Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 02.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-16 състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
разгледа търговско дело № 2239
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 250, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, за допълване
на постановеното на 06.03.2020 г. съдебно решение, като се признае за
установено, че „А.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище *** дължи законната лихва за забава върху
сумата
31692,48 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки - термопанели, съгласно издадена фактура № **********/16.11.2017 г., за което вземане в производствата по частно гр. дело №
66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018
г. по описа на СРС, са издадени заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК, считано от депозиране на заявленията за издаване на
заповедите за изпълнение до окончателното й погасяване.
Ответникът не изразява становище по молбата.
Молбата за допълване на постановено
съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма
волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен
спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл
предмет на решението за допълване е не молбата за производство по реда на чл.
250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формира
правораздавателна воля. Молбата е процесуално допустима, наред с общите
предпоставки, и в случай, че е налице неразрешена от съда част от спорния
предмет, т. е. непълнота на съдебното решение.
Видно от мотивите на постановеното
съдебно решение, съдът не е формирал правораздавателна воля относно дължимостта
на законната лихва върху установяваната да е дължима главница, съответно не е
изразил такава воля и в диспозитива на крайния акт.
Няма никакво съмнение, че исковото
производство е образувано с оглед депозирани от претендирания длъжник
възражения срещу издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК в
производствата по частно гр. дело № 66178/2018 г. и
частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС, всяка от които заповеди включва в предмета си и вземане за законна лихва
от предявяване на заявленията – 12.10.2018 г. до окончателното й погасяване.
Исковият съд
е приел, че главното вземане, което
е изискуемо обременява правната сфера на ответника, т.е. съществува, което
означава, че върху същото „А.“ ЕООД дължи и законната лихва за забава от образуване на
производството (12.10.2018 г.) до окончателното му погасяване – чл. 214, ал. 2 ГПК.
Непълнотата на постановения съдебен
акт следва да бъде отстранена, поради което и на основание чл. 250
ГПК, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, постановеното на
06.03.2020 г. съдебно решение по търг. дело №
2239/2019 г. на СГС, VІ-16 състав, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище *** дължи
на „М.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище ***, законната лихва върху
главницата от 31692,48 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки
- термопанели, съгласно издадена фактура № **********/16.11.2017 г., считано
от депозиране на заявленията, въз основа на които са образувани частно гр.
дело № 66178/2018 г. и частно гр. дело № 66179/2018 г. по описа на СРС и са
издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК - 12.10.2018 г. до
окончателното й погасяване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: