№ 1615
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201406 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003113 от 05.02.2021г. на
Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ гр.Пловдив с което на
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Драгота“ № 3, представлявано от А.А. –
управител е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното НП поради неговата
незаконосъобразност и постановяването му в разрез с материално – правните
норми и при процесуални нарушения. Представят се и доводи по същество на
искането.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител адв.Л.К., която поддържа жалбата и искането за
отмяна на обжалваното НП. Представя писмени доказателства – копие от
искова молба за предявен отрицателен установителен иск по Кодекса на
труда пред Районен съд гр.Пловдив, копие от сигнал относно работата на ИТ
1
Пловдив до Заместник министър – председател Т.Д., до Министъра на труда и
социалната политика, копие на писмо от ИА“ГИТ“ до Министъра на труда и
социалната политика и до Заместник министър – председател Т.Д.. Не
ангажира събирането на нови доказателства. В пледоарията си представи
доводи по същество на искането си за отмяна на обжалваното НП. Прави
искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от Н.К. – началник отдел „Административно информационно и
правно осигуряване“ в Д“ИТ“ Плолдив, по силата на представено
пълномощно и която изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представя писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи по
същество на искането си за потвърждаване на обжалваното НП като правилно
и законосъобразно. По отношение на нарушението посочи че трудовото
възнаграждение за което е дадено предписание да бъде заплатено е била
начислено и утвърдено с подписите на управителя на дружеството и
счетоводителя, както и с печата на дружеството. Ведомостта е била
представена в хода на проверката и на нейна база са дадени предписанията от
страна на служителите на Д“ИТ“ гр.Пловдив. С неизплащане на трудовото
възнаграждение не е изпълнено предписанието и осъществено нарушение по
КТ. Прави искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните,
намери за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за
обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 16.09.2020г. служители на Д“ИТ“ Пловдив, включително и
свидетелката Ц. Гр. М., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на фирма „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, ЕИК
********* с управител А.А. с обект на контрол цех за ортопедични обувки в
гр.Пловдив, ул.Добротич № 7. Констатациите от проверката били отразени в
Протокол за извършена проверка изх. № ПР2026765 от 23.10.2020г., в който
протокол за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения,
2
както и за предотвратяване на вредните последици от тях на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ са предписали 17 предписания, със срокове за тяхното
изпълнение, както и посочили че дадените предписания могат да се оспорят
чрез Директора на Д“ИТ“ Пловдив пред Изпълнителния директор на
ИА“Главна инспекция по труда“ или пред съответния Административен съд в
14 – дневен срок от датата на съобщаването на участвалите в производството
лица. Дадените предписания не са били оспорени от страна на дружеството
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД.
На 03.12.2020г. на дружеството „Медицински изделия и Ко“ ЕООД е
била връчена призовка по чл.45 ал.1 от АПК с която са били изискани
доказателства по изпълнение на предписания дадени с Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2026765 от 23.10.2020г., които да се представят на
10.12.2020г. в 15 часа в Д“ИТ“ Пловдив.
На 10.12.2020г. в Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив от страна на дружеството
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД не са били представени доказателства за
изпълнение на дадено предписание а именно изплащане на трудово
възнаграждение в размер на 473,35 лева за месец юли 2020г. на Ж.П.,
начислено от работодателя във ведомостите, по някой от начините
предвидени в чл.270 ал.3 от КТ до 20.11.2020г., както и до датата на
проверката 10.12.2020г. На 10.12.2020г. в присъствието на управителя на
дружеството А.А. от свидетел М. е бил съставен против дружеството акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-003113 за
извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът е подписан от посочените
в него лица, включително и от представляващия дружеството, който
саморъчно е вписал в акта „ще внесем писмени възражения“.
Пред Д“ИТ“ Пловдив са били представени писмени възражения от
представляващия дружеството относно съставения АУАН, които не са били
приети като основателни от АНО и издал НП предмет на разглеждане по
настоящето дело, с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. В издаденото НП по
идентичен с акта начин е описано нарушението и посочена нарушената
правна норма. Издаденото НП е връчено на дружеството на 09.02.2021г. В
срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Ц. Гр.
3
М. потвърди авторството на съставения АУАН, както и участието при
установяване на констатациите отразени в акта. Свидетелката посочи че
дадените в хода на проверката предписания са били представени на
дружеството, което от своя страна не ги е обжалвало по предвидения за това
ред, както и че са били указани възможностите за тяхното изпълнение.
Свидетелката посочи, че поради неизпълнение на конкретно посочени
предписания са били съставени АУАН в Д“ИТ“ Пловдив, в присъствието на
един свидетел, който е участвал в проверката и се явява свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на акта.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на
пълномощник на управителя на санкционираното дружество лице. На същият
е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието
си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити. Както АУАН така и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия и в изискуемите от
закона срокове. Спазена е нормативно установената форма, отговаря на
материалноправните изисквания и процесуалноравните изисквания на закона,
от което следва извода, че издаденото НП е законосъобразно. В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на наказаното дружество чрез управителя си да разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са
4
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Правото на защита не е било нарушено по никакъв
начин, като то е реализирано и чрез депозиране на жалба до настоящата
инстанция.
С оглед данните по делото съдът приема, че инкриминраното в
атакуваното НП деяние, съставлява от обективна страна административно
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Жалбоподателят в качеството си на
работодател е осъществил деяние, което е административно нарушение, за
което е наказан. Съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ - задължителното
предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се
отправят към работодателя или определени длъжностни лица в
предприятието, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато
нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва
конкретното допуснато и констатирано нарушение се заповядва
отстраняването му в посочените от контролният орган срокове. Че това
нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение
предписание от контролният орган е видно от събраните по делото писмени
доказателства. На следващо място даденото предписание не е обжалвано по
реда и условия на чл.81 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в
законна сила и работодателя е бил длъжен да го изпълни. Няма данни също
така да е искано от дружеството жалбоподател удължаване на срока за
изпълнение на даденото предписание. Тежестта на нарушението в случая е
по-висока, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае
се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и
служителите.
В случая не са налице основанията за приложение на нормата на чл.28
от ЗАНН. Събраните по делото докателства не сочат на изолиран случай на
нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството, в
качеството му на работодател, тъй като безспорно са установени няколко
такива нарушения, спрямо и други лица с трудови правоотношения с
дружеството като работодател. Доказателствата сочат и че това не е
5
единственото нарушение на работодателя. В тази връзка съдът намира
извършеното нарушение за съществено, тъй като то може да има тежки
последици за рабоника поради липса на средства за издръжка, като следва да
бъде отчетена и масовата практика в страната за извършване на такива
нарушения.
В случая не може да намери приложение и нормата на чл.415в от КТ,
тъй като тази норма се прилага за нарушение което може да бъде отстранено
веднага след установяването му по реда предвиден в КТ, от което не са
произтекли вредни последици за работника и служителят. В случая с оглед на
обстоятелството, че се касае за средства за издръжка, няма как да не са
произлезли тежки последици за работниците, ангажирани доказателства
потвърждават извода, че нарушението не е отстранено веднага след
установяването му. Напротив и към датата на проверката и съставянето на
АУАН начисленото и обявеното трудово възнаграждение в размер на 473,35
лева не е изплатено. В случая работодателя не представя доказателства за
такова свое действие.
При определяне размера на наложеното наказание съдът е съобразил
разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и правилно е определил размера на
наложената имуществена санкция. Съдът намира, че АНО не е завишил
размера на същото и е определил имуществена санкция в размер на
минималния определен от законодателя, който съдът не е в правомощие да
изменя.
Съобразено с изхода на делото и разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН
право за присъждане на разноски има Дирекция ”ИТ” Пловдив, който
следва да бъде в размер на 120 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003113 от
05.02.2021г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ гр.Пловдив с
което на „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Драгота“ № 3, представлявано от А.А. –
управител е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
6
петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Драгота“ № 3,
представлявано от А.А. – управител ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция“Инспекция
по труда“ гр.Пловдив сумата от 120 /сто и двадесет/ лева юристконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Пловдив
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7