Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3118/ 20.11.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Илияна
Гальова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7463 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ищеца Д.М.Ж. *** осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР за заплащане /съгласно прието изменение на размера на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 11.11.2011 г./ на сумата от 1839.96
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 267.70 часа, за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът твърди, че през периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. е полагал труд при 24-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец, на длъжност инспектор в РУ
Несебър. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил допълнително дължимото
възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа,
преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент 1.143. Ищецът счита, че
посочения коефициент за положения нощен труд следва да се начислява, съгласно
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и след отмяната й, като счита, че появилата
се законова празнота по този въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
счита, че следва да се прилага
субсидиарно, за което излага подробни съображения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Положеният труд бил заплатен
своевременно след неговото отчитане. За процесния период съотношението между
дневен и нощен труд било 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен
труд), а не е както по КТ и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд.
В съдебно заседание
ищецът,
чрез своя процесуален представител, поддържа предявения
иск.
В съдебно заседание
ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа искането за отхвърляне
на иска.
Съдът, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността инспектор в РУ гр. Несебър. Страните не спорят, а и от събраните доказателства
се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа
до 06.00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5
на същата разпоредба е видно, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. са действали Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г.), и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (в сила
14.08.2018 г. - 04.10.2019 г.).
Съгласно чл. 3, ал.
2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./,
предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143
на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно този
ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за
държавните служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено,
че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. Съдът
намира, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда, от чието заключение се установява, че за исковия период от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. ищецът е работил на 12-часови смени, като за същият период е
полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен
период от общо 1872 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни
часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 2139.70 часа. При което се
установява, че разликата възлиза в размер на 267.70 часа и е на стойност 1839.96
лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото
ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 1839.96 лв., който съвпада с исковата претенция след
увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от
уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото в размер от 420 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавната такса в размер на
73.59 лв., дължима върху уважения размер на иска, както и направените разноски
от 184.80 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета
на съда.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати на Д.М.Ж., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата от 1839.96 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 267.70 часа, за периода от 01.09.2016 г.
до 31.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати
на Д.М.Ж., ЕГН **********, направените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на БРС, дължимата върху уважения размер на иска държавна такса в размер от 73.59 лв.,
както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза
в размер на 184.80 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на предварително изпълнение в частта за
присъденото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Бургас, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в седемдневен срок от
получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А.Вълков
Вярно с оригинала:
И.Г.