
длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-
късен момент, тъй като съдебната практика приема, че при липса на
каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били
известени за продажбата, а и при липсата на безспорни данни за
момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да
е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е
предявен в законоустановения преклузивен срок (решение №
100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/19... г. на ВС, IV ГО, решение №
209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I ГО). Настоящият
състав споделя и съдебната практика, според която моментът на
узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и
моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. След
като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на
собственика на претендираната за изкупуване идеална част от
съсобствеността, то от този момент е възникнало потестативното
право (тъй като няма отправено предложение) и тече срокът за
неговото предявяване в съда. Това е моментът, от който обективно за
съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува
възможност да узнае и всички условия на сключения договор за
покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките,
подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително
действие (решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС,
II ГО).
Признанието на ищеца И.В. при изслушването му по реда на чл.
176 ГПК установява, че той е узнал за сделката през м. март 2017 г.,
поради което искът му за изкупуване на 1/12 ид. ч. от правото на
собственост върху процесните имоти е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Доколкото за останалите ищци са налице условията за
13
изкупуване по изложените по-горе съображения и по съображенията
на районния съд, към които на основание 272 ГПК въззивният съд
препраща, исковете, предявени от тях, са основателни и правилно са
уважени от районния съд.
Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат отчасти с
приетото от районния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният от ищеца И. Т. В. срещу Я. Д.
В. и Х. Т. А. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
1/12 ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти е бил
уважен, както и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца И. Т. В. разноски по компенсация над сумата от 34.98 лева,
като вместо него следва да се постанови ново решение, с което този
иск да бъде отхвърлен. В останалата част решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство въззивникът следва
да заплати на Д. Т. В., И. М. В. и Д. Р. В. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 262, 50 лева, а на И.В. – сумата от 35.94
лева, представляващи разноски (за адвокатско възнаграждение) по
компенсация.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9/12.02.2021 г. по гр. д. № 420/2018 г. по
описа на РС – гр. П. в ЧАСТТА, в която предявеният от ищеца И. Т.
В. срещу ответниците Я. Д. В. и Х. Т. А. иск с правно основание чл.
33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/12 ид. ч. от правото на собственост
върху процесните имоти е бил уважен, както в ЧАСТТА, в която е
постановен условен диспозитив по отношение на ищеца И. Т. В. за
заплащане на действителния купувач Х. Т. А. на сума от 69.91 лева,
както и в ЧАСТТА, в която ответниците Я. Д. В. и Х. Т. АС. са
осъдени да заплатят на ищеца И. Т. В. разноски по компенсация над
сумата от 34.98 лева, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. В., ЕГН: **********, против
Я. Д. В., ЕГН: **********, и Х. Т. А., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/12 ид. ч. от правото на
собственост върху: 1. поземлен имот с идентификатор 07051.215.23 в
село Б., общ. М., обл. С., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на
14
АГКК, с адрес на имота: местност „Г.“, целият с площ 3 201 кв. м.,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване- нива, номер по предходен план 215023, при съседи по
скица: ПИ 07051.215.22, ПИ 07051.215.30, ПИ 07051.215.24, ПИ
07051.215.16 и ПИ 07051.215.17; 2. поземлен имот с идентификатор
07051.71.10 в село Б., общ. М., обл. С., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/13.08.2015
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: местност „В.П.“, целият с площ
840 кв. м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин
на трайно ползване - ливада, номер по предходен план 071010, при
съседи по скица: ПИ 07051.71.13, ПИ 07051.71.12, ПИ 07051.71.9, ПИ
07051.71.8 и ПИ 07051.71.7; 3. поземлен имот с идентификатор
07051.71.27 в село Б., общ. М., обл. С., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43/13.08.2015
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: местност „В.П.“, целият с площ
678 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване- ливада, номер по предходен план 071027, при
съседи по скица: ПИ 07051.71.28, ПИ 07051.72.15, ПИ 07051.71.26,
ПИ 07051.71.20 и ПИ 07051.71.18; за сума, съответстваща на тази 1/12
идеална част от цялата продажна цена от 629. 20 лева, или за сумата
от 52. 43 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/12.02.2021 г. по гр. д. №
420/2018 г. по описа на РС – гр. П. в останалата част, включително в
частта, в която е постановено, че, ако съсобствениците Д. Т. В., И. М.
В., Я. Р. В. и Д. Р. В. не платят на действителния купувач Х. Т. А.
дължимата поради изкупуване продажна цена от 769. 04 лв., ведно с
другите направени от него разноски по сделката, обективирана в
нотариален акт нотариален акт № ..., том 1, рег. № 5..., дело №
../18.03.2016 г. на нотариус Д.А. с район на действие РС – гр. П.,
вписана под № 275 в НК, в едномесечен срок от влизането на
решението в сила, решението на районния съд ще се счита обезсилено
по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Т. А., ЕГН:
**********, да заплати на ищците Д. Т. В., ЕГН: **********, И. М.
В., ЕГН: **********, и Д. Р. В., ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд в
размер на 262, 50 лева, а на И. Т. В., ЕГН: ********** – сумата от
35.94 лева, представляващи разноски (за адвокатско възнаграждение
пред окръжния съд) по компенсация.
Решението е окончателно.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16