Р Е Ш Е Н И  Е    №   260286   

 

гр. С., 27.04.2021 година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1070/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

   Предмет на производството е предявени иск  с пр. осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В  исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 011/07.12.2018 г., между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение. Със сключването на този трудов договор Г.И.С. е приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози” с код по НКПД: 83322006 в отдел „Р.Т.” ООД, с месторабота - гр. С..

Твърди се, че ищецът е управлявал товарен автомобил при извършване на транспортни услуги от ответното дружество по поръчки с фирма „САН ХОСЕ“ - ИСПАНИЯ, която е диспечер при извършване на транспортни услуги за превоз на стоки в ЕВРОПА.

На 15.01.2019 г., Г.И. управлявал товарен автомобил с рег. № …., собственост на ответното дружество от гр. ДЕИНЗЕ - БЕЛГИЯ до гр. УЕСТДОРП - НИДЕРЛАНДИЯ. След като пристигнал на територията на фирма „Аутокомбо“ в Нидерландия, той натоварил товара и се опитал да затвори вратите на ремаркето. За да направи това, първо трябвало да затвори горната щора на тавана ръчно, тъй като нямало необходимите инструменти. Тогава при опит да дръпне тази щора се изпуснал и паднал от височина около 4 метра. При падането от ремаркето на влекача от тази височина същият получил сериозни наранявания на двата си крака.

Вследствие на този инцидент ищецъг е лекуван оперативно в Нидерландия, след което е транспортиран до България. На 12.02.2019 г. при преглед в „ГП за СИМП по ОТ” ООД - гр. С. в ЛКК е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност „общо заболяване с дигноза „бактериална пневмония“ от 12.02.2019 г., който на 26.02.2019 г. е бил продължен с причина „04“ трудова злополука и диагноза „множество счупвания на подбедрицата“. Издадени били продължения до 05.12.2019 г.

На 29.10.2019 г., на Г.И. му е издадено Експертно решение на ТЕЛК № 4783 от 186/29.10.2019 г., от което е видно, че вследствие на тази трудова злополука е получил множествени счупвания на подбедрицата, а именно счупванне на двете подбедрици - дистална част. Извършена му е операция, като е поставена метална остеосинтеза в ляво. В дясно е извършено консервативно лечение. Налична е анкилоза на лявата глезенна става. ФД изразен на дясната глезенна става. Установено е, че лечебния процес още не е приключил. Ищецът не е във възможност да натоварва активно двата си крака. Оплаква се от невъзможни движения на дясната глезенна става и ограничени в лявата глезенна става. С това Решение на ТЕЛК на същия е определена оценка на работоспособността - „временна неработоспособност“.

На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, ответното дружество е декларирало злополуката, настъпила с ищеца, поради което след извършена проверка по случая с Разпореждане № 5104 -19 -41/27.08.2019 г. на НОИ - териториално поделение - С., което е влязло в сила се приема, че злополуката станала с Г.С.И. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Още от деня на падането си ищецът не можел да ходи самостоятелно, да се обслужва, да спи спокойно и да организира ежедневните си нужди. Изпитвал стрес от случилото се. За да преодолее всичко това са му помагали близки и съседи. Към днешна дата същият все още не можел да ходи нормално, бързо се изморявали краката му, а това пречело да започне работа, да се издържа и да се чувства пълноценен, без да ангажира близките си да му помагат ежедневно. Болките в глезените продължавали, а страха и несигурността не напускали съзнанието му.

Вследствие невъзможността на ищеца да упражнява професията си и да изпълнява трудовите си ангажименти с ответното дружество поради настъпилата с него трудова злополука, със Заповед № 001/17.12.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, трудовите взаимоотношение между него и  ответното дружество били прекратени, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, като той не е получавал никакви суми за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на настъпилата трудова злополука.

Предвид изложено, се моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да осъди „Р.Т.” ООД, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., сума в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на станалата трудовата злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането - 15.01.2019 г., до окончателното и изплащане.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез адв. П.Н. ***, в който оспорва предявения иск по размер над сумата от 4000 лева. Не оспорва факта, че между страните е имало трудови правоотношения, както и че на 15.01.2019 г. е настъпила трудова злополука, призната с разпореждане издадено от ТП на НОИ С.. Сочи се, че ответникът е бил запознат с правила за безопасност на труда и с тези поставени и указани от испанската превозваческа фирма. Имало липса на професионалност от страна на шофьора, като непоставени дъски, зле оставени тавани, мръсни подове, непоставени колани и други. В случай, че е имало каквато и да е нередност на ремаркето, водачът бил длъжен по възможно най-бързия начин да информира отдела, който му е дал наряда. Счита, че мотивите изложени в разпореждане на ТП на НОИ са изключително непълни, като посочва в какво се изразяват тези непълноти. Не били посочени конкретните причини и обстоятелства, поради които се стигнало до падането на ищеца. В дадените от ищеца обяснения пред ТП на НОИ,у както и в допълнение към същите ищецът изрично признал, че нямал необходимите инструменти да затвори тавана на ремаркето, поради което затворил същото, отпускайки се със собствената си тежест, но се изпуснал и паднал от височината, на която се намирал. Счита, че ищеца не е спазил правилата за безопасност, като не е използвал специално пригодена за това кука. В същия протокол е направено заключение, според което не са установени допуснати нарушения на нормативни актове. Налагал се извода, че са налице не само допуснати съществени нарушения на правилата за безопасност на труда от страна на ищеца, но и че ако същият ги е бил спазил, не би настъпило падане, увреждане, както и други неблагоприятни последици.

Счита, че за изясняване на сочените факти и обстоятелства, следва да бъде изискана от Министерството по социалните въпроси и заетостта в Нидерландия цялата преписка в заверен вид, с цел установяване конкретните причини за настъпилото падане на ищеца. Заявява, че е налице от страна на ищеца проявена груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ, а именно неспъзване на елементарни правила, включително и поради недопустимо приложеният от него начин и опит да затвори покрива на ремаркето, чрез провисване със собствената тежест, вместо да използва предвидена за това кука. При това положение, отговорността на работодателя следвало да бъде намалена най-малко с 80% от размера на обезщетението.

    В с.з. ищецът, редовно призован  се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковата молба и да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 80 хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие случилата се с него трудова злополука, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането 15.01.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който моли съда да постанови съдебно решение като съобразите исканията, които изрично са въведени и аргументирани в писмени отговор на исковата молба. Моли съда предявеният иск за сумата над 4 хиляди лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, в т.ч. и останалите акцесорни претенции. Счита, че по делото безспорно се установи и доказа проявена груба небрежност от страна на ищеца, която е в основата на получените от него травматични увреждания. Претендира направените разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

По силата на трудов договор № 011/07.12.2018 г., между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение. Със сключването на този трудов договор Г.И.С. е приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози” с код по НКПД: 83322006 в отдел „Р.Т.” ООД, с месторабота - гр. С..

Със Заповед № 11/17.12.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 17.12.2019 г.

Ищецът е управлявал товарен автомобил при извършване на транспортни услуги от ответното дружество по поръчки с фирма „САН ХОСЕ“ - ИСПАНИЯ, която е диспечер при извършване на транспортни услуги за превоз на стоки в ЕВРОПА.

На 15.01.2019 г., Г.И. управлявал товарен автомобил с рег. № ……, собственост на ответното дружество от гр. ДЕИНЗЕ - БЕЛГИЯ до гр. УЕСТДОРП - НИДЕРЛАНДИЯ. След като пристигнал на територията на фирма „Аутокомбо“ в Нидерландия, той натоварил товара и се опитал да затвори вратите на ремаркето и при затварянето паднал. Вследствие на този инцидент ищецът бил лекуван оперативно в Нидерландия, след което е транспортиран до България.

На 29.10.2019 г., на Г.И. му е издадено Експертно решение на ТЕЛК № 4783 от 186/29.10.2019 г., от което е видно, че вследствие на тази трудова злополука е получил множествени счупвания на подбедрицата, а именно счупванне на двете подбедрици - дистална част. Извършена му е операция, като е поставена метална остеосинтеза в ляво. В дясно е извършено консервативно лечение. Налична е анкилоза на лявата глезенна става. ФД изразен на дясната глезенна става. Установено е, че лечебния процес още не е приключил. Ищецът не е във възможност да натоварва активно двата си крака. Оплаква се от невъзможни движения на дясната глезенна става и ограничени в лявата глезенна става. С това Решение на ТЕЛК на същия е определена оценка на работоспособността - „временна неработоспособност“.

На 06.08.2019 г. е съставен протокол от комисия  в състав: П.К.- гл. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ С., К.Д.- гл. инспектор при Д ИТ- С., Т.А.- управител – представител на работодателя, И.А.- представител на работниците.за резултатите от разследване на злополуката, станала на 15.01.2019 г.

На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, ответното дружество е декларирало злополуката, настъпила с ищеца, поради което след извършена проверка по случая с Разпореждане № 5104 -19 -41/27.08.2019 г. на НОИ - териториално поделение - С., което е влязло в сила се приема, че злополуката станала с Г.С.И. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Приети са като доказателство по делото 11 бр. болнични листи, издадени на ищеца за периода от 12.02.2019 г. до  08.12.2019 г., амбулаторни листи и епикризи

По делото са събрани гласни доказателства.

На 10.12.2018 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор товарни превози /международни“.

Ищецът е подписал на 09.12.2018 г. декларация за запознатост със длъжностната характеристика, правилата за безопасност в предприятието и със задълженията да ги спазва стриктно. На същата дата е издадена служебна бележка № 11, от която се установява, че на Г.С. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.                                            

В показанията си свид. Н.М. заявява, че познава ищеца от дълги години, били израснали заедно. Свидетелят заявява, че към момента е шофьор на товарен автомобил Прицеп, международни превози. От 30 – 35 години упражнява тази професия. Миналата година когато се прибрал от отпуск лятото и чул от познати, че Г. е пострадал. Видял го есента миналата година. Казал му, че се е опитал да затвори капака. Тавана на ремаркето имал един капак, който трябва да се затвори. Този капак заял, не можел да се затвори и както всеки шофьор и свидетелят заявява, че така го затварял, увисва на капака, за да може да се затвори. Отвътре да го издърпа трябва, но е заял и е увиснал, за да може да го затвори и да затвори вратите. Като е увиснал, се е изпуснал и е паднал. Имало помощни средства, но не всяко ремарке ги имало. Имало една щанга, която служела за отваряне и затваряне на ремаркето, но не всяко ремарке я имало. Това ремарке не е имало щанга. Той също бил карал ремарке без щанга и е затварял капака по същия начин. Ако има щанга този капак се затварял от земята. Пострадалият казал, че е нямал щанга и се е качил да затвори капака. Ако откаже да натовари ремаркето, трябвало да се прибера в къщи без работа. Ако не го натовари ремаркето, за пропадане на курса фирмата си носи отговорност. Това било ежедневие при шофьорите, да нямат щанги ремаркетата. Заявява, че извършва международни превози. Имали изискване да имат изкаран курс за професионална квалификация. В България е карал тези курсове, задължителни били. Без такъв изкаран курс не можело да се започне като шофьор международни превози. Основно се наблягало на курса да си подготвиш документите правилно. Учели ги за обезопасяване на товара. Учели ги и как да затварят тази щора на ремаркето. Когато вземел ремарке от друга фирма, когато то не е оборудвано, се обаждал на диспонента /диспечер/ и му казвал, че ремаркето не е годно. Те или давали друго ремарке или те изпращали със същото да товариш. Г. му казал, че се е обаждал за това, че няма щанга на някои от началниците и му казали да иска друго ремарке. Второто също не е било качествено, не е искал да закачи и второто, но човека, който го пращал да закачи ремаркето му е казал, че човека, който приема стоката е съгласен да се натовари стоката на това ремарке. Работата му била да товари и транспортира стоката, но ако откаже да натовари стоката, се прибирал в къщи. Заявява, че е правилно да се закачиш за вратата със собствената си тежест и да увиснеш. Не го е видял написано, че е правилно това. Няма практика да се затваря ремаркето с колани или по друг начин.

В показанията си свид. Т.И. - съпруга на ищеца заявява, че са женени от 32 години, цял живот работел като шофьор - 40 години, а международни превози от близо 10. Той й се обадил по телефона след като е паднал. Казал, че е паднал от ремаркето и си е счупил двата крака. Когато го докарали бил с два гипсирани крака, наложило се да ползват инвалидна количка, ходел в уринатор, тя го къпела и това продължило близо 4 месеца и половина, като грижите все още продължавали. На 8-ми март му свалили гипсовете, тръгнал с проходилка. Април месец ходили в Котел в санаториума. След това продължил с помощни средства до Нова година. Към момента продължавали болките, като не можел да извършва много тежък физически труд. Трябвало да бъдат снети пироните или железата, които са сложени в Холандия. Не били махнати все още, защото тепърва трябвало да тръгнат на прегледи, за да видят какво ще поеме здравната каса. Свързано било със сериозни финансови средства. Това била причината да не са предприели мерки за свалянето им. Когато съпругът й бил в Холандия, знаела това, което като заплата му е било изплатено. Знае, че от фирмата са ходили при него и сам му носели бельо и други неща от първа необходимост. Не знае дали са му давали средства.

В показанията си свид. К.К. заявява, че майка му води счетоводството на фирма „Р.Т.”, а той й помага в нейната дейност. Преглеждал е документи на „Р.Т.”. С майка си подготвяли целия пакет документи, които били необходими при назначаване на работа, като всеки един пакет си имал декларация за запознаване с условията за безопасност на труд. Всеки път когато се срещнели с клиенти, които подписвали това, давали осторожно внимание за условията за безопасност. Във всеки един пакет от документи се изисквало от лицето, което започвало работа т. нар. професионална компетентност - курс, който се провеждал на две години, в който всички необходими познания за безопасното управление и професионалната компетентност на шофьора се преподавали и осъвременявали на ново. По принцип автомобила се разглеждал като цяла база, схема. При фирмата „Сан Хосе” имало нещо като правила за безопасност на труда и коректно извършване на транспортни услуги. При него дошли  документите и той лично отишъл да ги подаде в НОИ. Тъй като било дошло едно писмо от Холандия, което било с един документ, че това е трудова злополука, но те прекратяват разследването, подал всички необходими документи в НОИ. Чувал бил, че собствениците на фирмата са давали пари, даже веднага го транспортирали. Злополуката станала на втората седмица от неговото започване на работа. Бил транспортиран със самолет. Тъй като неговите болнични били 6 месеца, били удължавани след това и знае, че са давани материални средства на лицето, но не може да каже в какъв размер. Документ за проведен инструктаж за работа с ремаркето не бил виждал.

В показанията си свид. Симеон Монев заявява, че има транспортна фирма и два камиона. Фирмата „Р.Т.” му е позната, работили са заедно във фирма „Сан Хосе и Лопес” Испания, която била спедиторска фирма, която дава курсове с техни ремаркета. Той работел със собствени влекачи. Разбрал за този инцидент от собственика на фирмата, но не познава човека. Казал му, че е станала злополука, тъй като шофьора при отваряне и затваряне на тавана е паднал от ремаркето. Разбрал, че при затварянето е станало. При затварянето на тавана, трябвало да има пръчка, но е нямало. Така бил казал шофьора. Опитал се е да свали щората, като е увиснал на нея. Когато има проблем, нещо като не работи и по време на работа не може да се затвори тавана, самата фирма изпращала асистенция или ги изпраща на сервиз, ако не може сам да се справи. Когато не било оборудвано ремаркето, имало сервиз със 7 – 8 камиона като склад с части и се искало от склада. Като има проблем, трябвало да се обади и го пращали на сервиз. Имало и стълба, която стигала до тавана и която била обезопасена. Трябвало да си обезопасен с каска, с дълъг ръкав, специални обувки. Много често затварял ремаркето като отварял страничната дъска и с нея бутал тавана. Отваряло се и се затваряло с нея. С колани също можело, като го завържеш горе и го дърпаш. Не било правилно това, което ищецът е направил, не е спазил мерките за безопасност. Преди да тръгне камиона, командировал шофьора, той бил инструктиран и подписвал документ. Ако не е изкарал курс за професионална компетентност, не можело да бъде нает като шофьор. Отваряне и затваряне на ремарке не се учело в този курс. Ремаркетата някога имали щеки, понякога нямали, много често се случвало да нямат.

В показанията си свид. И.И. заявява, че неговата дъщеря и сина на ищеца живеели на семейни начала. Имал 15 години практика като международен шофьор. Ищецът го познавал от както се запознали децата им. Във фирмата ищецът декември месец 2018 г. Деня като се случил инцидента били заедно в Англия, но той влязъл по-късно и трябвало да остане да разтовари. Тъй като бил нов още, не бил  минал по всички адреси, по които ходели и свидетелят бил човека, който го запознавал с ремаркета и с всичко. С него контактувал най-добре, освен със спедиторите, които давали товарите. Вечерта разговаряли и му казал за този адрес, че не трябвало да ходи там, тъй като товара, който се товари заминавал директно за Испания. След като му дадат адреса, му казал да се обади на него или на Тошо или на Митака, да му кажат дали да отиде. Тошко бил управител на „Р.Т.”. На свидетеля се обадили след като се бил случил инцидента вече. Доколкото знаел Г. се е качил на ремаркето на капака, който закопчавал горната щора. Слагали се колани или с дъската се дърпала щората. Той знаел, че така се затваря. Всичко се учело в практиката. Там като отидел да товари на този адрес, го инструктирали от самата фирма. Три години бил работил във фирмата „Сан Хосе”, в нея ремаркетата били мултифункционални. Когато им давали такива адреси, когато трябвало да се вдига ремаркето или да се отваря горната щора на тавана, спедиторите им казвали да слязат и да видят ремаркето може ли да се вдига и отваря ли се горната щора. Ако не може да се случи с това ремарке, им давали друг адрес. В Белгия имали бази, Холандия, Франция, имало оставени само ремаркета. Казвали да смени ремаркето, да се провери, ако не му се отваря горната щора му давали друго ремарке, той трябвало да ги уведоми. Спедицията му го казвала и те му го казвали, на своя глава не трябвало да прави нищо. Преди да започне работа в „Р.Т.” ищецът имал стаж като международен шофьор. Без курсове за професионална компетентност не можело да се започне работа като международен шофьор. На всеки пет години се карал този курс, бил за време на каране, за товари, имало и отделни курсове за специални товари. В този курс обучение за изучаване и указване как да се отваря и затваря ремарке, не било задължително да има. Не се провеждало такова обучение, но се коментирало. Нямало такъв специализиран курс. Нямал право да виси отгоре изобщо. Нито едно ремарке в „Сан Хосе” нямало такава кука. 

В с.з. по искане на процесуалния представител на ответното дружество, съдът е допуснал да бъдат зададени въпроси на ищеца. Изслушан ищецът заявява, че му е известно по какъв безопасен начин следва да се затваря щората на ремарке, което се прикачва към товарен автомобил – влекач. Начинът бил както казал и колегата му, да се затвори със щека, а ако няма такава, трябвало да импровизираш по някакъв начин. Ако имало някой да ти помогне, това било начин също.  Не е използвал кука, тъй като нямало. При отваряне на ремаркето му помогнал краниста, който щял да го товари, защото заяждал отгоре тавана. Той се движел на ролки, бил един вид като перде, ролките били разбити, защото ремаркето не било проверявано както трябва. Ако имал кука, понеже щял да бъде на земята, щял да бъде стабилен, а тук не бил стабилен, защото висял на ръцете си. Ако били разбити тези ролки,  по малко, по малко с кука се затваряли. Заявява, че има предходни травми вследствие на други претърпени злополуки. 2000 година счупил пета в Провадия. Тогава бил  булдозерист, трябвало да помогне на колегите си. Пресичали Луда Камчия за пускане на кабелите от Провадия към Добрич и със сила, трима четирима колеги дърпали, той им помагал, с лашкане и на пресечки го съборили. Не е водил разговор с представител на ответника за липсващи щеки по ремаркетата, споделил с колегата си Тодор, който бил шофьор, че нямало щека. Той казал, че почти нямали ремаркетата, защото не били техни. На диспечера можел да сподели, че няма щека. Когато трябвало да товари не се обадил на никого, че няма щека ремаркето, но заявява, че и да се обади на някого, той нямало да му помогне, само щяло да остане споделено. На диспечера на „Р.Т.” се обаждал, но той товарел в Нидерландия, те се намирали в Испания, и да искали да му помогнат, не можели. Това се уточнявало впоследствие при товара. Би трябвало да се обади на спедиторската фирма, но не се обадил. Почти ежедневие било ремаркетата да нямат щеки. Ако откаже да натовари стоката ако няма щека, щели да го накажат. Щели да накажат фирмата, защото не си е изпълнила договора, а впоследствие фирмата щяла да накаже и него. Когато установил, че няма щека, а трябвало да затвори, не се е обаждал на представител на спедиторската фирма.

По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на настъпилата на 15.01.2019 г. трудова злополука на територията на фирма „Аутокомбо“ в Нидерландия, ищецът Г.С.И. е получил следните телесни увреждания:

Счупване на долния край на големия пищял от подбедрицата на левия крак, в областта на глезенната става, наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника;

Счупване на долния край (долно тибиалното плато) на големия пищял от подбедрицата на десния крак, в областта на глезенната става, наложило провеждането на консервативно лечение с използването на външни фиксиращи елементи.

Счупването на долния край на големия пищял от подбедрицата на левия крак на ищеца Г.И., в областта на глезенната става, наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника, е довело до значителни затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок много по-голям от 30 дни. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

Счупването на долния край (долно тибиалното плато) на големия пищял от подбедрицата на десния крак, в областта на глезенната става на ищеца Г.И., наложило провеждането на консервативно лечение с използването на външни фиксиращи елементи е довело до значителни затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок значително по-голям от 30 дни. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.

Вещото лице сочи, че в материалите по делото е отразено, че веднага след инцидента ищецът е приет за лечение в местна болница в Нидерландия, където му е била извършена оперативна интервенция на левия крак с използване на метална остеосинтезираща техника, а за десния крак е предприето консервативно лечение с използването на външни фиксиращи и имобилизиращи устройства и превръзки. След изписването от болничното заведение ищецът се е завърнал в България, където видно от множеството приложени по делото медицински документи е продължило лечението му под периодично наблюдение от специалист ортопед - травматолог в продължение на повече от единадесет месеца. През този период на възстановяване от получените травми ищецът редовно е провеждал рехабилитационни дейности както в болнична обстановка, така и амбулаторно.

Вещото лице твърди, че възстановителния период от дадено увреждане е индивидуален процес и зависи от множество фактори, които могат да повлияят както благоприятно, така и неблагоприятно върху неговата продължителност. Обичайният срок за възстановяване от такъв тип увреждания по литературни данни е около 4-6 месеца. Много често глезенните фрактури не завършват с пълно възстановяване подвижността и функционалността на глезенната става, дори и при безпроблемно протичане на оздравителния период. В конкретния случай, видно от представените по делото медицински документи възстановителния период е бил значително по- дълъг, протекъл е с известни усложнения, съпроводени със забавено костно срастване, контрактури и анкилоза на дясната глезенна става. При извършения преглед на ищеца на 27.08.2020 г. се установи находка, близка до описаната в последните медицински документи, приложени по делото, а именно значително затруднено движение в лява глезенна става и анкилоза с крайно ограничени движения в дясната глезенна става, манифестиращи се със затруднена и куцаща походка, болезнена при определени условия.

Към момента на прегледа извършен на ищеца на 27.08.2020 г. не е настъпило пълно възстановяване от получените травми в областта на глезенните стави на двата крака и имайки предвид времето, изминало от получаването на травмите такова възстановяване е малко вероятно.

В резултат на злополуката, претърпяна от ищеца на 15.01.2019 г. същият е получил счупвания на големите пищяли на подбедриците на двата крака. Това е довело до пълната му невъзможност да се придвижва сам, използвайки долните си крайници, поради невъзможност за натоварване и стъпване върху тях. През този период от време след инцидента той се е нуждаел от полагане на грижи за него, поради невъзможността му да се придвижва сам. Видно от медицинските документи, приложени по делото постепенно натоварване и придвижване с помощни средства е било възможно 2,5-3 месеца след получаването на уврежданията.

Вещото лице сочи, че в материалите по делото не се откриват данни и медицински документи за наличие на предходни травми на долните крайници на ищеца Г.С.И.. По време на извършения личен преглед същият не съобщава за наличие на такива предходни травми на долните крайници.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност. За да се проведе успешно иска на това основание, ищецът следва да установи наличие на трудово правоотношение между страните, както и наличие на трудова злополука или професионално заболяване. Това са задължителните елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ.

Безспорно се установи в производството, че ищецът е бил в трудово-правни отношения  с ответното дружество.   

На 15.01.2019 г. ищецът е претърпял трудова злополука, по смисъла на чл. 55, ал.1  КСО - внезапно увреждане на здравето,  станало по време на работа,  установена с надлежен акт

Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от ответния работодател, както и причинна връзка между тях и трудовата злополука,  не представляват задължителен елемент от състава на отговорността. Те влияят единствено върху размера на обезщетението.

Работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При предявен иск с правно основание  чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до нея и дали са налице виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от работодателя , в случая ответното дружество, както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник.

Разпоредбата на чл. 200 от КТ регламентира гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове..

Разпитаните по делото свидетели заявиха, че Г. се е качил на ремаркето на капака, който закопчавал горната щора. Като е увиснал, се е изпуснал и е паднал. Ако имало щанга този капак се затварял от земята. Нямал право да виси отгоре изобщо. В България е карал тези курсове. Учели ги за обезопасяване на товара. Учели ги и как да затварят тази щора на ремаркето. Когато вземел ремарке от друга фирма, когато то не е оборудвано, се обаждал на диспонента /диспечер/ и му казвал, че ремаркето не е годно.

Вещото лице по приетата и неоспорена по надлежния ред съдебно - медицинска експертиза дава заключение, че ищецът Г.С.И. е получил следните телесни увреждания:

Счупване на долния край на големия пищял от подбедрицата на левия крак, в областта на глезенната става, наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника;

Счупване на долния край (долно тибиалното плато) на големия пищял от подбедрицата на десния крак, в областта на глезенната става, наложило провеждането на консервативно лечение с използването на външни фиксиращи елементи.

Счупването на долния край на големия пищял от подбедрицата на левия крак на ищеца Г.И., в областта на глезенната става, наложило извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника, е довело до значителни затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок много по-голям от 30 дни. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

Счупването на долния край (долно тибиалното плато) на големия пищял от подбедрицата на десния крак, в областта на глезенната става на ищеца Г.И., наложило провеждането на консервативно лечение с използването на външни фиксиращи елементи е довело до значителни затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок значително по-голям от 30 дни. По този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.

Вещото лице сочи, че в материалите по делото е отразено, че веднага след инцидента ищецът е приет за лечение в местна болница в Нидерландия, където му е била извършена оперативна интервенция на левия крак с използване на метална остеосинтезираща техника, а за десния крак е предприето консервативно лечение с използването на външни фиксиращи и имобилизиращи устройства и превръзки. След изписването от болничното заведение ищецът се е завърнал в България, където видно от множеството приложени по делото медицински документи е продължило лечението му под периодично наблюдение от специалист ортопед - травматолог в продължение на повече от единадесет месеца. През този период на възстановяване от получените травми ищецът редовно е провеждал рехабилитационни дейности както в болнична обстановка, така и амбулаторно.

Вещото лице твърди, че възстановителния период от дадено увреждане е индивидуален процес и зависи от множество фактори, които могат да повлияят както благоприятно, така и неблагоприятно върху неговата продължителност. Обичайният срок за възстановяване от такъв тип увреждания по литературни данни е около 4-6 месеца. Много често глезенните фрактури не завършват с пълно възстановяване подвижността и функционалността на глезенната става, дори и при безпроблемно протичане на оздравителния период. В конкретния случай, видно от представените по делото медицински документи възстановителния период е бил значително по- дълъг, протекъл е с известни усложнения, съпроводени със забавено костно срастване, контрактури и анкилоза на дясната глезенна става. При извършения преглед на ищеца на 27.08.2020 г. се установи находка, близка до описаната в последните медицински документи, приложени по делото, а именно значително затруднено движение в лява глезенна става и анкилоза с крайно ограничени движения в дясната глезенна става, манифестиращи се със затруднена и куцаща походка, болезнена при определени условия.

Към момента на прегледа извършен на ищеца на 27.08.2020 г. не е настъпило пълно възстановяване от получените травми в областта на глезенните стави на двата крака и имайки предвид времето, изминало от получаването на травмите такова възстановяване е малко вероятно.

В показанията на  свид. Т.И. - съпруга на ищеца сочи, че,  той й се обадил по телефона след като е паднал. Казал, че е паднал от ремаркето и си е счупил двата крака. Когато го докарали бил с два гипсирани крака, наложило се да ползват инвалидна количка, ходел в уринатор, тя го къпела и това продължило близо 4 месеца и половина, като грижите все още продължавали. На 8-ми март му свалили гипсовете, тръгнал с проходилка. Април месец ходили в Котел в санаториума. След това продължил с помощни средства до Нова година. Към момента продължавали болките, като не можел да извършва много тежък физически труд. Трябвало да бъдат снети пироните или железата, които са сложени в Холандия. Свързано било със сериозни финансови средства. Това била причината да не са предприели мерки за свалянето им. Знае, че от фирмата са ходили при него и сам му носели бельо и други неща от първа необходимост. давали средства.

На ищеца са причинени травматични увреждания, които са му причинили трайно затрудняване движенията на левия и десния долен крайник и представляващи средни телесни повреди..

Установи се видът, характерът и степента на увреждането. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че справедливото обезщетение за такъв вид травматични увреждания възлиза на сумата 50 000 лева.

Спорен е въпросът за е наличието на съпричиняване и неговият процент. Съгласно чл. 201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука поради груба небрежност. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.. По описания начин понятието "груба небрежност" е разяснено в множество решения на Върховния касационен съд, сред които решение № 1026 от 18.12.09 г. по гр. д. № 4001/08 г. на I г. о., решение № 348 от 11.10.11 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о., както и в решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/09 г. на IV г. о.

Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче, мотивира приложението на чл. 201, ал.2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие.

Установи се ищецът е бил запознат с инструкциите за безопасност от работодателя.

От разпита на св. И. се установи, че ищецът е бил наясно с начинът, по който е следвало да затвори горния капак на ремаркето и не е имал право на виси на него и да се опитва с тежестта на тялото да го затвори. Слагали се колани или с дъската се дърпала щората. Той знаел, че така се затваря. Св Монев сочи действията, които е следвало да предприеме ищеца, в случай , че не е имало кука за затваряне, а именно да уведоми работодателя или спедиторската фирма.

Ищецът в с.з. заяви, че му е било известно по какъв безопасен начин следва да се затваря щората на ремарке, което се прикачва към товарен автомобил – влекач. Не е водил разговор с представител на работодателя за липсващи щеки по ремаркетата. Когато установил, че няма щека, а трябвало да затвори, не се е обаждал на представител на спедиторската фирма.

Със своето поведение- предприемане на действия по затваряне на щората на ремаркето чрез захващане с ръце при видимото обстоятелство, че височината е голяма и вземане на решение да увисне , за да затвори щората с тежестта на тялото си, ищецът не е положил дължимата грижа да запази своето здраве и безопасност, която и най-небрежният човек, заемащ съответната длъжност, би положил.

От изложеното следва, че работникът, проявявайки груба небрежност е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поради тази причина съдът счита, че така определеното обезщетение следва на основание  чл. 201, ал. 2 КТ да бъде редуцирано поради допусната груба небрежност от страна на работника. Предвид множеството нарушения при извършваната от него дейност, съдът счита, че обезщетението за заплащане на неимуществени вреди следва да бъде намалено с 70 %, като на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се съобрази с начинът на извършване на увреждането, болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането, така и впоследствие, както и със съдебната практика за определяне размера на обезщетенията при средна телесна повреда. В останалата си част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.             

Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Това акцесорно задължение следва да бъде, считано от 15.01.2019 г. до окончателното й изплащане.                 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца сторените разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска в размер на 565 лева.

            На ответника съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2032 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът дължи д.т. върху уважената част от иска в размер на 600 лева  и разноски за вещо лице в размер на  400 лева по сметка на СлРС.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

            ОСЪЖДА  „Р.Т. 2017” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Братя Миладинови” № 4 ет.7 ап.34, представлявано от управителя Т.Й.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И. с **********,*** чрез адв. С.К. *** 000 лева /петнадесет хилади лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.01.2019  г. до окончателното изплащане на задължението.   

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер  като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА  „Р.Т. 2017” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Братя Миладинови” № 4 ет.7 ап.34, представлявано от управителя Т.Й.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И. с **********,*** чрез адв. С.К. *** разноски в размер на 565 лева.  

 

 ОСЪЖДА Г.С.И. с **********,*** чрез адв. С.К. *** да заплати на  „Р.Т. 2017” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Братя Миладинови” № 4 ет.7 ап.34, представлявано от управителя Т.Й.А., разноски в размер на 2032 лева.

 

            ОСЪЖДА  ОСЪЖДА „Р.Т. 2017” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Братя Миладинови” № 4 ет.7 ап.34, представлявано от управителя Т.Й.А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 600  лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400   лева.      

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: