Определение по дело №1054/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2628
Дата: 27 юни 2024 г. (в сила от 27 юни 2024 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20243100501054
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2628
гр. Варна, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова

мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501054 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 13891/03.06.2024 г., депозирана от „.........“ АД, чрез адв. Х. И., срещу Решение № 1244
от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 11323/2023 г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с
което са отхвърлени предявените от „.........” АД, ЕИК ......., против П. Я. М., ЕГН
**********, искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3974/06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 8533/2023 г., по описа на
ВРС, а именно: 178,82 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и мрежови
услуги, по фактура № ФП......., издадена на 14.10.2021 г., за обект с абонатен номер ИТН:
........, с адрес: гр. Варна, ул. „.......“ № 294, кл. № ......, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и 31,65 лева –
мораторна лихва, начислена за периода от 22.10.2021 г. до 26.06.2023 г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Твърди се, че количествата, фактурирани с фактура № ......./14.10.2021 г. са отчетени за
период от 07.08.2021 г. до 25.08.2021 г., като информация за измерванията е получена заедно
с данните за фактуриране за месец септември, поради което фактурата на клиента е издадена
с период „месец септември“. Излага се, че на 23.08.2021 г. е депозирано Заявление №
5862099/23.08.2021 г., с което абоната П. Я. М. заявява, че предназначението на обекта е за
„битови нужди“, с предоставена мощност 15 кВт, като от 25.08.2021 г. обектът на абоната се
отчита като битов. Фактура № ......./14.10.2021 г. на стойност 178,82 лв. е издадена за
абонатен номер 32Z.........8 за периода 07.08.2021 г. до 25.08.2021 г. в качеството на
„небитов“ абонат, а последващите фактури № **********/15.09.2021 г. и №
**********/15.10.2021 г. – в качеството на „битов“ абонат. Твърди се, че обектът е заведен в
база данни на дружеството като стопански до 25.08.2021 г., поради което ответникът се
явява небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Посочва се, че след 01.08.2021 г. поради възприет
нов метод на ценообразуване (индивидуално изчисляване на цената на електрическата
енергия за всеки обект) е преустановено обявяването на цена, еднаква за всички клиенти за
всеки съответен месец на интернет страницата на дружеството, каквато е била практиката до
1
31.07.2021 г. Считано от 01.08.2021 г. влиза в сила Методика за определяне на цените на
електрическата енергия на доставчика от последна инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021
г., изм. ДВ, бр. 90 от 29.10.2021 г.), с която е въведен различен начин за ценообразуване.
Твърди се още, че в съответствие с предвиденото в Методиката, цената на ел. енергия на
ДПИ се определя след изтичането на календарния месец и получаването на утвърдени
измерени стойности от оператора на електроразпределителната мрежа. Цената е
индивидуална за всяко място на потребление, съобразно неговия товаров профил. В жалбата
се твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ „.........“ АД няма отношение към
дейностите по измерване на електрическата енергия, които са в правомощията на оператора
на електроразпределителната мрежа. Доставчикът от последна инстанция определя размера
на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от измерването, предоставени му
от оператора на съответната мрежа, който е отговорен за измерванията – чл. 89, т. 1 от
ПТЕЕ. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с
което да се уважат исковите претенции. Претендират се съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна и
техническа експертиза със задача вещото лице след като се запознае с доказателствата по
делото, данни от електронната база и счетоводството на „.........“ АД, да даде отговор на
следните въпроси:
1. Правилните цени, определени от КЕВР ли са приложени при изчисленията по
фактури № **********/15.09.2021 г., № **********/15.10.2021 г. и № ......./14.10.2021 г.?
2. За какви периоди на отчитане са издадени фактури № **********/15.09.2021
г., № **********/15.10.2021 г. и № ......./14.10.2021 г.?
3. Съществуват ли издадени фактури за един и същи период за времето от
01.08.2021 г. до 01.10.2021 г.?
4. За процесния период има ли просрочено плащане на задължения, по кои
фактури? Да се посочи падежа на фактурите, както и датата на плащане по същите.
5. Какъв е размерът на мораторната лихва до 26.06.2023 г. върху фактурите, за които
е установено т. 3 от задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа?
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. Я. М..
Посочва се, че във въззивната жалба въззивникът твърди нови обстоятелства във връзка с
предявения иск, които променят предмета на спора. Излага се, че справка за показания на
електромер, отразяващи консумация от 414 кВ за периода 07.08.2021 г. – 25.08.2021 г.,
приложена от дружеството, не е представена в хода на първоинстанционното производство
и данните, посочени в нея не са известни на ответника – не се съдържат нито във фактурата,
нито в приложението към фактурата, поради което не следва да бъде приета. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС. Претендират се разноски в размер на 485 лв. за
консултантски услуги. Направено е възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от въззивника разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради
което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По отношение на направеното от въззивника „.........“ АД доказателствено искане
за назначаване на съдебно-счетоводна и техническа експертиза, съдът намира
следното:
С изготвения доклад по делото, обективиран в Определение № 14657/11.12.2023 г. по
2
гр. д. № 11323/2023 г. по описа на ВРС, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че
следва да установи „действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът
е бил потребител на ел. енергия като „небитов клиент“ през процесния период; доставянето
на ел. енергия в имота на ответника и стойността на използваната в имота ел. енергия,
съответно по съставените фактури; настъпването на падежа на паричното задължение и
размера на обезщетението за неговата забава за посочения период; обстоятелствата по
изчисляване на претендираните суми“, поради което настоящият състав на ВОС намира, че
са дадени конкретни указания на ищеца за формулиране на исковата претенция и не е
налице допуснато процесуално нарушение при разпределението на доказателствената
тежест. Въззивникът несвоевременно прави искане за назначаване на съдебна експертиза с
посочената във въззивната жалба задача, тъй като при липса на такова пред ВРС, пред
въззивната инстанция вече е налице преклузията по чл. 266 от ГПК. Поради изложеното,
искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 13891/03.06.2024 г.,
депозирана от „.........“ АД, чрез адв. Х. И., срещу Решение № 1244 от 11.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № 11323/2023 г. по описа на ВРС, 43-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „.........“ АД за назначаване на
съдебно-счетоводна и техническа експертиза.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1054/2024 г. на ОС-Варна за 25.09.2024 г.
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3