РЕШЕНИЕ
№ 337/24.2.2022г.
гр. Пловдив, 24.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, десети
състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВ адм. дело № 1451 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на С.М.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1040-02-85/17.05.2021
г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, потвърждаващо разпореждане №
О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
карантина, по болничен лист № Е 20202052267, издаден на С.М.В. за периода
12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. вкл..
Твърди се, че решението на Директора на
ТП на НОИ – Бургас е неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществено
нарушение на процесуалния и материалния закон, за което са изложени
съображения.
В съдебно заседание - С.М.В. чрез адв. Р. поддържа жалбата. С
писмена молба по делото от адв. Е.И. се поддържа жалбата, иска да се отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане, като се върне преписката със
задължителни указания, претендират се разноски.
В писмено становище по делото -
ответникът чрез юрк. Д.Д. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Началото на административното
производство е поставено с представено в
ТП на НОИ – Бургас Приложение № 9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО по болничен лист № Е
20202052267, издаден на С.М.В. за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. вкл.,
за изплащане на парично обезщетение.
Във връзка с анализирани данни за
неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
с високи осигурителни доходи, на лица с регистрирани трудови договори е
издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола
по разходите на ТП на НОИ Бургас за извършване на проверка в осигурителя "Балканкар Електробуси" ЕООД, с ЕИК
*********. До ТП на НОИ – Бургас е изпратено писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020
г. от ТД на НАП Бургас, в което е посочено, че във връзка с установени невнесени
осигурителни вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение и
самоосигуряващи се лица в "Балканкар електробуси" ЕООД срещу
дружеството е образувано изпълнително дело *********/ 2018 по описа на ТД на
НАП - Бургас на 23.02.2018 г. С
постановление от 07.03.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на
дружеството на територията на страната, а сметката на задълженото лице в „ЦКБ“
АД е без авоар. Правени са опити за връчване на документи на управителя на
дружеството я.и.л.- гражданин на Република Украйна със съдействието на
полицията на адрес: гр. Пловдив, ул. "Белград" № 21, но е установено,
че лицето никога не е живяло на адреса. Извършена е проверка на паричните
потоци и начините на разплащане на задълженото лице, като е установено по данни
от управителя, че дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул.
"Марица" № 93 и ул. "Васил Левски" № 8, дружеството няма
декларирани приходи от продажба за 2018 г., дружеството декларира, че не
извършва плащания през чужда банкова сметка ***. На 22.03.2019 г. е изпратено искане за
извършване на действия по делегация до ТД на НАП - Пловдив - връчване на
документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси.
Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. "Марица" № 93 и ул.
"Васил Левски" № 8. На нито един от двата адреса не е открит офис или
база на задълженото лице. На 01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в
гр. Свети Влас - ул. "Сирена" №1, ет. 1, ап. 12 - деклариран като
адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК. Установено е, че на посочения
адрес се намира хотел – неработещ, заключен и не е открит офис или
представителство на дружеството. Извършено е второ посещение и отново е
установено, че няма такова дружество на този адрес. На 19.06.2019 г. на
електронния адрес на управителя е изпратено искане за предоставяне на
документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана за явяване в ТД
на НАП Бургас. Не е получено потвърждение за получаване на документа или
отговор. Извършено е проучване на имущественото състояние на задълженото лице,
изпратени са запитвания до ОД "Земеделие", Община Бургас, Община
Пловдив, Община Несебър, сектор "ПП" към ОД на МВР, Министерство на
земеделието, храните и горите. Извършени са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД
"Гражданска въздухоплавателна администрация", Морска администрация,
ИКАР, регистър "Заеми". Установено е, че задълженото лице не
притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на публичното вземане.
От гл.инспектор по осигуряването при
сектор КР на ДОО при ТП на НОИ-Бургас е изготвена докладна изх.№ 1042-02-30#1
от 10.03.2020г., в която е посочено, че дружеството е с единствен управител Я.Л.
– Украйна, а собственик е „Нимиц 3“ ЕООД, с ЕИК ********* гр.Ловеч. Изложено е,
че на посочения за седалище адрес в с.Свети влас, управителя и дружеството не
са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл.5 ал.4 от КСО е
установено, че всички са с постоянни адреси на територията на Област Пловдив и
също така известен адрес от електронния подпис, чрез който се подават данни е в
гр.Пловдив, Район Северен. В докладната
е посочено, че по ЕИК на дружеството има данни за наети лица по трудови
правоотношения през периода 2015-2020г., като са подадени уведомления за 29
договора с 24 лица и към момента непрекратени са договорите на общо 9 лица.
Изложено е, че месечните осигурителни доходи на работещите в дружеството за
периода 2018г.-2019г. са в диапазон 1500лв.-3000лв., като за този период няма
данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО. По делото е приложен Констативен
протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020г., съставен от гл.инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив във
връзка с извършена проверка по разходите на ДОО на "Балканкар
Електробуси" ЕООД в периода 20.04.2020г. – 01.09.2020г. В протокола са описани
подробно действията на проверяващия и опитите за контакт с представители на
дружеството, както и документите представени в хода на проверката. Отбелязано е,
че в хода на проверката от МВР, сектор Миграция е получено писмо според което я.и.л.е
напуснал на 17.06.2018 г. Република България. Отразено е, че в осигурителя
"Балканкар Електробуси" ЕООД са назначени доста лица с роднински
връзки, както и че възникват съмнения относно представените по пощата документи
от осигурителя и заведени в деловодството на ТП на НОИ Пловдив, без да е
представен пълномощника на дружеството Г.С.пред контролен орган на ТП на НОИ –
Пловдив. Подчертано е, че по представените трудови досиета е вписано името на
управителя Я.Л., а същият е напуснал страната на 17.06.2018г., и има положени
подписи. Изрично в протокола, контролният орган е изразил съмнение за
упражняване на трудова дейност на дружеството "Балканкар Електробуси"
ЕООД, в това число и действителното полагане на труда от наетия персонал.
Посоченият констативен протокол е изпратен на ТП на НОИ – Бургас с писмо изх.№
4022-15-38#40
от 02.09.2020г. При анализ на събраните
доказателства контролният орган е изразил съмнение за упражняване на трудова
дейност на дружеството "Балканкар Електробуси" ЕООД, в това число и
действителното полагане на труда от наетия персонал. Издадено е процесното
разпореждане на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас, с което на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е
20202052267, издаден на С.М.В. за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. вкл..
В мотивите си, органът се е позовал на
извършената проверка по разходите на ДОО и съставения Констативен протокол №
КВ-5-15-00805586/01.09.2020г. и е посочил, че при проверката е установено, че
дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ. Според органът наличието
на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за
възникването на осигурителното правоотношение са необходими и основанията в
чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Посочено е, че лицето С.М.В. не е полагало труд и не е извършвало реална
трудова дейност при този осигурител, поради което за него не е възникнало
осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО при този осигурител и не следва да се
подават данни за осигурителен стаж и доход по чл.5 ал.4 т.1 от КСО от
14.11.2019г. до момента.
В резултат на това е издадено и
оспореното решение, с което жалбата на В. срещу разпореждане за отказ е отхвърлена. За да постанови този
резултат, решаващият орган се е позовал на описаните по-горе докладна записка и
писмо на ТД на НАП-Бургас, както и на Констативен протокол №
КВ-5-15-00805586/01.09.2020г.
Посочил е, че с молба вх.№
Ц1023-02-156/13.11.2020г. лицето С.В. /за който липсват данни да е пълномощник
на управителя на "Балканкар Електробуси" ЕООД Я.Л./ е представил в ТП
на НОИ – Бургас, заверено копие на Заповед №1/16.03.2020г. от управителя Я.Л.,
но е изтъкнал че заповедта е издадена и подписана от Лосев, за който по
преписката има данни, че е напуснал Република България през 2018г. и не се е
завръщал от тогава. Административният
орган е посочил легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ според § 1
ал.1 т.3 от ДР на КСО и е изложил, че едно от условията на които трябва да
отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за
която да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Според мотивите на
органа не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Цитирана е практика на ВАС.
В хода на съдебното производство е
разпитан като свидетел Петър Б.. Същият твърди, че бил пряк ръководител на
жалбоподателя, като последният работил през 2019-2020 г. в дружеството, като
обяснява процеса на работа, функциите на жалбоподателя и т.н. Изслушано е
заключение по назначената ССЕ, в която вещото лице сочи, че са внасяни
осигуровки по фондовете на ДОО от страна на "Балканкар Електробуси"
ЕООД. Тези обстоятелства не са съобразени от страна на административните
органи. Административният орган при новото произнасяне следва да съобрази и представеното съдебно решение № 207 от 21.01.2022 г. по
гражданско дело № 20215330114786 по
описа на Районен съд Пловдив /за което няма данни да е влязло в сила/, по
установителен и осъдителен иск, воден от жалбоподателя, което би могло да има
отношение към изясняването на спора, но не
е било в сила в хода на административното производство, съответно не е
било обсъждано, като дори не е ясно дали решението или заведеното гражданско дело
са известни и към момента на
административните органи.
Следва да се отбележи, че е напълно възможно
и воденият процес да е симулативен, тъй
като решението е постановено при признание на иска от страна на "Балканкар
Електробуси" ЕООД , а процесът е воден след като са приключили предишни
производства по откази за изплащане на обезщетения на същия жалбоподател, което
е видно от деловодната система на съда, но
този въпрос не може да бъде изследван в рамките на настоящото производство. Във
връзка с представените писмени доказателства, които не са били представени в
хода на административно производство и съответно не са били обсъждани, тъй като
не са били известни на административните органи, биха могли да имат отношение към
законосъобразното решаване на спора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.40, ал.1 КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Т.е. за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен лист жалбоподателят следва да е
осигурено лице.
Легална дефиниция на понятието
"осигурено лице" е дадено в § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1-3 и 5 от КСО.
Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От
изложеното следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за
да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 от кодекса.
Същественото в случая е дали С.М.В. реално е извършвал трудова дейност в
изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с "Балканкар
Електробуси" ЕООД, за да се счита той за осигурено лице и да му бъде
отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност.
Във връзка с поддържаното от ответника,
че В. не е полагал трудова дейност по сключения с "Балканкар
Електробуси" ЕООД трудов
договор, следва да се отбележи, че
след като в разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ изрично е посочено, че изпълнението
на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на жалбоподателя е
да докаже, че фактически е започнал да изпълнява задълженията си по случения с
"Балканкар Електробуси" ЕООД трудов договор /в този смисъл Решение №
1003 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2018 г./, но такива
доказателства не са представени нито в хода на административното, нито в хода
на съдебното производство.
При така изложеното по-горе обаче и тъй
като са налице и други доказателства, които евентуално могат да доведат до
различни от направените в хода на административното производство изводи, съдът
намира, че е основателно оплакването, че административните актове са издадени при
допуснати съществени нарушения на административно- производствени правила, но
също така и в нарушение на основни принципи на административния процес - 1.
Принцип на истинност, прогласен от чл.7 от
АПК – чл.7, ал.1 -
“Административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая”; чл.7, ал.2 - “На преценка
подлежат всички факти и доводи от значение за случая”; чл.7, ал.3 - “Истината за фактите се установява по реда
и със средствата, предвидени в този кодекс”;
2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл.9 от АПК – чл.9, ал.2 -
“Административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица”; чл.9,
ал.4 - “Административният орган и съдът
осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството…”. Налице е и
нарушение на задълженията на административния орган по чл.35 от АПК – да издаде
ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая…;
чл.36 от АПК – да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички
събрани доказателства; и т.н.
С процесуалното си бездействие по
отношение на фактите, които е следвало да бъдат установени, и за
установяването на които органът е
следвало да бъде активната страна,
задължение произтичащо от служебното начало в
процеса, органът е допуснал и съществени нарушения на
административнопроизводствени правила – основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. Нарушенията са съществени, тъй като
създават евентуална вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени. Разбира се горното съвсем
не означава, че след отмяната на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да
бъде отпуснато претендираното обезщетение. Напълно е възможно отново да се
стигне до отказ от страна на администрацията. Произнасянето на последната
обаче, без значение в какъв смисъл, следва да бъде направено след изясняването
и обсъждането на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което в
случая не е налице.
Административният
съд не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен
контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на
административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване
недействителността по чл. 74 от КТ и поради това и настоящият съд не би могъл
да обсъжда по същество представените допълнително от страна на жалбоподателя
писмени доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови
функции от В. по трудовия му договор. В този смисъл са например Решение №
4512/2019 г. по адм. дело № 1298/2019 г., Решение № 6843/19 г. по адм. дело №
14502/18 г. и двете на ВАС.
При
така изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени Решение
№ 1040-02-85/17.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас и разпореждане №
О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Бургас, като бъде изпратена преписката
за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на
решението. С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя,
които възлизат на общо 550 лв., 400 лв.
възнаграждение за един адвокат и 150 лв. разноски за вещо лице.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1040-02-85/17.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане №
О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Бургас.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в съответствие с
указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт /Териториално поделение – Бургас/ да заплати на С.М.В., с
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 550 лв.
Решението е окончателно - чл.119 от КСО
във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/