РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Шумен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500308 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №209 от 20.03.2025г. по гр.д.№2975/2024г., Районен съд - гр.Шумен е
уважил частично предявения от С. В. М. срещу "Групама застраховане" ЕАД иск по чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца, сумата от 1922.09 лв.
без ДДС, представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна имуществена вреда
върху собствения на ищеца мотоциклет марка „...“, модел „...“ с рег. № ...., причинена в
резултат на реализирано ПТП на 01.07.2024 г. в гр. ..., по вина на водача на специален
автомобил марка „....“, модел "....", с peг. № ...., застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от 01.07.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от
3049,10 лв., като неоснователен и недоказан. С решението ответника е осъден да заплати
деловодни разноски на ищеца в размер на 392,07 лева, на адвоката на ищеца,
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА - 492,21 лева, както и ищеца на ответника
деловодни разноски в размер на 73,92 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията му за разликата над 1922,09 лева
до 2979,14 лева, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението,
и моли съда да го отмени в атакуваната част и да постанови решение, с което да уважи
предявения иск в този размер.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който
оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД от С. В. М. срещу "Групама застраховане" ЕАД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3049,10 лева представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди на мотоциклет марка „...“, модел „....“ с рег. №....,
настъпили в резултат от ПТП на 01.07.2024 г. в гр. ..., ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция - 01.07.2024г. до окончателното и
изплащане.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна.
На 01.07.2024г. в гр.... настъпило пътно транспортно произшествие по вина на водача на
автомобил рег. № ...., който при маневра „обратен завой“ не съобразил габаритите на
управляваното от него МПС и блъска паркираният мотоциклет „...“ с рег. №..., собственост
на ищеца. За горното бил съставен протокол за ПТП № 1867187 от 01.07.2024г. Към датата
на ПТП-то превозното средство, представляващо специален автомобил марка „...“, модел „....
„ с рег. № ... имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество. На 01.07.2024г. ищецът предявил претенция пред застрахователя – ответник,
като видно от Опис на претенция № 66002400503 от 03.07.2024г. били описани следните
увредени елементи на мотоциклета: челно стъкло – бяло, челен панел (маска), калник
преден – комплект стикери, фар ляв под основен – полиране, степенка лява – пачи крак,
държач слюда – Д, тампони за държачи слюда – технологично – 4 броя, държач слюда Л,
основа зад слюда, държач Л, мигач. Щетите били калкулирани в размер на 3 363.14 лв., като
включващи и труд на стойност 401.19 лв. Обезщетение в този размер било изплатено на
ищеца на 30.07.2024г., и доколкото ищеца не бил съгласен с така определения размер на
щетите, подал молба-възражение основана на проформа фактура, изготвена на 04.07.2024г.
от „Бултрако Моторс“ АД, която посочвала стойност на частите за ремонт и труд в размер на
8 530.46 лв. с ДДС. От представения договор за покупко - продажба на МПС, е видно, че
ищеца е закупил на 29.02.2024г. от "Бултрако Моторс" АД процесния мотоциклет, фабрично
нов, за сумата от 31490 лева, като в договора е отразено, че същия е с 24 месечна гаранция.
Или към датата на процесното ПТП, мотоциклета е бил в гаранционно покритие. В отговор
ответникът заявил, че била извършена проверка във връзка с искането за преразглеждане на
претенцията, като бил извършен втори преглед и изготвена калкулация от експерт,
2
неучаствал до момента в производството през застрахователя и експерта потвърдил сумата,
която била изплатена на ищеца. От заключението на изготвената в първоинстанционното
производство съдебно-автотехническа експертиза е видно, че средната пазарна стойност на
настъпилите имуществени вреди, вследствие на ПТП – то възлизала на 5285,23 лв. без ДДС,
включващи стойността на необходимите части и труда за отремонтиране на мотоциклета.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това,
за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и
има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване. В настоящия случай на първо место
следва да се отбележи, че между страните не е спорно наличието на валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното търговско
дружество, както и вината на прекия причинител на вредата, т.е. налице са предпоставките
за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а и ответника е
изплатил по извънсъдебното искане на ищеца част от претендираните вреди от процесното
ПТП, които е намерил за основателни.
Основния спорен въпрос между страните е дали следва да се включи в дължимото
обезщетение и данък върху добавената стойност. В конкретния случай несъмнено
увреждането на самите мотоциклетни части при процесното ПТП, водещо до намаляване
стойността на мотоциклета, представлява непосредствена вреда под формата на претърпяна
загуба. Следва да се обезщети негативния интерес, което означава, че заплащането на
застрахователно обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, което е било преди увреждането (да се приведе увреденото МПС в предишното
му техническо състояние), поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Тоест, необходимо е удовлетворяването на
посочения негативен интерес, без това да е свързано с извършването на разноски от
имуществения патримониум на ищеца. Размерът на тази парична сума по принцип следва да
3
се определи съобразно средните пазарни цени в Република България към деня на
увреждането, тъй като това в мнозинството случаи би било достатъчно за пълното
репариране на вредите. Както бе отбелязано по - горе, мотоциклета е бил в гаранционно
обслужване, но и при липса на такова, увреденото лице не е длъжно да отстранява
причинените вреди по възможно най - ниските предлагани цени, още по - малко в сервизи,
които предлагат съмнително качество на услугите. Надеждните сервизи, обичайно са с
регистрация по ЗДДС, а и за частите, които следва да се закупят за ремонта също следва да
се заплати ДДС. Въпреки, че в експертизата първоначално е посочена стойността на вредите
без да е отразено дали тя е с дължим ДДС или не, в съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че посочената стойност на вредите е 5285,23 без ДДС, съответно 6342,28 лева с
ДДС. Ето защо съдът намира, че за да бъде пълно обезщетен увредения следва да се изплати
сумата, необходима за цялостно възстановяване на увредената вещ, с дължимия /съответно
дължимо платения/ данък върху добавената стойност. След приспадане на извънсъдебно
платените от ответника 3363,14 лева, остават дължими 2979,14 лева.
С атакуваното решение съдът е присъдил 1922,09 лева, като изрично е отбелязано, че
дължимата сума е без ДДС, т.е. отказал е включване на дължимия данък в присъденото
обезщетение, поради което и решението в частта му, в която е отхвърлена претенцията за
горницата над 1922,09 лева до 2979,14 лева следва да се отмени и вместо него постанови
друго, с което иска да се уважи в тази част. В необжалваната част решението е влязло в
законна сила. Решението следва да се коригира и в частта за разноските. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 607,69 лева пред първата инстанция, като
за разликата над присъдените с първоинстанционното решение 392,07 лева, а именно 215,62
лева ответника следва да бъде осъден допълнително. Решението следва да се отмени и в
частта за присъдените на ответника деловодни разноски за разликата над 4,59 лева до
присъдените 73,92 лева. На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния
представител на ищеца, адвокат Н. Н. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска от определеното му такова за първата инстанция в
размер на 591 лева, като за разликата над присъдените 492,21 лева, а именно 104,79 лева
следва да бъде осъден ответника. За въззивната инстанция на ищцовата страна следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 21,14 лева, а на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да
се присъди възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на процесуалния
представител на ищеца адв.Н. Н. Д., която съдът определя с оглед фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършената работа на 200 лева с ДДС. С решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е прието, че приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.
Посочено е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в
отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
4
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С
оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не
обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА. При определянето на размера обаче, съдът следва да съобрази естеството,
характеристиката и обема на дадената защита на ищцата по критерии, които проявяват
фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на
адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят
възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Обемът на престирания труд
по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението, а в настоящия случай е
подадена въззивна жалба, адвоката не се е явил в съдебно заседание, като следва да се отчете
и обстоятелството, че производството е въззивно, и обемът на работата на страните във
втората инстанция е значително по - малък.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №209 от 20.03.2025г. по гр.д.№2975/2024г. на Районен съд -
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С. В. М. с ЕГН
********** срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпяна имуществена вреда върху собствения на
ищеца мотоциклет марка „....“, модел „...“ с рег. № ...., причинена в резултат на ПТП от
01.07.2024 г. в гр. ..., по вина на водача на специален автомобил марка „....“, модел "....", с
peг. № .... за разликата над 1922,09 лв. до 2979,14 лева, както и В ЧАСТТА, с която С. В.
М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
********* деловодни разноски за разликата над 4,59 лева до 73,92 лева, като вместо това,
в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
С. В. М. с ЕГН **********, по предявения от него иск по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, още
1057,05 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпяна имуществена
вреда върху собствения на ищеца мотоциклет марка „...“, модел „...“ с рег. № ...., причинена в
резултат на ПТП от 01.07.2024 г. в гр. ..., по вина на водача на специален автомобил марка
„...“, модел ".....", с peг. № .....
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
С. В. М. с ЕГН ********** сумата от още 215,62 лева, представляваща деловодни разноски
за първата инстанция, и сумата от 21,14 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. Н. Д. от АК - София, л.н. **********, гр...., пл.... №..., ет...., сграда "....", в
5
качеството му на процесуален представител на С. В. М. с ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на още 104,79 лева за първата
инстанция, и в размер на 200 лева за въззивната инстанция.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6