РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Карлово, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20225320101279 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „И. Ф.” ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**, партер, със законен
представител Б. И. Н., чрез пълномощника юрк. А. Г., против Н. Г. Д., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ № **, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във
вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2017 г. между „И. Ф.” ЕООД,
в качеството на Кредитодател и Н. Г. Д., в качеството на Кредитополучател,
бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 165717 от
04.04.2017 г. с размер на предоставения кредит от 300.00 лева.
Вземанията по договора включвали главница, лихва, неустойка и
разходи за извънсъдебно събиране. Те били разпределени на 4 вноски,
съгласно предварително предоставен погасителен план.
Ответницата не извършила нито едно плащане по договора, поради
което ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК пред РС К.. По
образуваното ч. гр. д. №416/2022 г. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която било разпоредено на длъжника да
заплати на кредитора следните суми: 300.00 лева – главница до Договор за
кредит № 165717 от 04.04.2017 г.; 102.76 лева – неустойка; 78.67 лева – лихва
за забава за периода от 01.05.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
01.04.2022 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
1
направените по делото разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна
такса. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество да предяви
настоящия иск.
Ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. Г., моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата Н. Г. Д., че същата дължи на „И. Ф.” ЕООД, следните суми, за
които по ч. гр. д. №416/2022 г. по описа на РС К. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 300.00 лева, представляваща главница до Договор за
кредит № 165717 от 04.04.2017 г.;
- сумата от 78.67 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.05.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 01.04.2022 г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските по делото, включително и тези в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. Г. Д., не е депозирала отговор
на исковата молба.
В проведеното на 02.02.2023 г. открито съдебно заседание
ответницата се представлява от пълномощника си адв. Ц., като моли съда да
постанови решение при условията на чл.237 ГПК. Моли да не бъде осъждана
да заплаща разноски на ищеца, поради влошеното си здравословно и
финансово състояние или ако такива се присъдят – да бъдат в минимален
размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема
следното:
Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът намира,
че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието на иска. Предявените искове са
допустими, доколкото са предявени в надлежна форма при наличие на правен
интерес от търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от
защита срещу исковете, тъй като ги счита за основателни, заявява, че
правното твърдение на ищеца, заявено с исковете, отговаря на действителното
правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения
на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на
2
това основание предявената искова претенция.
Неоснователно е искането на ответника, да не заплаща разноски по
делото, тъй като с поведението си – неплащане на задълженията си по
договора за кредит, е дал повод за образуване на настоящото исково
производство.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в
размер на 75.00 лв. – платена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП
и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
25.00 лв. – платена държавна такса /юрисконсултско възнаграждение не е
присъждано/.
Общият размер на разноските на ищеца в двете производства, които
следва да бъдат заплатени от ответника, възлиза на 200.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Д., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „**-та“ №**, че същата
дължи на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Б.“ №**, партер, със законен представител Б. И. Н.
следните суми, за които по ч. гр. д. №416/2022 г. по описа на РС К. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 300.00 лева, представляваща главница до Договор за
кредит № 165717 от 04.04.2017 г.;
- сумата от 78.67 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.05.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 01.04.2022 г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. Х. Д., обл.
П., ул. „**-та“ №**да заплати на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**, партер, със законен
представител Б. И. Н., сумата от общо 200.00 лв. (двеста лева) – разноски по
делото, от които 175.00 лева в исковото и 25.00 лева в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да
се обжалва от страните пред О. с. – П. в двуседмичен срок от съобщението, че
е изготвено. ЦЧ
3
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4