РЕШЕНИЕ
№ 1640
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Ана Ст. А.
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110107982 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. А. Г., гр. ****, с която
срещу *** са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди във
връзка с действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
В исковата молба ищцата М. А. Г. твърди, че на 16.06.2023 г., около 22,50 ч., по пътя
към гр. В***– гр. ***в близост до отбивката за с. ****, като пътник в л.а. „***управляван от
приятеля й ***претърпява ПТП – челен удар с л.а. „***, който неправомерно навлиза в
лентата на движение и преобръща по таван автомобилът, в който се е возила. Сочи, че във
връзка с инцидента е претърпяла телесни увреждания по предната повърхност на дясното
рамо, предната дясна повърхност на гръдния кош, в областта на гръдната кост долна трета се
установява бледо синкаво-жълтеникаво ивицесто кръвонасядане, разположено косо отгоре
надолу отдясно наляво, с размери около 18 см/5-6 см. По задната странична лява повърхност
на гръдния кош, в долна трета се установява петнисто, синкаво-жълтеникаво кръвонасядане
диаметър около 5-6 см. По предна лява хълбочна област установява дълбоко, кафеникаво
ожулване с розова периферна неправилна форма и размери около 4,5 см./4 см. Излага още,
че е претърпяла и психологични травми, изразяващи се в изпитване на неконтролируем
страх от качване в каквото и да е било превозно средство, неспокоен сън с непрекъснати
кошмари и събуждания, чувство за дезориентираност и притеснение. В следствие на
катастрофата изпада в стрес и паника всеки път когато покрай нея преминава кола или чуе
мотор на превозно средство. Посочва още, че изпитва огромен страх и изпада в силен шок,
когато й се наложи да пресича улица, изпитва тъпи болки върху болните места месеци след
това. Споменът за случилото се я преследва й препятства работата й. Налагало се е да
приема болкоуспокояващи, изпитвала е затруднение в общуването с други хора и е посетила
психолог. Счита, че отговорността за претърпяното ПТП е на водача на л.а. „*** който
автомобил към датата на инцидента е бил застрахован при ответника с действаща
застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че като пострадало лице има право на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като
интересът й от образуване на настоящото производство се поражда предвид отказът на
1
застрахователя да изплати такова. В тази връзка отправя претенции за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за
лечението й, както и частична претенция за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените болки и страдания, като съдът определи обезщетението по справедливост.
Моли за заплащане и на обезщетения за забава върху главниците, както и за присъждане на
разноските по делото.
Ответникът ***, подава отговор на исковата молба, с който не оспорва, че на
08.12.2023 г. ищцата е отправила пред него извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, която е оставена без уважение. Оспорва превозното средство
посочено в полицата и в протокола за ПТП да е едно и също. Оспорва твърденията на
ищцата, че катастрофата е причинена в резултат на неправомерни действия на водача на л.а.
„***“. Оспорва механизмът на произшествието, както и че ищцата се е намирала в другия
автомобил към този момент. Оспорва описаните в медицинското удостоверение наранявания
да са причинени от този инцидент, като липсва и съставен протокол с пострадали лица.
Оспорват се всички твърдения за настъпили вреди като цяло. Оспорват се сторените разходи
за имуществени вреди. Евентуално счита, че дори травмите да са в следствие от инцидента
същите са леки и не обосновават размера на претендираното обезщетение за вреди.
Оспорват се и претендиранията обезщетения за забава. Моли съдът да отхвърли исковете и
да присъди разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.
Представя писмена защита.
В съдебно заседание oтветникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представена е застрахователна полица № BG/07/123001710233, издадена от ****и
сключена с *** /л. 40, гръб/ за автомобил ***, с период на действие 07.06.2023 г. – 06.06.2024
г. Представен е Договор за покупко-продажба между „***и *** на автомобил ***
От Протокол за ПТП № ***от 17.06.2023 г. /л. 10/, съставен от служител на МВР, се
установява, че на 16.06.2023 г. в 22,50 ч. на път в посока за гр. Варна, в Община ***, е
настъпило ПТП между водачите на л.а. „*** управляван от *** и л.а. „***, управляван от
***. Ищцата М. А. Г. е записана като свидетел.
От Медицинско удостоверение № 707/2023 г. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД /л. 14-15/
се установява, че по данни на пострадалата на 16.06.2023 г. е претърпяла ПТП, като е била
пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, който в резултат от челен удар с друг
автомобил се е обърнал по таван. Дадено е заключение, че се касае за контузия на гръдния
кош, кръвонасядания и ожулване в гореописаните области, които са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в указаните време и начин.
Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представен е резултат от образно изследване от 30.06.2023 г. /л. 16/. Представено е
Приложение за изследвания към фиш за спешна медицинска помощ от 16.06.2023 г. /л. 17/.
Представен е фискален бон за сумата от 180 лв. /л. 19/, платена към МБАЛ „Света
Марина“ за кт гръден кош без контраст. Представен е фискал;ен бон за сумата от 50 лв. /л.
20/, платена към МБАЛ „Света Анна“ за медицинска услуга към съдебна медицина.
Представена е Фактура от 09.09.2023 г. /л. 21/, издадена от *** за проведени 5 психологични
консултации на обща стойност 400 лв. Представена е Фактура от 27.07.2023 г. /л. 22/,
издадена от ***за проведени 6 психологични консултации на обща стойност 480 лв.
На 08.12.2023 г. М. А. Г. е отправила застрахователна претенция към ответника за
заплащане на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат от процесното
ПТП, от което тя е пострадала /л. 11-12/. С Уведомление от 18.12.2023 г. /л. 13/
2
застрахователят е отказал да заплати обезщетение, поради липса на съставен констативен
протокол с пострадали лица.
От заключението на вещото лице С. М. по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза /л. 63-66/ се установява, че ПТП е настъпило в резултат от неправилно
предприета маневра за изпреварване от страна на водачът на л.а. „***“, която е довела до
пресичане на траекторията на движение на л.а. „***“, в резултат на което е настъпил челен
кос ексцентричен удар между предна лява част на „***“ и предна дясна част на „***“. В
резултат на това автомобилът „***“ преминава през канавка в дясно от пътната лента, при
което се преобръща и в края на движението си остава в покой обърнат по таван.
От заключението на вещото лице Д. Г. по допуснатата по съдебномедицинска
експертиза /л. 67-71/ се установява, че медицинският анализ на травмите на ищцата по вид и
локализация установяват такива, които са характерни за травма в купето на лек автомобил.
Част от травмите могат да се обяснят със съприкосновението на задействан предпазен колан.
Възстановяването от получените от ищцата травми е в рамките на един месец. Контузените
зони в областта на гръдния кош и левия хълбок са причинили болка и евентуални
ограничения в движенията на тялото, болезненост при по-дълбоки дихателни и други по-
резки движения на гръдната мускулатура. Налице е временно разстройство на здравето без
опасност за живота. Би могло да се препоръча прием на аналгетици и външно третиране на
засегнатите участъци от кожата. Кръвонасяданията и охлузванията по кожата претърпяват
обратно развитие в границите на 3-4 седмици и след тях не се наблюдават трайни
изменения. Не са налице данни за подлежащи наранявания и възникнали усложнения във
връзка с травмите. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е възможно травмите да
настъпят по друг начин, но няма други данни. Посочва още, че обичайно образното
изследване на гръдния кош се назначава от лекар.
От показанията на разпитания по делото свидетел И***/брат на ищцата/ се
установява, че на 16.06.2023 г. около 21:30-22 ч. сестра му и нейният приятел са му се
обадили, че са катастрофирали. Катастрофата била на 30-40 км. от гр. ***. Като пристигнали
имало и линейка. Заварили джипът „***“, в който се возела сестра му, била в канавката,
обърната по таван. Другата кола била ***и била в насрещното движение. Свидетелят е
видял, че пострадалите са доста натъртени и ударени. Сестра му казала, че доста я болят
ребрата. Отишли в болницата в гр. ***, където казали, че нищо им няма. След това отишли в
полицията. След това сестра му ходила няколко пъти по доктори, но още я болели ребрата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка *** се установява, че познава
ищцата от 13-14 години. Често се чували, като ищцата била много усмихната, лъчезарна,
дейна. Постоянно ходила с колата до гр. ***с децата. Знае за процесната катастрофа, при
която ищцата и приятелят й били тръгнали за ***да гледат някакво бебе. Споделя, че
катастрофата се случила юни 2023 г., за което й споделила ищцата. След катастрофата
ищцата много се променила, затворила се, станала некомуникативна. Свидетелката мислела,
че ще й мине, но дори след месеци ищцата продължавала да е стресирана и уплашена,
особено ако се чуе шум от автомобил наоколо, спирачки или клаксон. Ищцата много се
променила, като се оплаквала на свидетелката, че дълго време са я болели ребрата. Споделя,
че ищцата била активен шофьор, но след инцидента колата й останала в гр. ***и не шофира,
защото изпитва страх. Ищцата й споделила, че започнала да греши в работата си и това я
притеснявало, защото е счетоводител. Свидетелката знае, че ищцата ходи на работа, като е
родом от ***и посещава близките си, но не шофира тя. Според свидетелката проблемите в
работата на ищцата се дължат на някакво психично разстройство, което е предизвикано от
катастрофата. Свидетелката споделя още как ищцата е станала некомуникативна, а преди не
е била такава.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са квалифицирани като искове от
3
увредено лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните основано на
сключения между причинителя на вредата и ответника договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ
датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило застрахователно
събитие; че вследствие на събитието е претърпяла твърдените имуществени и
неимуществени вреди по основание и размер; наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат (включително механизма на настъпване на ПТП);
както и че е уведомила застрахователя за увреждането (не се спори). В тежест на ответника
е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените
от ищцата имуществени и неимуществени вреди или че са налице твърдените от него
основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 16.06.2023 г. ищцата се е
возила като пътник в л.а. *** управляван от приятеля й ***, който автомобил е претърпял
ПТП, в резултат от челен удар с л.а. „*** който неправомерно е навлязъл в лентата на
движение и е преобърнал по таван първия автомобил. Контролните органи са посетили
местопроизшествието и са изготвили протокол. На база на този протокол вещото лице по
допуснатата СТЕ е дало заключение за механизъма, който отговаря на твърдяното от
ищцата, описаното от контролните органи, както и на завереното положение от свидетеля
**** който е пристигнал на мястото.
В резултат от ПТП линейка е откарала ищцата и приятеля й в близкото спешно
отделение. Извършен им е преглед и е установено, че нямат опасни за живота увреждания,
като там е извършена рентгенография на ребра и на таз, видно от приложението за
изследвания. Установени са увреждания на гръден кош и таз. По-късно в гр. Варна ищцата е
посетила на 27.06.2023 г. съдебна медицина, която е констатирала твърдените увреждания и
е издадено медицинско удостоверение, за което е заплатила 50 лв. На 30.06.2023 г. ищцата си
е направила и образно изследване на гръдния кош, за което е заплатила 180 лв. След
инцидента ищцата се е наложило да посещава психолог, като с нея са проведени 11
консултации, на стойност 80 лв. всяка, което е видно от представените фактури.
Необходимостта от това психологично лечение се установява от показанията на свидетелката
***, която обяснява по какъв начин се е променило поведението на ищцата след
катастрофата.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява,
че твърдените от ищцата увреждания са могли да настъпят по описания от нея начин.
В своята съвкупност събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин настъпването на ПТП, участието на ищцата в него, причинната връзка между
инцидента и претърпените от нея увреждания, както и размера и характера на вредите.
От записаното от контролните органи в протокола за ПТП и представената
застрахователна полица съдът намира, че се касае за едно и също МПС - „***Записаният
различен номер на рамата в протокола за ПТП /една цифра разлика/, вероятно се дължи на
техническа грешка, предвид и че се касае за сравнително тежка катастрофа и в тъмната част
на денонощието. Установява се от застрахователната полица, че моделът на автомобилът
отговаря, както и застрахованото лице, което е било и водач на автомобила. Това
разминаване е несъществено и не разколебава изводите на съда, че се касае за едно също
МПС.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователят отговоря както
4
делинквента. Доколкото по делото се установи деяние, противоправност и вина, то следва да
бъде установено и дали за ищеца са настъпили твърдените вреди и да се извърши преценка
от съда как същите да бъдат справедливо остойностени. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
Съдът намира, че извършените от ищцата разходи са свързани с претърпения
инцидент, поради което имат характера на претърпени имуществени вреди в пряка причинна
връзка с него. Медицинското удостоверение и образното изследване са свързани с
претърпените физически болки. Установява се от свидетелските показания, че психичното
състояние на ищцата е било разстроено, което оправдава и нуждата от посещения при
психолог, непосредствено след инцидента.
Съдът намира за доказани сторените разходи в общ размер от 1 100 лв., поради което
този иск е изцяло основателен.
Във връзка с твърдението за претърпени от ищцата неимуществени вреди са
представени писмени доказателства, изслушано е заключение на вещо лице и са ангажирани
свидетелски показания. От представените документи и заключението на вещото лице се
установява, че ищцата е претърпяла контузии в областта на гръдния кош и левия хълбок,
които са причинили болка и евентуални ограничения в движенията на тялото, болезненост
при по-дълбоки дихателни и други по-резки движения на гръдната мускулатура. Налице е
временно разстройство на здравето без опасност за живота. Не са налице данни за
усложнения, като пострадалата би следвало да се възстанови след около месец. От
свидетелските показания се установява, че у ищцата се е появил страх и притеснение да
шофира, както и от автомобили. Същата станала затворена и лесно губила концентрация в
работата си.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли
са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010
г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други./
5
С оглед характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата,
изхождайки от получените травматични увреждания, продължителността на понесените във
връзка с травмата болки и техният интензитет, проведеното психическо лечение,
обстоятелството, че към момента пострадалата се е възстановила изцяло от злополуката,
както и че няма данни занапред да изпитва неприятни усещания, вследствие на полученото
увреждане (освен страхът от шофиране, който съдът отчита), при условия на пълно и главно
доказване се установи настъпването на неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на претърпяното ПТП, както и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и същото застрахователно събитие.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че за репарация на
причинените на ищцата болки и страдания следва да се определи обезщетение по
справедливост в размер на 5 000 лв., което е съобразено и с икономическата обстановка в
страната, и практиката на съдилищата за сходни случаи. При определянето на този размер
съдът отчита най-вече лекият интензитет на самата травма, сравнително краткия
възстановителен период и липсата на усложнения, извън типичните за такъв тип инцидент.
Предявеният частичен иск в размер на 1 250 лв. е изцяло основателен и следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В Решение №
128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
вреди за собствената си забава. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС дължимата от
застрахователя законна лихва следва да се начислява от датата на уведомяването му от
пострадалото лице, която дата е 08.12.2023 г.
Претенциите за законни лихви върху претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди следва да се отхвърлят за периода 30.06.2023 г.- 07.12.2023 г.
Основателни са акцесорните искове за заплащане на обезщетения за забава за периода
08.12.2023 г. - 27.06.2024 г. Искът за заплащане на обезщетение за забава върху претенцията
за имуществени вреди е основателен за сумата от 85,04 лв. и следва да се отхвърли за
разликата до 150 лв. Частичният иск за заплащане на обезщетение за забава върху
претенцията за неимуществени вреди е основателен за сумата от 96,64 лв. и следва да се
отхвърли за разликата до 170 лв.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на другата страна
сторените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Ищцата е
представила списък и доказателства за плащане, като съдът приема за реално сторени
разноски по делото тези в размер на 200 лв. държавна такса, 550 лв. депозити за вещи лица и
2 180 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата, което съдът намира за основателно. Претендираното
възнаграждение в размер на 2 180 лв. е прекомерно, съобразно фактическата и правна
сложност, както и интереса на делото в общ размер от 2 670 лв. Възнаграждението следва да
се редуцира до сумата от 800 лв., която сума надвишава предвидения размер в Наредба № 1
за ВАР (служеща само за ориентир) за такова процесуално представителство и съдът приема
за справедлива предвид правния спор.
6
Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер от 1 469,70 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски в общ размер от 7,77 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. След съдебна
компенсация ответникът остава задължен за разноски в размер на сумата от 1 461,93 лв., за
която сума следва да бъде осъден с решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. А.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, по предявените обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
1/ сумата от 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за
медицински прегледи и изследвания, включващи:
50 лв. за преглед на 27.06.2023 г. в МБАЛ „Света Анна“ – Варна;
180 лв. за образни изследвания в УМБАЛ „Света Марина“-Варна;
880 лв. за проведени 11 прегледа (всеки по 80 лв.) при клиничен психолог в периода
04.08.2023 г. – 16.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба /28.06.2024/ до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 85,04 лв. /осемдесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1 100 лв. за периода 08.12.2023 г. - 27.06.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 64,96 лв. /шестдесет и четири лева и деветдесет и
шест стотинки/ до претендираните 150 лв. за периода 30.06.2023 г. – 07.12.2023 г.;
3/ сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, част от общо дължимите 25 000
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в понесените болки, страдания, негативни психически преживявания,
емоционален стрес и негативна промяна в цялостното здравословно състояние, в резултат от
претърпяното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба /28.06.2024/ до окончателното изплащане на задължението;
4/ сумата от 96,64 лв. /деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, част
от 2 550 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1 250 лв. (част от
25 000 лв.) за периода 08.12.2023 г. - 27.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
73,36 лв. /седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ до претендираните 170 лв. за
периода 30.06.2023 г. – 07.12.2023 г.,
всички суми дължими във връзка с настъпило на 16.06.2023 г. застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между ответника и водача на л.а. ***от което ищцата е претърпява вреди, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на М. А.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,***, сумата от 1 461,93 лв. /хиляда деветстотин
петдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски за заплатени държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по посочената от нея
банкова сметка в БАНКА ДСК с IBAN: ***.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8