№ 1362
гр. София, 23.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, чрез адв. Б.Н., против
Определение №261589/25.01.2021 г., постановено по гр.д.№1505/2018 г. по
описа на СГС, ГО, 7-ми състав, с което е оставено без уважението искането на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение
№260352/05.10.2020 г., в частта относно присъдените разноски. Изложени са
съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.9, ал. 1 от НМРАВ , като е приел,
че следва да бъде присъдено само ¾ от минималното възнаграждение, поради
това, че стореното от ищеца оттегляне на иска е станало преди провеждането
на първото съдебно заседание. Жалбоподателят счита, че посочената
разпоредба е неприложима в случая, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е изрично определено за „процесуално представителство“, а
не само за изготвяне на отговор на исковата молба, поради което му се дължи
пълния размер на сторените разноски, независимо че ищецът е оттеглил иска
си, за което ответникът е бил уведомен след подаването на отговор на
исковата молба. Допълва, че непълното развитие на производството няма
отношение към извода за фактическа и правна сложност на делото, което е
самостоятелен критерий за преценка на възнаграждението само във връзка с
1
неговата прекомерност. С оглед инвокираните доводи, моли за отмяна на
обжалваното определение и за постановяване на друго, с което в полза на
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да бъде
присъден пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение, а при
условията на евентуалност- минималното възнаграждение, съгласно чл.7,
ал.2, т.5 вр с § 2а от НМРАВ. Претендира разноски за настоящото
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно чл.11
вр. § 2а от НМРАВ.
По делото не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
Жалбата е депозирана в установения от закона едноседмичен
преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирана страна с правен интерес, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 от
ЗЗД, предявени от Н. С. А. против „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ за присъждане на сумата от 200 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2017 г., при което починал сина на
ищеца., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.02.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането.
С молба от 02.10.2018 г. на основание чл.232 от ГПК ищецът е заявил,
че оттегля исковете срещу Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, като с Определение от 27.11.2018 г. съдът е прекратил
производството по делото спрямо него и е конституирал като ответник
„Европа Ферзихерунг“ АД ФР Германия - „EUROPA Versicherug AG“.
С молба от 26.11.2018г. „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е поискало да му бъдат присъдени разноски в
2
размер на 7 560 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл.80
ГПК, представен с отговора на исковата молба. С молба от 24.01.2019 г.
ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С постановеното по делото Решение №260352/05.10.2020 г. ищецът е
осъден да заплати в полза на „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 976,40
лв. с ДДС, като в мотивите е изложил, че възражението за прекомерност е
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като е
определил възнаграждението, съгласно чл.9, ал.1 от НМРАВ, доколкото
представителството е изчерпано с подаване на отговор на исковата молба.
С молба от 26.10.2020 г. „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е поискало от съда да му бъде присъден пълния
размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 560
лв. с ДДС, а при евентуално уважаване на възражението за прекомерност,
сторено от ищеца, да му бъде присъдена сумата от 6 636 лв. с ДДС,
изчислено съгласно чл7, ал.2, т.5 от НМРАВ.
В обжалваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд е посочил, че при намаляване на размера на
разноските за адвокатско възнаграждение са взети предвид предмета на
делото, неговата действителна фактическата и правна сложност,
извършените процесуални действия от пълномощника на ответника, а именно
подаване на отговор на исковата молба, поради което молбата е счетена за
неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния
съд за частично неправилни по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В процесния случай след получаване на препис от
исковата молба ответникът „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е депозирал на 22.03.2018 г. отговор на същата, в който е
изложил подробни съображения за недопустимост и неоснователност на
исковата молба, взел е становище по сторените от ищеца доказателствени
искания и представените писмени доказателства, като е отправил и свои
доказателствени искания за назначаване на КСМАТЕ, за снабдяване със
съдебно удостоверение и за призоваване на свидетели. Ищецът е депозирал
3
допълнителна искова молба, която е връчена на „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, което пък от своя страна е
депозирало отговор на допълнителната искова молба. На 02.10.2018 г. ищецът
Н.А. е оттеглил исковете си спрямо първоначалния ответник „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ и е насочил същите му
спрямо друг такъв- „Европа Ферзихерунг“ АД ФР Германия - „EUROPA
Versicherug AG“, поради което и производството спрямо първоначалния
ответник е прекратено. В този случай в полза на ответника следва да се
присъдят разноски. Предмет на настоящото производство е размерът на тези
разноски. В тази връзка настоящият състав счита, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.9, ал.1 от НМРАВ, съгласно която за изготвяне на искова
молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по
въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на
гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК,
когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в
размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. В
практиката на ВКС (Определение № 670 от 19.10.2015 г. по ч. гр. д. №
3982/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 332 от 19.07.2019 г. по ч. т. д. №
1432/2019 г. на ВКС, I т. о., Определение № 498 от 19.07.2019 г. по ч. т. д. №
1586/2019 г. на ВКС, IІ т. о. и Определение № 162 от 02.04.2019 г. по ч. гр. д.
№ 2377/2018 г. на ВКС, IV г. о.) последователно се приема, че размерът на
разноските за адвокатско възнаграждение, дължими в хипотезата на чл. 78,
ал. 4 ГПК, се намира в зависимост от съдържанието на постигнатото между
ответника и неговия защитник съгласие относно обема на предоставената
защита. Когато договорът между ответника и неговия довереник е сключен за
процесуално представителство до приключване на съдебното производство и
е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение, ищецът ще трябва
да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката
възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за
процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за
продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. В
хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на ищеца за разноски може да
бъде ограничена само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Тя не се ограничава
само до разноските за извършените от адвоката действия до момента на
прекратяването на производството, респ. - съдът не може да присъди на
4
ответника разноски за възнаграждение само за тези действия. Поради това
настоящата инстанция намира за неправилен мотивът на СГС, че следва да се
вземат предвид „извършените процесуални действия от пълномощника на
ответника“, а именно подаването на отговор на исковата молба, доколкото
адвокатът и „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
са договорили, съответно е била платена, сумата от 7 560 лв. с ДДС за
процесуално представителство по посоченото гражданско дело, а следва да се
има предвид, че процесуалното представителство обхваща не само защитата в
открито заседание, но и останалите процесуални действия – в конкретния
случай подаване на отговор на исковата молба и на допълнителен отговор на
исковата молба, както и вземане на становище по молбата на ищеца за
встъпване на трето лице помагач по делото. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от
Наредбата урежда хипотеза, при която страната не е възложила процесуално
представителство на адвокат, а е поискала само изготвяне на искова молба и
писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор на въззивна
жалба, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на
касационна жалба, какъвто настоящият случай не е.
На следващо място при определяне размера на дължимите се разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид стореното от ищеца
възражение за прекомерност на същото. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Намаляването по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е
допустимо, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Правната и фактическа сложност на делото е различна за всеки
конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните
релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното
доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и
дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните
отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа
сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и
изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно
5
извършените от страните процесуални действия. Последните като правно
съдържание са различни от правната и фактическата сложност на делото.
Поради това само по себе си обстоятелствата, дали производството по делото
е прекратено поради оттеглянето или отказ от иска или дали са извършени
само определен брой процесуални действия не представляват самостоятелно
основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид на това
времетраенето на производството пред съответната инстанция само по себе си
не може да обуслови намаляване на адвокатското възнаграждение. В
конкретния случай обаче, настоящият състав намира, че макар ответникът да
е осъществил действия по защита, изразяващи се в подаване на отговор на
исковата молба и допълнителен отговор, то делото не може да се приеме , че
е такова с фактическа и правна сложност. Фактическата обстановка е ясна и
безпротиворечива, не са налице значителен брой доказателства, нито по
делото се е налагало изслушването на множество експертизи със сложен и
комплексен характер, от правна страна не са налице множество институти, а
по правните институти, обхванати от процесния съдебен спор, е налице
многобройна съдебна практика.
Предвид гореизложеното и приетото за основателно от настоящата
инстанция възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, сторено от ищеца, се налага
единственият обоснован извод, че приложима в конкретния случай, с оглед
заявения с исковата молба материален интерес, е разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.5 от НМРАВ, съгласно която при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв.
адвокатското възнаграждение се определя на 3530 лв. плюс 2 % за горницата
над 100 000 лв., от което следва, че възнаграждението за процесуалния
представител на „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ следва да бъде определено в размер на 5 530 лв., като съдът
дължи приложение и на императивната правна норма на § 2 а от ДР на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС или иначе казано ищецът В. С. А. следва да бъде
осъден да заплати в полза на „Национално бюро на българските автомобилни
6
застрахователи“ сумата от 6 636 лв. с ДДС за процесуално представителство
и защита по гр.д.№1505/2018 г. по описа на СГС.
Поради това, основателно се явява заявеното в частната жалба при
условията на евентуалност искане на „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ за присъждане на сумата от 6 636 лв. с ДДС,
което налага като частично неправилно обжалваното определение да бъде
отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските за сумата от 1 659,60 лв., явяваща се
разлика между присъдената с решението сума от 4 976,40 лв. с ДДС и сумата,
която настоящият състав приема за дължима, съгласно изложените мотиви- 6
636 лв. с ДДС.
По искането за разноски, сторени пред настоящата инстанция:
Разноски не следва да бъдат присъждани по следните съображения:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така Определение
№ 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС, Определение № 234/ 24.06.2020 г., по т.д.№1958/2019г. на ВКС,
Търговска колегия, Второ отделение, и др./ Константна е практиката на ВКС,
според която в производства, образувани по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с
чл. 248 ГПК по повод на обжалване на определения по чл. 248 ГПК разноски
за тях не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по
обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и
определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В
посочения смисъл са определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. №
5089/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. №
1797/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. №
717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. №
1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. №
7
2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. №
4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. №
112/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове. Посочената практика на
ВКС се споделя от настоящия съдебен състав.
Водим от гореизложеното, Апелативен съд –София, ТК, 15-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №261589/25.01.2021 г., постановено по гр.д.
№1505/2018 г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав, в частта с която е оставено
без уважение искането за изменение на Решение №260352/05.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№1505/2018 г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав в частта
за разноските за сумата от 1 659,60 лв., явяваща се разлика между
присъдената с решението сума от 4 976,40 лв. с ДДС и сумата от 6 636 лв. с
ДДС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №260352/05.10.2020 г., постановено по гр.д.
№1505/2018 г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав КАТО:
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН **********, да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
допълнително сумата от 1 659,60 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по гр.д.
№1505/2018 г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, при предпоставките на чл.280, ал.1 т ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9