Р Е Ш Е Н И Е
№ 1692
гр.Пловдив, 20.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: НЕВЕНА НАЗАРЕВА
като разгледа АНД №
4388/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Л.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-004129
от 03.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл. 174 ал.3 предл. първо от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания – глоба, в размер
на 2 000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
за нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност, за посочена различна
правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение в АУАН и НП. Според
същия се касае за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото му на защита.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.05.2019 г. около 02:35 часа свидетелят
И.Т., заемащ длъжността ***, спрял за проверка мотоциклет марка и модел „Хонда
Хорнет 900“, с рег. № ***. Свидетелят подканил водачът на мотоциклета –
жалбоподателят И., да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с Дрегер
Алкотест 7410+ с № ARSK-0283. Жалбоподателят отказал, поради което по отношение на него бил съставен
АУАН бл. № 0629021/16.05.2019 г., с който свидетелят Т. му вменил нарушение по
чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, Бил издаден и талон за изследване № 0015117, в който бил
вписан отказът на И. за изследване с дрегер, като му били предоставени
четиридесет минути за явяване в УМБАЛ „Св. Георги“ за медицинско изследване.
Посоченият талон бил връчен на жалбоподателя в 02:50 часа. В 03:05 часа същият
пристигнал в болничното заведение, където отказал да предостави кръвна проба за
медицинско изследване.
Въз основа на посочения АУАН било
издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява на първо място от разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел – И.Т.. Съдът възприема показанията на същия като преки,
доколкото се явява свидетел – очевидец, както и като обективни, доколкото не се
установи свидетелят да се явява по някаква причина заинтересован от изхода на
спора. Показанията на Т. се подкрепят и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: талон за изследване № 0015117, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози от 16.05.2019 г., лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 16.05.2019 г.; АУАН бл. № 0629021/16.05.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, а на актосъставителя – от Заповед № 317з-147/11.01.2018 г. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
доводите на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото му на защита, поради различна правна квалификация на
вмененото му нарушение в АУАН и НП. Действително, в АУАН като извършено
нарушение от жалбоподателя е посочена разпоредбата на чл. 5 ал.3 от ЗДвП, която
не се явява единствената релевнатната за вмененото на жалбоподателя нарушение.
Въпреки това съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
санирал посоченото нарушение по реда на чл. 53 ал.2 ЗДвП, доколкото са
установени по безспорен начин нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, и в НП е посочена правилната норма, отговаряща на описанието на
нарушението, а именно тази по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Поради изложеното, съдът
намира, че жалбоподателят е наясно за фактичеките и правни параметри на
вмененото му нарушение, и възражението му в тази връзка се явява неоснователно.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 174
ал.3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От възприетата по делото фактическа
обстановка се установи, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на установяване на
алкохол в кръвта. Контролните органи са изпълнили задължението си по чл.
3, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /при
отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство, да издадат
талон за медицинско изследване и насочат лицето към това изследване/.
Издаденият талон е приложен към административнонаказателната преписка и същият
притежава необходимото съдържание. Впоследствие, в болничното заведение жалбоподателят
е отказал да даде кръвна проба за установяване наличие на алкохол в кръвта.
Това обстоятелство се установява и от приложените лист за преглед на пациент и протокол за медицинско изследване, в които е посочено, че
пациентът отказва да даде кръв.
В съответствие с обстоятелствата по делото и
приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която норма се явява едновременно санкционна и
предписваща правило за поведение. Поради изложеното според настоящата съдебна
инстанция именно жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна,
описаното в НП нарушение. Санкцията за посоченото нарушение е фиксирана и
правилно е отразена в обжалваното НП.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално, поради което факторът липса на вредни последици не може
да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Дори напротив, видно от приложената справка за нарушение на
водач, на жалбоподателя многократно е ангажирана административнонаказателната
отговорност за нарушения по ЗДвП, които отегчават неговата отговорност и правят
неприложима нормата на чл. 28 ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-004129 от 03.06.2019 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л.Д.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 174 ал.3 предл. първо от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни наказания –
глоба, в размер на 2 000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС